Страхотни стихове! Песен за майката я помня от детските си години. Имахме я на плоча, но не помня кой точно я изпълняваше. Мисля, че беше Стефка Оникян.
Виж целия пост
Търса хубави стихотворения от този род
- Публикувана: 7 юни 2008, 17:52 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2008, 12:51 ч.
# 15
15 юни 2008, 13:56 ч.
# 16
15 юни 2008, 14:49 ч.
Цялата истина събрана в няколко реда....
Май ще трябва да си ги разпечатя и да ги чета всеки ден - да ми помогнат да бъда по-търпелива.
Благодаря!
Виж целия пост
Май ще трябва да си ги разпечатя и да ги чета всеки ден - да ми помогнат да бъда по-търпелива.
Благодаря!
# 19
18 юни 2008, 15:02 ч.
защо хубавата тема се загуби.
момичета имам една идея:работя в магазин и предла га ме основно детски стоки,да разпечатам стихотворението,,ръцете ми са заети"и да го залепя например на играчките.да могат повече родители да го прочетат.вече цяла седмица не ми излиза от главата,разпечатала съм го на всичките си позната,и ако можете да видите реакциите им.
Виж целия пост
момичета имам една идея:работя в магазин и предла га ме основно детски стоки,да разпечатам стихотворението,,ръцете ми са заети"и да го залепя например на играчките.да могат повече родители да го прочетат.вече цяла седмица не ми излиза от главата,разпечатала съм го на всичките си позната,и ако можете да видите реакциите им.
# 20
21 юни 2008, 15:28 ч.
Мами това е цялата истина за нашия живот - горчива и сладка. Истина събрана само в няколко реда... Наслаждавайте се на вашите деца докато е време. Някои нямат тоя късмет. Бъдете любвеобвилни, всеотдайни и търпеливи - всичко ще ви се върне с времето. Пък даже и да не се върне бъдете горди, че сте изпълнили свещения си дълг - отгледали сте бъдещето.
Виж целия пост
# 22
6 ноем. 2008, 14:38 ч.
току-що разплаках и няколко мои колежки, в т.ч. и себе си
Виж целия пост
# 25
6 ноем. 2008, 19:50 ч.
И аз това правя сега.
Колко истина събрана в няколко стиха и как боли от нея.
Виж целия пост
Поплаках си и аз. Невероятни стихове! 
Невероятни стихове! И аз това правя сега.
Колко истина събрана в няколко стиха и как боли от нея.
# 26
6 ноем. 2008, 21:35 ч.
айде и аз така
Виж целия пост
Разчувствах се и си поплаках!!! 
Страхотни стихове не бях ги чувала!
Страхотни стихове не бях ги чувала!
айде и аз така
# 27
7 ноем. 2008, 01:31 ч.
Тези направо ме разплакаха!
инка62, благодаря ти, че си ги написала! Ще чакам още ...
Виж целия пост
Заета мама
(за съжаление не знам кой е автора на това невероятно стихотворение!)
Песен за майката
Марко Ганчев
(за съжаление не знам кой е автора на това невероятно стихотворение!)
Песен за майката
Марко Ганчев
Тези направо ме разплакаха!
инка62, благодаря ти, че си ги написала! Ще чакам още ...
# 28
7 ноем. 2008, 10:03 ч.
Момичетааа...Стихотворенията са така хубави!А защо плача!!!Сигурно се почувствах виновна и безсилна...
Виж целия пост
# 29
7 ноем. 2008, 10:35 ч.
Хубави са, но ако позволите малко да променя стила- този ми пасва повече на мен и моите деца, надявам се да хареса на вашите:
АКО НЕ ВЯРВАШ
Всичко мога да правя сама!
-Сама ли?
-Сама!
Ако не вярваш- ела у дома.
Мога, без да мигна,
до дръжката на вратата да стигна,
да натисна звънеца:
Зър-р-р-р.
Дъжд ли плисне-
да нося чадър,
да карам колело,
да изям филия с масло,
всяко зъбче да мия с четка,
да закопчея свойта жилетка.
МОЕТО КОЛЯНО
Тази сутрин се събудих рано
заради теб, коляно одрано.
Ти навярно още спиш
и затуй не ме болиш,
Но ако се впусна в бяг
“Оле-ле-е” ще викна пак.
Под одеалото отдавна
вече чакам без да шавна.
Е, одрано, неодрано
ти си моето коляно-
туй е факт неоспорим
затова- да се сдобрим!
Толкова е просто: виж,
аз ще тичам-
ти ще спиш!
НОВОТО ПАЛТО
Вчера ми купиха ново палто,
Само че много е дълго.
-Защо?
Питам, а мама отсече:
-Така!
Скрито поискаха твойте крака,
Викнаха те- за какво ни е то?
Много сме бързи- казаха те,
Ние растем, а пък то не расте!
С ТАТКО ЩЕ ЛЕПИМ ТАПЕТИ
Всички вкъщи сме заети-
с татко ще лепим тапети.
Двамата- с една задача-
никой да не ни закача!
Той отмества гардероба-
готви се да прави проба.
Влиза нашата съседка:
-А дали направи сметка?
-На тапетите? Тая заран.
Виж, ако не хващаш вяра!
Качва се на стълба, слиза-
сметката му не излиза.
Нещо тука не е в ред
с тоя бледосин тапет.
Стига- По чия вина?-
само за една страна.
Виж целия пост
АКО НЕ ВЯРВАШ
Всичко мога да правя сама!
-Сама ли?
-Сама!
Ако не вярваш- ела у дома.
Мога, без да мигна,
до дръжката на вратата да стигна,
да натисна звънеца:
Зър-р-р-р.
Дъжд ли плисне-
да нося чадър,
да карам колело,
да изям филия с масло,
всяко зъбче да мия с четка,
да закопчея свойта жилетка.
МОЕТО КОЛЯНО
Тази сутрин се събудих рано
заради теб, коляно одрано.
Ти навярно още спиш
и затуй не ме болиш,
Но ако се впусна в бяг
“Оле-ле-е” ще викна пак.
Под одеалото отдавна
вече чакам без да шавна.
Е, одрано, неодрано
ти си моето коляно-
туй е факт неоспорим
затова- да се сдобрим!
Толкова е просто: виж,
аз ще тичам-
ти ще спиш!
НОВОТО ПАЛТО
Вчера ми купиха ново палто,
Само че много е дълго.
-Защо?
Питам, а мама отсече:
-Така!
Скрито поискаха твойте крака,
Викнаха те- за какво ни е то?
Много сме бързи- казаха те,
Ние растем, а пък то не расте!
С ТАТКО ЩЕ ЛЕПИМ ТАПЕТИ
Всички вкъщи сме заети-
с татко ще лепим тапети.
Двамата- с една задача-
никой да не ни закача!
Той отмества гардероба-
готви се да прави проба.
Влиза нашата съседка:
-А дали направи сметка?
-На тапетите? Тая заран.
Виж, ако не хващаш вяра!
Качва се на стълба, слиза-
сметката му не излиза.
Нещо тука не е в ред
с тоя бледосин тапет.
Стига- По чия вина?-
само за една страна.
Препоръчани теми