Любими откъси, мисли и пасажи от книги, стихове, с които живеем

Здравейте! От три часа чета вашите любими мисли, стихове, вече ме болят очите дори, но реших да сложа и моите най-близки до сърцето лафчета

1. "Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш!"
2. "Стигнете докъдето ви видят очите и като отидете там... ще видите по-нататък."
3. "Любовта не е да си намериш някой с когото да живееш, а някой без когото не можеш да живееш!"
4. "Да обичаме веригите си - те са нашата свобода."
5. "Всичко, което човек трябва да направи, е да приеме невъзможното, да се справи без необходимото и да изтърпи нетърпимото."
6. "Не следвай път! Върви, където няма път и остави следа."
7. "Единствената разлика между мен и луд човек е, че аз не съм луд."
8. "Когато посегнеш към звездите, сигурно няма да достигнеш някоя, но и няма да напълниш ръката си с кал.
9. "Обичайте се и ще бъдете щастливи. Толкова е просто и толкова трудно."
10. "Умирайте само в краен случай."

П.С. Сори, че нямам авторите на мислите .... Е, до скоро включване 

След 50 години няма да има значение в каква къща живееш, колко пари имаш в банковата си сметка, каква кола караш и какви дрехи носиш. Но светът може да е малко по - добър, защото си изиграл съществна роля в живота на едно дете.
 
Съдбата не е въпрос на шанс. Тя е въпрос на избор. За нея не се чака. Тя се постига. / Уилям Брайън /

Никога не съди едно човешко същество, преди да извървиш няколко километри в неговите обувки.

Мечтай все едно ще живееш вечно. Живей все едно ще умреш утре. / Джеймс Дийн /

Нищо не може да ви направи щастливи против волята ви. Нищо не може да ви направи нещастни против волята ви. / Барбара Де Анджелис /

Всеки ден, в който чакаш е поредният ден, който никога няма да върнеш обратно.

Всяка минута, когато сме ядосани губим 60 секунди щастие." / Ралф Емерсън /


 

това го получих по мейла и е едно от многото подобни, които завършват с разпрати на незнам си колко души, но не лошо все пак.

"Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на съпругата си и извади опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше обикновено пакетче – в него имаше луксозно дамско бельо. Той разкъса хартията, хвърли я и се загледа с тъга в коприната и дантелите. "Купих й го, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. Преди осем или девет години. Тя никога не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай." Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция.
Съпругата му беше починала.

Той се обърна към мен и ми каза:
 
"Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живота ти е специален."
Няма да забравя тези думи.
 
Те промениха живота ми.
 
Днес чета повече от преди и чистя по -малко.
 
Сядам на терасата и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината.
 
Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си и работя по-малко . 
 
Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва високо да се цени.
 
Вече нищо не пазя за специални случаи. Използвам всеки ден кристалните си чаши.
 
Обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета. Използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно.
 
Фрази, като "Един ден...." или " Някой ден...." вече не съществуват за мен,  изхвърлил съм ги от речника си.
 
Искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.
 
Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше, че утре няма да я има - едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.
 
Мисля, че тя би звъннала по телефона на семейството си и на близките си приятели.
 
Може би аз също бих се обадил на стари приятели , за да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания.
 
Може би тя би поискала да отиде още веднъж  в китайски ресторант /нейната любима кухня/. Колко е хубаво.
 
Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали, ако осъзнаех, че дните ми са преброени.
 
Бих се ядосал, че не съм се срещнал с приятелите, на които щях да се обадя "тия дни".
 
Бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша "тия дни ".
 
Бих се ядосал, че не съм казвал по-често на най-близките си колко много ги обичам.
 
От сега нататък нищо няма да пропусна ! Няма да отлагам нещата, които ми носят радост и които ме разсмиват.
 
Повтарям си, че всеки ден е изключителен. Всеки ден, всеки час, всяка минута са изключителни..."

Здравейте! Нека не замира прекрасната темичка, нека я подклаждаме с нови и нови топлещи душите ни думи...
Ето още няколко, който страшно ми харесват.

**************"Знаеш ли, ние тук отдавна сме изгубили способността да различаваме нравственото от безнравственото, затова и на мен самия ми се струва, че такава разлика няма, въпреки че Сенека и Тразей се преструват, че я виждат. На мен ми е все едно!"----------->откъс от книгата "Quo vadis- Хенрик Сенкеевич" ГОРЕЩО ви препоръчвам книгата(световна класика е )

************И още..." Колкото и да е лош света и животът, едно вечно благо ще остане в тях-младостта!"

********"Мисълта ти е била добра, щом резултатът е добър!"

**********"И неговото скромно сърце се учуди как Бог може да даде такова могъщество на дявола и как може да му отстъпи земята, за да може той да я мачка, разорява, тъпче, да изстисква от нея сълзи и да смуче кръв, да вилнее като вихър, да бучи като буря, да гори като пламък!"

************"На тоя свят е по-лесно да намериш философ, отколкото добър съвет."
Всички са от книгата "Quo Vadis"

 .... Емил видя, че татко му беше обул обувка само на десния крак. Отначало го обзе надежда, че това е от пестеливост, може би татко му искаше да протрие първо едната обувка, а после другата. Но сетне видя окървавения парцал, вързан около палеца на левия крак на таткото и всичко му стана ясно. Татко му имаше такива болки в палеца, че не можеше да търпи обувка. Емил се засрами и му стана мъчно задето направи тази глупава пакост с капана. Сега му се дощя да зарадва татко си и тъй като знаеше, че татко му обича варена кървавица повече от всичко друго, той взе в ръце глинената купа и я подаде навън от прозореца.

— Татко, гледай — викна той с ликуващ глас, — ще има варена кървавица за обяд!

Татко му махна сламената шапка от лицето си и мрачно погледна нагоре към Емил. Все още не беше забравил капана, то си личеше, и Емил се напрегна още повече, за да се сдобри с него.

— Ето, погледни колко много кървавица! — радостно се провикна той и протегна купата още по-навън. Но — представете си какъв ужас — той не можа да удържи глинената купа и тя се изтърси заедно с кървавото си съдържание право върху таткото на Емил, както си лежеше там, навирил нос във въздуха.

— Блоп! — каза таткото на Емил, защото никой не може да каже повече от това, когато е заврян в смес за варена кървавица. Но той се надигна тромаво от тревата и най-сетне успя да нададе вой, отначало заглушен от кървавицата, но после оглуши цяла Льонеберя. Глинената купа покриваше главата му като викингски шлем, а сместа за кървавица се стичаше по тялото му...

Сетихте се източника, предполагам 
Да живея - не, но и до ден днешен се смея с глас на прочетеното 

От книгата "Смет за сливи" на Надежда Захариева:

"И на тема "обичане" с Дамян се разминавахме тотално. Аз не свикнах с неговия начин на обичане, той - с моя. Не можах да преглътна  факта, че от една и съща уста ще чувам и най-нежните, и най-грубите думи в живота си. Разбирах, прощавах, приемах, търпях, но не свикнах. Това си е мой проблем. Може би и твой, драги читателю, пък и на много други хора. Изработваме в ума си някаква представа, някакъв калъп, и го мятаме върху него с претенциите да се побере вътре. А той стърчи извън нашите рамки. И ние му се сърдим. Ама че сме самовлюбени! Да искаме светът да ни е по мярка! А самите ние също се дърпаме, когато друг се опитва да ни вкара в калъп. Радваме се, когато стърчим извън него. Ура! Свободни духове сме!... Там е големият ни проблем на нас, хората. Много често държим да получаваме от другите това, което самите ние не можем да им дадем. Не говоря за материалните неща."

"Моя си е мисълта, че човекът е инструмент, на който животът може да изсвири всякаква мелодия. Което не означава, че на инструмента му е приятно. Нищо не ни изхабява така, както неубедеността в това, което вършим."

"За пореден път се утешавам с мисълта, че нещата в живота стават така, както трябва да станат. Другото би означавало да се ядосвам напразно."

"Досегашният ми живот успя да ми направи много голям "подарък": комплекса за вина. Майка ми ме научи, че винаги и за всичко съм си виновна аз. Благодаря й. Създаде ми чувство за отговорност. После се превърнах в снахата, виновна за всички беди в новото й семейство. Когато получих извинението за тези обвинения, дойде ред да стана виновната за всичко съпруга. Последната ми виновност се простираше от полюс до полюс - от "ти си виновна, че умирам", до "ти си виновна, че съм жив" ... Не мисли, драги читателю, че съдя Дамян. Опитвам се да ти покажа колко беше сложно да се живее с човек с толкова ранима душа. Ще повторя, душата му беше като гола рана - и да я погалиш, пак боли."

"Може да е нескромно да го кажа (ти вече знаеш, че не страдам от излишна скромност), но трябва да съм била с доста силен дух. като погледна назад през годините, с тръпка си мисля, че имаше моменти, в които животът ни с Дамян е бил като битка между титани. Чувствам, че се усмихваш иронично и си готов да ме прекъснеш: "Посмали, манго!" Ама няма нищо за посмаляване. Пак ще ти кажа да прочетеш "Смет за сливи 1". И може и да се съгласиш с мен.
Огромен дух имаше Дамян. Личи в поезията му. Проблемът беше, че този огромен дух бе натъпкан в малката бутилка на слабото му тяло. А там му е било тясно, неудобно и много често - противно. Вечно се бунтуваше срещу затвора си и по време на тези бунтове по-добре да не си до него... Особено ако името ти не е Надежда Захариева. Завиждаш ли ми за самочувствието? Завиждай ми! Разрешавам."

        Как чувствата си играли на криеница                                     

            Разказват, че веднъж в едно ъгълчен на земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества. Когата СКУКАТА се прозяла за трети път ЛУДОСТТА предложила:
-   Хайде, да играем на криеница, а?!
ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
-   Криеница ? Що за игра е това?

Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя започва - затваря очите си и започва да брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият започва да брои следващата игра и така нататък.
ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интерисувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА, предпочела да не се крие, защото в края накраищата, така или иначе винаги я откриват. ГОРДОСТТА  казала, че това е абсолютно глупава игра / нищо друго не я интерисувало освен нея самата/.СТАХЛИВОСТТА не искала да рискува много, много.

-   Едно, две, три, .......- започнала да брои ЛУДОСТТА.

Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък на пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели: кристално чистото езеро за КРАСОТАТА. Хралупата в едно дърво – ама, че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата – за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъха на вятъра – той е за СВОБОДАТА! И така БЛАГОРОДСТВОТО се замаскирало в слънчевия лъч. ЕГОИЗМА, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана/  а в действителност тя се скрила в дъгата/, а СТРАСТТА  и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се е скрила, но това дори не е важно.

Когато ЛУДОСТТА преброила да 999 999, ЛЮБОВТА все още търсила къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.
 
-   Един милион...- преброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.

Разбира се най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТТРАСТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът. След това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила, къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручая и видяла КРАСОТАТА. Съмнението стояла до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие.
И ето, че всички били намерени : ТАЛАНТА – в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА в тъмната пещера, ЛЪЖАТА в дъгата/ за да сме честни, тя се криела на дъното на океана/.

Не могли да намерят само ЛЮБОВТА.

ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина  и накрая тя решила да погледне в розовите храсти. Започнала да разваря клонките и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молела за прошка и за да изкупи вината си обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.

И ето, от онова време, когато за първи път на земята чувствата играли на криеница,  ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка...............

" На площадката на третия етаж стоеше гол мъж с висше образование."
Илф и Петров

Никога не казвай никога.

"Да, аз имам лунички -  каза Пипи на аптекарката - но не страдам от тях."

  няма нужда да казвам от къде

и
"Човек от зор и птичка става ... " - Радичков 

хубава тема   

Бог ни извива гърбовете, за да ни напомни,
че не сме нищо повече от негови покорни слуги,
въпреки, че се смятаме за какви ли не.
                                                     /Артър Хейли - Хотел/
***
Хората, които прекалено се увличат, често губят обективен поглед върху нещата
и рано или късно плащат данък за собствения си ентусиазъм.
                                                        /Артър Хейли - Окончателната диагноза/
***
Правото да си кисел сутрин, е шестото човешко право.
                                                      Артър Хейли - Живот по върховете/
***
Ситият стомах обича промени само в менюто.
***
Нека запазим във времето тежко
малко нещо от Бога и нещо човешко!
                                                    /Недялко Йорданов/
***
Излизайки от себе си, не забравяй да си затвориш устата!
                                                    / Хочински/

Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си,достатъчно умен, за да спечели от тях и достатъчно силен, за да ги поправи."
Корпоративен урок 1:
Мъж влиза под душа, докато съпругата му точно привършва със своя, когато на външната врата се позвънява. Жената набързо увива една кърпа около себе си и тича да отвори. Отвън стои Боб - съседът.
Преди да е казала и една дума, той предлага:
Ще ти дам 800$ ако свалиш тази кърпа!.
След като помислила за момент, жената свалила кърпата
и застанала гола пред Боб.
Секунди по-късно той й връчил 800$ и си тръгнал.
Жената се загърнала отново и се върнала
в банята. -
Кой беше? - попитал съпругът й. -
Боб - съседът - отговорила тя. -
Чудесно! - казал мъжът - Спомена ли нещо
за 800-те долара, които ми дължи?
Бизнес поука: Ако навреме споделите с акционерите си важна информация, отнасяща се до кредит и риск, бихте могли
да избегнете изобличаване.
Корпоративен урок 2:
Свещеник предложил на монахиня да я откара по манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й.
- Отче, припомнете си Псалм 129 - казала монахинята.
Свещеникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, докато сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й.
- Отче, припомнете си Псалм 129 - казала монахинята отново.
- Прости  плътската ми слабост, сестро" - извинил се отецът.
След като  пристигнали в манастира, монахинята се прибрала.
Свещеникът бързо изтичал в църквата за да погледне Псалм 129. Същият гласял: "Давай напред и търси, нагоре ще откриеш благоденствие."
Бизнес поука: Ако не сте добре информирани в професията си, рискувате да  пропуснете чудесни възможности.

Корпоративен урок 3:
Търговският представител, деловодителката и управителят
на фирма отиват да обядват заедно. По пътя намират старинна
маслена лампа. Разтриват я и отвътре се появява един Джин. "Ще изпълня по едно желание на всеки от вас" - казва той. "Първо аз! Първо аз!" - скача деловодителката - "Искам да  бъда на Бахамите, да карам джет, без да се интересувам от нищо". Пуф! И изчезнала. "Сега аз! Сега аз!" - крещи  търговският представител - "Искам да бъда в Хавай, да разпускам на плажа с личен масажист, безкраен запас от
коктейли и любовта на моят живот". Пуф! и той изчезнал. "Твой ред е" - казал Джина на управителя. "Искам тези  двамата обратно на  работните места след края на обедната почивка" - отговорил той.
Бизнес поука: Винаги оставяйте първата дума на шефа.

Корпоративен урок 4:
Гарванът седял по цял ден на дървото, без да прави нищо.
Заекът го попитал:
- Мога ли и аз като теб да седна и да не правя нищо по цял ден?.
- Разбира се, защо не - отговорил гарванът.
И така, седнал заекът на земята и си почивал. Унесъл се, една лисица изскочила от храстите и го изяла.
Бизнес поука: За да седите без да правите нищо, трябва да сте на висока позиция.

Корпоративен урок 5:
Пуякът разговарял с бика: -
Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво - въздишал той - но не ми достига енергия за да махам толкова силно с крила. -
Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми - предложил бикът - те са силно енергийни и хранителни.
Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и не след дълго открил, че бикът е прав - вече имал енергия и успял да достигне
най-долният клон на дървото. На следващият ден, след като си похапнал още от чудодейната смес, той кацнал на по-горният клон. Най-сетне, няколко дни по-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от върха на дървото.Не след дълго бил забелязан от фермера,
който го свалил с един изстрел на пушката си.
Бизнес поука:Лайняните номера могат да ви изведат на върха, но не и да ви помогнат да се задържите там.

Корпоративен урок 6:
В Африка всяка сутрин газелата се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бързия лъв, за да остане жива. Всяка сутрин лъвът се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бавната газела, за да не умре от глад.
Бизнес поука: Няма значение дали си газела или лъв: когато слънцето изгрее, по-добре да станеш, за да изпревариш другите.

Корпоративен урок 7:
Мъж отсяда в хотел в Австралия. В стаята има компютър и той решава да изпрати електронно писмо на жена си. Обаче случайно сбърква адреса и без да осъзнае грешката си изпраща писмото.
В същото време някъде в Хюстън, вдовица се връща от погребението на съпруга си. Вдовицата решава да си провери електронната поща за писма от роднини и познати. След като прочита първото писмо, тя пада възнак в безсъзнание. Синът на вдовицата дотърчава в стаята, намира майка си на пода и хвърля поглед на екрана, на който пише:
До: моята любяща съпруга
Тема: пристигнах
Дата: 7-ми септември, 2005 г.

Знам, че ще се изненадаш да ме чуеш. И т ук имат компютри вече, и можеш да изпратиш писма на своите любими. Току-що пристигнах и отседнах тук.
Виждам, че всичко е приготвено и за твоето пристигане утре. Нямам търпение да се видим! Надявам се твоето пътуване да е също безпроблемно, като моето. Послепис: Адски е горещо тук долу!
Бизнес поука: Уверете се, че комуникацията се осъщестява
между правилните
> страни. Иначе резултатите могат да не отговорят на очакванията ви.

Корпоративен урок 8:
Джони искал да изчука едно момиче в неговия офис... Но тя си имала
приятел... Един ден Джони не издържал, отишъл при нея и редложил:
Ще ти дам 1000 долара ако ме оставиш да те изчукам. Но момичето
го отрязало:  - НЯМА НАЧИН!
Джони казал:  Ще бъда бърз, ще хвърля парите на пода, ти ще се
наведеш, а аз ще съм свършил преди да се изправиш.
Тя помислила за момент и казала, че трябва да се посъветва с приятеля си... Позвънила на гаджето и му разказала за случая. Момчето и отговорило:
Искай му 2000 долара, прибери парите много бързо, той даже няма да успее да си свали гащите!Така, че момичето се съгласило и приело предложението. Приятелят и я чакал половин час да се обади. Най-накрая, след 45 минути чакане той и позвънил и я попитал какво е станало.
Тя му отговорила:
Копелето хвърли монети!!!
Бизнес поука: Винаги обмисляйте всички аспекти на бизнес
предложение преди да се съгласите и да ви го начукат.
Корпоративен урок 9:
Когато тялото било създадено, всички части от него искали да бъдат Шефа.
Мозъкът казал: Аз трябва да бъда шеф, защото контролирам всички функции на тялото.
Краката казали:  - Ние трябва да бъдем шефове, защото ние пренасяме мозъка наоколо, където поиска.
Ръцете казали: - Ние трябва да сме шефове, защото ние вършим всичката работа и печелим пари." И така после било сърцето, белия дроб, очите, докато
накрая и задника поискал да бъде шеф. Всички части започнали да се смеят на идеята. Тогава задника се блокирал и отказал да работи. След
известно време очите започнали да се затварят, ръцете се парализирали, краката изтръпнали, сърцето и белия дроб изпаднали
в паника, а мозъкът изпаднал в треска. В края на краищата всички решили, че задникът трябва да бъде шеф и нещата преминали.
Всички части си вършели своята работа, докато Шефът само си седял и изхвърлял навън боклуците (лайната).
Бизнес поука: Не е нужно да си мозък, за да бъдеш шеф
- всеки задник може да бъде.
Корпоративен урок 10:
Една лястовичка летяла на юг, но студът я застигнал и премръзнала до
смърт, тя паднала в широко поле. През полето минала крава и се изсрала върху птичката. Изпражнението стоплило лястовичката, тя се съвзела и радостно започнала да чурулика... Минаваща наблизо котка чула чуруликането и следвайки звука, извадила птичката
от кравешкото лайно и я изяла.
Бизнес поуки:
1.   Не всеки, който те засипва с лайна е твой враг.
      2. Не всеки, който те вади от лайната е  твой приятел.
      3. Когато си затънал в лайна до гуша, недей
да чуруликаш много-много.

Супер са 

    Хиляди благодарности на авторката и на всички участници в темата!!!   

Ето нещичко и от мен:

Паулу Коелю

" Предателството е удар, който ти не очакваш. Но ако познаваш добре сърцето си, то никога няма да те предаде. Защото ти ще знаеш какви са мечтите и желанията му и ще се съобразяваш с тях. Никой не може да избяга от сърцето си. Затова най-добре е да се вслушаш в това, което казва. За да не успее никога да ти нанесе удар, който не си очаквал"

***
Из "ЗАХИР" на Паулу Коелю

Ето защо е толкова важно да позволим на някои неща да си отидат. Да ги пуснем на свобода. Да се избавим от тях.
Хората трябва да осъзнаят, че никой не играе с белязани карти, понякога печелим, друг път губим. Не се надявай да ти върнат нещо, не се надявай да признаят усилията ти, да открият гениалността ти, да разберат любовта ти.
Не се колебай да приключиш с даден етап. Не от гордост, от некадърност или надменност, а защото той просто не се вмества повече в живота ти.
Затвори вратата, смени диска, почисти дома си, изтупай праха. Престани да бъдеш този, който си бил и се превърни в този, който си всъщност"