Любими откъси, мисли и пасажи от книги, стихове, с които живеем

Зигзаг,  може би от още едно кафе имаш нужда 

Sometimes all you can give is love
Sometimes all you have is not enough

Sometimes life is like a dream
Sometimes dreams aren’t what they seem

Sometimes laughter can heal your heart
Sometimes it’s laughter that breaks it apart

Sometimes the world goes faster than you can go
Sometimes even fast is still too slow

Sometimes going home is the only thing on your mind
Sometimes home is the only place you can’t find

Sometimes you are too tired to sleep
Sometimes you are too sad to weep

Sometimes freedom holds you back
Sometimes a wedding dress is black

Sometimes loneliness is what you need
Sometimes there’s a harvest without a seed

Sometimes darkness can be too bright
Sometimes rain gives you delight

Sometimes you think you understand
Sometimes you know you really can’t

Sometimes what sets you free are restrictions
Sometimes what makes most sense are contradictions

Ето го цялото. Авторът е Oriah Mountain Dreamer:
http://www.pozitivnoto.info/2008/10/iskam-da-znam.html
http://www.davidpbrown.co.uk/poetry/oriah-mountain-dreamer.html

Чувството бе като носталгия по дома, тъгуване за едно място и един човек, които ме бяха заслонили по време на най-черната ми нощ. Из „Затъмнение”
И все пак открих, че мога да оцелея. Бях нащрек, чувствах болката — мъчителната загуба се излъчваше от гърдите ми, като изпращаше съкрушителни вълни през крайниците и главата ми — но беше поносимо. Можех да го преживея. Сякаш не болката бе отслабнала с течение на времето, а по-скоро аз бях станала по-силна, за да я понеса. из „Новолуние”
скоро прочетох тези 2 книги и това са едни от любимите ми цитати от тях.

Вместо запис:

"Да те оклеветят или ограбят е нищо, ако ти не продължиш да си го спомняш." – Конфуций

Достойнството на един човек не може да бъде отнето, то може да бъде само загубено. - Антон Павлович Чехов

… Единствените наистина сериозни цели в живота са да се научим да обичаме другите и да придобиваме знание - Согиал Римпоче  Из "Тибетска книга за живота и смъртта"

Всяка минута, в която си ядосан, губиш 60 секунди щастие. - Ралф Уолдо Емерсън

Всеки строи сам своя затвор. - Гаутама Буда

"Не можеш да научиш човека на нищо. Можеш само да му помогнеш да го открие вътре в себе си." -Галилео

Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят. -  Паулу Коелю

Гери, сигурна съм, че като прочетеш и останалите книги, ще намериш нещо което ти харесва. Явно ги четеш задълбочено.
Вела, последното от Коелю е страхотно. От коя книга е. Този човек, покрай БГ манекенките, много го наплюха, но на мен ми допада. Има толкова истина в това да се вгледаме малко повече в децата, независимо дали имаме наши или просто в тези по улицата. Имаме много какво да научим от тях. Най-лошото е, че ние сме го знаели, но просто сме го забравили.

За да не е просто запис,ето нещо от Кърт Вонегът "Сирените от Титан"

"Няма причина доброто да не побеждава също толкова често,колкото и злото.Победата на каквото и да било е въпрос на организация.Ако има такова нещо като ангелите,надявам се да са организирани по образец на мафията"

Ще се включа и с още,но искам първо да изчета цялата тема,за да не стават повторения.

 

gergan75, така съм намерила и записала цитата и не зная от коя книга е.

Ето, нещо, което много ми харесва. Извинявам се, ако вече е писано, не успях да прегледам цялата тема.


Надежда
 Джани Родари

Ако можех да имам едно
магазинче със две колички,
бих продавал... познайте какво?
- Надежда! Надежда за всички.

"Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!"
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва да има.

А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда

Почти съм сигурна,че цитата на Коелю е от "Вещицата от Портобело"

Борислава, страхотна си!!!
Но не мога да кажа същото за себе си -  . Точно тази книга съм я чела и много я харесах. Явно толкова ми е харесала, че съм препускала и не съм запомнила отделни елементи. 

gergan75,не съм сигурна.
Сега се замисих,че може да е и от "Петата планина".
Дано някой по навътре с Коелю се включи да каже със сигурност

Мисля, че е от "Петата планина"

От мен :

"Всеки път красотата му ме пробождаше с неизказана тъга. Беше прекалено съвършен, осъзнах отчаяно. Нямаше как подобно божествено създание да е отредено за мен."
"Здрач", С. Майър

And now that this scared little girl no longer follows me wherever I go, I miss her. I do. 'Cause there are things I wanna tell her... to relax, to lighten up, that it is all going to be ok. I want her to know that meeting people who like you, who understand you, who actually accept you for who you are, will become an increasingly rare occurrence. Jen, Jack, Audrey, Andie, Pacey, and Dawson. These people who contributed to who I am, they are with me wherever I go, and as history gets rewritten in small ways with each passing day, my love for them only grows. Because the truth is... it was the best of times. Mistakes were made, hearts were broken, harsh lessons learned, but all of that has receded into fond memory now. How does it happen? Why are we so quick to forget the bad and romanticize the good? Maybe it's because we need to believe that the time we spent together actually meant something, that we were there for each other in a time in our lives that defined us all, a time in our lives that we will never forget. I can't swear this is exactly how it happened. But this is how it felt.
Dawson's Creek

"Истинската любов е с красотата на комета, вечна и блестяща...Но понякога си мислиш, че виждаш комета, а това е само избухване на супернова... И все пак, станал си свидетел на избухване на супернова, а това е нещо също много красиво..."
П. Коелю

"Петата планина" не съм я чела.
С Коелю почнах според мен отзад напред. Първо прочетох "Захир". Не е лоша книгата, но трудно се чете и може да те откаже от автора, ако не си достатъчно търпелив и упорит. След години ми попадна "Вещицата от Портобело". Нещо съвсем различно. Хареса ми. После прочетох "11 минути" и от нея също не мога да се оплача. Последното негово, което четох е "Алхимикът", за мен поне страхотна книга. В нея има много страндартни изрази, които сме чували и използваме в ежедневието, но пречупени по много красив начин и показани по различен начин. От там за тази тема има прекрасни моменти!!! 

Прекрасна тема 
попивам я с интерес и нямам търпение да споделя едно от любимите ми и емблематични стихотворения на Пеньо Пенев

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

...Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...

Петата Планина е със сигурност