Любими откъси, мисли и пасажи от книги, стихове, с които живеем

Този последният откъс аз по-скоро го свързвам с приказката на Оскар Уайлд " Славеят и розата"
Абе, като цяло Оскар Уайлд прелива от всякакви достойни за темата цитати, които и в действителност не са никак малко тук

"Славеят и розата"
Оскар Уайлд
"- Една червена роза е всичко, което искам! - извика славеят. - Само една червена роза! Няма ли начин, по който бих могъл да я получа?

- Ако искаш червена роза - каза храстът, - можеш да я създадеш от музика на лунна светлина и да я обагриш с кръвта на собственото си сърце. Трябва да ми пееш с гърди, опрени на мой шип. Трябва да ми пееш цяла нощ, а шипът да проникне дълбоко в сърцето ти и кръвта на твоя живот да потече в моите жили и да стане моя!
- Смъртта е голяма цена за една червена роза - извика славеят, - животът е много скъп за всички. Приятно е да седиш в зелената гора, да гледаш слънцето в неговата колесница от злато и луната в нейната колесница от бисер. Сладък е дъхът на глогината и сладки са сините камбанки, които се таят в долината, и изтравничето, което цъфти по хълмовете. Но все пак любовта е по-силна от живота, а какво представлява сърцето на една птичка, сравнено със сърцето на човека?"
"А когато луната изгря на небето, славеят отлетя при розовия храст и опря гърди на един шип. Цяла нощ той пя с гърди, опрени на шипа, и студената кристална луна се наведе надолу и се заслуша. Цяла нощ той пя и шипът се забиваше все по-дълбоко и по-дълбоко в гърдите му и кръвта на неговия живот изтичаше от него. Първо той пееше за раждането на любовта в сърцето на момче и момиче. И върху най-горното клонче на розовия храст разцъфтяваше великолепна роза, листче след листче, както една песен следваше друга. Бледа беше тя отначало, както мъглата, която виси над реката, бледа като стъпките на утрото и сребриста като крилата на зората. Като отражение на роза в сребърно огледало, като отражение на роза във водна повърхност - такава беше розата, която разцъфтяваше върху най-горното клонче на храста.
Но храстът извика на славея да се притисне по-силно към шипа.
- Притисни се по-силно, малко славейче - извика храстът, - или денят ще дойде, преди розата да е готова.
Тогава славеят се притисна по-силно към шипа и все по-звучна и по-звучна взе да става неговата песен, защото той пееше за раждането на мъката от душите на мъж ,и девойка.
И нежна сянка от руменина се разля в листенцата на розата, като руменината по лицето на жениха, когато целува устните на невестата. Ала шипът все още не беше стигнал неговото сърце, затова й сърцето на розата оставаше бяло, защото само кръвта на славей може да обагри сърцето на една роза.
И храстът извика на славея да се притисне по-силно към шипа.
- Притисни се по-силно, малко славейче - извика храстът, - защото денят ще дойде, преди розата да е готова.
Тогава славеят се притисна по-силно към шипа, шипът допря неговото сърце и жесток пристъп от болка го прониза от глава до крака. Все по-люта и по-люта беше болката и все по-буйна и по-буйна ставаше неговата песен, защото той пееше за любовта, която постига съвършенство чрез смъртта, за любовта, която не умира и в гроба.
И великолепната роза стана червена като изгрева на източното небе. Червен бе венецът от листенца и червено като рубин беше сърцето.
Но гласът на славея започна да глъхне, крилцата му запляскаха и пелена се спусна пред неговите очи. Все повече глъхнеше песента му и той усети нещо да го задавя в гърлото.
Тогава от него се изтръгна още един сетен изблик на музика. Бялата луна го чу, забрави зората и се спря в небето. Червената роза го чу, потрепера цялата от възторг и разтвори листенца на студения утринен въздух. Ехото го отнесе към синкавите гънки в планините и изтръгна пастирите от техните сънища. Той премина през тръстиките на реката и те предадоха неговия отглас чак до морето.
- Виж, виж! - извика храстът. - Розата е вече готова!
Но славеят не му отговори, защото лежеше мъртъв във високата трева с шипа в сърцето."
" - Ти ми каза, че ще танцуваш с мен, ако ти донеса червена роза - извика студентът. - Ето най-червената роза на света. Ти ще я носиш довечера до сърцето си и когато танцуваме заедно, тя ще ти разказва колко те обичам.
Но момичето се навъси.
- Страхувам се, че няма да отива на роклята ми - отвърна то, - пък и племенникът на шамбелана ми изпрати няколко истински скъпоценни камъни, а всеки знае, че скъпоценните камъни струват много повече от цветята."
"- Колко глупаво нещо е любовта! - рече студентът, когато си тръгна. - Тя не е и наполовина така полезна, както логиката, защото нищо не доказва, винаги разправя неща, които няма да станат, и те кара да вярваш в неща, които не са верни. Всъщност тя е съвсем непрактична, а понеже в нашия век да бъдеш практичен значи всичко, аз ще се върна към философията и ще изучавам метафизика.
И той се върна в стаята си, издърпа голяма прашна книга и седна да чете."

Внимавайте какво мислите- мислите определят действията ви. Внимавайте какво вършите- действията ви се превръщат в навици. Внимавайте какви навици изграждате- навиците определят характера ви. А вашият характер определя съдбата ви.

Свами Шивананда

— Подай ми ръката си!
Подадох й ръката си. Нейната ми се стори някак неочаквано топла и силна.
— А сега, Антони, погледни към небето. Трябва да свикнеш с него.
Да свикна с него? Може ли да свикне човек с небето? Аз го гледах, сега то ми се виждаше много по-ниско, сякаш изведнъж бях израсъл до висините му. Ниско, черно и много по-хладно от всеки друг път. Но самите звезди ми се сториха така бляскави, че просто ме заболяха очите, като ги гледах.
— След малко, Антони, ще почувствуваш някаква необикновена лекота. Все едно че изведнъж си се превърнал във въздух… Не говори!… Ако го усетиш, кажи ми само „да“ или „не“! Това е всичко.
— Да! — казах след малко.
— Ето, ние тръгваме, Антони!… Отпусни се вътрешно… Не прави резки движения. И най-важното — не мисли!… Ето, това е всичко — бъди щастлив!
Сега ми се струваше, че гласът й е необикновено звънлив и мелодичен. Дори не усетих как сме се отделили от терасата. Бяхме някъде във висините, под нас трепкаха светлините на града, точно така, както човек ги вижда и от борда на самолет, който вече се спуска за кацане. Плавахме сред самите светлини, не виждахме бреговете, сякаш бяхме в сърцевината им. И все пак не беше същото, ние не летяхме, а се реехме като птици, които вече здраво са се закрепили на крилете си. Много добре усещах тялото си и въздуха, който ме обливаше като вода.
— Страх ли те е, Антони? — запита тя. — Да или не?
— Не, ни най-малко!
— Искаш ли да излетим по-високо?
— Да!… Да!…
Ние летяхме към звездите, които ставаха все по-едри и по-бляскави. Сега въздухът като ураган биеше в лицето ми, челото ме заболя, ноздрите ми изтръпнаха. Не бях нито безплътен, нито безчувствен в тоя миг, много по-силна и топла, почти гореща усещах ръката й, която здраво държеше моята. После ураганът съвсем отслабна, макар че въздухът стана много по-студен, почти пронизващ. Отново се реехме във висините, но сега вижщах само звезди, които режеха очите ми с диамантените си остриета.

(Откъс от разказа на Павел Вежинов "Бариерата")

"Дори да си невинна кото лед и чиста кото сняг,пак не ще избегнеш клеветите"   от "Хамлет"
"На този свят има само една лоша жена и всеки мъж мисли,че това е неговата съпруга."  Сократ

cassiopea ме подсети за цитат от любимия ми разказ на Вежинов - "В един есенен ден по шосето"

          Белият стол нямаше облегало, усещах целия си гръб изтръпнал. Бях стоял тук повече от час и през цялото време той нито веднъж не помръдна в тясното си легло. Може би затова чаршафите му бяха така гладки, сякаш в тях лежеше не човек, а труп.
          - Няма смисъл - каза той уморено. - няма никакъв смисъл в цялата тая история...
          Исках да му възразя, но усещах, че нямам сили. Той помълча малко, после продължи без никаква връзка:
          - Всичко, което наричаме субективен живот, е всъщност нещо съвсем нереално... Както са нереални облаците, отразени в гладкото езеро. Ако езерото се развълнува и отражението изчезне, това не означава, че са изчезнали и самите облаци... Всичко, което се е случило на неговата повърхност, е смърт без значение...
          - И все пак трябва да се живее - отвърнах аз безсмислено.
          - Защо?
          - Защото така е естествено...
          - Сигурно си прав! - отвърна той колебливо. - Естествено, но безрадостно. Излизаш от нищо, съществуваш и се превръщаш отново в нищо... Друго е, разбира се, ако пристигаше до някаква цел, в която да се осъществи собственият ти смисъл...

 

Живеят само влюбените, останалите просто съществуват.”
Уилям Шекспир

“За света може да си просто един човек, но за някой определен човек може да си целия свят.”
Бил Уилсон

“Любовта е като навика на пушенето – едни не могат без него, други сменят тютюна, трети се отказват напълно, за да си възвърнат загубения вкус.”
Бранислав Нушич

“Всеки ден те обичам повече от вчера и по-малко от утре.”
неизвестен автор

“Да обичаш – това значи да бъдеш направен от сълзи и въздишки, от пламък и вярност, докато станеш купчина пепел.”
Шекспир

“Да обичаш, значи да действаш!”
Виктор Юго

“Душата на влюбения живее в чуждо тяло.”
Плутарх

“Да обичаш е по-лесно, отколкото да докажеш любовта си.”
Омир

“Да обикнеш себе си означава да дадеш началото на доживотен романс.”
Оскар Уайлд

“Да обичаш значи да намериш в щастието на друг своето собствено щастие.”
Лайбниц

“Да се съпротивляваш на любовта, означава да я снабдиш с ново оръжие.”
Жорж Санд

“Добър съпруг е онзи, който никога не заспива пръв нощем и никога не се събужда втори сутрин.”
Балзак

“Достигни до истината отвъд разума. Любовта е мостът.”
Стивън Левайн

“Да действаш в момент на страст е все едно да се впуснеш в море по време на буря.”
А. Бошан

“Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш.”
Оскар Уайлд

“Един ден, докато плачех, една моя сълза падна в океана. Денят, когато я намериш ще е денят, когато ще спра да те обичам.”
неизвестен автор

“Единствената любов, която остава от така наречената “сексуална любов”, е любовта, която е преживяла всичко: разочарования, падения, предателства, която е приела тъжния факт, че накрая не остава никакво друго желание, освен желанието да имаш някого до себе си.”
Греъм Грийн

“За всички жени ласкателството е най-меката възглавница, която можем да им предложим.”
Виконт дьо Валмон из “Опасни връзки”, Лакло

“Жена, която проявява воля, не обича толкова силно, колкото уверява.”
Виконт дьо Валмон “Опасни връзки”, Лакло
“Можеш да плачеш, затова, че тя си е отишла
или да се усмихнеш, затова, че си я имал!
Можеш да затвориш очи и да се молиш тя да се върне
или да отвориш очи и да видиш всичко, което ти е оставила!
Сърцето ти може да е пусто, защото не можеш да я видиш,
но може и да го напълниш с любовта, която си изпитвал към нея!
Можеш да обърнеш гръб на утре и да живееш във вчера,
или да си щастлив, че идва утре, защото си имал това вчера!
Можеш да плачеш и да затвориш съзнанието си за всичко,
или да направиш това, което тя винаги е искала:
да се усмихваш, да отвориш очи и да продължиш напред!”
Дейвид Харкинс

“Личността на любимия винаги си остава непозната за нас, най-вече защото ние самите влагаме много от себе си в нея.”
Неизвестен автор

“Любовта не е даденост. Не е камък, който просто си стои там и чака да го вземем. Любовта трябва да се създава, оформя, да се замесва като хляб, да се изпече добре и отвреме навреме да се притопля.”
Неизвестен автор

“От любовта ли оглупяваме или любовта е за глупците?”
Неизвестен автор

“Повечето хора обичат с експлозивна смес от нарцисизъм и неукротени емоции. Затова и много бракове се разпадат.”
Неизвестен автор

“Често очакваме да “получим нещо от любовта”, но не се замисляме, че в любовта се дава. Затова много хора не са способни да обичат и да се отдават.”
Неизвестен автор

“Любовта няма да те направи силен. Трябва да си силен преди да започнеш да обичаш.”
Неизвестен автор

“Омразата парализира живота; любовта го изцелява. Омразата обърква живота; любовта връща хармонията. Омразата помрачава живота; любовта го озарява.”
Мартин Лутър Кинг – Младши

“Обичам те не само заради това какъв си ти, а заради това каква съм аз, когато съм с теб.”
неизвестен автор

“От любовта до приятелството има само една стъпка – и то назад.”
Ал. Балабанов

“По-добре да си обичал и да си загубил, отколкото никога да не си обичал.”
Свети Августин

“Първата въздишка на любовта е последната на мъдростта.”
Лихтенберг

“Постоянен в любовта и постоянно влюбен са две различни неща.”
Волтер

“Проблемът на брака е, че приключва всяка вечер след като сте правили любов и трябва отново да го съживявате всяка сутрин преди закуска.”
Габриел Гарсия Маркес

HEY JUDE, 7'09"

Георги Господинов



"Хей Джуд" е най-дългото бавно парче на света
и ако за това време не успееш да свалиш една жена,
си най-смотаният мъж във Вселената.
                                        Гаустин, VІв клас

Най-дългото парче, което пускахме,
траеше точно толкова: 7'09".
7 минути и 9 секунди
с ръце наелектризирани
от мохера на пуловера й.
7 минути и 9 секунди
за най-бляскавата история.
7 минути и 9 секунди
свят да ти се завие
и вие,
и все пак вие
се въртите,
и все пак тя се върти
около теб,
и все пак се върти
7 минути и 9 секунди.

Никога след това,
никога по-късно,
и изобщо никога
(но тогава не знаеш)
няма да бъдеш толкова дълго
влюбен в една жена.

"След сто години няма да е от никакво значение каква е била банковата ми сметка,в каква къща съм живял и каква кола съм карал.Но светът може да е различен,защото съм бил важен в живота на едно дете"

Анонимен,из"Семейна мъдрост от Монаха,който продаде своето ферари"

  Crom, I have never prayed to you before.
 I have no tongue for it. No one, not even you, will remember if we were good men or bad.
 Why we fought, or why we died. All that matters is that two stood against many. That's what's important!
 Valor pleases you, Crom... so grant me one request. Grant me revenge!
  And if you do not listen, then to HELL with you!

От "Конан Варваринът"

"В света има повече глад за любов и признателност,от колкото за храна"

"  Той беше девет годишен,беше дете.Познаваше обече своята душа,тя му беше скъпа.
Той я пазеше,като зеницата на окото си и без ключа на обичта не пускаше никого в нея."
от "Ана Каренина"                                                 

Животът не се ръководи от волята или намеренията. Животът е нерви, фибри и бавно изграждани клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая или утринното небе; обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени; стих от забравена поема, която отново прочиташ; фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш - това са нещата, от които зависи животът ни, уверявам те, Дориан. Браунинг го е написал някъде. Ние не владеем чувствата си. Има мигове, когато внезапно облъхналият ме аромат на бял люляк ме кара да изживявам отново някой от трепетните месеци в моя живот.

Оскар Уайт "Портрета на Дориан Грей"

Това много ми хареса.


Правото да бъдеш себе си (40 основни права на всеки човек, формулирани от Сю Бишоп)

1. Да бъде приеман като равен, независимо от пол, расова и национална принадлежност, възраст и физическо състояние.
2. Да бъде уважаван.
3. Да взема решение как да прекарва времето си.
4. Да помоли за това, от което се нуждае.
5. Да пита за мнение относно своята производителност на труда, поведение, облик.
6. Да бъде изслушван и възприеман сериозно.
7. Да има собствено мнение.
8. Да се придържа към определени политически възгледи.
9. Да плаче.
10. Да прави грешки.
11. Да казва "не", без да изпитва чувство на вина.
12. Да отстоява своите интереси.
13. Да установява своите приоритети.
14. Да изразява своите чувства.
15. Да казва "да" на самия себе си, без да се чувства егоист.
16. Да променя своето мнение.
17. Понякога да преживява неуспех.
18. Да казва "аз не разбирам".
19. Да прави заявления, не изскващи доказателства.
20. Да получава информация.
21. Да има успех.
22. Да отстоява своята вяра.
23. Да се придържа към собствена ценностна система.
24. Да има време за вземане на решения.
25. Да поема отговорност за собствените си решения.
26. Да има личен живот.
27. Да признава незнанието си.
28. Да се променя/развива.
29. Да избира дали да се включва или не в проблемите на другите хора.
30. Да не носи отговорност за проблемите на другите хора.
31. Да се грижи за себе си.
32. Да има време и място за уединение.
33. Да бъде индивидуалност.
34. Да иска информация от професионалисти.
35. Да не зависи от одобрението на други хора.
36. Да съди сам за собствената си значимост.
37. Да избира как да постъпва в определена ситуация.
38. Да бъде независим.
39. Да бъде себе си, а не онзи, когото околните искат да видят.
40. Да не се оправдава.

Усмихвай се - това кара другите да се чудят какво си намислил.