Любими откъси, мисли и пасажи от книги, стихове, с които живеем

Това е откъс от стих на не известен за мене автор, търся го кой е , ако някой знае да каже :

За твоето тихо идване, което още в мен отеква като сън,
за даденото и назад не взето, за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите ти винаги спестени, за ласките, които не спести,
за силата, която вля в мене, когато беше най-безсилен ти,
за туй, че бе до мене ти и в моя лош, и хубав час
на твоя пръс наместо пръстен , горещите си устни слагам АЗ !!!!

"Пръстен" на Веселин Ханчев.

Мерси !!! Ето още нещо любимо от него
Любов
Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Измъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които,
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмездие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори, че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш: "Остани".


Красота

Веселин Ханчев

Толкова те дирих,
че земята
заприлича цялата
на теб.

Толкова те исках,
че нарекох
с името ти
всяка моя вещ.

Има ли те?
Или те измислих?

Може би е по-добре така.
Може би,
измислена от мене,
най за дълго с мене ще си ти,
най-последна
тебе ще намразя,
най-жестоко
ще ме заболи,
ако с друга някоя
случайно
само за минута
те сменя.

"Защото човек си не знае времето; Както рибите налетяват в пагубна мрежа; И както птиците се заплитат в примки; Тъй и синовете човешки се улавят в пагубно време; Когато дойде то внезапно върху тях."

Еклесиаст, 9:12

Това ми го пратиха  по скайпа........ една китайска поговорка:

С пари можеш да купиш къща ,но не и дом.С пари можеш да купиш часовник ,но не и време.С пари можеш да купиш легло, но не и сън.С пари можеш да купиш книга, но не и знание.С пари можеш да купиш лекар, но не и здраве .С пари можеш да купиш положение ,но не и уважение.С пари можеш да купиш кръв ,но не и живот.С пари можеш да купиш секс, но не и любов.

 не знам на кого е , но е страхотно !


Посвещавам на тези, които искат да се депресират и оставам вярна на стила си „нещастна съм……елате да ме наебете”

„Богат е не този който има най-много, а който има най-малко” (неизвестен автор)

Не живеем изолирано. Породата ни е стадна. Йерархията ни е смешна. Стадото се управлява не от най-силния, а от най- наглия. Правилата се определят не от най-умния, а от най-лицемерния. „Моралът” е понятие, въведено от грешниците. Стадото ни е маскен бал. Програмира ни сме от първия ден на живота си в ценности, които не разбираме, или по-точно разбираме несъстоятелността им, когато ни подведат и предадат. Не се харесваме, следователно подражаваме, заимстваме и адаптираме поведение, мисли, начин на живот, надявайки се да „се харесаме” и така влизаме в калъпа „Така правят всички”. Загубваме себе си, гонейки цели, поставени ни от някой друг- родители, „доброжелателни роднини”, „приятели”, които „ще ни помогнат” да излезем от граничните състояния, като границата е сложил някой , за да тегли чертата между „нормалното и „ненормалното”. Питала съм десетки хора „Какво ти се случи през последните 10 години?” и никой не ми каза нищо различно, никой не каза- „заебах всичко и се махнах”, „влюбих се”, „пътувах”, „мечтах”, „жертвах”, „бях честен и живея на чисто със себе си”. Всички са си „купили”, „работят”, „родихме”, „сменихме колата”, „бяхме във Франция”, „направихме ремонт на апартамента”. Ами да, така правят всички . Когато другите са циници- нека сме и ние, когото другите нападат и убиват- нека сме в редиците, когато другите купуват коли, апартаменти, бижута, носят модерни дрехи, подстригват се модерно, градят кариери, отглеждат „възпитани деца”, ядат едни и същи храни, пазаруват в молове, правят стерилен секс, „програмират семейството”, планират приоритетите си, лижат задници, планирайки приоритетите, спестяват за старини, хранят се здравословно, спортуват насила – здравословно, ходят на почивка на едни и същи места, посещават „модерните заведения”- там сме всички. Елементарно- „който се цепи ми го нацепват”. Няма по-голям страх от страха да си себе си (нищо че имаш недостатъци, косми, бръчки, малки (големи) гърди, проблемно детство, проблемна младост, проблемна средна възраст, проблемни старини). Бидейки себе си, показвайки душевността си ставаш слаб и уязвим, мнозинството усеща слабостта ти и те убива заради нея. За това не носим душите си на лицата си, а на задниците, по-точно в тях. И там естествено душата се …задушава. В тези случаи обаче, когато душата заговори, не мирише добре. И така полека стигаме до прозрението (но твърде късно), че сме живели все едно няма да умрем и умираме все едно не сме живели. Тогава вече в неможещите си тела преживяваме това, което „можеше да направя, щях ако не беше…”. Нещата са във второ условно наклонение. С горчивина се обръщаме към непоправимите си грешки и ясно виждаме наказанието, което не ни е подминало. Разбираме, че сме били злобни, завистливи и коварни с хората, които са имали повече (виж горе), безмилостни към хората с емоции и чувства, презрителни към постигнатото чуждо щастие. И най-лошото е че разбираме защо сме били такива, а именно защото никога не сме се опитали да разберем, че щастието не е там където сме го търсили или сме се заблудили, че това което градим е щастие, че да проявиш добрина не било смешно, че да се разплачеш не било грях, че сме градили комфорт, вместо да градим себе си, трупали сме вещи, които след като умрем близките ни разпродават или подаряват на близки приятели, преживяваме жалко и стандартно погребение, спретнато организирано от погребална агенция „Последна сълза” с грозна снимка на некролога, стандартен текст с отвратителни думи римувана „тъга” и с нас умира цялата вселена от неизживени радости и „това което можеше да бъда”. Виновни са другите , поколения наред изместиха лекичко и неусетно думата „ценно” със „скъпо”, издигнаха в култ злобата и завистта, силни са тези, които се присмиват на човешката слабост, стават лидери, стават „определящ фактор”, налагат своето мнение и всички ставаме като тях от страх да не ни изхвърлят от така добре заетото място в „общността”. Кога откровеността стана патетична, как стана така, че сблъсъкът на мнения води непременно до саморазправа, кога думи като „обич”, „грижа”, „състрадание”, „споделяне” станаха нецензурни, и се изместиха от цензурирани от „правоимащите и правораздавателните” авторитети думи? Реалността е такава- имаш избор: или ставаш като всички други или поемаш риска да бъдеш с лепнат етикет (не отпред, а отзад, за да не го виждаш докато те сочат и ти се смеят останалите). Аз поемам риска. И един съвет – не се опитвай да възпитаваш чувствата и докато крачиш с едри и сигурни стъпки към следващото стъпало на програмираното си ежедневие, ако съдбата ти смигне от някое ъгълче, спри се преди да я подминеш. Малките и затънтени улички извън магистралата на живота ти може да крият невероятно очарование, там може дори да е слънчево или да има пълнолуние. Винаги може да се върнеш към правата, но да походиш повече.

Здравейте,темата е страхотна-радвам се че ви открих  не знам къде съм спала досега .Вече ви следя редовно и,ето
 нещо любимо и от мен :
Няма трудност, която любовта да не преодолее.
Няма болест, която любовта да не излекува.
Няма врата, която любовта да не отвори.
Няма бездна, над която любовта да не може да прехвърли мост.
Няма стена, която любовта да не може да събори.
Няма грях, който любовта да не прости.
Колкото и големи да са трудностите, колкото и безнадежден да е хоризонта, колкото и непоправими да са грешките – Любовта ще победи!
Ако можете истински да обичате, ще сте най-щастливи и силни на света!


Усмихвай се,когато те обидят и не след дълго страшно те вгорчи.
Прикрий сълзите в своите очи,така умело,че да ти завидят.
Усмихвай се,когато безпощадно омразата умът ти заслепи,
и въпреки безкрайните молби сърцето ти все пак остане хладно.
Усмихвай се,когато не разбули над тебе всички облаци денят.
Усмихвай се без чувство за вина,щом друг събори пясъчните кули.
Усмихвай се,когато ти се иска към детството да хвърлиш светъл мост.
Усмихвай се това е силен коз и с него по приемлив става рискът.
Усмихвай се,когато под небето се рони онзи бряг на близостта.
С усмивка често идва любовта преди да е изстинало сърцето
                                                                    Ивайло Терзийски

Ох как ми се иска това да е истина.... Но вече не вярвам на тези слова....

Don't make someone priority, when he makes you an option

The Notebook- Nicholas Sparks

Who am I? And how, I wonder, will this story end ..... I am a common man with common thoughts,and I've led a common
life. There are no monuments dedicated to me and my namewill soon be forgotten,but I've loved another with all my heart and soul, and to
me, this has always been enough. 

"Това е животът. Смисълът му няма нищо общо с доброто и злото, правдата и неправдата, дълга, честта и така нататък. Той се изразява в сключването на най-изгодната сделка."  Нелсън Демил- "Аз, детективът"

"Трима от всеки трима души на земята ще умрат, така че млъквай и продължавай да се бориш!"

"Миналото си е минало. Никога не се връщай назад. Под никакъв предлог. Не търси справедливост там, не търси щастие. Ти си това, което си, светът е такъв, какъвто е."  М. Пузо- "Последният дон"

"Ако ти живееш 100 години, аз искам да живея 100 години без един ден, така че никога да не живея без теб!" -това ми е любимо от "Мечо Пух"

"Майките виждат децата си винаги с очите на всепоглъщащата любов и на желанието за закрила. И така трябва да е, за да остава за всеки отворена една последна врата, когато другите са го изоставили." Е. Меру- "Измамно щастие"

Чух го в един филм:
'Всяко Начало е изпълнено със страх от предстоящото, всеки Край - с тъга, по-важното е между тях!'

Дали  го преведох точно брррррррр

камерън, всичките са страхотни! благодаря 

 

Ето и още:
"За да се възпитат хората, минават през големи страдания. Те трябва да раздрусат много човека, за да осъзнае грешките си. Всеки, който е страдал е придобил нещо без да знае. Страданието е път от злото към доброто. То е учение."  П. Дънов

"При любовта всичко започва с Любов и свършва с Истина! Хората търсят все голяма любов, а трябва да са доволни и от най-малкото, което получават."  П. Дънов

"Има три неща, които възрастните могат да научат от децата- да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят." П. Коелю- "Петата планина"

"Свободата означава да чувстваш това, което сърцето ти силно желае, независимо от мнението на околните." П. Коелю

"Господ чува молбите на хората, които искат да забравят омразата, но е глух за тези, които искат да избягат от любовта." П. Коелю

"За учения, който е живял с вярата си в силата на разума, историята завършва като лош сън. Той е изкачил планини от невежество, вече всеки миг ще покори най-високия връх и когато  изкатерва и последната скала, бива приветстван от цяла група теолози, които си седят там от векове."     Робърт Джастроу д-р на Института за космически изследвания към НАСА