Не съм простила, не искам да простя и няма да простя. Не изпитвам омраза към него нито гняв нито болка, толкова е жалък, че буди в мен единствено отвращение. Той е едно от ония същества които след като жените им ги зарежат си отмъщават на децата и като разберат че и с това не могат да манипулират жените, зарязват и децата. Малко след това се възпроизвеждат отново мислейки си, че правейки деца наляво и надясно са велики. Не искам от него разкаяние, извинение, пари Искам единствено да се завре в някоя дупка и да не напомня по никакъв начин за себе си. За мен той не съществува, след време ще престане да съществува и за детето ми.
Виж целия пост
Успяхте ли да простите на бившия/бившата?
- Публикувана: 8 юни 2008, 22:03 ч.
- Последно мнение: 6 авг. 2008, 13:52 ч.
# 31
9 юни 2008, 18:31 ч.
Недей така сега, нали си свободна и щастлива 
Щастливото детство на детето не се определя с това дали сме разведени, или не. Мисля си даже, че сега дъщеря ми е по-щастлива и има много повече спокойствие, любов и прекрасни мигове в детството си, отколкото по времето, когато живеехме с БНД. Щастието на детето ти няма нищо общо с брака ти и въобще не е илюзия.
Като се замисля, да, свободна съм и да, сега съм щастлива! Просто понякога ми става криво и се замислям за всичко отминало. Бих искала да бъда в хармония със себе си и затова си мисля за прошката. И може би наистина трябва първо на себе си да простя.
Виж целия пост
В унисон с настроението на Бърди и мен ме тресна една лека депресийка относно провалените и безвъзвратно загубени мечти и илюзии за щастливо семейство и щастливо детство за детето ми.
Щастливото детство на детето не се определя с това дали сме разведени, или не. Мисля си даже, че сега дъщеря ми е по-щастлива и има много повече спокойствие, любов и прекрасни мигове в детството си, отколкото по времето, когато живеехме с БНД. Щастието на детето ти няма нищо общо с брака ти и въобще не е илюзия.
# 32
9 юни 2008, 20:40 ч.
След развода си ходих на консултации при психоаналитик. И там ревах колко много съм искала всичко да ми е наред, и т.н., и т.н. Та жената ми каза, че при такива жени - дето с всичко сами се справят, и работят, че и учат (на стари години отново), и деца гледат, има определен стремеж към перфекционизъм. Демек правя всичко, каквото правя, полагам кански усилия и въпреки това нещата не се случват. Не се случват и това е! А ти си се убила да правиш какво ли не. И тя каза, че огромното ми недоволство не е към бившия, или някой друг, ами към самата мен. Че се ядосвам на себе си, че търся вината в себе си, въпреки че се справям перфектно. "В една връзка, или в една дейност - работа, приятелство - винаги има две страни. Понякога нещата в живота не се случват както ги искаме. Трябва да се примирим с това", ми каза тя. А аз насочвам гнева си към себе си и затова се чувствам нещастна, че съм направила всичко, а това, което съм желала, не се е случило... И въпреки многото ми усилия, работа с нея в тази посока, все още не мога да го преодолея 
Виж целия пост
Като се замисля, да, свободна съм и да, сега съм щастлива! Просто понякога ми става криво и се замислям за всичко отминало. Бих искала да бъда в хармония със себе си и затова си мисля за прошката. И може би наистина трябва първо на себе си да простя.
# 33
9 юни 2008, 23:04 ч.
И аз така, НО ужасно много се надявам да не сбъркам вторият път - въпреки че то сигурно няма никъде.
И аз така, само че не се надявам дъщеря ми да му прощава - надявам се въобще да не се занимава с него - все едно не съществува
Момичета взимате ми буквите от клавиатурата
Виж целия пост
Не мога да простя на себе си .На него какво да се сърдя? Той винаги си е бил такъв, а за това ,че аз съм си "затваряла очите" за нещата , а той е ставал още по- безочлив и нагъл , пак аз съм виновна. След това време което имах да мисля върху нещата , излиза, че аз сама съм допуснала той да се държи с мен по този начин. Нито му се сърдя, нито има какво да му прощавам .За мен той не съществува. Сложила съм го в графата "Грешки" , и се надявам той да е последния там .
Понякога пак си се ядосвам... друг път се страхувам, че пак ще сгреша...трети си казвам - Чудо голямо и да сгреша - не умрях първия път и втория, третия... едва ли ще ме споходи.
Все пак и в мене е вината че се е държал така - позволила съм му по един или друг начин. Не съм му простила заради децата, за това че се подигра с тях и техния живот. Надявам се след време и те да имат сили да му простят.
Момичета взимате ми буквите от клавиатурата
# 34
10 юни 2008, 00:09 ч.
не. не съм. но не ме и вълнува.
има си господ за тая работа, той ако може - да му прости.
аз толкова алтруисти4на и 4овеколюбива не съм.
такъв ми е модела.
Виж целия пост
има си господ за тая работа, той ако може - да му прости.
аз толкова алтруисти4на и 4овеколюбива не съм.
такъв ми е модела.
# 35
10 юни 2008, 00:19 ч.
Простих му едва тогава,когато спрях да го обичам по "онзи" начин.Тогава спря и да ме боли.На себе си не зная дали има нещо да прощавам.Може би малко се самообвинявам,че не можах да преглътна една изневяра/призната/,че не можах да си затворя очите и да карам напред.Но някои хора просто не го могат това,явно съм една от тях.Дали до края на живота си ще се питам какво би било,ако можех?
Виж целия пост
# 36
10 юни 2008, 11:19 ч.
да, абсолютно, аз също
Виж целия пост
Простих му едва тогава,когато спрях да го обичам по "онзи" начин.Тогава спря и да ме боли.
да, абсолютно, аз също 
# 37
10 юни 2008, 11:27 ч.
Простих му, когато спрях да го обичам като луда. Тогава пък започнах да го съжалявам... А той на свой ред, не можеше да прости на себе си, на живота, на мен, за това че така са се обърнали нещата. Не било по неговия план 
Виж целия пост
# 39
10 юни 2008, 21:59 ч.
Забравила съм-това брои ли се за прошка?Не се тръшкам и не рева вече,то и сълзи не останаха..Отне ми около 3 години да спрада рева от самосъжаление.Не го обвинявам за миналото,но това което прави сега 
ме побърква много повече,защото вече дечко е голям и разбира повече,а то говедото с говедо,както винаги гони само личен интерс и изгода.Този път-няма да простя или забрява-не ми е на нивото плужека,за да се занимавам повече,но как да го обясня на сина ми???
Виж целия пост
ме побърква много повече,защото вече дечко е голям и разбира повече,а то говедото с говедо,както винаги гони само личен интерс и изгода.Този път-няма да простя или забрява-не ми е на нивото плужека,за да се занимавам повече,но как да го обясня на сина ми???
# 40
10 юни 2008, 22:18 ч.
Именно, аз също не се тръшкам и не плача за него, но все още ме дразни гласа му по телефона и безотговорното му поведение спрямо детето. Това не мога да простя и да се примиря.
Виж целия пост
# 41
11 юни 2008, 09:34 ч.
То зависи какво имаш предвид под "безотговорно"... Защото нашият замени безхаберие, с постоянно търсене и дърпане на малката, което мен ме дразни също толкова много, понеже знам, че не го прави от безгранична обич към нея, ами за да се докопа до мен, да ме държи по някакъв начин 
Виж целия пост
Именно, аз също не се тръшкам и не плача за него, но все още ме дразни гласа му по телефона и безотговорното му поведение спрямо детето. Това не мога да простя и да се примиря.
Защото нашият замени безхаберие, с постоянно търсене и дърпане на малката, което мен ме дразни също толкова много, понеже знам, че не го прави от безгранична обич към нея, ами за да се докопа до мен, да ме държи по някакъв начин 
# 42
11 юни 2008, 09:40 ч.
Безотговорното поведение към детето няма да спре да те дразни си мисля аз и примирението трудно ще дойде, ако дойде ИЗобще, но си мисля, че по този въпрос ще дойде ден, в който и ТОЙ наистина няма да може да си прости. Мое мнение
Виж целия пост
Именно, аз също не се тръшкам и не плача за него, но все още ме дразни гласа му по телефона и безотговорното му поведение спрямо детето. Това не мога да простя и да се примиря.
Безотговорното поведение към детето няма да спре да те дразни си мисля аз и примирението трудно ще дойде, ако дойде ИЗобще, но си мисля, че по този въпрос ще дойде ден, в който и ТОЙ наистина няма да може да си прости. Мое мнение
# 43
11 юни 2008, 09:47 ч.
Безотговорното поведение на нашето БНД се изразява в абсолютна незаинтересованост.
Никога не е виждал дъщеря си. Не пита дали е жива и здрава, дали има нужда от нещо. Не го интересува има ли храна и дрехи за нея.
Ако звъня, че е болна и имам нужда от помощ (макар и само финансова) изобщо не си вдига телефона.
Нищо. Това прощава ли се и как?
Виж целия пост
Никога не е виждал дъщеря си. Не пита дали е жива и здрава, дали има нужда от нещо. Не го интересува има ли храна и дрехи за нея.
Ако звъня, че е болна и имам нужда от помощ (макар и само финансова) изобщо не си вдига телефона.
Нищо. Това прощава ли се и как?
# 44
11 юни 2008, 12:03 ч.
Не. Зачерква се. Незнам защо се унижаваш да го търсиш този дебил, той не може да бъде баща за дъщеря ти. Не заслужава да знае болна ли е или не, не заслужава да я поглежда в очите дори и да иска.
Виж целия пост
Безотговорното поведение на нашето БНД се изразява в абсолютна незаинтересованост.
Никога не е виждал дъщеря си. Не пита дали е жива и здрава, дали има нужда от нещо. Не го интересува има ли храна и дрехи за нея.
Ако звъня, че е болна и имам нужда от помощ (макар и само финансова) изобщо не си вдига телефона.
Нищо. Това прощава ли се и как?
Никога не е виждал дъщеря си. Не пита дали е жива и здрава, дали има нужда от нещо. Не го интересува има ли храна и дрехи за нея.
Ако звъня, че е болна и имам нужда от помощ (макар и само финансова) изобщо не си вдига телефона.
Нищо. Това прощава ли се и как?
Препоръчани теми