подсъзнанието може всичко

Милн го е обобщил в "Мечо Пух" - Колкото повече, толкова почвече.

Някак не те разбирам, обаче. От една старана да не се притесняваме, че искаме, от друга - да не си слагаме граници..?  

Благодаря ти за въпросите, карат ме да разсъждавам и да си изчиствам за себе си понятията. Според мен, двете неща са различни, но и взаимно свързани. От една страна, искаме нещо, примерно 10 000 евро месечен доход, но в следващият момент си казваме, това е лудост! С тази работа, която работя е невъзможно да ги получа - това е границата. Но граница може да си сложим и на самото желание, като примерно да си кажем, ееее 10 000 евро са адски много пари, какво ще ги правя, я да си поискам по малка сумичка  . А може дори да се притесняваме да си поискаме някаква сума (от скромност примерно), това пак е граница. Не знам дали го обясних добре.
Фразата на Мечо Пух много ми хареса  .

Най-малкото изглежда адски брутално да си купиш обувки за няколкостотин долара от рядък вид южноамерикански крокодил, при положение, че там хората умират от глад и мизерия. 
Никакви благотворителни кампании не могат да ги изкупят!

В тази тема по-назад се обсъждаше, че е хубаво човек добре да обмисли желанията си, защото те се сбъдват. Т.е. ако искаш да си богат и се стремиш към това, ще бъдеш. Но в последна сметка какво печелиш? Пари! Ако това е, към което се стремиш... 

Защо ли в повечето религии духовните учители и извисени люде са живяли отшелнически живот, лишени от суетата на ежедневието и всякакви земни придобивки? 

Колко да искаш?Това е въпросът!
Тук за мен има два момента
1.Да, не бива да си слагаме граници!Щом ни трябва, нека искаме!
2.Имам една мисъл:"Всяко нещо, което ти притежаваш, и то те притежава"-в смисъл, че разходва сили, време, място и т.н. И една чужда, но не си спомням автора :"Желанията на човека са като дребни монети в джоба му- колкото повече има, толкова повече му тежат"
 За да откриеш златната среда, може би трябва да си уверен, ЧЕ ВЪВ ВСЕКИ МОМЕНТ ЩЕ ПОЛУЧАВАШ ТОВА ,КОЕТО ТИ Е НУЖНО.Според мен човек иска повече, за да има и за бъдеще.Ако знае, че няма нужда да иска за друг момент, освен за СЕГА,ще  му е много по-лесно.
Пример-Сега съм сита, затова нямам нужда от нищо за ядене.Но, ако златната рибка е при мен сега, и желанията са ми за цял живот,навярно ще искам да си подсигуря прехраната до живот.

Знаете ли историята за Буда той е опознал и двете страни на медала и богатството и нищетата и славата и отшелничеството и изобилието и глада и накрая стигнал до извода, че истината не е в нито едно от двете, а в средния път. Златната среда както се казва. Къде е златната среда?
За всеки е различна и всеки сам трябва да я намери за себе си.

Каквато ти си я поставиш. Изборът е изцяло твой.

Твоите повтарящи се мисли се превръщат в твоя реалност. Според теб защо изпитваш вина от това че имаш? Някой някога някъде ти го е набил в главата. Че така трябва да е. Добрите хора правят така и т.н. род подобни глупости.

Знаеш ли приказката за добрия самарянин, който раздавал пари на бедните и им помагал.
Ако Добрият самарянин нямаше пари в излишък какво щеше да дава на бедните?

Ако не си ги купя колко хора ще спаси самият този акт на отказ от тези обувки от глад?

Някак си ми убягва логиката на последното изречение. По какъв начин липсата на притеснения противоречи на не-поставянето на граници? Според мен те взаимно се потвърждават и допълват.
Ако се притеснявам си поставям граници, ако не се притеснявам не си поставям и граници.
 

Облаче, и аз съм от твоя отбор. Сигурно затова са ни сходни проблемите.

Това, което Иван каза за парите го чувам постоянно от моя мъж. Аз все за икономии мисля, а той как да заработи повече, защото с икономии не се печелело.
Иначе за искането - Опра беше събрала в едно предаване повечето автори на книги, които дискутираме тук и точно това коментираха - как да искаш. Когато нещо не се сбъдва, значи не го искаш достатъчно силно или го искаш на много повърхностно ниво, или подсъзнателно усещаш, че не точно това ти трябва. Може би трябва да желаеш нещо с цялото си същество, за да стане. Аз така го разбирам.

Да започнем от тук - Ако съществува карма. - т.е. всичко се свежда първо до това дали вярваш(моето определение за вярване е, че то е подсъзнателна или съзнателна мисъл която се повтаря често и автоматично и е приета за безусловна истина), че съществува карма (и то по начина по който е описано това понятие).
Аз не вярвам в кармата. Аз вярвам че Раят и Адът са тук на земята и че ние сами си ги създавяме с мислите си.
Въпросите за кармата са много сложни и ще доведат до яка полемика. Но все пак да споделя няколко мисли.
Ако има карма , тя трябва да има начало. Кармата учи че ние сме наказвани за нашите прегрешения от предишни животи в този живот. Че сме наказвани от кого. Тук се включва и идеята за Бог (създателя, нещо съществуващо извън нас, което ни поощрява или наказва според това дали спазваме заповедите му). Която също е много спорна.
Да приемем, че Бог съществува и има карма.
Един пример:
Бог би бил еквивалента на родител, да кажем баща, а ние на неговите деца. Да кажем че детето ви е направило нещо нередно според вас, например ударило е братчето си сюмрук в лицето и вие искате да го научите че това е неправилно и не трябва да се прави така. Да предположим че то е направило "грешката" днес. И да предположим че вие вярвате в полезното действие на един як шамар който да му покаже какво е изпитало по-малкото му братче когато е било ударено.
Какво бихте направили? Бихте му ударили шамара днес  когато то може да направи връзката между действията си и наказанието или след няколко дни когато то да кажем щастливо си играе вие влизате забивате му един шамар из невидение и си излизате с или без обяснение и в двата случая?
Кога според вас възпитателния ефект би бил по-голям?

Защо Бог да ме наказва в следващи животи, ако може да ме накаже в този?

Аз не вярвам в кармата. Но това си е мое вярване. Аз вярвам че всички тези понятия за бог и карма са измислени от хората за да обяснят необяснимото и след това умело са използвани от Църквата като институция за да упражнява власт над хората и да се облагодетелства.

Ако аз върша/мисля нещо с което искам да навредя на някой друг, аз излъчвам най-общо казано да кажем мисълта Вреда. Която според закона за привличането се връща към мен като реална вреда която уврежда мен самия. Но това става сега в този живот, а не след като се преродя (ако отново вярваме и в прераждането).

Между другото според оригиналното учение за кармата, което идва от Индия, човек е наказван за лошите си дела в този живот като се преражда в друг живот не като човек, а като растение или животно. Което до известна степен нихилира възможността за извличане на поука от това наказание чрез осъзнаване и изкупление на греховете чрез вършене на добри дела. Какви добри дела може да свърши един бурен например?
Но това учение е префасонирано в Запада и е останала само идеята за наказание в следващия живот.

За да обобщя всичко е въпрос на вяра. Т.е. в какво вярваш.
А в какво да вярваш избираш единствено и само ти.

Хората които си слагат граници изпитват две чувства или вина или страх. Освободете се от тези две чувства и всичко ще си дойде на място.

Ин и Ян, единство и борба на противоположностите. Всяко нещо има две страни.

 Мъдро!

Звучи добре, да се освободим от чувствата за вина или страх, но дали е толкова лесно на практика  ?!

А кой е казал че е лесно?
Но не и толкова трудно колкото вероятно си мислиш (се страхуваш)
Само да уточня, не става въпрос за избавяне от страха и вината изобщо, а от избавянето от тях във връзка с парите.

ivangp
това, което каза, че трябва да поправяме грешките осъзнато( имам предвид кармата), не би ли било прекалено лесно?
според мен във всеки следващ живот ти имаш усещането какво се иска от теб...дали ще му повярваш и дали ще се опиташ да го послушаш си е твой избор...
 преди няколко седмици ме гризе въпроса, защо не ми харесва религията( и по специално християнската, понеже с друга не съм запозната толкова близо)... и устеих отговора, понеже тя те кара да се уповаваш в Бог... да се оставиш в ръцете му милостиви и да чакаш смирено... а аз вярва, че човек може всико...наистина всичко

от тук идва и въпросът дали има следващ живот.Мисля, че всички тези понятия като "карма", "Бог", "следващ живот" са изключително субективни, в смисъл, че не можем да се аргументираме ( снаучни доказателства) защо вярвамв или не в тях, а най- големите спорове се зараждат именно по някоя от тези теми
Иначе що се отнася до моето мнение аз мисля, че съществуват и трите , но моята представа за тях  е като нещо неразривно свързано( което пък християнската религия не признава).Въпрос на възприятия!