Любими откъси, мисли и пасажи от книги, стихове, с които живеем

   ,,Най-неприятното на съдбата е, че не оставя следи. Съдбата никога не прилича на съдба. Не нахлува в човешкия живот с тежки ботуши и мирис на изгоряло.
    Напротив, съдбата се крие в дреболиите. В детското увлечение по пудинга с боровинки. В лекото бащино предпочитание към единия син. В случайните резултати от битката. В червено-бялата лентичка на медала.
   Жалко. Защото видимата опасност може да се избегне. Защото невидимото понякога е убийствено. Защото дори и най-дребните неща могат да пораснат и да смажат един човешки живот."
  Из,,Синовете на Адам"- Хари Бингам

„Не побеждава нито външната сила нито оръжието, а силата на духа.” 
                                                                                                               Фихте

страхотна е темата!


ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ



Вълните на морето са жени,

избягали от къщите-окови.

Ела,

една вълна сама стани,

сестра на вятъра бъди отново.

Ела,

сред най дълбокото иди,

сред царството на тъмните стихии.

Била ли си обичана преди-

едва сега ще можеш да откриеш.

Страхливия ще седне на брега,

ще шепне колко много ти е верен.

Безсилния ще плаче от тъга.

А истинския сам ще те намери.

Ще иска той с прегръдка да те спре,

но ти не се завръщай, нито спирай.

Вълната е вълна насред море.

а тръгне ли към плиткото - умира

 

Евтим Евтимов

Страхотно!

Страхът е странна почва. Той отглежда главно покорство като царевица, което расте в редици и прави плевенето лесно. Но понякога той отглежда и картофите на противопоставянето, които процъфтяват тайно под земята.

Тери Пратчет. МАЛКИ БОГОВЕ

Нещата винаги са били по-добри някога, а не сега. Това е в природата им.


Тери Пратчет. МАЛКИ БОГОВЕ

После дойде ден. В известен смисъл, това беше първият ден.
  Ом усещаше овчаря от известно вре… отскоро. Стадото се приближаваше все по-наблизо и по-наблизо. Дъждовете бяха оскъдни. Фуражът беше малко. Гладни усти движеха гладни крака още по-навътре в скалите в търсене на презираните досега туфи изгорена от слънцето трева.
  Бяха овце, възможно най-глупавите животни във вселената, може би с изключение на патиците. Но дори и тяхното неусложнено съзнание не можеше да чуе гласа, защото овцете не слушат.
  Обаче имаше едно агне. То се беше отклонило малко настрани. Ом се погрижи то да се отклони още малко. Зад една скала. Надолу по склона. В процепа на скалата.
  Блеенето му привлече вниманието на майката.
  Процепът беше скрит добре и овцата, в края на краищата, вече беше доволна, че си е намерила агънцето. Тя не виждаше причина да блее, дори и когато овчарят обикаляше из скалите да я вика, проклина и най-накрая, моли. Овчарят имаше сто овце и човек би се изненадал, че той беше готов да прекара дни наред в търсене на една овца; всъщност, това беше именно защото той беше точно този тип човек, който е готов да прекара дни наред в търсене на една изгубена овца, когато има сто овце.
  Гласът, който щеше да е Ом, чакаше.
  Беше вечерта на втория ден, когато той подплаши една яребица, която гнездеше близо до цепнатината, точно когато оттам минаваше овчарят.
  Не беше кой-знае какво чудо, но като за овчаря ставаше. Той натрупа грамада от камъни на мястото и на следващия ден доведе цялото си стадо там. И в следобедната жега той легна да поспи — и тогава Ом му заговори, право в главата му.
  Три седмици по-късно овчарят беше пребит с камъни от свещениците на Ур-Гилаш, който по онова време беше главният бог на областта. Но те бяха закъснели. Ом вече имаше сто вярващи, и броят им се увеличаваше непрекъснато…
Само на една миля разстояние от овчаря и стадото му овце се намираше козар със стадото си. Абсолютна случайност на микрогеографията беше решила, че първият човек, който ще чуе гласа на Ом, и който предаде на Ом своя възглед за хората, беше овчар, а не козар. Те имат доста различен светоглед и цялата история можеше да бъде съвсем различна.

Защото овцете са глупави и трябва да ги караш. Но козите са интелигентни и трябва да бъдат водени.

Тери Пратчет. МАЛКИ БОГОВЕ

" Приятел е този, който знае песента на сърцето ти и може да ти я запее дори когато ти си я забравил. "   
" Незрялата любов казва: " Обичам те, защото имам нужда от теб ", а зрялата любов казва: " Имам нужда от теб, защото те обичам "!
" Когато Вселената отнеме нещо от теб, тя не те наказва, а просто изпразва ръката ти, за да получиш нещо по-добро."
И нещо също любимо:
" Душата си свободна ще пуснем да лети, а дотогава люляк всяка пролет ще цъфти."     
     

ДА БЪДЕШ ЖЕНА

Блага Димитрова


Да бъдеш жена-това е болка.
Когато ставаш девойка, боли.
Когато ставаш любима, боли.
Когато ставаш майка,боли.
Но най-непоносима на земята е болката
да си жена, непознала
всички тия болки до една.

Beethoven - Love Letters of Great Men

July 6, in the Morning

My angel, my all, my very self - Only a few words today and at that with pencil (with yours) - Not till tomorrow will my lodgings be definitely determined upon - what a useless waste of time - Why this deep sorrow when necessity speaks - can our love endure except through sacrifices, through not demanding everything from one another; can you change the fact that you are not wholly mine, I not wholly thine - Oh God, look out into the beauties of nature and comfort your heart with that which must be - Love demands everything and that very justly - thus it is to me with you, and to your with me. But you forget so easily that I must live for me and for you; if we were wholly united you would feel the pain of it as little as I - My journey was a fearful one; I did not reach here until 4 o'clock yesterday Morning. Lacking horses the post-coach chose another route, but what an awful one; at the stage before the last I was warned not to travel at night; I was made fearful of a forest, but that only made me the more eager - and I was wrong. The coach must needs break down on the wretched road, a bottomless mud road. Without such postilions as I had with me I should have remained stuck in the road. Esterhazy, traveling the usual road here, had the same fate with eight horses that I had with four - Yet I got some pleasure out of it, as I always do when I successfully overcome difficulties - Now a quick change to things internal from things external. We shall surely see each other soon; moreover, today I cannot share with you the thoughts I have had during these last few days touching my own life - If our hearts were always close together, I would have none of these. My heart is full of so many things to say to you - ah - there are moments when I feel that speech amounts to nothing at all - Cheer up - remain my true, my only treasure, my all as I am yours. The gods must send us the rest, what for us must and shall be -

Your faithful LUDWIG.

На мен това ми дава сили понякога, но за съжаление не зная кой е автора:

"Посвещам го на всички борбени момичета. Всички понякога имаме лоши дни, моменти, "дупки", както си ги наричаме ние. Не падайте духом! Винаги имате два избора. И така...

Имаш два избора!

Джери е мениджър в ресторант. Винаги е в добро настроение. Винаги, когато някой го попита как е, отговаряше: "По- добре от това не може да бъде" Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата... и тръгнаха с него... от ресторант в ресторант.Защо? Защото Джери умееше да мотивира хората. Ако някой от колегите му имаше лош ден, Джери винаги беше до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията. Забелязвайки това, станах любопитен. Един ден отидох при него и го попитах:"Не разбирам, никой не може да бъде позитивен целия ден, как успяваш?" Джери се усмихна и ми каза:"Всяка сутрин се събуждам и си казвам, днес имаш два избора - добро или лошо настроение. Винаги избирам доброто настроение. Всеки път като се случи нещо лошо си казвам, имаш два избора - да бъдеш жертва или да учиш от ситуацията. Винаги избирам това да уча. Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква, имам два избора - да слушам оплакванията му или да му изтъкна позитивната страна на живота. Винаги избирам позитивната страна". "Но това не е всеки път така лесно", казах му аз."Напротив, лесно е", каза Джери "всичко в живота се върти около избора, всеки път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш добро или лошо настроение. Избираш как ще ти протече живота."
 
От него научих, че всеки ден имаш избор - да се наслаждаваш на живота или да го мразиш. Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме е твоето настроение. И ако малко водиш сметка какво е то, всичко в живота е по- лесно."

Вали. И на ръба на света, в най-отдалечения му край, хората се усмихват. Защото точно в това сиво от кална вода време пристига циркът, а с него пристигат и изгубените им шумно-цветни емоции. Винаги точно на прага на голямата есенно-зимна скука и точно навреме идва точно този банален пътуващ цирк, в който нито акробатите, нито жонгльорите, нито екзотичните животни или фокусите, нито пък изкусните дресировки смайват хората така, както един клоун.

Един странен, невзрачен, тъжно-весел клоун, еднакво пъстър като света навън и безкрайно различен, като света вътре в нас; клоун, който в продължение на няколкото представления успявал да направи хората слънчеви и да излекува душите им от безцветие. Всеки докосвал клоуна и открадвал за дълго време от него цвят, мечти и любов или поне до следващото междусезоние на голямата есенно-зимна скука. Клоунът се радвал и неговата всеотдайност не познавала пестеливостта, нито пресметливостта на човешкото тесногръдие. Той винаги се усмихвал на хилядите протегнати пръсти, които грабвали цветовете на живителната му същност. И бил щастлив, раздавайки щастие, а щастието отразено в очите на хората, давало посока, смисъл и съдържание на тъжния му клоунски живот.

Една вечер, по-точно през вечерта на последното представление при единствения лекар на забравения кален град дошъл един непознат. Той така и не отметнал глава из под своето всепокриващо овехтяло наметало. Говорел тихо, с някаква отчаяна безнадеждност на човек, който е тежко болен от самота и болка. Лекарят го прегледал, но бил безсилен в стремежа си да му помогне, защото не познавал лекарство за болната, ограбена и опустошена душа на непознатия.
- Знаете ли - му казал лекарят, - тук, в града, веднъж на всяка една календарна година ни гостува цирк. В цирка има един клоун, който съм сигурен, че ще ви утеши и излекува. И ще ви помогне да намерите себе си. Клоунът е вашето лекарство, повярвайте ми.
Непознатият само въздъхнал и сякаш още повече се смалил в грозното си наметало. После с глас, събрал цялата болка на света, казал:
- Благодаря ви за съвета, докторе, жалко е, че не мога да се възползвам от него...
- Но защо? - попитал лекарят смаяно.
- Защото аз съм клоунът...

павел корчагин от "как се каляваше стоманата": "животът се дава един път и трябва да се преживее така, че да няма дълбоко и мъчително съжаление за безцелно преживяните дни" - цитат по памет.

и мечо пух: "колкото повече, толкова повече"

Той беше професионален бунтовник, отмъстител по божия милост, доста рядко срещана фигура през Средните векове. Понякога историческата еволюция ражда такива щуки и ги пуска в социалните вирове, за да не дремят дебелите шарани, които изпояждат планктона по дъното…

Аркадий и Борис Стругацки. Трудно е да бъдеш бог

Ето нещо и от Георги Караславов "Татул"
 
Когато Петю заспеше, Тошка милваше сплъстенатаму косица, протягаше ръце и се гърчеше. нямаше го вече Минча.
Нямаше я замайващата топлина на здравото му тяло, горещата ласка на силната му ръка, гъдела на гъстите му  мустачки.
Мястото му беше празно. Тя го викаше тихичко, молеше го страстно, пешнеше му мили и гальовни думи. Така, цялата потопена
в скръб и желание, тя се унасяше в лека дрямка, привиждаше й се нещо очаквано, хубаво, стряскаше се бързо и
дигаше глава, струваше й се, че той е закъснял на някое събрание и открехва тихичко вратата. Но страшната истина
блясваше в ума й: той е мъртъв, мъртъв, него го няма вече, той няма никога да се завърне....