Разхождах кучето. Има травма на крака и ветеринарът каза да започна да я раздвижвам и аз и правя кратки разходчици около квартала. Та, разхождаме си се ние, вървим бавно по очевидни причини и честичко спираме. Зад кофите за смет има полянка - изолирана, спрях за кратка почивка и започнах да зяпам разсеяно. В полезрението ми попада двойка - нищо особено до тук. Отмествам разсеяно поглед и поглеждам как е кучето. То стои , души и още иска да почива, така че и аз стоя. Пак се зазяпвам. Този път виждам, че двойката се кара, караницата набира скорост. Момъкът се е надвесил заплашително над момичето със свити юмруци и изтеглени назад ръце. Тя се огъва назад и въпреки заплашителната поза да младежа, се изрепчва нещо. Той побеснява.
Аз се притесних. Оказвам се в непосредствена близост до каращите се. Те не подозират присъствието ми,защото съм скрита сред дървета и храсти. Ситуацията скапана, аз не знам как да реагирам. Да издам ли присъствието си или да изчакам да си тръгнат? Честно казано - притесних се - оказах се като в небрано лозе. Решавам да се спотая. И без това кучето не ще и да мърда ( образно си представям как излизам из засада, влачейки 25 кг куче , което не иска да върви и бързам да изчезна) и не искам да изпадам в още по неудобна ситуация от колкото сега. Стоя, гледам.... Картинката грозна. Младежите симпатични, добре облечени, а поведението им... ( айде, да не обиждам пак малцинствата!) Не чувам ( а и не искам да чувам ) за какво се карат, само искам по бързо да свърши. Но конфликта се задълбочава. Отначало си мислех , че девойката е по-серт - ще му тегли една майна, ще му направи фасон и ще се фръцне...па, той да се репчи на когото си ще, но тя отпуска гарда .... Свива се и онзи започва да налага
Изпаднах в паника. Не съм си взела личния телефон, защото, уж, излязох за малко. Разтреперих се! Онзи налита. Момичето се свива, той я хваща и я огъва над перилата на паркинга! 
Не издържах. Излязох от обежището си, влачейки поободреното вече куче с надеждата да го стресна с присъствието си. Той само се поотдръпна. Аз се позамотах наоколо. Този ръб извади цигара до проснатото момиче и запуши. Искаше ми се да съм с 40 кг. по-тежка и с 40 сантиметра по висока. Направо ми идваше да го смеля 
! Не знаех как да постъпя... Имах ли право да се меся, нямах ли...? Хвана ме яд и на момичето! Крещи бе! Викай! Никой няма право да те бие! Каква е тази любов - с юмруци?
И аз съм се карала с гаджетата си,но никой никога не си е позволявал да ме удря. Просто съм в абсолютно недоумение, шокирана, полудяла...
Абе, жени! Събудете се! Никой, никога, по каквато и да е било причина няма право да ви удря! НИКОГА!
Виж целия пост
Аз се притесних. Оказвам се в непосредствена близост до каращите се. Те не подозират присъствието ми,защото съм скрита сред дървета и храсти. Ситуацията скапана, аз не знам как да реагирам. Да издам ли присъствието си или да изчакам да си тръгнат? Честно казано - притесних се - оказах се като в небрано лозе. Решавам да се спотая. И без това кучето не ще и да мърда ( образно си представям как излизам из засада, влачейки 25 кг куче , което не иска да върви и бързам да изчезна) и не искам да изпадам в още по неудобна ситуация от колкото сега. Стоя, гледам.... Картинката грозна. Младежите симпатични, добре облечени, а поведението им... ( айде, да не обиждам пак малцинствата!) Не чувам ( а и не искам да чувам ) за какво се карат, само искам по бързо да свърши. Но конфликта се задълбочава. Отначало си мислех , че девойката е по-серт - ще му тегли една майна, ще му направи фасон и ще се фръцне...па, той да се репчи на когото си ще, но тя отпуска гарда .... Свива се и онзи започва да налага
Изпаднах в паника. Не съм си взела личния телефон, защото, уж, излязох за малко. Разтреперих се! Онзи налита. Момичето се свива, той я хваща и я огъва над перилата на паркинга! Не издържах. Излязох от обежището си, влачейки поободреното вече куче с надеждата да го стресна с присъствието си. Той само се поотдръпна. Аз се позамотах наоколо. Този ръб извади цигара до проснатото момиче и запуши. Искаше ми се да съм с 40 кг. по-тежка и с 40 сантиметра по висока. Направо ми идваше да го смеля ! Не знаех как да постъпя... Имах ли право да се меся, нямах ли...? Хвана ме яд и на момичето! Крещи бе! Викай! Никой няма право да те бие! Каква е тази любов - с юмруци? И аз съм се карала с гаджетата си,но никой никога не си е позволявал да ме удря. Просто съм в абсолютно недоумение, шокирана, полудяла...
Абе, жени! Събудете се! Никой, никога, по каквато и да е било причина няма право да ви удря! НИКОГА!
Ужас. 
, а тя - седнала на земята мълчи , закрила очите си с ръце. Ако бях на нейно място поне 5 пъти да съм си тръгнала. Щях да си отида, без да се обръщам назад. Не може някой първо да ме бие, а после да ми говори нежно 
Не го разбирам това! Явно, всеки си заслужава съдбата. Да прави кавото ще! 
Разбира се, психическия тормоз, който не оставя физически белези е не по-малко страшен. 
въпреки, че с моите 65 килца и заякналите ми бицепси от детето... може и да го спукам от бой ако е по хилав 
Ако съм с мъжо е друго нещо, ще го накарам той да се намеси. 
На "Овена " му е характера да се бори за справедливост - поне така пише .Аз, откакто се помня все раздавам справедливост .Майка ми казваше , че " с тая голяма уста ще ям бой някъде " хахахаха
/, които се намесват и не им пука от последствията. Аз не мога да стоя и гледам безучастно как малтретират жена! Направо откачам и не отговарям за действията си- била съм се, полиции съм викала, отнасяла съм си го. Но да отмина- не е било и няма да бъде! 
Не позволявай да те изнудват с детето,знам че не можеш без него,не им го оставяй 
