Любими откъси, мисли и пасажи от книги, стихове, с които живеем

svetlu6ka ,не знам,за съжаление.

Много ти благодаря, svetlu6ka   

Наистина трогващо писмо!

Страхотна тема. Необятна. Силна.
Всеки вижда различни неща в различни книги. Всеки има свое светоусещане!!!
  , на който я е измислил, а също и на пишещите в нея. Някой ден ще се включа и аз!!!

Баз Лурман /за съжаление е само на английски език/:

http://www.youtube.com/watch?v=MQlJ3vOp6nI&feature=related


Ladies and gentlemen of the class of ‘97:

Wear sunscreen.

If I could offer you only one tip for the future, sunscreen would be it. The long-term benefits of sunscreen have been proved by scientists, whereas the rest of my advice has no basis more reliable than my own meandering experience. I will dispense this advice now.

Enjoy the power and beauty of your youth. Oh, never mind. You will not understand the power and beauty of your youth until they’ve faded. But trust me, in 20 years, you’ll look back at photos of yourself and recall in a way you can’t grasp now how much possibility lay before you and how fabulous you really looked. You are not as fat as you imagine.

Don’t worry about the future. Or worry, but know that worrying is as effective as trying to solve an algebra equation by chewing bubble gum. The real troubles in your life are apt to be things that never crossed your worried mind, the kind that blindside you at 4 p.m. on some idle Tuesday.

Do one thing every day that scares you.

Sing.

Don’t be reckless with other people’s hearts. Don’t put up with people who are reckless with yours.

Floss.

Don’t waste your time on jealousy. Sometimes you’re ahead, sometimes you’re behind. The race is long and, in the end, it’s only with yourself.

Remember compliments you receive. Forget the insults. If you succeed in doing this, tell me how.

Keep your old love letters. Throw away your old bank statements.

Stretch.

Don’t feel guilty if you don’t know what you want to do with your life. The most interesting people I know didn’t know at 22 what they wanted to do with their lives. Some of the most interesting 40-year-olds I know still don’t.

Get plenty of calcium. Be kind to your knees. You’ll miss them when they’re gone.

Maybe you’ll marry, maybe you won’t. Maybe you’ll have children, maybe you won’t. Maybe you’ll divorce at 40, maybe you’ll dance the funky chicken on your 75th wedding anniversary. Whatever you do, don’t congratulate yourself too much, or berate yourself either. Your choices are half chance. So are everybody else’s.

Enjoy your body. Use it every way you can. Don’t be afraid of it or of what other people think of it. It’s the greatest instrument you’ll ever own.

Dance, even if you have nowhere to do it but your living room.

Read the directions, even if you don’t follow them.

Do not read beauty magazines. They will only make you feel ugly.

Get to know your parents. You never know when they’ll be gone for good. Be nice to your siblings. They’re your best link to your past and the people most likely to stick with you in the future.

Understand that friends come and go, but with a precious few you should hold on. Work hard to bridge the gaps in geography and lifestyle, because the older you get, the more you need the people who knew you when you were young.

Live in New York City once, but leave before it makes you hard. Live in Northern California once, but leave before it makes you soft. Travel.

Accept certain inalienable truths: Prices will rise. Politicians will philander. You, too, will get old. And when you do, you’ll fantasize that when you were young, prices were reasonable, politicians were noble and children respected their elders.

Respect your elders.

Don’t expect anyone else to support you. Maybe you have a trust fund. Maybe you’ll have a wealthy spouse. But you never know when either one might run out.

Don’t mess too much with your hair or by the time you’re 40 it will look 85.

Be careful whose advice you buy, but be patient with those who supply it. Advice is a form of nostalgia. Dispensing it is a way of fishing the past from the disposal, wiping it off, painting over the ugly parts and recycling it for more than it’s worth.

But trust me on the sunscreen.

  Намерих го преведено на български, но оставям в горния пост оригиналния текст:


Дами и господа от випуск 97,

Mажете се с плажно масло. Ако трябва да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще бъде този за плажното масло. Ползата от плажното масло в дългосрочна перспектива е доказана от науката, докато останалите ми съвети са на основата на собствения ми криволичещ житейски опит. Ето ги и тези съвети:

Радвайте се на силата и красотата на младостта си. Всъщност, вие ще разберете силата и красотата на младостта си едва след като те избледнеят, но не им обръщате внимание сега. Повярвайте ми, след 20 год., като разглеждате старите си снимки, ще си припомните по начин, който сега не можете да проумеете, колко много възможности е имало пред вас и колко невероятно сте изглеждали. И, всъщност, изобщо не сте били дебели.

Не се притеснявайте за бъдещето. Или пък се притеснявайте, но знайте, че притеснението ви ще бъде от полза не повече от дъвченето на дъвка при решаване на уравнение по алгебра. Истинските ви беди в живота ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.

Всеки ден правете нещо, което ви плаши.

Пейте.

Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце.

Чистете си зъбите с конец.

Не си губете времето в ревност/завист. Някога сте по-напред, друг път изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас. Помнете похвалите, които получавате. Забравяйте обидите. Ако успеете, кажете ми как сте го постигнали.

Пазете старите си любовни писма. Изхвърляйте старите си банкови извлечения.

Протягайте се.

Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво искате от живота. Най – интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 год какво искат от живота. Някои от най–интересните 40-годишни хора, които познавам, все още не знаят.

Взимайте калций. Бъдете внимателни с коленете си. Ще ви липсват, когато няма да са наред.

Може би ще се ожените, може би няма.Може да имате деца, може и да нямате. Може би ще сте разведени на 40 год., а може би ще танцувате патешкия танц на 75-тата годишнина от брака си.

Каквото и да стане, не се поздравявайте/възгордявайте прекалено много, нито се ругайте. Избраните от вас решения са наполовина резултат на късмета. Което е валидно и за всички останали.

Радвайте се на тялото си. Използвайте го по всякакъв начин. Не се страхувайте от него или от това, което другите мислят за него. То е най-великия инструмент, който някога ще притежавате.

Танцувайте, даже и да няма къде другаде, освен в стаята, където живеете.

Четете указанията, даже и да не ги спазвате. Не четете модни списания. Те само ще ви накарат да се почувствате грозни.

Опознайте родителите си. Някой ден те ще си отидат завинаги.

Бъдете мили с хората от вашето поколение. Те са най–добрата връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и за в бъдеще. Разберете, че приятелите идват и си отиват, но на малко от тях трябва да държите. Работете упорито, за да преодолеете разстоянията в географския смисъл и начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече ще се нуждаете от хората, които са ви познавали на младини.

Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете, преди да ви е направил прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки. Пътувайте.

Приемете някои вечни истини. Цените ще се повишават, политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади, цените са били поносими, политиците благородни, а децата са уважавали възрастните.

Уважавайте родителите си.

Не очаквайте друг да ви поддържа. Може би притежавате фонд. Може би ще се ожените за богат човек. Но никога не знаете кога това може да изчезне.

Не цапотете твърде много косата си, защото иначе, когато станете на 40, тя ще изглежда като на 85.

Внимавайте чии съвети ще приемете, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават. Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъчните води, да го избършеш внимателно, да добоядисаш по-грозните му части и да го възстановиш за повече, отколкото то струва.

Вярвайте ми, обаче, за плажното масло.

Горното е версия на режисьора на "Австралия" Бъз Лурман по текста на речта на Кърт Вонегът пред випуск `99 на Масачузетския Технологичен Институт
Ето го на български  http://vbox7.com/play:3ff4e828

Не е Кърт Вонегът, това е една от т. нар, "градски легенди". През 1997 г. реч във въпросния университет всъщност е изнесъл Кофи Анан. Авторката на текста, по който Баз Лурман прави горната версия, се казва Мери Шмит. Ето оттук:
http://en.wikipedia.org/wiki/Wear_Sunscreen

вселена   

Самият факт, че текстът се разпространява под най- различна форма и с различни автори вече десетилетие, говори сам по себе си! А самият Вонегът е коментирал така: he told the New York Times, "What she wrote was funny, wise and charming, so I would have been proud had the words been mine." 

 
     Един император извикал мъдреците си и им казал да му изработят пръстен, на който да гравират надпис, който да му помага в трудните моменти и да му напомня в добрите за тяхната преходност.
     Дълго умували мъдреците и когато накрая красивият пръстен бил готов, на него пишело: "И това ще мине".

"Не вярвай на онова, което си чул.
Не вярвай в традицията, само защото се
е предавала от поколение на поколение.
Не вярвай на нищо, което е повтаряно много пъти.
Не вярвай, защото написаното идва от някой стар мъдрец.
Не вярвай на догадки.
Не вярвай на авторитети, учители или по-възрастни.
Едва след внимателно наблюдение и анализ,
когато е в съгласие със здравия разум
и ще донесе полза за всеки и за всички,
го приеми и живей според него."
(будистка притча)

ето нещо интересно:

5.  Съветите на цар Фердинанд



Основно поучение за царете след средновековието е била книгата на Николо
Макиавели "Владетелят".  Тя е била настолна книга за много монарси.  За нас
като българи обаче по-голям интерес представляват заветите на цар Фердинанд
към сина му Борис III, преписани от царския архив в град Кобург от
българския дипломат и историк Димитър Йоцов и издадени в книга "Съвети към
сина".  Тук са пропуснати някои от разсъжденията, които обосновават и
доказват необходимостта от спазването на тези завети, но същността им е
запазена.  На този, който проявява интерес, горещо препоръчвам цялата книга.

Ето част от тези завети:

"..............

Един цар не трябва да пише, а само да подписва.  Аз трябва да дам съвет на
моя син да не пише никому писма.  Ако е опасно да пишеш, за да кажеш нещо,
дваж по-опасно е да пишеш, за да не кажеш нищо.  Особено младите принцове
трябва да се пазят да не пишат на жените.  Тези жени имат тънката хитрост да
пазят писъмцата и такива ми навлякоха хиляди неприятности.

Царедворците са блюдолизци и колкото повече ги обсипваш с подаръци или пари,
по-лигави и по-глупави стават.  В тях няма гордост, а горделивост.
Царедворците - това са убийците на народната съвест и паразити на народа.

Ако оставиш писателите да се доближат много до теб, те ще те предадат като
юда, без ти да усетиш.

Най-доброто средство срещу такива хора (неподкупните учени) си остава
отровата, но не забравяй, че и изпълнителите на тази процедура трябва да се
унищожават.  С цензурата и платената от теб преса ти ще направиш щото
техните книги да бъдат приети посредством убийствено мълчание.  Ако някои
хора не можеш да унищожиш, добре би било да им дадеш тлъсти служби.  Поне
някои от тях ще си нахлузят сами ярема.

Ако се държиш далеч от народа, той ще започне да мисли, че ти си просветен,
мъдър и във всичко обаятелен.

Твоите думи трябва рядко да се чуват, походката ти трябва да бъде отмерена,
а облеклото ти - изискано.  Говори малко.  Мълчаливите хора изглеждат важни
и мъдри.  Банални, обикновени мисли и малко думи - ето какво прави един цар
загадъчен.

Задавай въпроси, които да предизвикват само комплимент за теб.  Поздравявай,
честитявай и отмини - ето секрета на цялото изкуство на царуването.

Общо правило - пази се.  Говори малко и се изказвай още по-малко.  Това е
алфата и омегата на мъдростта на един цар.

Народът полага черни мъки и труд за да храни ония, които го презират толкоз
повече, колкото той се отнася по-глупаво и по-търпеливо към тях.  За да е
охолно на по-малкото, трябва да страдат по-многото.

Младите офицери знаят, че скоро България няма да воюва, и затова са тъй
войнствени.  Подбирай средно способните, за да ги издигнеш на командующи
постове.  Подбирай за командири хора с пороци, за да можеш да ги държиш под
страха на наказанието.

Около себе си трябва да имаш най-безсъвестни хора, които за пари ще ти
устроят най-добра лична полиция.  Няма по-сигурен начин за моментна
сигурност от добре платения простак.  Ти трябва да направиш един вътрешен
шпионаж, който да плащат ония, срещу които е насочен.

Узнавам, че е разпоредено дори до най-затънтените паланки да се величае само
твоята особа и да ти се приписват божествени качества.  Внимавай да го не
прекалиш.

Мерзостта на народа прави всяка добродетел безполезна и опасна.  Народът
въобще не разбира от добродетели, той величае долните хора, хайдуците,
развратниците, престъпниците, изнудвачите, лъжците и на такива той поверява
своята съдба.  Такива той избира за народното събрание, а на умните и
почтените се присмива и ги забравя.  Народът е като едно добиче -колкото по
го удряш, толкова по-бързо върви към целта, към която ти го водиш.  Народът
е като истеричните жени - за да се усмирят, тям трябва бой.  Колкото повече
се показвах презрителен и високомерен пред народа, толкоз повече той
показваше страхопочитание към мен.  Презирай народа и не отдавай на никоя
работа повече значение, отколкото тя има.  От всичките неща в твоето царство
народът е най-маловажното.

Помилвай някак незабелязано крадците, особено тия на държавни суми, но дръж
списъка им затворен в твоето бюро.  Знай, че царете се крепят от
разбойниците, но те са жертва често на разбойниците, когато не са ги щедро
възнаградили.

Най-добрият начин да се обогатиш са военните доставки и заемите.  За война
се говори, сабите дрънкат, но това е за да се плашат баламите и да се
оправдават военните кредити.  От въоръжение българският народ няма нужда.
Но ти и твоят антураж от гешефтари имате нужда от пари, много пари, а
главното имате нужда народът да е в по-голямо и по-голямо бедствие, за да не
може да вдигне глава никога.

Народът мисли, че войската, за която той плаща, трябва да служи да го пази
от външни нападения, когато всъщност войската пази само теб срещу възможния
гняв на народа.

За теб е опасно да бъдеш верен на думата си.  Тази слабост ще накара
поданиците ти да те презират.  Обещавай всичко, кълни се във всичко, но
прави каквото си искаш.  Аз бях голям лъжец, по-фалшив и по-лукав от всички.

Българите крадат от памтивека и го смятат това за почтен занаят.  Понеже не
е срамно да крадеш, прието е това да се върши открито.  Главното правило е,
че не може да се краде, освен много.

Лицемерието е основната добродетел на царете.  То е много тачено в нашия,
Кобургския род.  Ти трябва да го притежаваш във висша степен.

Духовенството почива на една фикция, то е потънало в пороци и лъжа, у него
няма нищо духовно, само народът е глупав, та ги зачита като такива.  Но за
тълпата ние трябва да се преструваме, че сме най-фанатици християни.

Преструвай се, че благоговееш пред семейството.  Затваряй си очите пред
всичко, което ти се изпречва по тоя въпрос.  Мъжете в България са груби и
дори жестоки към жените си.  Жените се преструват, че се подчиняват, но
скришом правят каквото си искат.

Всичко се купува с пари и хората и техните съвести са стока с по-голяма или
по-малка цена.

Опасно е за царя да изпусне фрази на симпатия към тия, които управляват, и
на антипатия към тия, които чакат реда си да управляват.

Демократите са гладни за власт повече от всички и трябва да имаш предвид
техните апетити.

Не се отдавай много на спорт, гуляи или пиянство.

Един цар трябва да убива сърцето си.  Трябва да свикнеш да присъствуваш с
равнодушие пред семейните драми.  Ако усещаш в гърдите си сърце, направи
като мен: унищожи този извор на слабост.  Това, което се нарича сърце, е
юзда за всички амбиции.  Ако то е вредно и за най-малките, то за царете то е
опасно.

Боговете - това е лъжа.  Идеалите не са нищо друго освен думи.Царете и
финансовите магнати са господарите на идеалите.  Те са ги направили по свой
образ и ги използуват за свои цели.

Добрината е смешен идол.  Тя води към мизерия и съсипва най-добрите си и
убедени апостоли.  Милосърдието е нейна сестра, още по-кекава и по-жестока
към искрените си последователи.

Боговете са многосложни и безбройни, а бог е един.  Той се нарича интерес и
на тебе подобава да си най-добрия му пророк!

От последния пост повечето неща са актуални и днес.

Момичета, от няколко дни ми се върти това в главата, моля ако някой се сеща да го довърши:

Понякога е обич да си тръгнеш от хората,
които са ти близки.
Оставяш настрани венеца трънен
и тръгваш тихо, без въздишки.
......
макар да знаеш, че след теб
не ще заплачат.
 

Зигзаг,това каза чичо гугъл 

Понякога е обич да си тръгнеш от хората,които са ти близки.
Оставяш настрана венеца трънен и заминаваш тихо без въздишки
и знаеш,че след теб не ще затичат
дори за миг да ги е заболяло.
Излишна е фалшивата трагичност
в една отдавна търсена раздяла...
Но има нещо страшно-
да осъзнаваш, когато си отиваш,
че хората, които тук оставяш
без теб са малко по-щастливи...

Благодаря, Кала! 
То се иска малко акъл човек да ползва Гугул рано сутрин