подсъзнанието може всичко

За мен религиите винаги поставят граници.Все пак съм християнка,приела съм тази религия,но едно е религията,а друго вярата нали?
Съгласна съм с Иван,че всеки избира в какво може да вярва.Всеки прави избора си тук и сега,с всяка мисъл и действие,всеки час,ден,минута...
Значи аз съм душа,на която и идва реда за реинкарнация на Земята.Решила съм/всичко е например,уточнявам /.Решавам/аз,Бог,Духовните Учители/Наставници/ да се родя без ръка например или пък в Сомалия,където бъдещата ми майка е като скелет и имам още 7 братя и сестри и няма с какво да ме изхранят или пък съм с увреден слух.Дотук ок-явно трябва да науча определен урок,да поживея в определени условия и т.н.
Но ако съм се родила с някакви отклонения в психиката/или опс придобити,все пак всеки има избор/ и съм станала сериен убиец?Хващам ме накрая,осъждат ме на доживотен затвор или още по-добре-на електрическия стол тогава какво става?Как ще "платя" за това което съм направила?Няма ли взъщност в другия живот да се родя в семейство на баща алкохолик,който ме бие?
Незнам,аз така разсъждавам и вярвам в кармата все пак.Винаги има баланс,цялата система работи перфектно и ние използвайки едва тези 5 ли бяха или 10% от потенциала на мозъка си май по-трудно осъзнаваме някои от нещата.
И все пак хубавото е че се замисляме.

И че имаме избор.Свободен при това-можем да правим каквото си искаме,но трябва да сме с ясното съзнание,че за всичко лошо ще има възмездие.Така мисля аз.
А относно ограниченията ми харесва това,което пише в "Разговори с Бога"-че 10-те Божи заповеди например ние хората сме ги измислили и ние поставяме тези ограничения.Но от друга страна не са ли наистина едни от най-"лошите" неща,които можем да сторим.Както и седемте смъртни гряха-кой от нас иска да притежава дори и един от тях?И колко от нас се борим с тях?

праскова ще се радвам да продължиш да идваш при нас

И аз се радвам да съм при вас.
Днес писах, писах, а накрая компютърът блокира и не можах да го пратя.А може и така да е трябвало.
Е, за кармата- може би просто трябва да се мине един набор от ситуации и положения в живота.А, както пееше Емил Димитров: "Само един живот не е достатъчен..."
В примера, когато някой става сериен убиец, може би в такава ситуация се изживяват силни страсти, дава им се превес, макар  вероятно в човека да звучат и морални нотки.Така в другия живот ще прощаваш по-лесно.Може би.
Един пример - Луиз Хей пише в една от книгите си, че на 15 години родила дете и го дала на семейство да го осинови.За мене това, да си оставиш детето, е много лошо нещо.Тя го е направила, а ми се струва добър човек.Но може би, преминавайки през тази ситуация, тя Е станала добра. Имам предвид, преживяла е, терзала се е, простила си е и т.н.
Замисляли ли сте се колко хубаво е, ако има прераждане- както аз мисля- че не помним миналите си животи.Че имаме благословеното право да сме невинни, че ние и останалите вярваме в нас и нашата невинност.И можем да живеем начисто.И имаме право на първа целувка, на първа любов.
А за седемте смъртни гряха. Имаше един фантастичен разказ навремето. Оказваше се, че пияницата на градчето е робот (а всички го смятаха за човек), изпратен именно с цел да влияе положително на хората, като ги отблъсква чрез примера си от пиянството.
Та, кой иска грехове? Тук има много майки.И, ако сега попитам - "Съгласна ли си ти да бъдеш лошата, грешницата, наркоманката ВМЕСТО детето си, избирай - ти или то?" Аз мисля, че много биха се съгласили. За себе си мога да кажа, че съм отгледана в семейство на пушачи и именно затова не пуша. Някой- нашите - е поел този грях върху себе си. Самата аз миналата година се разболях от болести, дето лекарите не ги лекуват, а само те закрепват - хронични. Една колежка ми каза, че се възхищавала как  леко съм  приела тоя факт. А аз в себе си мислех, че давам пример на децата си -как като паднеш, трябва да станеш и продължиш, и че НЯМАМ ПРАВО да не стана, защото много вероятно децата ми да следват моя модел. Т.Е. - давам нагледен пример по оцеляване в трудна ситуация - и психически, и физически.
Тази година вече посмях да искам и оздравяване. Дреме ми дали някой е оздравял от такива болести.Аз не съм "някой". Ето, ако за тоз момент, с искането на туй нещо, ми помогнете, ще съм ви много благодарна.

праскова , при мен твоят постинг удари в целта. Аз преживявам нещо в момента... но ми е рано да коментирам. Благодаря ти за споделеното.

А за кармата - не ви ли се струва понякога, че живеем в нещо като матрица? За мен идеята на самия филм е уникална.
Снощи по повод смъртта на Солженицин си говорихме вкъщи колко е странен човешкия живот - колко много плява, с извинение, милиони и милиарди комбинации на гени се въртят, всяка секунда, за да се достигне от време на време до уникална комбинация, значеща уникална личност, която дръпва човечеството напред. Май не го казах добре, но страшно ми се спи. Та не е ли странно все пак колко незначителен изглежда живота на огромни маси хора от тази гледна точка?

Какво значи прекалено лесно? Къде е границата за прекаляване? каквото мислиш че е такова и ще ЗА ТЕБ.

Подчертаните думи предполагат отново съществуването на нещо/някой ИЗВЪН теб който нещо иска/изисква от теб. Което пък противоречи на следващия цитат.

 

Този акт няма само материално измерение. Имам предвид факта, че някой човек може изобщо да си  го позволи – брутално е, защото говори за извратено съзнание - да живееш в охолство, причинявайки вреда на някого. Другото е още по-печално – точно тези хора си купуват скъпи обувки, след което правят акции на благотворителност, под надслова “да спасим бедните”. Дори не е жалко, а е направо арогантно!

Защо си мислиш, че трябва ти да спасяваш някого? Бог има!
Има си природни закони и хората съществуват в равновесие с тях, освен ако не се появи някой/нещо, което да го наруши. В конкретния пример – агресивно прокарване на някакви порядки /най-общо казано/ на западната цивилизация. Какво би станало ли – нямаше да се избиват застрашени видове, ако нямаше пазар за стоките. Сътветно нямаше да се нарушава екологичното равновесие. Нямаше да се купуват лъскавите стоки на западното общество, за които впрочем се харчат малкото средства, припечелени от местните. Известно е, че се облагодетелстват предимно предприемачи и търговци.
Животът им щеше да бъде по-природосъобразен, какъвто е бил преди.
Всъщност примерът е една нищожна част от проблемите, които се създават на тези хора. Ами всички нови лекарства и ваксини, които се експериментират върху тях, точно по тази схема. Колко още беди в най-различни сфери на живота им са нанесени от западните общества, нужно ли е да се изброяват? И да, смятам че можеха да се спасят много хора. От разрушаване на равновесието в техния начи на живот.

Излязох малко от темата.
Да, човек трябва да има пари, но не е нужно мечтите му да са обвързани с  количество. Ако мечтаеш за нещо и се стремиш към него, пари ще има точно толкова, колкото е нужно, за да го реализираш, без да се налага да ги мислиш.
Освен ако не мечтаеш конкретно за пари. 

Грешиш. Не става въпрос за наказание, а за висша форма на справедливост. Освен това никой не ти я натрапва - изборът си е твой. Според ученията за кармата, когато човек приключи жизнения си път и напусне тялото си, е в състояние да оцени докъде е стигнал в развитието си и сам ИЗБИРА да получи правото за следваща реинкарнация. Кармата - това са нерешените неща.., които ще му предстоят като задачи в следващия живот.

Запознай се с идеите на ГНМ (5те Закона), ТЕС, Силва и Кехоу. Скоро на пазара ще излезе една книга която издаваме съвместно с Ивомир Димчев - разпространителят на Кехоу за България. Казва се Психокибернетика. Ако четеш английски можеш да си я купиш по интернет - "Psycho-cybernetics".
Промени отношението си към болестта като към нещо лошо. Приеми я като нова възможност, като урок и като лечебен процес на по дълбоки/важни от симптомите проблеми. Работи с горните три учения(поради липса на по-точна дума която да ги обединява)! И всичко ще се оправи.

"Плявата" е нужна за да се достигне до уникалното съчетание на гени от една страна, от друга , ако нямаше плява уникалната личност нямаше да има кого да дърпа напред.

Ако приемем че кармата е път/процес който трябва да бъде извървян/осъществен къде е началото й и къде краят. Как разбираш че всичко си решил и научил и защо изобщо е започнал този процес, кой го е започнал?

На кого точно вредя като живея в охолство на хората или на крокодилите (в случая)?
Не разбрах.

Ако е така защо изобщо да се замисляе по тези въпроси, Бог ще си свърши работат и без нас. От друга страна, защо Бог продължава да допуска това да се случва. От трета страна и бедни и богати се молят на един и същ Бог, той чии молитви ще чуе и защо точно тези?

Съгласен съм но това какво общо има с моите пари или липсата им. Ти отново отъждествяваш парите САМО с негативната им страна, а те имат и положителна потърси нея. Нали точно за това говорим - за позитивно мислене.

Абсолютно съм съгласен.

Един съвет от мен. Виждам че това ти е болна тема и много се палиш. Успокой топката малко и се опитай да разглеждаш нещата и от двете им страни (+) и (-). Защото две страни има във всяко нещо. Ние избираме от коя да го видим.

Също така най добрият начин да утвърждаваме нещо е да го мразим, отричаме и воюваме с него, т.е. мисълта ни да е постоянно/често заета с него. Много по-добре е мисълта ни да е заета с неговия антипод. Така автоматично изключваме негативното от съзнанието и реалността си и утвърждаваме позитивното.
Не бъди ПРОТИВ еди какво си, бъди ЗА антипода му.



[/quote]

Много екзистенциални въпроси.
Тези, които имат отговорите, вероятно не съществуват в това измерение...

Първо на себе си, после на всички останали.


Така е. Обаче е писано - перефразирам - Каквото има да става, ще стане, но тежко му чрез когото се случва. Всеки носи отговорност за себе си.
Повече въроси, свързани с религии, намя да коментирам. Има книги и всеки си има глава на раменете.


Какво са парите според теб? Не са ли само някакви хартийки..?? 
Откакто се използват са само средство за размяна
След като смяташ, че имат положителни страни - изброй ги!


Не бих казала, че се паля, просто имам позиция, която е по-различна от твоята, и я споделям.
Освен това смятам, че парите не са довели никого до нищо добро. Това можеш да го срещнеш във всички духовни учения.
А принципа на афирмациите ми е ясен.
Къде в постингите ми видя омраза.., моят стремеж е към т.нар. емпатия... 

По какво съдиш, че хората изпитват вина или страх? 
Дори и така да е, допускаш ли, че има рамки, които човек може да си слага СЪЗНАТЕЛНО, просто защото така е по-добре ЗА НЕГО?

Страхът и вината могат да са също и полезни.., един вид коректив. 

Не може нещо да има само лоша страна.   

Ако един мъж пребива до смърт всеки ден жена си, кое е доброто на тази постъпка?

Не зная, защото съм човешко същество. Моята гледна точка е ограничена. Като такава, тя е че това е отвратително. Но светът не е създаден от мен, и се подчинява на своите закони. Освен това не може да се даде оценка на някакъв епизод, изваден от контекст. В едно семейство тази постъпка може да има една стойност, в друго - съвсем друга. Значението на постъпката се измерва с това, че е част от някакъв процес.
Щом нещо ни се случва, явно трябва да го преживеем.
Когато нещо не е добро, ние можем да определим като добро друго и да се стремим към него.
С две думи - не знаем всичко. И даже не знаем какво и колко знаем. Не бива да съдим.