Любими откъси, мисли и пасажи от книги, стихове, с които живеем

O, да
--Чарлз Буковски

Има и по-лоши неща
от това да си сам
но често отнема
десетки години
за да го проумееш
и най-често
когато го направиш
е твърде късно
а няма нищо по-лошо
от това
да е твърде късно


и любим откъс от "Душът" на Ч Буковски

...но това че сме заедно решава почти всичко,
всъщност разрешава всичко
за толкова дълго колкото нещата остават разрешени
в историята на жената
и мъжа, различно е за всеки
по-добре или по-лошо за всеки -
за мен пък е достатъчно прекрасно за да го помня
и след марша на армиите
и конете по улиците навън
след спомените на болка и поражение и нещастие:

ти ми даде това,

когато го отнемаш

направи го бавно и леко

направи го сякаш умирам в съня си а не

в живота си, амин.

"Животът не може да се гребе с шепи - изтича между пръстите" Й. Бестер

"Да бъде мъдър и да обича не е по силите на човека. Това могат само боговете" Шекспир

"Краткостта на живота не допуска да се хранят далечни надежди" Хораций

"Не се противи на изкушенията. Опитай от всичко и запази само най-доброто"  Б. Шоу

"Времето лекува някои рани. Други просто стават част от теб"  (?)

"Нищо не може да бъде по-лошо и по-обидно от твърде късно дошлото щастие"  О. Уайлд

"Без жената мъжът е просто една нелепа шега"  (Питър Марлоу из "Цар плъх", Клавел)

"Няма полза да си силен когато си сляпо доверчив (?)

"В живота по-важно е да оцелееш, не да бъдеш герой. С течение на времето героите започват да изглеждат някак смешни" (из "Сицилианецът", Пузо)

"Почвата в сърцето на мъжа е по-камениста. Човек засажда каквото може... и се грижи за него"  (из "Гробище за домашни любимци", Кинг)

"Когато момичето се омъжва то заменя вниманието на мнозина мъже за невниманието на един" Х. Поулънд

"В живота е като в хор - имаш глас - пееш, ако нямаш - пригласяш"  М. Генин

"В любовта когато пропуснеш обедния влак по-добре е да не хващаш вечерния - нощите са хладни" Дюма син

"Какво е любовта? - да прощаваш на някого повече отколкото заслужава"  Гьоте

"Жената своя пръв любим обича,
а след това обича любовта.
От този навик, който я обрича
безсилна е да се откаже тя"              Байрон


(p.s. Аurora, май си почитател и на Кинг. Чест и почитания.)

За разбиращите руски "Интервю с Бог" http://www.yaplakal.com/flash/InterviewWithGodRU.swf

Не гледай очите-те лъжат! Не гледай косите-те побеляват! Не гледай лицето-то остарява! Гледай в сърцето-само то обича и не забравя!!!

Преди малко го прочетох и ми хареса 

"Изгорената карта" - Кобо Абе


      Гледах ги отгоре и изведнъж осъзнах, че човек е само едно крачещо животно. Не, човек не крачи, а приборвайки се със земното притегляне, мъкне насам-натам тежки торби. Някои се връщат. Връщат се там, откъдето са излезли, за да се върнат отново. Те излизат, за да търсят с какво да направят още по-плътни плътните стени на своите домове, да ги направят още по-здрави, за да има къде да се връщат.
      Но понякога, макар и рядко, някои излизат, за да не се върнат никога.

stefka.k ,  

"Да бъдеш никой,но себе си,в свят,който прави всичко възможно,ден и нощ, да те превърне в някой друг означава да се биеш в най-трудната битка,в която някое човешко същество може да се бие и да не спира да се бие."

Е.Е.Къмингс

”Изглежда ми,че ако аз и ти трябва да изберем между два вида мисъл или действие, трябва да помним смъртта си и да опитаме да живеем така, че смъртта ни да не носи удоволствие на света."

Джон Стайнбек

"... Зная, разбирам ви. Страх ви е да не направите грешки. Не се страхувайте! Човек винаги може да се възползва от грешките си. Човече, когато бях млад, направо тиках невежеството си в лицата на хората. Те ми се присмиваха жестоко. Но докато стана на 40 години, те самите успяха да изострят моето тъпо оръдие и да го превърнат във финно острие. Ако криеш невежеството си, никой няма да ти се присмива, но и никога нищо няма да научиш..."

"Не може да се определи моментът, в който се поражда приятелството. Както когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-сетне идва една капка, която го препълва, така и в поредицата от прояви на приятелството идва една, която грабва сърцето ти."

" 451 градуса по Фаренхайт" (просто задължителна книга) - Рей Бредбъри

" ... Не се взирайте през цялото време назад, няма начин да не се депресирате. Добре де, вече не може да вършите работата си както преди. Та с всеки е така. Идва момент в който трябва да си вдигнем краката. Вижте мен. Откакто се пенсионирах съм безгрижен като славейче. Вярно, и двамата не сме първа младост, но трябва да продължите да гледате напред. Трябва да се радвате на живота. Вечерта е най-хубавата част от деня. Свършили сте всичката работа. Сега вече може да се наслаждавате на живота. Аз поне така го разбирам. Питайте когото искате, всеки ще ви каже. Вечерта е най-хубавата част от деня ..."

Казуо Ишигуро - "Остатъкът от деня"

"I must not fear. Fear is the mind-killer. Fear is the little-death that brings total obliteration. I will face my fear. I will permit it to pass over me and through me. And when it has gone past me I will turn to see fear's path. Where the fear has gone there will be nothing. Only I will remain."
--- Frank Herbert, Dune - Bene Gesserit Litany Against Fear

"  - Лошо ли ти е, Дъг? - запита Том.
Гласът му долиташе от дъното на зелен мъхест кладенец, изпод водата, тайнствен, далечен.
Тревата шептеше под тялото му. Той отпусна ръка и усети мъхестата ножица на власинките по тревата, усети как далече някъде, чак долу, пръстите пропукват в обувките му. Вятърът въздъхна край ушите му. Светът се плъзгаше, ярък и шарен, по стъкления овал на очните му ябълки и той го наблюдаваше, както се виждат образи, разискрени по кълбо от кристал. Цветята бяха слънце и разжарени петна от синева, пръснати из гората. Птиците прехвръкваха като камъчета, разпилени по огромното обърнато езеро на небето.... Насекомите тряскаха въздуха с електрическа яркост. Десет хиляди отделни косъма порастваха с една милионна от инча на главата му. ...

"Наистина съм жив! - помисли си Дъглас. - Досега не съм го знаел или съм го забравил!"

Извика това гръмко, но безмълвно поне десетина пъти! Гледай, гледай! Вече дванадесетгодишен и чак сега! ....

- Хей, Дъг, да не ти е лошо?
Дъглас викна, сграбчи Том и двамата се претърколиха.
- Дъг, ти си луд!
- Луд!
Свлякоха се по нанадолнището, слънцето нахлуваше в устата им, сипеше се в очите им като счупено лимоновожълто стъкло, задъхваха се като пъстърви, изхвърлени на брега, от смях в очите им излязоха сълзи.
- Не си полудял, нали Дъг?
- Не, не, не, не, не!
Затворил очи, Дъглас виждаше петнисти леопардови лапи в мрака.
- Том! - викна той, а сетне прошепна: - Том ... всички ли на този свят .... всички ли знаят, че са живи?
- Сигурно. Да, дявол да го вземе!
Леопардите затичаха безшумно към още по-тъмни гори, където очите не можеха да се извъртят, за да ги проследят.
- Дано да знаят - промълви Дъглас - О, дано да го знаят."


Рей Бредбъри, Вино от глухарчета

Ученик отива при учителя си по медитация  и казва: "Моята медитация е ужасна! Разсейвам се или ме заболяват краката, или постоянно заспивам. Просто ужасно!
"Ще отмине" отговаря учителят спокойно.

Седмица по-късно ученикът се връща при своя учител. "Моята медитация е прекрасна! Толкова съм осъзнат, така жив! Просто чудесно! "

"Ще отмине" отговаря учителят спокойно.

    
Ако си дал на гладния
дори трохица хляб от своя хляб.
Ако си дал на скитника
дори искрица огън от своя огън.
Ако си дал на милата
от своето сърце.
Ако си дал на чуждите
живот от себе си.
Ако си дал, ако си дал,
ако си дал от себе си,
не си живял, не си живял на празно.

Припев: Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.

Ти закъсняваш понякога истинно,
но винаги идваш, идваш при нас.

Ако си взел от славата на някой друг
дори една частица.
Ако си чул от клюката
и я повториш
дори една секунда.
Ако си враг на подлия,
но го послушаш
дори един единствен път.
Ако си ял от залъка на свой приятел
и го забравиш

Дали е трябвало /х3
изобщо да се раждаш


Ако си дал - песен на Емил Димитров

страхотни неща

Слово на Кърт Вонегът пред випуск 97 на Масачузетския университет

Дами и господа от випуск 97,

Mажете се с плажно масло. Ако трябва да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще бъде този за плажното масло. Ползата от плажното масло в дългосрочна перспектива е доказана от науката, докато останалите ми съвети са на основата на собствения ми криволичещ житейски опит. Ето ги и тези съвети:

Радвайте се на силата и красотата на младостта си. Всъщност, вие ще разберете силата и красотата на младостта си едва след като те избледнеят, но не им обръщате внимание сега. Повярвайте ми, след 20 год., като разглеждате старите си снимки, ще си припомните по начин, който сега не можете да проумеете, колко много възможности е имало пред вас и колко невероятно сте изглеждали. И, всъщност, изобщо не сте били дебели.

Не се притеснявайте за бъдещето. Или пък се притеснявайте, но знайте, че притеснението ви ще бъде от полза не повече от дъвченето на дъвка при решаване на уравнение по алгебра. Истинските ви беди в живота ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.

Всеки ден правете нещо, което ви плаши.

Пейте.

Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце.

Чистете си зъбите с конец.

Не си губете времето в ревност/завист. Някога сте по-напред, друг път изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас. Помнете похвалите, които получавате. Забравяйте обидите. Ако успеете, кажете ми как сте го постигнали.

Пазете старите си любовни писма. Изхвърляйте старите си банкови извлечения.

Протягайте се.

Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво искате от живота. Най – интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 год какво искат от живота. Някои от най–интересните 40-годишни хора, които познавам, все още не знаят.

Взимайте калций. Бъдете внимателни с коленете си. Ще ви липсват, когато няма да са наред.

Може би ще се ожените, може би няма.Може да имате деца, може и да нямате. Може би ще сте разведени на 40 год., а може би ще танцувате патешкия танц на 75-тата годишнина от брака си.

Каквото и да стане, не се поздравявайте/възгордявайте прекалено много, нито се ругайте. Избраните от вас решения са наполовина резултат на късмета. Което е валидно и за всички останали.

Радвайте се на тялото си. Използвайте го по всякакъв начин. Не се страхувайте от него или от това, което другите мислят за него. То е най-великия инструмент, който някога ще притежавате.

Танцувайте, даже и да няма къде другаде, освен в стаята, където живеете.

Четете указанията, даже и да не ги спазвате. Не четете модни списания. Те само ще ви накарат да се почувствате грозни.

Опознайте родителите си. Някой ден те ще си отидат завинаги.

Бъдете мили с хората от вашето поколение. Те са най–добрата връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и за в бъдеще. Разберете, че приятелите идват и си отиват, но на малко от тях трябва да държите. Работете упорито, за да преодолеете разстоянията в географския смисъл и начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече ще се нуждаете от хората, които са ви познавали на младини.

Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете, преди да ви е направил прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки. Пътувайте.

Приемете някои вечни истини. Цените ще се повишават, политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади, цените са били поносими, политиците благородни, а децата са уважавали възрастните.

Уважавайте родителите си.

Не очаквайте друг да ви поддържа. Може би притежавате фонд. Може би ще се ожените за богат човек. Но никога не знаете кога това може да изчезне.

Не цапотете твърде много косата си, защото иначе, когато станете на 40, тя ще изглежда като на 85.

Внимавайте чии съвети ще приемете, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават. Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъчните води, да го избършеш внимателно, да добоядисаш по-грозните му части и да го възстановиш за повече, отколкото то струва.

Вярвайте ми, обаче, за плажното масло.

stefka.k    Страхотно слово Благодаря ти

Абе то има някакви спорове дали е негово или на друг, но... все таки е хубаво. Аз мъничко настръхвам винаги като го чета. Не знам защо. Докосва ме по някакъв начин.

Май не е от голямо значение чие е .Не настръхване ами оголване на душата става.Чисто точно и неподправено.

Наистина е много хубаво.Развълнува ме и си спомних за прощалното писмо на Маркес. Още си го чета от време на време и всеки път ми въздейства 

 "Ние се отправяме в Космоса, решени на всичко, което ще рече — на самота, борба, мъченичество и смърт. От скромност не бием барабан за това, но вътре в себе си понякога мислим, че сме прекрасни, героични. Но ето, оказва се, че това не е всичко, а нашата готовност излиза поза. Ние съвсем не искаме да превземаме Космоса, искаме само да разширим Земята, като го обхванем целия. Едни планети трябва да са пустинни като Сахара, други — студени като полюсите или горещи като бразилските джунгли. Ние сме човечни и благородни, не искаме да заробваме други раси, искаме само да им предадем нашите ценности, а в замяна да получим тяхното наследство. Смятаме се за рицари на светата Връзка. Това е втората лъжа. Ние не търсим никого освен хората. Не ни трябват други светове. Трябват ни огледала. Не знаем какво да правим с другите светове. Достатъчен е само тоя и вече почваме да се задушаваме. Искаме да намерим собствения си идеализиран образ; едни трябва да бъдат светове, цивилизации, по-съвършени от нашите, а в други се надяваме да намерим образа на нашето примитивно минало. Но ето че от другата страна има нещо, което не приемаме, от което се дърпаме, а пък от Земята не сме донесли някакъв дестилат от добродетели, героически монумент на Човека! Долетели сме тук такива, каквито сме наистина, а когато другата страна ни сочи тази истина — тази й част, която премълчаваме, не искаме да се примирим с това!"

Станислав Лем "Соларис "