Любими откъси, мисли и пасажи от книги, стихове, с които живеем

Публикувана: 7 юни 2008, 21:32 ч.
Последно мнение: 15 ян. 2024, 22:48 ч.

338 956
844

Кроасания - Регистриран

D

Регистриран

# 180 16 юни 2008, 14:36 ч.

По принцип са доста нещата, които ме изпълват, но наскоро открих невероятен стих, който ме възхити.

ПО СТРЪМНИНАТА

Дръж се, любов! Дръж се. Още малко остана.
Ах, как кърви тази твоя незараснала рана.
Но ти се дръж! Тегли, изплезила езика,
старата ни двуколка под ударите на камшика.

Вече е обед. Но с какво да те нахраним.
Изгоря тревата по сухите поляни.
С какво да те напоим - уморена и жадна -
младият дъжд върху нас толкова отдавна падна.

Дръж се, любов, дръж се, наше конче остаряло.
Има още силици в твоето жилаво, жилено тяло.
Развей над рояка мухи смъртоносната си опашка.
Виждаш ли! Има у тебе още дързост хлапашка.

Спомни си как препускаше дива и побесняла
в ранното утро по равното като хала.
Но сега е обед. Сега е горещо и стръмно.
Дръж се, любов! Дръж се, има време до тъмно.

Да стане студено и страшно - все пак още време има.
Сляпо тегли ни сега и не бой се: с тебе сме трима.
Само не спирай с изтощени крака и подути клепачи.
Дръж се, любов! Още малко! После ние на гръб ще те влачим.

Няма друга. Вече хвърли съдбата фаталното зарче.
Дръж се, любов, дръж се, наше орисано, храбро другарче.
Още е обед. Още е бавно и голо.
Сили събирай, когато препуснем с тебе надолу.

1984 г Недялко Йорданов

Виж целия пост

V

vesi79ivanova

# 181 16 юни 2008, 14:48 ч.

В живота винаги ще липсва нещо!
Пари, любов, приятели, вещи...
И пълно щастие не съществува!
Кого да лъжем? Не си струва!
И Слава Богу, че така е!
За липсите сега наздраве!
Без всяка до една подред
не бихме мръднали напред!
Мадлен Алгафари

Виж целия пост

Две хубави очи

Гост

# 182 16 юни 2008, 14:50 ч.

Един уникален поет, отишъл си без време. Praynig

Praynig

Този куплет ми е най-най-най-любимият:

ТЕЗА

След тебе злото диша като хрътка.
(Доброто е обществено понятие.)
Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие.

ДОБРОМИР ТОНЕВ

Виж целия пост

A

# 183 16 юни 2008, 15:05 ч.

Ако решиш да ме извадиш пак от нищото
чрез нежната алхимия на две тела преплетени -
върни ме, Господи, в тринадесетгодишното
изящно тяло, захвърли ме сред конете.

Живота искам да усещам, потните му хълбоци,
а пяната по бърните му да роди богиня;
и щом ме видиш по корем на женствените хълмове,
помагай ми болезненото юношество да премина.

Не ме оставяй дълго под земята,
не ме обезличавай в книги по ботаника;
учи ме да разчитам клиновидното писмо на ятото,
щом лятото затвори и последната си страница.

А най-последният от щъркелите - като на откриване -
с червената си ножица да среже мойта нишка.
И аз да тръгна на поредното си сливане.
Ако решиш да ме извадиш пак от нищото.

На ДОБРОМИР ТОНЕВ е.За първи път чета този поет,но страшно ми хареса.А това стихотворение просто ме докосна - облече в прекрасни думи грубите ми мисли.
Благодаря,Две хубави очи!

Виж целия пост

Две хубави очи

Гост

# 184 16 юни 2008, 15:10 ч.

albenap , радвам се, че ти е харесал Добромир Тонев. Имаме страхотни поети- и мъже, и жени.

Платена реклама

Пенливо. Кехлибарено. И потно.
Като в реклама на наливна бира.
Любимият ми режисьор е Копола.
Любим актьор - Марлон Брандо, разбира се.
Любимият ми месец е септември.
Любимият ми ден е всеки петък.
Любимото ми цвете - роза. Кремава.
(Червената е тъй общоприета…)
Любимо състояние - наопаки,
на кестерме, напук дори на себе си.
И още - да съм влюбена. Жестоко!
Почти както сега се влюбвам в тебе.
И както ти се влюбваш в мен, защото…
Не знам защо. Не искам да разбирам.
Щастлива, кехлибарена и топла,
на бавни глътки ти изпивам бирата.

Маргарита Петкова

Виж целия пост

М

Маги ДС

Ентусиаст

# 185 16 юни 2008, 15:12 ч.

Сетих се за едно любимо стихотворение на Яворов:

Сърце, сърце, смири се, клето,
от зло предчувствие обзето,
защо тревожно биеш ти.
Съдбата даде ли ти нещо,
та днес, настръхнала зловещо,
да може да го похити?

Животът ли? Ах той един е
и ти не искаш да отмине
без диря никаква в света.
Но колко пъти си унило,
изстинало към всичко мило
и пожелавало смъртта.

Ето и едно на Александър Геров, май името му беше "Легло", но не съм много сигурна, довечера ще проверя:

И пролетта, и младостта
и всичко си отива,
каквато искаш ти бъди,
но само да си жива.

Старее твоето лице
и с бръчки се покрива,
ала за моето сърце
така си по-красива.

В друг влюбена си може би,
суетно-закачлива.
Каквато искаш ти бъди,
но само да си жива.

И едно на Надежда Захариева:

Будя, зная си, съмнение
с моя нрав всеопрощаващ.
Нямам точно обяснение
как се пръкнах баш такава.

Ей така за развлечение
Бог ме е създал изглежда
като мярка за търпение -
една Надежда.

Виж целия пост

м

мишонка

# 186 16 юни 2008, 15:14 ч.

Нещо, което си пеем с дъщето, докато вършим "сериозните" неща:

"Гладници сме ний трима,
които сънуват моцарелата любима!
Ще си хапнем донасита
цялата кашкавалена пита!

...С ориз или на клечка?
За нас това не е пречка!..." /от "Островната принцеса" - Барби анимация/

© Георги Ангелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.04.2008, № 4 (101)

Не вярвах на очите си:

този беше докарал инфаркт на поета,
бе го удавил в капка.

Пак остроумничеше,
гледаше отвисоко,
раздаваше автографи
върху книгата си за другия.

В нея обясняваше
какви приятели са били.

Не падна гръм. Не се отвориха небесата.
Публиката учтиво аплодираше.

Това е истината: за мишките и хората. Wink

Wink

И това:
http://slovo.bg/litvestnik/index.php?ar=77
Затворената врата на отваря хиляда други.

Виж целия пост

Две хубави очи

Гост

# 187 16 юни 2008, 15:21 ч.

За почитателите на Станка Пенчева! Много я обичам!

Само на едно отговор нямам:
Как бихме живели с теб, двамата,
под монотонния дъжд на годините,
с догорели страсти в камината,
ти – ревнив,
аз – подозрителна,
зад нежната грижа – с ненавист скрита,
затворени в тежки мълчания….
Когато тъгувам за тебе отчаяно,
казвам си с усмивка изкуствена:
- Да, спасихме от делника нашето чувство!
А душата, глупачка, все пита безмислено:
Как бихме живели с теб, двамата,
под неравния дъжд на годините,
с дълга букова жар в камината,
ти - добър,
аз - търпелива,
два свята, които един в друг преливат,
неизчерпаеми като океан ….
Но отговор няма.

***
Ти си мъжът, с когото ми е било писано
Да узная върховната радост на тялото и на духа,
Всеки път да се приземявам замаяна, слисана
От летежа, който ми е изпил дъха.

Ти си мъжът, заради когото ми е било отсъдено
Да приема най-високата самота:
Винаги с тебе – и всъщност без тебе – да бъда,
Твоя царствена, чиста и много тъжна звезда…

Виж целия пост

Две хубави очи

Гост

# 188 16 юни 2008, 15:25 ч.

Миряна Башева

Тежък характер

Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар -
цял живот - студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.

Песента на Йорданка Христова

Виж целия пост

Регистриран

# 189 16 юни 2008, 15:27 ч.

Благодаря, Виолка, че ме подсети за Вутимски!

ОПУШЕНА СПИРКА

Вървях под безмълвния пушек на къщите
и мислех, че дългия ден е така отегчителен.
В тъмните облаци светеше сребърно слънцето.
Пееха някъде скръбно сирените... Тебе те нямаше.

Тихо слезни от трамвая на старата спирка опушена,
приближи ме безмълвно... Ще дойдеш ли? Ще застанеш ли близо до мен?
Дай ми твоята тъмна ръка... помилвай ръката ми нежна.
Попитай защо съм замислен и тих, и студен, както винаги.

И аз ще ти кажа тогава, че съм много самотен наистина,
че обичам очите ти много, и твоите думи, и тебе,
че когато те няма, денят е така отегчителен.
А слънцето хилаво старите стрехи изкачва.

Бил съм нервен пред тебе понякога, но всичко си има причина.
Аз бях сам и не казвах, аз те исках и също не казвах,
не разбирах, че чакам да ме търсиш и ти да ме викаш,
и това, че бих станал спокоен, ако дойдеш при мене завинаги.

Нека да бъдем добри, нека забравим дъжда,
който измокри дърветата. Да забравим и лошите срещи.
Хората, що отминават, ще ни кимат в алеите дълго.
Във широката вечер на парка ще мълчим и ще дишаме заедно.

Тихо слезни от трамвая на старата спирка.

Виж целия пост

L

Регистриран

# 190 16 юни 2008, 15:31 ч.

Щом повярваш на потока, ще потънеш надълбоко Grinning

Grinning

Поздравявам авторите на този сайт.

Виж целия пост

K

# 191 16 юни 2008, 15:39 ч.

Благодаря за линка към сайта, Летяща!

Виж целия пост

A

# 192 16 юни 2008, 17:07 ч.

И още един много любим поет-Петко Братинов

Религия

Трябва да съществува едно момиче.

Независимо дали ще го прегръщаш.
Независимо дали ще го целуващ.
Независимо дали ще го притежаваш.

Трябва да съществува едно момиче!...

Може да се усмихва дори
в някакви
чужди ръце.

Може!...

Не е толкова важно това.
Важно е момичето да е родено.

То ще те приспива в мъглите
на своето гълъбово тяло.
То ще ти бъде зелена църква
със единствени светли камбани.

Всеки човек има нужда от църква.

Една църква,
в която да влезе
и да падне на колене пред самотата си.

Една църква,
в която да плаче
и да слуша въздишането на иконите.

Всеки човек има нужда от църква!...

Дяволите се спускат над олтарите
и ти в този мрак, за да ги спреш-
едно момиче трябва да съществува
като бяла спасителна свещ!

Виж целия пост

Ентусиаст

# 193 16 юни 2008, 17:25 ч.

И се почувствах честита, дето някой ме обича. Аз си.
Любим цитат, давам го по памет - от "Анна Комнина" е. Признавам се за виновна в силен егоцентризъм, то си личи Mr. Green

Mr. Green

Виж целия пост

T

Регистриран

# 194 16 юни 2008, 23:01 ч.

Цитат на: Violka в нд, 15 юни 2008, 20:33

Прищевките на живота ме изпотяват понякога, но гледам да запазя бодрост, колкото мога.

Впрочем аз съм свободен.

Да бъдем естествени, за да бъдем прости. Бъдещето принадлежи на жизнените.

Много ми хареса!

Цитат на: Buba Mara в пн, 16 юни 2008, 15:27

Нека да бъдем добри,
................
Тихо слезни от трамвая на старата спирка.

А това ми напомни нещо много, много свидно, но не мога да си намеря "тефтера", отдавна е в немилост.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Да опишем живота със стих

48 116
81

Лични и семейни отношения

Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 8

54 585
749

Литературен клуб

Пазаруване от Amazon.co.uk и Amazon.de /Black Friday/ - 24

46 177
745

Пазаруване от чуждестранни сайтове

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.