Любими откъси, мисли и пасажи от книги, стихове, с които живеем

отворих си тефтера и ето малко от ПолГимаровия ми период

"Когато не спя, гадая. Това ми служи за алиби и забавя момента на осъзнаването. Когато космонавтите се връщат към земята, те се сблъскват с най-лошите тегловности. Ходили са по звездите, били са в близост с метеорите и са видели с просто око оригиналите на пейзажите на Гюстав Дюре. И ето, че се връщат към началниците, анализите на урина, зъбобола, лунните месеци на съпругите си, към зловещото навечерие на война, международният валутен фонд и знам ли още какво. Като тях аз се страхувам от прекалено грубото навлизане в атмосферата, от което човек се разпада"
Пол Гимар

"Как с право е измислена приказката за килото перушина и килото желязо. Знам хора от обезмаслена материя, които тежат само толкова, колкото е волята".
Пол Гимар

"Ти искаш да останеш физически млад, това е най-лошият начин да се остарее"
Пол Гимар

"Има достатъчно бели полета у всекиго, за да не е скучно пътешествието. Не е вярно, че всеки час ранява, или поне вярно е само за самотниците. На тези, които са двама, всек час носи обогатяване, защото любовта им се подхранва с времето. Бедни са тези, които не знаят да се радват на удоволствията, на бурите, на радостите, на затишията и даже на раните, които са споделени. Ден след ден ще придобиваме тези богатства, докато тежестта на реалното уравновесяване на различията между нас ни постави в безопасност от разминаване"
Пол Гимар

"Да намери човек в себе си една човешка група е единственият начин да се неутрализира този смъртоносен завършек, до който всеки миг се доближава. Животът ни се състои от мигове и аз искам да се радвам на всеки един от тях."
Пол Гимар

"Животът е нещо уникално голямо, а смъртта е най-обикновеното нещо, като всичко, което е неизбежно. И тъй като противно на себе си аз приемам съвсем кратко този край, искам да се радвам ден за ден на себе си, на другите и на нещата; да не чакам лошото време, за да съжалявам за слънчевите лъчи; да не се храня с изсушени радости и главно да се паза кято от чума от невниманието, това зло на младежката възраст."
Пол Гимар

"За да "обичаш до безумие" и да "страдаш до полуда" е необходимо известно благосъстояние и малко свободно време"
Пол Гимар "Нещата от живота"

и още едно много любимо от "Хазарски речик" на Милорад Павич

"Пази се, събрате, да не се подмазваш прекомерно и да не сервилничиш безогледно на хората които имат власт в пръстена си и могъщество над свистенето на сабята. Около тях най-голяма е винаги тълпата на ония, които не се подмазват на драго сърце и по убеждение, а защото са принудени. А са принудени, защото държат пчела в шапката си или масло под мишницата, заловени са в някакво престъпление и сега го изкупуват, и тяхната свобода е на въженце, затова са готови на всичко. А онези отгоре, които властват над всички, добре знаят и го използват. Пази се тогава, нито грешка, нито принуда да не те наредят сред такива. А това ще те сполети, ако само почнеш да ги прехвалваш и да ги ласкаеш в тълпата от подмазвачи: ще те сместят между беззаконниците и злосторниците и ще смятат, че си един от тях, с петно на окото, и че всичко, което вършиш, не правиш по своя воля и защото вярваш, а защото си принуден, за да изкупиш престъплението си. А такива хора с основание не ги ценят и ги подритват като кучета или ги принуждават да вършат неща, подобни на вече извършените."

"От истината не може да се получи повече от това, което вие влагате в нея."
Милорад Павич, "Хазарски речник"

"Постъпките в човешкият живот са подобни на ястие, а мислите и чувствата са като подправките. Тежко на онзи, който посоли черешите или залее сладкиша с оцет..."
Милорад Павич, "Хазарски речник"

"Разликата между две ДА може да бъде по-голяма, отколкото между ДА и НЕ."
Милорад Павич, "Хазарски речник"

"Сърцето в душата е като цар на война, но понякога човек и на война трябва да се държи като сърцето в душата."
Милорад Павич, "Хазарски речник"


приятно четене 

"Нощем ти ще гледаш звездите. Там, дето живея аз, е много мъничко и затуй не мога да ти покажа къ де се намира моята звезда. Но тъй е по- добре. За теб моята завезда ще бъде една от всички звезди. И тогава тебе ще ти бъде хубаво да гледаш всички звезди... Те всички ще бъдат твои приятелки...
...Ти ще имаш звзеди, които никой друг няма...Тъй като аз ще живея на някоя от тях, тъй като аз ще се смея на някоя от тях - когато погледнеш нощем небето, на тебе ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят !..."

Екзюпери, “Малкият принц”

Слагай го! 

Кой от тях си хареса най-много?

леле страхотна тема     ще 4ета 4ета .

,,който обича той не забравя който забравя той не обича който оби4а а после забравя той е забравил как се оби4а. ,,

,, когато бог разбрал 4е неможе да се грижи за вси4ки създал майката ,,

Из любимата ми книга "Великият Гетсби" , като реших да спазя известна последователност при написване на откъсите с оглед разкриване "падението на мечтателя"

"Ако личността е непрекъсната поредица от успешни ходове, то в неговата личност имаше нещо величествено, някаква изострена чувствителност към обещанията на живота, сякаш той беше свързан с една от онези сложни машини, които отбелязват заметресения на растояние от десет хиляди мили. Този нюх нямаше нищо общо с онзи вял усет, който се възвеличава с наименованието "творчески темперамент" - то беше една изключителна дарба за храненене на надежди, една романтична находчивост, каквато не съм намирал у никой друг човек и каквато вероятно не ще срещна никога вече. Не - накрая Гетсби се оказа човек на място; само онова, на което той беше жертва, онзи мръсен прах, който се носеше подир мечтите му, временно притъпи интереса ми към празните мъки и краткотрайните възторзи на хората."

" Той бе син на бога - израз, който ако означава нещо, означава именно това - и трябваше да върши същата работа, която върши небесният му баща, да служи на една необятна, вулгарна и лъжлива красота."

"Той се бе хвърлил в тази илюзия с творческа страст, като през всичкото време й е прибавял по нещо, украсявал я е с всяко светло перце, което му е попадало. Никакъв огън, никаква сила не може да унищожи онова, което човек скътва в бленуващото си сърце."

"...той сигурно е почувствал, че е изгубил стария приветлив свят, че е платил висока цена за това, че твърде дълго е живял с една единствена мечта. Сигурно е погледнал към едно непознато небе през вдъхващи страх листа и е потръпнал, като разбрал колко жалка може да бъде една роза и колко жестоко може слънцето да обагря едва поникналата трева. Видял е един нов свят, веществен, без да е реален, в който нещастни призраци се опиват от празни мечти и скитат безцелно..."

"Гетсби вярваше в зелената светлина, блаженото бъдеще, което година след година се отдалечава от нас. Днес то ни е избягнало - нищо, утре ще тичаме по-бързо, ще простираме ръце по далеч...И едно прекрасно утро...
Тъй се борим с вълните, кораби срещу течението, непрестанно отнасяни назад в миналото."

Aurora,това за таткото ме разтърси.Улових се,че понякога мисля за сина си като за голям човек,а той е още толкова малък.Все още го нося на ръце и той скланя главичка на рамото ми,а аз понякога искам от него да се държи като възрастен...

Би трябвало да има специална дума за кратките мигове точно след събуждането, когато съзнанието е запълнено с топло розово нищо. Лежиш си, а главата ти е абсолютно опразнена откъм мисъл, ако не броим подозрението, че към теб се носят, подобно на размахан чорап с мокър пясък в тъмна уличка, всички скорошни преживелици, без които преспокойно би могъл да минеш. Те водят до убеждението, че в ужасното ти бъдеще има един светъл лъч – утехата, че ще бъде кратко.
....
Би трябвало да има и дума за микроскопичната искрица на надеждата, която не смееш да си позволиш, защото самото действие на признаването и би я угасило, все едно си се опитал да се взреш право в някой фотон. Можеш само да се прокраднеш, да се оглеждаш покрай нея, дори през нея и да чакаш, докато не порасне достатъчно голяма, за да се опълчи срещу света.

Морт, Т. Пратчет

На мен също така ми подейства   . В това отношение имам и аз недостатъци .

И аз съм с вас  ..... аз се старая да 'забавя' порастването на детето ми и моите очаквания от него   

Уау, любима тема, Крос  Имам издадена книжка на тази тема - Лабиринт 

Искам да почувствам всичко, което може да се чувствува.Нека да се уморя.Не бива да забравям,че съм жив,зная,че съм жив.
 Тревата шепнеше под тялото му.Той отпусна ръка и усети как далече някъде,чак долу,пръстите пропукват в обувките му.Вятърът въздъхна край ушите му.светът се плъзгаше,ярък и шарен,по стъкления овал на очните  му ябълки и той го наблюдаваше,както се виждат образи,разискрени в кълбо от кристал.Цветята бяха слънце и рзжарени петна от синева,пръснати из гората.Птиците прехвръкваха като камъчета,разпилени по огромното обърнато езеро на небето.Дъхът му гладеше зъбите,Нахълтваше леден и излизаше разжарен.Насекомите тресяха въздуха с електрическа яркост.десетхиляди отделни косъма порастваха с една милионна от инча на главата му.Чуваше ритъма на сърцата-близнаци в ушите си,третото сърце туптеше в гърлото му,две сърца пулсираха в клепките му,истинското сърце блъскаше в гърдите му.
Милионите пори по тялото му се разтвориха.
"Наистина съм жив!-помисли си Дъглас-До сега не съм го знаел или съм го забравил'

 В един хубав ден ти откриваш,че си жив.Каква експлозия!Какво сътресение!Какво просветление!И какъв възторг!

 Това е от любимата ми книга "Вино от глухарчета" на Рей Бредбъри.Заслужава си да я прочете. Всеки ред е малък бисер.

Къде мога да я намеря? 

Благодаря. Прекрасно е.