Любими откъси, мисли и пасажи от книги, стихове, с които живеем

Mъжът на Жената

мечтата на една жена
е мъж с неокосмени гърди,
малко потен
като цяло чист,
с не много къса
с не много дълга коса,
небрежен
и с брада
на най-малко три дни,
с избелели дънки
и дъх на малц,
едно към едно и половина на килограми
и по-висок,
определено по-висок от нея,
достатъчно умен, за да я боготвори
достатъчно красноречив, за да я ухажва
достатъчно забавен без да й разказва мръсни вицове-
даже не е необходимо да я забавлява,
важното е да чука
прилично вулгарен,
достатъчно циничен
малко мръсник, много луд
с белег на лявата вежда и на десния хълбок.
той няма да остане
той ще я завлече някъде за известно време
ще чука и ще лиже
и пак ще чука
и пак ще лиже
ще спи малко и ще я буди, за да я чука
ще яде всеки ден бъркани яйца с масло, малко lettuce и домати
и много, обилно много магданоз и бадеми,
за да чука още и още
и няма да мие чинии - ще ги изхвърля
той няма да пие бира, за да не му пада...
той също така няма да й остави бебе за спомен
ще я остави пред дома й.
а на нея й остава да си купи ново бельо
за под вмирисания му на цигари и пот и уиски и пушек
пуловер
и да мастурбира...





Жената на Мъжа

мечтата на един мъж
е курва със златен зъб
и жартиери
напарфюмирана
с изкуствени мигли
грим
обеци
светло розови пликчета
саламен дъх
високи токове
дълги чорапи с много малка
бримка от задната страна на левия,
малко пълничка,
малко пияна,
малко глупава и малко луда
която не разказва мръсни вицове
и има три пъпки на гърба си
и се преструва че харесва симфонична музика
и която ще остане седмица
ще мие съдовете и готви и чука и духа
ще почисти кухненския под
и няма да показва снимки на децата си
и да говори за нейния екс-съпруг или съпруг
или къде е учила или къде се е родила
или защо е влязла в затвора последния път
или в кого е влюбена,
само една седмица ще остане
само една седмица
ще свърши работата си и ще си иде
и никога няма да се върне
обратно
за тази обеца върху шкафчето.





Чарлз Буковски

ФЕНОМЕНАЛНА ЖЕНА

Kрасивите жени се чудят и се маят
не съм аз като тях , и те добре го знаят
а щом като им кажа ,те смятат, че лъжа е
и търсят те и искат те мен да разгадаят...
а тайната е:....
а тя е във ръцете ми
в извивките на устните
въс стъпките , във шепота
и във бедрата чувствени
защото съм жена -това го зная
феноменална , истинска до края...

във стаята щом влизам
със мен се плъзва бриза
мъжете от местата стават
в краката ми се озовават
като пчели роят се те
медът покапва в техните ръце
а тайната е:....
тя е пламък във очите ми
и белотата грееща от моята усмивка
и радостта в походката , в нозете ми
на талията тънката извивка
защото съм жена -това го зная
феноменална , истинска до края...

самите мъже дори ми се чудят
как аз у тях предизвиквам възбуда
опитват се много , мен да омаят
до същността моя да стигнат.. не знаят
когато им покажа във мен какво се крие
те казват , че не виждат пак моята магия
а тайната е:...
тя е извивка по гърба ми
и слънцето във моята усмивка
изпъкналите форми под дъха ми
стилът ми нежен като вино пивко
защото съм жена -това го зная
феноменална , истинска до края...

сега разбираш . може би защо
главата си избягвам аз да свеждам
не скачам бързо,даже не крещя
на глас висок аз разговори не провеждам
аз имам, зная, мисия една
да се почувстваш горд - това е тя
а тайната е :...
тя е потропване звънко със токчета
вълните чупливи във мойте коси
и дланите мои - меки , докосвани
и грижата нежна, ти чакаш , нали...
защото съм жена -това го зная
феноменална , истинска до края...

-------------------------------------------------------

Phenomenal Woman
(Maya Angelou)

Pretty women wonder where my secret lies.
I'm not cute or built to suit a fashion model's size
But when I start to tell them,
They think I'm telling lies.
I say,
It's in the reach of my arms
The span of my hips,
The stride of my step,
The curl of my lips.
I'm a woman
Phenomenally.
Phenomenal woman,
That's me.

I walk into a room
Just as cool as you please,
And to a man,
The fellows stand or
Fall down on their knees.
Then they swarm around me,
A hive of honey bees.
I say,
It's the fire in my eyes,
And the flash of my teeth,
The swing in my waist,
And the joy in my feet.
I'm a woman
Phenomenally.
Phenomenal woman,
That's me.

Men themselves have wondered
What they see in me.
They try so much
But they can't touch
My inner mystery.
When I try to show them
They say they still can't see.
I say,
It's in the arch of my back,
The sun of my smile,
The ride of my breasts,
The grace of my style.
I'm a woman
Phenomenally.
Phenomenal woman,
That's me.

Now you understand
Just why my head's not bowed.
I don't shout or jump about
Or have to talk real loud.
When you see me passing
It ought to make you proud.
I say,
It's in the click of my heels,
The bend of my hair,
the palm of my hand,
The need of my care,
'Cause I'm a woman
Phenomenally.
Phenomenal woman,
That's me.

 Любов и страх
Дон Мигел Руис

Любовта не задължава. Страхът е изпълнен със задължения. По пътя на страха, каквото и да правим, то е защото трябва да го направим и очакваме другите да направят нещо, защото трябва да го направят. Имаме задължението и веднага след като то се появи, ние започваме да му се съпротивляваме. Колкото повече съпротива оказваме, толкова повече страдаме. Рано или късно се опитваме да избягаме от задълженията. От друга страна, любовта не притежава съпротива. Каквото и да правим, то е защото искаме да го правим. То става удоволствие, то е подобно на игра и ние изпитваме удоволствие от него.

При любовта няма очаквания. Страхът е пълен с очаквания. Посредством страха ние правим нещата, защото трябва да ги направим и очакваме и другите да направят същото. Ето защо страхът наранява, а любовта не наранява. Ние очакваме нещо и ако то не се случи, се чувстваме наранени. Обвиняваме другите, че не изпълняват нашите очаквания. Когато обичаме, нямаме очаквания - правим нещо, защото така искаме и другите хора постъпват по определен начин по същата причина - защото така искат или не искат и в това няма нищо лично. Когато не очакваме нещо да се случи, ако нищо не се случи, това не е важно. Не се чувстваме наранени, защото всичко, което става е О.К. Ето защо почти нищо не ни наранява, когато обичаме. Ние не очакваме, че нашият любим трябва да направи нещо, и съответно нямаме задължения....................
...........Ето какво се случва, когато изхождаме от пътя на страха. Тъй като не те уважавам, аз действам сякаш ти не си достатъчно интелигентен, за да видиш какво е добро и какво не за теб. Допускам, че не си достатъчно силен да влезеш в определени ситуации и да се грижиш за себе си. Аз трябва да те контролирам и казвам: “Нека го направя вместо теб” или “Не прави това”. Опитвам се да потискам твоята половина от връзката и поемам контрола за всичко. Ако аз контролирам цялата връзка, тогава къде е твоята част? Тя не работи....

По пътя на любовта, вие давате повече отколкото взимате. И разбира се, обичате себе си достатъчно, че да позволявате на егоистични хора да се възползват от вас. Вие няма да си отмъщавате, но сте наясно във вашите общувания. Може да кажете: “Не харесвам, когато се опитваш да се възползваш от мен, когато не ме уважаваш, когато не си добър с мен. Не се нуждая от някой, който да злоупотребява с мен с думи, емоционално или физически. Нямам нужда да чувам ругатните ти през цялото време. И не, защото съм по-добър от теб, а защото обичам красотата. Обичам да се смея, обичам да се забавлявам, обичам да обичам. И не защото съм егоист, аз просто не искам голяма жертва край мен. Това не означава, че не те обичам, но аз не мога да поема отговорност за твоя сън. Ако имаш взаимоотношения с мен, ще бъде твърде тежко за твоя паразит, защото няма да реагирам на твоя боклук въобще.” Това не е егоизъм; това е любов към себе си. Егоизмът, контролът и страхът ще разрушат почти всяка връзка. Великодушието, свободата и любовта ще създадат най-красивата връзка: продължаваща любовна история....

Накрая, ако вие разберете, че никой друг не може да ви направи щастливи, и че щастието е резултат на любовта, която извира от вас, тогава сте овладели великото майсторство... Изкуството на Любовта...

Можем да говорим за любовта и да изпишем хиляди книги за нея, но любовта ще е различна за всеки от нас, защото трябва лично да я преживеем. Любовта няма нищо общо с представите, тя е свързана с действието. Любовта в действие може да донесе само щастие. Страхът в действие може да предизвика само страдания.

Единственият начин да овладеете любовта е да я практикувате. Не е необходимо да оправдавате любовта си, да я обяснявате, необходимо е само да се упражнявате в любов. Майсторството се изгражда с практика.

Ако си роден без криле, не им пречи да израснат.
 Автор: Габриел Шанел - Коко Шанел (1883-1971) 

Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си.
 Автор: Паулу Коелю

Човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

"И двамата бяхме убедени тогава, а аз продължавам да мисля така и до днес, че животът може да бъде съвсем лек и приятен; достатъчно е да намериш нужното удоволствие в десетина неща, които да се повтарят безконечно."

В "Свещени думи на Учителя" има много за Любовта.
Ето някои от нещата том 3 :
"Навсякъде и във всичко действа Любовта, скрита дълбоко, като един вътрешен импулс"
"Извън Любовта човек е като риба извън водата. Вън от Любовта ли живее човек, ще се задуши."
"Любовта разкрива Бога в нас. Духът му осъществява тази любова."
"Всяко нещо, за да го намериш, трябва да го обичаш"
"Когато обичате, за любoвта си никому не говорете нищо. Не казвайте, че обичате. И този, когото обичате, не трябва да знае."

Знание без любов е нула, добродетелите са нула, езиците са друга нула. Много нули една до друга дават краен резултат нула. Но ако сложим пред тях Любовта - получаваме 100000... и колкото повече нули толкова по-голямо е числото, силата ни, знанията ни, толкова по-голям смисъл и дълбочина има животът.

Пътуването от хиляда мили започва с една стъпка.

" ...

Разказвай ми неща, които вече зная.
Ще слушам до побъркване и все едно не знам.
Мълчи, да ти разкажа нещо аз накрая.
Седни до мен на този стар диван.

И моля ти се вече да ме срещнеш.
Не може да не се познаваме с теб.
Да бъдеш свестен,
честен,
да ми креснеш,
да ме стреснеш ...

Да те привличам,
да си личен
/обратното на безличен/,

да те обичам,

да можеш да ме разпознаваш,
защото аз вече го направих първа,
да престанем да се влюбваме къде ли не с лимит,
и после пак едно и също,

да гледаме какво дават по телевизията,
дори да е нищо интересно,
а то винаги е такова,
ние да го оцветим с прегръдката си,

и да вземем вече да се срещнем,
/май го казах и по-рано/,
и да свърши това стихотворение.

Поезията бързо преминава в проза.
Не ми позволявай да правя така."

Из "Фасове" Ваня Щерева

"Рядко си даваме сметка, че сме заобиколени от Необикновеното. Край нас стават чудеса, Божиите поличби ни показват пътя, ангелите ни молят да ги чуем, но ние изобщо не им обръщаме внимание, тъй като са ни учили, че до Бог се стига само чрез определени изрази и правила. Не разбираме, че Той е там, където Му отворят да влезе."

"Хората никога не научават нещо, което им е обяснено, трябва да го открият сами за себе си."


"Не вярвам в лечебната сила на страданието и на трагедията. Те се случват, защото са част от живота, и не трябва да бъдат възприемани като наказание. Вселената обикновено ни показва къде сме сгрешили, като ни отнема най-ценното - приятелите."

"Най-важните срещи са били уговорени от душите преди още телата да са се видяли. "
                                                                                                                                               Паулу Куелю

"Кръстникът" Марио Пузо
Дон Вито Корлеоне беше човек, при когото всички идваха за помощ и никой не си отиваше разочарован. Той не даваше празни обещания, нито се извиняваше като страхливец, че ръцете му са вързани от по-могъщи сили в света. Не бе необходимо да ти е приятел, а още по-маловажно беше дали имаш средства, с които да му се отплатиш. Изискваше се само едно. Ти, самият ти, да засвидетелствуваш приятелството си. И тогава, независимо колко беден и безсилен бе молителят, дон Корлеоне вземаше присърце нещастието му. Не допускаше нищо да му попречи да избави човека от неволята му. Неговата награда? Приятелство, уважението да го наричат „дон“, а понякога и с по-нежното обръщение „кръстник“. Възможно бе да получи и някакъв скромен подарък — четири-пет литра домашно вино или кошница лютиви сладки, специално приготвени да украсят коледната му трапеза, но единствено от уважение и никога с користна цел. Разбираше се от само себе си и се приемаше просто като проява на добро възпитание, че си му длъжник и че той има правото по всяко време да те помоли за някоя малка услуга, с която да изкупиш дълга си.

Отдавна исках аз това да зная....
Защо толкоз късно го разбрах?
Затворих птица в празната си стая ....
и без да искам я убих.....

П.С по-натам ще има друго

"Е, сега когато вече се познаваме, каза Еднорога, ако ти повярваш в мен и аз ще повярвам в теб" от Алиса в страната на чудесата;
"Далече ли е Вавилон, на няколко мечти от тук"   пак "Алиса..."

"няма да гледам повече този филм. сега съм на петдесет и съм уморен. косата ми оредява, върховното изживяване за деня ми е да си дремна следобед, а след като се изкъпя, от гънката на корема ми после изтича вода. кожата на лицето ми, от друга страна, изсъхва със застрашителна бързина. явно трябва да прекарам канал от пъпа до лицето си.
имам нужда да прекарвам повече време с жена си, за която искам да съм женен, докато започнем да си забравяме имената. жена ми е единствената, която знае какъв бях преди и тъй като и тя започва да забравя полека-лека, то явно остаряваме в тандем.
- или в тази стая е горещо, или съм хавнала малария в Сентръл парк - казва ми тя един ден миналата седмица.
- не се притеснявай, - успокоих я аз чаровно - просто наближаваш периода на менопаузата си, но аз ще съм с теб.
скъпа, обещавам ти: аз винаги ще съм до теб и ще гледам как прочистваш медицинското ми шкафче за деветдесети път или как връщаш поръчаните от мен люти чушлета. и когато ми се наложи да бягам по подвижната пътека в клиниката Майо, аз ще тичам към теб; и като се прибера вкъщи, ще те заваря с твоите приятелки - една си пуснала вентилатор, друга се завила с одеяло, а трета я лазат буболечки.
- привет на дамите - ще кажа - достатъчно ли ви е топло и студено?
аз дори ще си говоря с теб за времето, въпреки че винаги съм смятал, че разговорите за времето са явен признак на остаряване. но когато коремът ми изпуска фонтанчета вода , а в същото време не може да смели една чушка, то признаците на остаряването са ясни като бял ден, така че без значение е за какво ще си говорим.
и когато подготовката за менопаузата ти приключи, ще те хвана за ръка и ще отидем до медицинското ми шкафче , за да видим дали не си пропуснала нещо, което аз пазя от 1957 г. тялото ми, разбира се, не е запазило от 1957-ма нищо, освен някои кокали, но щом ти си до мен, двадесетте не ме интересуват вече.
двадесет...цифра, по която човек може да въздиша и да полудее от копнеж.
човекът на касата ми казва: "не мога да ви върна от двадесетте.", а аз мисля не за долари, а за години: "та кой може - двадесетте могат всичко и всичко имат. светът е техен."
но скъпа, аз никога не ще и помисля да те изоставя заради някоя на двадесет - някоя, на която няма да й пука дали държа пиявици в нощното си шкафче, или ги хапвам заедно с лютите чушлета; някоя, която ще си мисли, че Майлз Дейвис е нападател на Никс, а Лейди Дей е женски курорт, някоя, която ще ме накара да нося шалвари с лилави чорапи и ще ме влачи по партита след новините в десет часа. никой не знае по-добре от теб, че аз съм достигнал тази фаза от живота си, когато мога да посрещна Новата година само в по-ранна часова зона, защото един мъж на петдесет е вече изобщо в друга зона - в тази, където все още свирят Хенри Арон и Чарли Паркър."


Бил Козби - "Времето Лети"

Много хубаво 

 "...няма по-голямо и естествено предимство в живота от това врагът да надценява недостатъците ти,като се изключи случаят,когато приятелят ти подценява твоите достойнства."
 "Разбрала беше,че ако е необходимо да знае нещо лошо,щяха да и съобщят навреме.А ако беше болка,която можеше да и бъде спестена,тя можеше да мине и без нея.Чувстваше се спокойна,като не споделяше болките на своите мъже,в края на краищата споделяха ли те болките на жените?"
       Марио Пузо,"Кръстникът"

Георги Господинов  "Естествен роман"

"Във всяка секунда на този свят има една
дълга върволица от плачещи хора и една
по-малка от смеещи се.Но там има и
трета върволица, която вече не плаче и
 вече не се смее. Най-тъжната от трите.
За нея ми се говори."

Серджо Бамбарен "Плажът на мечтите"

..."Бъдещето идва много бързо.
Каквото и да правите. И тогава разбирате, колко е
важно да имате време да живеете, да бъдете щастливи"...

Ерика Джонг "Как да спасиш собствения си живот"

..."Той беше хоризонтален мъж, докато аз започвах да подозирам, че съм вертикална жена"...

..."Нужен е пристъп на  любов за да напишеш стихотворение, няколко пристъпа за да напишеш разказ и стотици  за да напишеш роман . Стихотворението /със сигурност някой е казал това преди мен/ е спирка за една нощ, разказът- любовна връзка, а романът -женитба. От време на време се изморяваш от своя обект и страстта ти се поизносва, но си там за голямото влачене. Понякога се поддаваш на изкушенията: някое и друго стихотворение, случаен разказ; романът обаче обаче те е овързал с дългите си въжета.Можеш да се отдалечиш,но няма да е кой знае колко приятно"...

Aurora, благодаря  Имам специална причина да го харесвам този откъс, виждам точно този поглед у двама много любими за мен хора.

Понеже есента ще си тръгне скоро,  нещо любимо на Валери Петров :

Есенно утро

Като петел огромен и червен
– защо във този вид и сам не зная –
надникна днеска есенният ден
в прозореца на хладната ми стая.

- Глупак с глупак! – ме клъвна стръвно той –
Със книгите ще ми се разтакава!
Око-ко-ри го този поглед твой,
недей пропуска красота такава! 

Вий туй ръждиво огнено хоро
на мойта перушина във гората,
виж тоя чер, извит като перо
асфалтен път излъскан от водата,

виж онзи електрически кантон,
взел яркия кармин на моя гребен,
и виж небето, в чийто нежен тон
потънал съм като във сън вълшебен!

- Да - казах му, - красив си, но все пак,
макар че за окото ще е жалко,
във тенджерата с белия капак
студът ще те натика подир малко!

Но той все пак не спря да ме кълве:
- Е, именно! Не ще ме виждаш зиме!
Днес тук опий се с мойте цветове
и ако можеш в думи опази ме! –

…Това и правя, но не знам, дали,
избрал такава форма причудлива,
предал съм как сърцето ме боли
от туй, че и таз есен си отива.