Любими откъси, мисли и пасажи от книги, стихове, с които живеем

Раждаме се , страдаме, обичаме, умираме. А вълните все така се разбиват в скалите. Сеитбата отминава, иде жътва... А ние сме си все същите....

  За съжаление не помня автора.

Кеворк Кеворкян за еднодневките в живота:
-Какво значение има, че някой безпрадонно унижава общото разбиране за приличие; че друг най-глупашки компрометира голямата кауза; че някакъв си извратен манастирски послушник говори за морал; че някаква безнадеждна душичка съчинява "законче"..... След време никой няма да се сеща за тях- колкото  човек се сеща за един използван презерватив.

"Да. Лятото е кратко и животът е кратък, ала какво го прави кратък ? Това, дето ние знаем, ч е кратък. Котките навън знаят ли, че животът е кратък? Знае ли го птицата? Пеперудата? Те го мислят за вечен. Никой не им го е казал! Защо са ни го казали на нас?
-Има много отговори... Единият е ,че животът би бил непоносим,ако е вечен. Че има повече нещастие, отколкото щастие. Милосърдие е, че не продължава вечно."
Е.М. Ремарк

"Ах, молитивите на милоните хора- колко често те трябва да се сблъскват и унищожават едни други по пътя към Божия трон!"
"Тортила Флет"- Дж. Стайнбек

"Щом ни се случи нещастие, все се намира някой приятел, готов да ни съобщи и да човърка сърцето ни с кама, а в същото време ни кара да се възхищаваме от дръжката й."
Балзак

Не мога да се включа ,но четенето ми доставя огромно удоволствие.
Браво за хубавата тема   

Браво! Чудесна тема!

Здравейте пак от мен. Ето още няколко мисли, който ме вкарват в мисъл

1. Да сложиш юзда на езика си е най-трудното нещо, но същевременно и най-необходимото!

2. Запомнете, че не сте това, което си мислите, а това, което мислите- това сте!

3. Виждаме нещата не според това какви са те, а според това какви сме ние.

4. Любовта не е да си намериш някой с когото да живееш, а някой без когото не можеш да живееш!

5. На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът.

Ето няколко мъдрости от мен

1. Никога не плачи за това, което не плаче за теб.

2. Смей се и светът ще се засмее заедно с теб; плачи и ще плачеш сам.

3. Лъжливите приятели са като сянката -следват ни по петите,докато ходим по слънце,и веднага ни напускат,щом влезем в сянка

4. Ако животът беше лесен,нямаше да започва с плач

5. Не ти е приятел този който ти бърше сълзите, а този който не те кара да плачеш

6. За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целия свят.

- Три бащини заръки имам до тебе и искам да се закълнеш, че ще ги изпълниш. Не те ли хванат турците, ще ги забравиш. Ала никой не знае божите пътища. И тъй, слушай! Ако те хванат турците, когато те поведат, на излизане от долината ще минете по Сюлейманаговия каменен мост. Първата ми заръка е, като минавате по моста, вързан-невързан, да се хвърлиш в бързея. Водата ще те отвлече. Може да те удави, може да те изхвърли жив, ала никой не ще те намери, ни жив, ни трупа ти, защото по брега на реката няма път. Запомни ли?
         - Запомних, татко - рече Мирчо.
         А Манол помълча, преди да каже втората си заръка:
         - Втората ми заръка е, ако не можеш да се хвърлиш от моста, щом стигнете Милото господи, спри се и се обърни назад. Все едно че искаш да видиш за последен път Елинденя. Обърни се така, че гърдите ти да бъдат към каменните кръстове. Аз ще съм скрит в гробищата и ще те устреля право в сърцето. Да стоиш и да не мърдаш.
         - Ами ще можеш ли да избягаш? - попита Мирчо.
         - Гората е до мене. И да ме настигнат, то ще са двама-трима. Ще ги заколя курбан за тебе.
         - А каква е третата ти заръка? - запита го момчето.
         - Третата ми заръка е, ако не се хвърлиш от моста и ако не те убия горе на Милото господи, щом се стесни пътят при Девицата, да скочиш в пропастта. Там хората могат да вървят само един след друг. Ако смогнеш, дръпни някой след себе си. Водата може да те влече и да те извлече жив. Ръката ми може да трепне и да не те улуча в сърцето. Ала от пропастта жив няма да излезеш. Там се хвърлила някога една девойка, затова на скалата й викат Девицата. Щом е можала да се хвърли жена, какво остава за тебе? Това са те, трите ми бащини заръки. Чу ли ги, татьовото?
         - Чух, тате - отвърна момчето.
         - А сега закълни се - рече Манол. - Закълни се върху костите на майка си и върху този нож.

"Време разделно"
             Антон Дончев               

Страхотна тема  
Ето и две от мен, които съм си копирала преди време от нета, но автор не съм си записала

Миг

Днес беше толкова дъждовно, а аз - толкова щастлива.
Бях мокра до кости, но ти ми каза, че съм красива.
Беше ветровит и мрачен ноемврийски ден,
Но аз не чувствах студ – та ти беше до мен...

Наоколо бе кално, тротоарите покрити със вода,
Но аз не виждах локви, аз виждах най-зелените поля,
Облаците бяха сиви, но не, не и за мен.
Аз бях подвластна на един прекрасен слънчев плен...

Хората бяха забързани, неспокойни и унили,
Наведени под счупени чадъри, един до друг се свили,
А ние без чадър под капките се къпехме доволни,
Безгрижни и непокорни – две птици волни...

В ден като този часовете тъй бавно се точат,
И стрелките на часовника все едно и също сочат,
Но за нас двамата времето така и не застина,
Този дъжд бе просто миг, който неусетно си замина...



Ако името ти е меланхолия...

Сама стоиш пред огледалото
Виждаш тъжното си без причина лице,
И би направила каквото и да е
За да не си на собственото си място.

Ако името ти е Меланхолия
Ако любовта не е нищо повече от навик
Не ми разказвай живота си,
Защото аз познавам самотата ти.

Ако името ти е Меланхолия
създадени сме, за да я забравим заедно.
Душите, изгубени и неразбрани,
отдалеч се разпознават помежду си.
Ние приличаме на тях.

И утре, може би,
Всичко може да се случи
без значение къде.
Ти ще бъдеш там,
на мястото на срещата
и аз ще те разпозная.

Ако името ти е Меланхолия
Ако любовта не е нищо повече от навик
Не ми разказвай живота си,
Защото аз познавам самотата ти.

Ако името ти е Меланхолия
създадени сме, за да я забравим заедно.
Душите, изгубени и неразбрани,
отдалеч се разпознават помежду си.
Ние приличаме на тях.   

Ще се включа пак

" ...Както въздъхва отчаяно в средата на Х век византийският император Константин VІІ Багрянородни:
Цялата земя се пославянчи и стана варварска!
Този отдавнашен византийски вопъл " и стана варварска", а и хитлеровото, че сме "славянска тор", а и много днешни възклицания, че не сме били европейци, ме кара да кажа нещо, което е малко известно:
в онези времена - преди новата ера, в началото на новата ера, по време на Юстиниан и по - късно по времето на въпросния багренороден император в понятието Европа се е съдържало не това, което разбираме сега.
Ето как описва местонахождението на Европа по онова време Прокопий Кесарийски, най - големият византийски историк, живял и писал по времето на Юстиниан І:
Отгоре река Истър (Дунав) се спуща от срещуположната страна към морето (Черно море) и придава на Европа формата на полуостров. Сиреч, това е Балканският полуостров. Много по - късно названието Европа се разпростряло на запад е на север. (Халал да им е!)
В тази именно Европа - тук на Балканския полуостров - се раждат петте древни велики цивилизации..."
                  "Български хроники"
                             Стефан Цанев
Този пасаж изпълни душата ми с интересни чувства и реших да го споделя с вас! (Книгата е страхотна!)

NinoTino   

,,Истина е, че само част от живота ти зависи от самия теб – роля играят другите и пълната случайност, и последствията, до които те водят.’’

,,Защото най-хубавото се добива само с цената на голямата болка . . . или поне така е според легендата!’’
Из,, Птиците умират сами''



‘’Недей тъжи за времето отминало, не го завръщай даже и в съня, нима се връща някога невъзвратимото с предишния си блясък, смисъл и цена...”

"Подходящият случай се явява в най-неподходящия момент." - (праволо на Дюшарм)

"Стела, Стела, Стела ако се появиш на вратата сега, обещавам:
-ще изхвърлям боклука, без да ме подсещаш,
-ще се науча да не блъскам вратите,
-ще ти масажирам гърба, без да си настинала,
-ще купувам цветя, ливади с цветя,
-ще съм тих, когато ставам нощем,
-ще изтупвам завивките в неделя,
...
-ще те возя на водно колело,
ще те науча на трите гами на китарата,
...
-няма да те поправям, когато разказваш вицове,
-няма да пея втори глас върху любимите ти песни,
...
-никога вече няма да мълча толкова дълго с теб, никога!
-никога няма да ти свалям звезди!
Ти си звезда, Стела! "

***

" Започваш да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого по-силно,
отколкото да заспивате заедно."

Из "18% Сиво", Захари Карабашлиев

"...Колко малко от нас разбират,че любовта е нежност,а нежността не е съжаление,както немалко хора смятат;още по-малко са тези,които разбират,че щастието в любовта не е в абсолютното фокусиране на всички емоции в една:човек трябва да обича много неща,а любимият трябва да се явява само като нещо,което да ги символизира;истинските възлюбени на тази земя,в очите на своите любими,са люляков цвят,корабни светлини,училищен звънец,пейзаж,запечатани разговори,приятели,детска неделя,изгубени гласове,любим костюм,есен и всички сезони,памет,да,памет,пръстта и водата на всяко съществуване.Все носталгични неща,но пък има ли по-носталгична тема от любовта?"

"Други гласове,други стаи"
Труман Капоти

Нека, когато някой се разделя с вас, се чувствате по-добри и по-щастливи.
(Майка Тереза)

Харесвам мъже с бъдеще и жени с минало.
(Оскар Уайлд)

На мъртвите дължим уважение, а на живите - само истината!
(Волтер)

Най-страшното нещо на истината е, че понякога може да я откриеш.

От тази художествена гледна точка, главното, което превръща живота в провал, е онова, което му придава отблъскваща сигурност - фактът, че никога не можеш да преживееш повторно съвсем същата емоция.
(Оскар Уайлд)

Задачата ни е да осъзнаем света такъв, какъвто го виждаме, а не да го променим според представата си за него.

Ужасните идеи са като аутсайдерите. Ако ги окуражиш, се оказва, че са гениални.
("Под небето на Тоскана")

Ако на Земята няма правосъдие, на Небето винаги има!
("Клонинг")

Прошката не е еднократен акт. Тя е нещо, което правиш всеки ден.
(Анди, "Dawson Creek")

Идва време, когато всички ние се научаваме да бъдем отговорни и се отказваме от нещата, които ни правят щастливи, за да постъпим разумно.
("Отчаяни съпруги")

Давай всичко от себе си днес, виж какво ще ти донесе утрото и продължавай в същия дух.

If you can do what you can do best and be happy, you're further along in life than most people.
(L. DiCaprio)

Който е приятел на всички, не е приятел на никого.
(Аристотел)

Бил е несъмнено умен човек онзи, който е казал, че щастливото съпружество е възможно само между сляпа жена и глух мъж.
(Мишел Дьо Монтен)

Всичко се преживява, освен собствената смърт.
(Е.Кротки)

Едно нещо е сигурно - останалото са лъжи. Този живот отлита....
(Омар Хаям)