Любими откъси, мисли и пасажи от книги, стихове, с които живеем

"Искам да умра при някой, който ме обича! Какво по-хубаво мога да си пожелая от живота?" Сцила, "Маратонецът".

"Няма никакъв делфин! Това е любов! Аз поне съм чел книги по темата!" филм "С деца на море"

По повод умирачката...

" - Защото е по-добре да умреш прав, отколкото да живееш на колене - отвърна Нейтли с тържествуваща и възвишена убеденост. - Предполагам сте чували тази поговорка?
 - Да, разбира се, чувал съм я - разсъждаваше на глас коварният страец, като пак се усмихна. - Но май сте я запомнили наопаки. По-добре да живееш прав, отколкото да умреш на колене. Такава е поговорката.
 - Сигурен ли сте? - запита Нейтли, сериозен и смутен. - Струва ми се, че има повече смисъл както аз я казах.
 - Не, има повече смисъл, както аз я казах."

...............

" - Ако  си заслужава да живееш за едно нещо, заслужава си и да умреш за него - каза Нейтли.
 - Ако си заслужава да умреш за едно нещо - отговори кощунстващият старец - сигурно си заслужава и да живееш за него."

Джоузеф Хелър, Параграф 22

Ето ме и мен 

Разлистих аз тефтера  Ех, спомени.........

Много любимо:
Блага Димитрова

ДЕНОНОЩИЕ

На разсъмване,щом разпозная
Потопения в изгрева хребет,
Още първата мисъл е тая,
Че не трябва да мисля за тебе!

И през целия ден,вероломна,
Тя, където да ида ме дебне
И каквото да правя,напомня,
Че не трябва да мисля за тебе!

А когато нощта е надвиснала,
Всяка болка в сън да обеси,
Аз не мога да спя и все мисля,
Че не трябва да мисля за тебе!

хехех... тео777 започваш все повече да ме кефиш... 
Много красиви неща пускате,благодаря ви .....
Страшно е да затъпееш....

".... Откажеш ли се от мечтите си , загиваш..."
от филма "Флашданс"

Когато нямаше повече какво да губя, получих всичко. Когато престанах да бъда този, който бях, преоткрих се¬бе си. Когато разбрах какво е унижение и въпреки това продължих напред, осъзнах, че съм свободен да избирам съдбата си. Не знам дали не съм луд, дали бракът ми не е мечта, която не съм успял да разбера. Знам, че мога да живея без тази жена, но бих желал да я срещна отново, за да й кажа това, което никога не и казах, докато бях¬ме заедно: обичам те повече от самия себе си. Ако успея да и го кажа, тогава ще мога да продължа напред и ще намеря покой, защото чрез тази любов ще съм изкупил ви¬ната си.

Ти си никой, не се осмелявай да мислиш, че знаеш повече от нас. Ти си нищожество, не успяваш да направиш ни¬що както трябва, работата ти е жалка, ако не ни пре¬дизвикваш, ще бъдеш щастлив. Винаги вземай насеризно думите ни и никога не се присмивай на мнението ни.

Страшно много ми хареса.... 

 Ето нещо, писано е от ТЕРАЯМА ШУДЖИ, източните пишат по-различно,малко ми е трудно да ги разбера....

На площада пред гарата сред празния вятър  си представям един квадратен метър едночасова държава  Втренчвам се в изтърканите си обувки  мисля за изравняването и поляризацията  Цикада, умряла през лятото и деформирана, стои на шева на лявото рамо на мръсното ми сако  Голямата птица е революция без платформа  Исках да се срещна с Джон Колтрейн поне веднъж  Еднометровата едночасова държава все пак ще се разшири в двуметрова двучасова държава, в триметрова тричасова държава  И електрическите стълбове, и къщите  и глухарчетата  и мястото за ремонтиране на колела  и книжните боклуци  докато слънцето залезе всички ще бъдат държавизирани  Като газопровода, кръвта става на подземна вода  Изоставям властта и контрола като реално състояние на разума  Единствено безкрайно ще продължа да разширявам държавата  Там я няма и заповедта на дните  и ловът на китове на капитан Ахав  няма го и компасът на Марко Поло  няма и амуниции  няма и външно групиране и птицата на Килри  няма и история, която да трябва да се опише  нито крале  Дори да застрелят и да падне голямата птица  не нейното тяло  нейната диря погледни  погледни широтата на небето  Прегърнала това небе, изправяща се, петстотинметровата петстотинчасова държава е въобразена като хилядачасова, десетхилядичасова държава  Политизацията е избегната  Разширяването се разпростира чак до най-далечното от мен място, до сърцето  Всяко завръщане е отказано  Губя гравитация  Предавам подземните окопи  И докато тъмният, купен на старо пикап се отразява в хиляда и триста предни стъкла  аз  откривам в голямата птица, която лети до крайната граница на държавата  себе си 

"Докато минаваше през шпалира от подигравателни погледи, той естествено се стремеше към нейния влюбен поглед като растение към светлината."

"Хората са измислили уважението, за да прикрият празното място, където трябва да е любовта."



И двете са от Анна Карениена

.....Ето защо е толкова важно да позволим на някои неща да си отидат.
Да ги пуснем на свобода. Да се избавим от тях.
Хората трябва да съзнаят, че никой не играе с белязани карти, понякога печелим,
друг път губим. Не се надявай да ти върнат нещо, не се надявай да признаят усилията ти,
да открият гениалността ти, да разберат любовта ти.
Не се колебай да приключиш с даден етап.
Не от гордост, от некъдърноста или надменност, а защото той просто не се вмества в живота ти.
Затвори вратата, смени диска, почисти дома си, изтупай праха.
Престани да бъдеш този, който си бил, и се превърни в този, който си всъщност....

                           П.Коелю

....Само една любов признавам на тоя свят - да обичаш независимо от това, обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това, изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание.
Никога не мога да обичам от благодарност.
Нека всичко изгубя! Нека срещна студенина и неразбиране! Аз обичам в пълен капацитет. Не унизих любовта си с пресметливост и благоразумие....

Блага Димитрова


Бедата е в това, че вие сте много сериозни, господа. Всичките глупости на земята се  извършват именно с това изражение на лицето."-нямам никакъв спомен обаче, кой беше автора

КЪДЕ СИ ГОСПОДИ


По повод терористическите атаки от 11.09.2001 г., в Ню Йорк дъщерята на Били Греъм е била интервюирана от Ърли Шоу и Джейн Клейсън от СВS, които са я питали  Как Бог е могъл да допусне да се случи такова нещо?” Ани Греъм дава един изключително силен и проникновен отговор.

   Тя казва: Аз вярвам, че Бог е дълбоко наскърбен за това, колкото и ние, но от години ние казваме на Бог да си отиде от нашите училища, да си отиде от нашето управление и да си отиде от нашия живот.
   И аз вярвам, че той като истински джентълмен се е оттеглил мълчаливо. Как можем да очакваме Бог да ни даде Своите благословения и закрила, ако ние го призоваваме да ни остави сами?
   Вижте, аз мисля, че всичко започна когато Мадлин Мърей О`Хеа  (която беше убита и тялото и беше намерено неотдавна) изразяваше недоволство и казваше, че не желае да има молитви в нашите училища и ние казахме ОК!
   След това някой каза, че е по-добре да не се чете библията в нашите училища... Библията, която казва “не убивай, не кради, обичай ближния си както себе си”. И ние казахме ОК.
   После, д-р Бенджамин Спок казваше, че ние не трябва да шляпаме децата си, когато те имат лошо поведение, защото тяхната още неукрепнала личност ще се деформира и ние ще повредим тяхното самочувствие (синът на д-р Спок извърши самоубийство). Тогава казахме, че един експерт знае какво говори и ние казахме ОК.
   Тогава някой каза ,че е по-добре учителите и ръководителите да не наказват децата ни, когато те се държат лошо. И училищните администратори казаха на педагогическия персонал в училищата , че е по-добре да не докосват учениците, когато те имат лошо поведение,защото ние не желаем да имаме лошо име и със сигурност не искаме да бъдем упрекнати (Има голяма разлика между наказанието и докосването, биенето, шляпането, унижението, ритането и т.н.). И ние казахме ОК.
   Тогава някой каза, “нека нашите дъщери да абортират, ако желаят и даже да не казват на своите родители , ако не желаят”. И ние казахме ОК.
   Тогава някои мъдри членове на учителския съвет казаха, че ако нашите момчета така и така го правят, то нека им дадем всички кондоми, които те искат, така, че да имат всякакви развлечения, които желаят и ние няма да казваме на техните родители, какво те правят в училище. И ние казахме ОК.
   Тогава някои от нашите избраници на върха казаха, че няма значение какво правим в частния си живот тогава, когато ние сме на работа. И съгласявайки се с това ние казахме, че нас не ни засяга какво прави някой, включително и президентът, в частния си живот стига аз да имам работа и икономиката да е в добро състояние
   И тогава някой каза да печатаме илюстровани списания с голи жени и нарече това нещо благотворно и че трябва да се поклоним до земята пред красотата на женското тяло.И ние казахме ОК.
    И тогава някой отиде още една крачка по-нататък в своя поклон и започна да публикува картини на голи деца и отиде още по-нататък и започна да ги прави достъпни в Интернет.И ние казахме ОК, това се нарича свобода на словото.
   И тогава развлекателната индустрия каза да направим телевизионни шоута и филми, които представят богохулство, насилие и забранен секс. И нека да записваме музика, която окуражава изнасилването, наркотиците, убийствата, самоубийството и сатанинските теми.
   И ние казахме това е само развлечение, то няма неблагоприятен ефект и никой не го взема несериозно, така че вървете право напред.
   Сега ние се питаме защо нашите деца са безсъвестни, защо те не различават лошото от доброто и защо спокойно убиват чужденците, съучениците си и себе си... Може би, ако размислим достатъчно дълбоко и продължително ще разберем защо.
   Аз мисля, че имаме голямо основание да считаме, “ЧЕ НИЕ ЖЪНЕМ ТОВА, КОЕТО СМЕ ПОСЯЛИ”.
   “Мили Боже, защо не опази малкото момиченце, което беше убито в класната си стая?”-Искрено твой заинтересован студент. И ето отговорът: ”Драги заинтересован студент, не ми е разрешено да влизам в училище.” Искрено твой Бог.
   Странно е колко лесно хората изгонват Бога, а след това се учудват защо отиват към ада.
   Странно е, че ние вярваме в това, което казват вестниците, а поставяме под съмнение онова, което казва Библията.
   Странно е как всеки иска да отиде на небето при условие, че нито вярва, нито разсъждава, нито говори, нито върши нещо от онова, което казва  Библията.
   Странно е когато някой казва “аз вярвам в Бога”, но продължава да върви подир сатана, който впрочем също вярва в Бога.
   Странно е как ние бързаме да осъдим, но не и да ни осъдят.
   Странно е как може да се изпращат хиляди вицове по емайла и те се разпространяват със светкавична бързина, но когато трябва да изпратят една вест за  Бога, хората мислят двойно повече дали да я споделят.
   Странно е как похотта, грубостта, простащината и порнографията свободно се разпространяват в мрежата, но откритата дискусия за Бога се заглушава в училищата и работното място.
   Странно е как някои могат да бъдат толкова пламенни за Христос в неделя, но са невидими християни в останалата част на седмицата.
    Усмихвате ли се?
   Странно е, че когато вие препратите по-нататък това послание, няма да го изпратите на мнозина от вашия списък с адреси, защото не сте сигурен какво вярват те, или какво ще си помислят за вас, поради това, че сте им го изпратили.
   Странно е как мога да се  безпокоя повече за онова, което другите мислят за мен, отколкото от това, което Бог мисли за мен.
   Не мислите ли?
   Не обръщайте внимание на тези думи, ако считате, че те не заслужават това. Или пък прекъснете веднага тези размишления, за да не знае никой какво е в главата ви. Но ако вие престанете да мислите върху това, тогава не се оплаквайте колко лошо е устроен светът. (Край на интервюто)
   

"Не се измисляй, бъди такъв, какъвто си!"

Петя Дубарова

ах, как пасва на някои от форумците

Така ме привлича оня влак !
Онзи, дето кара в посоката на мислите ми .
И трака в ритъма на сърцето !
Привличат ме релсите,
на които ще положа душата
и ще я закача за невидими жици в небето !
Ще си купя билет в посоката му !
На първата гара, ще сляза и
ще се влюбя в първия срещнат,
когото харесам.
Вечерта ще затворя очи в ръцете му
и ще си помълчим дълго и искрено
за живота и за думите, дето не сме казвали.
И когато сутринта се събудя, и видя, че
неговите очи не приличат на твоите,
и ръката му, отпусната изпод рамото - не е твоята,
ще затворя очи и ще му кажа, че -
Така ме привлича оня влак!

Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това.

Не е цитат от книга но ме кефи.

Атанас Далчев