Любими откъси, мисли и пасажи от книги, стихове, с които живеем

Цвета Стоева



Истинският мъж е като любимата ти блуза в разхвърлян гардероб. Знаеш, че е някъде там, но никога не можеш да я откриеш, когато ти трябва. През ръцете ти минават десетки дрехи. Със съдържание на памук, което не отговаря на сезона, и цвят, който не отива на косата ти. Сигурна си, че няма да ти стоят добре, но ги пробваш. За всеки случай.
Първо навличаш на себе си любовта на обсебващия мъж, който ти поднася на тепсия своя свят и твоя свят, и всеки свят, който пожелаеш. Върти полукълбата им на върха на пръстите си и ако го накараш да изпълни пирует, а после да пикира в шпагат с тях, ще го направи. Без да ги изпусне. Но винаги е в грешка.

След това попадаш на самоцелния любовник, който старателно изписва женски имена така, както затворникът дълбае резките на дните си над леглото. Оставяш го, а той оставя няколко драскотини по теб, които дъждът заличава. Още на следващия ден. После обуваш ботушите на самовлюбения мъж, докато той се наслаждава на образа си в огледалото. И преценява дали цветът на косата ти подхожда на неговите очи, а статуса на фамилията ти на неговия имидж. Докато накрая те убеди, че всъщност предпочиташ да си боса.
Истинският мъж не те убеждава в нищо. Не пречи и не настоява. Той се появява точно когато най-малко го очакваш. С аромат на праскови, дъжд и ванилова торта изниква пред теб ненадейно. Не мисли да остава. Но и не бърза да си тръгне. Влиза в твоя свят незабелязано, като цигарена струйка дим в заведение. Прекосява те на пръсти, без да бърза, а движенията му са точни и право в целта. Като прецизно програмирана машина.

Истинският мъж няма лице. Защото няма значение как изглежда. Той има характер и принципи, опънати като струните на цигулка Страдивариус. Различава се от всички останали по това, че ще те промени изцяло. Ще пренареди целия ти душевен пъзел. Ще те накара да летиш, пълзиш, да влизаш и излизаш от гроба, да гледаш с очите на гладно бездомно куче. И да го правиш с много любов.

Истинският мъж няма да изпълни твоите желания. Дори точно обратното. Заради него ще отидеш на планина, дори да мразиш снега. Ще караш сърф, дори да не можеш. Ще пиеш уиски на големи глътки, макар че предпочиташ ром, и ще преглъщаш натрапчивия малц с усмивка. Той ще те накара да си ревнива, ако не си. Да прегледаш пощата му, въпреки че никога не би го направила преди него. Да се мразиш. Да следиш камбаните в гласа му и по тях да отгатваш цветовете на настроенията му.
Ще те превръща от озверяло животно в безобидна буболечка - за секунди. С думи или действия. Или с липсата на такива. Заради него ще бъдеш мила, нежна, бясна, слаба. Ще те прекрои и ще те направи чисто нова. За да те постави внимателно в кутийка с етикет и никога повече да не я отвори.
Неговата цел не е страданието. Сълзите няма да помогнат, защото не обича да те вижда слаба. Той иска да стигнете докрай във всичко. Да докоснете ръба с върха на обувките си и да опъвате границите на възможностите си, сякаш играете на ластик. Ако успееш да издържиш теста, ще можеш да го задържиш до себе си. За още ден. Или седмица. Няма как да знаеш. Единственото, в което си сигурна, е, че скуката никога няма да се намърда между вас.

Защото в момента, в който тя дойде, той ще си отиде. Но не при друга жена. Истинският мъж избира дълго и бавно. Той е колекционер на скъпи картини. Никога не държи на количеството. Защото е сигурен, че във време, когато можеш да легнеш с някого, без да знаеш името му, е много по-ценно да откажеш, отколкото да се възползваш. И защото неговата цел е играта с достоен противник, а не лесната победа.

В сблъсъка с истинския мъж порастваш с десет години за една. Битката винаги е неравностойна, защото, докато ти влагаш цялото си сърце, твоят противник влага острия си като върха на игла мозък. Той се появява и те учи, че любовта без болка е като виенско колело без задвижващ механизъм.
Когато предаде своите уроци, той си тръгва. Задължително. По начина, по който се е появил – като струйка дим, която се разтваря във въздуха. Това, което ти оставя, е любов към играта и желание за още. От същото. Както и убеждението, че истинският мъж не е ниска топка. И няма как да го хванеш, без да промениш походката си.

Еее-страхотна тема !

Нещо което не се налага да преписвам сега от любима книга  и  което гледам често да си напомнян:

Човек е господар на мълчанието си и роб на думите си

По-скоро на Адидас, в чиято реклама тези думи са негови реплики. Не го подценявам, но не ми се иска и да го надценяваме.


"- Обичам те.
  - Но аз съм лош.
  - Защото си лош..."

Джон Стайнбек "На изток от рая"

      
Ерих Фрид


КАК ДА БЪДЕШ ЦЕЛУВАНА

Когато те целувам
целувам
не само устните ти
не само пъпа ти
не само скута ти
целувам също твоите въпроси
и твоите желания
целувам твоите размишления
твоите колебания
и твоята смелост
любовта ти към мен
и свободата ти от мен
твоите нозе
които са дошли
и пак ще си отидат
целувам те
каквато си
и каквато ти ще бъдеш
утре и след дни
и когато времето ми свърши

нарочно го написах така (както го дават в Уикицитат)...не исках да го променя, за да ме поправи някой. 

  

"Всеки, който е използвал израза "Лесно като да вземеш на бебе биберона", никога не се е опитвал да вземе на бебе биберона."

Хенри Гилбърт "Робин Худ"

"Не съм богоподобен!
Червей тлъст наподобявам-той се храни с пръст
и стъпката,която преминава,
в пръстта погребва и унищожава."
"Фауст"  Гьоте

аз съм степния вълк който тича в полята
и светът покрай мен е потънал във сняг
само черния гарван кръжи над брезата
от кошута и заек ни диря ни знак.
 а съм влюбен в кошутата -ако открия
само нейните стъпки и мирис в нощта
бих я сграбчил и зъби във нея ще впия -
по прекрасна от нея не знам на света!
как добре на любимата нежното гърло
бих обзел и захапал бих с порив такъв,
че ще вия отпосле до съмване върло...
и ще пия от нейната алена кръв.
ако можех да срещна и заек в полето
бих се радвал, защото кръвта съм му пил.
ах, лишен ли съм вече от всичко
 което прави моя живот и приятен и мил!
по опашката моята козина вече е сива
и се вглеждам с невиждащи вече очи.
и жена ми отдавна в земята почива
и вкуса на живота ми вече горчи.
тичам аз след сърни и по заешки дири,
утолявам си гърлото с глътки от сняг.
слушам в тъмната нощ как виелица свири
 и душата си нося на дявола пак.

не обещавам нищо за граматиката. на Херман Хесе е. няма откъде да го препиша точно с пунктуацията

имам още едно любимо, но е забавно, и не върви след Степния вълк.

"Да бъдеш никой, но себе си, в свят, който прави всичко възможно, ден и нощ, да те превърне в някой друг означава да се биеш в най-трудната битка, в която някое човешко същество може да се бие и да не спира да се бие."

е.е.къмингс

Когато един мъж е обичал една жена, той е готов да стори всичко за нея. Освен да я обикне отново.

Оскар Уайлд

Девиз
По-добре по-малко,но верни приятели,
които не хемелеонстват по три пъти на ден,
които за теб всичко биха препатили
убедени,че си прав,както ти си убеден.
Без вьпроси,без пози,без обещания,
които сами те намират в мига ти нелеп,
оставят ти усмивката си като сияние
и си отиват.И са далеч,а са при теб!

tonetatk , кой е авторът?

моля ви, пускайте авторите, те са важни, колкото цитатите.

Превърнах се в баснословна опера. Видях, че всички
същества са под фаталния знак на щастието: действието
не е животът, а начин да се пилее някаква сила. И раздразнение.
Моралът е слабостта на нашия мозък.
На всяко създание - мислех си - му подхождат още няколко
други живота.

                                        ***
...Потъвах в съня за по няколко дни и пробудил се, продължавах
най-тъжните сънища. Бях вече узрял за края и по път, изпълнен
с опасности, моята слабост ме водеше към пределите на света и
Кимерия, родината на мрака и вихрите.
Трябваше да пътувам, за да разпръсна всички вълшебства,
стълпили над моя разсъдък. Над морето, което обичах -сякаш
трябваше да измие от мръсотиите, - виждах как се издига спасителният кръст.
Бях прокълнат от небесната дъга. Щастието беше моята фаталност, моите
угризения, моят червей: животът ми винаги ще бъде твърде безкраен,
за да бъде обречен на силата и красотата.

Артюр Рембо




Пред неизбежността на смъртта,
в есента,
цигарата става още по-мелодична.

Шики Масаока

Красавица
Горда,глава на кралица.
Възхитителна гръд.
Развълнуваните редици тихо и правят път.
Тя с благодарност притваря взор-ангелска чистота.
Сякаш край всички минава оживялата красота.
Само аз да въздишам не мога,
в мен възторг не личи-
нали надарен съм от бога с необикновени очи.
Те с прозорливост скептична
бавно събличат плътта
и безпощадно надничат зад невидимите наща.
И сега удивено си казвам и зная,че не греша:
Боже,где е тръгнала тази с толкоз грозна душа.
автор:

" Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка... или поне така е според легендата."

Колийн Маккълоу
Птиците умират сами