Говорене с мъртъв човек - възможно ли е?

  • 25 468
  • 101
# 60
Аз разказах на предната страница за разговор наяве, но никой не видя. Чудя се дали не съм мъртва и затова никой не вижда поста ми... Joy
Ванилия Канелска ,твоя разказ  наистина  е много впечатляващ ! Смятам ,че за да се случи подобно изживяване има причина ,дори и необяснима за нас .Искам да те попитам -по време на разговора виждаше ли образа на приятеля си?
Виж целия пост
# 61
Аз разказах на предната страница за разговор наяве, но никой не видя. Чудя се дали не съм мъртва и затова никой не вижда поста ми... Joy
Прочела съм всичко до момента, просто не помня кой потребител какъв пост е писал. Моля те, не казвай пак на следващата страница, че можеш да общуваш с мъртви, че пак ще те карам да разказваш!  Mr. Green
Виж целия пост
# 62
Искам да те попитам -по време на разговора виждаше ли образа на приятеля си?
Виждах го. Имахме много дълбока духовна връзка и двамата се интересувахме от езотерика, сънувахме странни сънища. В запознанството ни от самото начало имаше особена мистика. Той до такава степен живееше в друг свят, че накрая не издържа и се самоуби много жестоко. За мен беше огромен шок. Месеци наред плачех, не можех да удържа сълзите си дори пред хората - само малко тишина и лицето ми ставаше мокро. Вероятно затова много време беше до мен. После обаче стана твърде обсебващо, защото започна да ми натяква черните си мисли, с които ме тормозеше преживе и с това ме принуди да затворя вратата към него.
До преди тази среща бях разговаряла с мъртви само насън. Иначе, когато ходя на гробища, усещам къде има душа на мъртвец, къде - не. В пресните гробове винаги има, в старите - само понякога. За да разбера това не ми трябва да гледам датите. Понякога има цели празни участъци, друг път е доста оживено. Laughing
Добре, че не знаете къде съм, та да ми пратите някой да ме затвори! hahaha
Виж целия пост
# 63
Виждах го. Имахме много дълбока духовна връзка и двамата се интересувахме от езотерика, сънувахме странни сънища. В запознанството ни от самото начало имаше особена мистика. Той до такава степен живееше в друг свят, че накрая не издържа и се самоуби много жестоко. За мен беше огромен шок. Месеци наред плачех, не можех да удържа сълзите си дори пред хората - само малко тишина и лицето ми ставаше мокро. Вероятно затова много време беше до мен. После обаче стана твърде обсебващо, защото започна да ми натяква черните си мисли, с които ме тормозеше преживе и с това ме принуди да затворя вратата към него.
До преди тази среща бях разговаряла с мъртви само насън. Иначе, когато ходя на гробища, усещам къде има душа на мъртвец, къде - не. В пресните гробове винаги има, в старите - само понякога. За да разбера това не ми трябва да гледам датите. Понякога има цели празни участъци, друг път е доста оживено. Laughing
Добре, че не знаете къде съм, та да ми пратите някой да ме затвори! hahaha

Това, че още от запознанството ви е имало мистика и че сте се чувствали сродни, е вероятно, че вие в духовния свят сте от една духовна група. Той явно не е могъл да се приспособи към земния живот, и е посегнал на живота си. Училището, наречено "Земя" е най-трудното за душите. Но пък трудностите ни учат и така душите ни се извисяват на по-висше ниво.
Вярвам ти, че можеш да виждаш души в гробищата.
Виж целия пост
# 64
Ванилия Канелска,благодаря за отговора!Миналата нощ за първи път от много години сънувах гробището ,в което са погребани баба и дядо -те са ме отгледали. Не минава и ден без да мисля за тях.Много плаках насън.Много се чудя защо точно гробището след като се смята че душите не са свързани с телата си след смъртта.Може би моите баба и дядо са останали свързани по някакъв начин .
Виж целия пост
# 65
Миналата нощ за първи път от много години сънувах гробището ,в което са погребани баба и дядо -те са ме отгледали. Не минава и ден без да мисля за тях.Много плаках насън.Много се чудя защо точно гробището след като се смята че душите не са свързани с телата си след смъртта.Може би моите баба и дядо са останали свързани по някакъв начин .
Danatea - Да, след смъртта душите не са свързани с телата, но изпитват носталгия към миналото и затова се връщат от време на време при гробовете си, обикалят любимите си места, навестяват скъпите си хора, дори те да не ги виждат. Кога за последно си била на това гробище? Мъртвите искат да показваме на живите, че си спомняме за тях, а това става като поддържаме и навестяваме гробовете им. Може би от това имат нужда твоите баба и дядо.

Едната ми баба доста време питаше кога ще отида на гроба й. Embarassed Напоследък съм в България за кратко, тя е погребана в едно селце, до което ми е трудно да стигна в най-голямата жега и за краткото време, с което разполагам. Когато й показах, че въпреки това живее в мислите ми, се успокои. В този случай, може и да не ми е говорила тя /въпреки че чувах гласа й/, а съвестта ми. За мен най-голямото доказателство, че душата не умира е случката, която вече разказах. Това ми е достатъчно, за да вярвам. Преди винаги имах едно наум - фантазирам ли си или е истина това, което става.

Фифундрела, много добре казано!
Виж целия пост
# 66
Аз не разбирам ходенето по гробища и раздаването на храна там. За мен това са езически обичаи. За себе си съм избрала варианта, когато някой от моите близки покойници тревожи съня ми, да ида в храм и да запаля свещ за успокоение на душата му. След това всичко е наред. Макар, че подобни сънища ми се случват изключително рядко. До сега на сън ми е говорела само баба, която много обичам и сина на съседите ни, който загина в катастрофа преди 6 години, и с който бяхме близки.
Виж целия пост
# 67
Така е, Балу. Зависи какво иска мъртвият, от какво ще се успокои душата му - свещ, посещение на гроба му, раздаване на храна - той решава. Веднъж сънувах починалия дядо на мой приятел - каза ми, че много му се яде руска салата. Предадох събщението и жена му е раздала руска салата на съседите. Това го успокои. Винаги го сънувам в навечерието на рожденния му ден. На живите забравям рожденни дни, но дядото на този приятел, винаги ми напомня за своя.
Виж целия пост
# 68
Разговаряла съм, но не мисля, че се реални тези разговори. За другите "контакти" не знам какво да мисля. По принцип съм скептик.
Виж целия пост
# 69
Ванилия Канелска,още веднъж благодаря за отговора!Наистина дълго време не съм посещавала гробовете им. В същия  сън някакъв човек продаваше питки със сирене .Направих подобни ,а също  запалих и свещички.
Аз също смятам ,че чрез сънищата освобождаваме съзнанието си и по някакъв начин го отваряме за такъв тип общуване.
Виж целия пост
# 70
... че чрез сънищата освобождаваме съзнанието си и по някакъв начин го отваряме за такъв тип общуване.
Ако това е вярно съм по-склонна да се съглася с gitadam за злите сили... Не че вярвам и в тях, но в някои от сънищата починалите се държат абсолютно неадекватно или плашещо.
Виж целия пост
# 71
Аз пък що ли не сънувам? newsm78Или много рядко! Сигурно щото  съм задръстена! Да се притеснявам ли или не? Това минус ли е или плюс??? newsm78
Виж целия пост
# 72
Не е точно разговор, по-скоро го усещам и в главата ми директно се появяват репликите. "Говоря" с баща ми понякога, особено след като известно време след смъртта му изпълних негов съвет, който ми даваше от отдавна...


Въображението е това, с което можем да пътуваме. То не стига само до границите на нашето съзнание / подсъзнание, а може да стигне абсолютно навсякъде. Това че даден опит идва от въображението не го прави неистинно.
Виж целия пост
# 73
... че чрез сънищата освобождаваме съзнанието си и по някакъв начин го отваряме за такъв тип общуване.
Ако това е вярно съм по-склонна да се съглася с gitadam за злите сили...
Ако има зли сили, би следвало да има и добри... Simple Smile
Виж целия пост
# 74
Предпочитам да не говоря с духове веднъж сънувах дядо на него съм кръстена,каза ми че много ме обича и му липсвам нямате си на престава как съм плакала насън,а ако се беше случило наяве щях да съм в лудницата #CrazyИначе в момента гледам един сериал много интересен точно на тази тема "шепот от отвъдното"
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия