Любими откъси, мисли и пасажи от книги, стихове, с които живеем

Публикувана: 7 юни 2008, 21:32 ч.
Последно мнение: 15 ян. 2024, 22:48 ч.

346 441
844

Кроасания - Регистриран

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е умението, според Дъглас Адамс в "Пътеводител на галактиката"?
Какво е „фабричният дефект“ според Ивайло Петров?
Какво е „фаталност“ според Жак Лондон в „Морския вълк“?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е умението, според Дъглас Адамс в "Пътеводител на галактиката"?
  
  В "Пътеводител на галактиката", Дъглас Адамс описва умението като способността да се научиш да се хвърляш на земята и да я пропускаш. Това е алегорично описание на умението да приемем нещо, което не може да бъде променено, и да намерим начин да се справим с него.
- Какво е „фабричният дефект“ според Ивайло Петров?
  
  Според Ивайло Петров, „фабричният дефект“ е алегорично описание на недостатъците и противоречията в човешкото общество. Той изразява вярата си, че светът е изпълнен със страдание, морален упадък и морални пропуски, които правят живота труден и понякога безсмислен.
- Какво е „фаталност“ според Жак Лондон в „Морския вълк“?
  
  В "Морския вълк" на Жак Лондон, "фаталността" се описва като съдба. Той изразява вярата, че хората са подвластни на съдбата си и че тя определя много от техните действия и решения.
- Какво е посланието в писмото на Чарли Чаплин до дъщеря му Жералдин?
- Какво е съдържанието на цитата на Стивън Кинг, споделен в темата?

Луда Мара

Регистриран

# 435 12 ноем. 2008, 19:49 ч.

Цитат на: Айсис в ср, 15 окт 2008, 17:45

Ако името ти е меланхолия...

Сама стоиш пред огледалото
Виждаш тъжното си без причина лице,
И би направила каквото и да е
За да не си на собственото си място.

Ако името ти е Меланхолия
Ако любовта не е нищо повече от навик
Не ми разказвай живота си,
Защото аз познавам самотата ти.

Ако името ти е Меланхолия
създадени сме, за да я забравим заедно.
Душите, изгубени и неразбрани,
отдалеч се разпознават помежду си.
Ние приличаме на тях.

И утре, може би,
Всичко може да се случи
без значение къде.
Ти ще бъдеш там,
на мястото на срещата
и аз ще те разпозная.

Ако името ти е Меланхолия
Ако любовта не е нищо повече от навик
Не ми разказвай живота си,
Защото аз познавам самотата ти.

Ако името ти е Меланхолия
създадени сме, за да я забравим заедно.
Душите, изгубени и неразбрани,
отдалеч се разпознават помежду си.
Ние приличаме на тях. [/color]

Ще се включа пак Wink

Това е една песен на Жо Дасен - тук е и оригиналния текст - http://www.leeneeann.info/blog/?p=430

Аз пък страшно много обичам следното стихотворение на Жак Превер:

ТАЗИ ЛЮБОВ
Жак Превер

Тази любов,
толкова нежна,
толкова яростна,
толкова крехка,
и тъжна.
Тази любов,
красива като деня
и грозна като лошото време,
тази любов, толкова истинска,
толкова хубава,
толкова пълна със щастие,
с радост
и с присмех,
трептяща от страх като малко дете посред мрака,
и толкова сигурна в себе си
като човек, крачещ спокойно в нощта,
тази любов, навяваща страх у другите хора,
които бледнеят
и почват да шепнат пред нея.
Тази любов,
гонена дълго от нас,
и от нас наранявана, мачкана, бита,
забравяна, пъдена.
Тази любов,
толкова жива все пак
и цяла обляна от слънце,
тя е твойта любов,
тя е мойта любов,
Онова, което за нас бе винаги ново
и което не се промени.
Тя е истинска като растение,
тръпна е тя като птица
и като лято - гореща и жива.
Ние двамата бихме могли
да си тръгваме и пак да се връщаме,
бихме могли да забравяме,
да заспиваме,
да се будим отново, да стареем, да страдаме,
да заспиваме пак,
да мечтаем за смърт,
и пробудени пак, да се смеем,
за миг подмладени.
Но тази любов ще остане при нас,
упорита
и жива като желание,
като памет жестока,
като жалба нелепа,
нежна като далечния спомен,
студена като късче от мрамор,
красива като деня
и крехка като малко дете.
Тя ни гледа усмихната,
тя ни шепне без думи
и аз, цял изтръпнал, я слушам
и викам,
и викам за теб,
и викам за мен,
и я моля
за теб, и за мен, и за всички, които са влюбени,
които са любили някога,
викам към нея
за теб, и за мен, и за всички останали,
макар непознати:
-Остани,
недей си отива!
Ние, които сме нявга обичали
бяхме забравили вече за теб.
Но ти недей ни забравя.
Нямаме друго на тая земя освен теб.
Недей ни оставя да станем студени,
и все по-далечни, все по-далечни.
Дай ни знак, че си жива,
безразлично отгде,
безразлично кога,
дори късно да бъде.
Излез
из леса на нашите спомени,
подай ни внезапно ръка
и спаси ни.

Превел: Веселин Ханчев