Аз, самата му се наслаждавам и прочие, просто темата не е затова.
Точно за обратното е- моментите, в които вие не сте съпруга на мъжа си, майка на децата си, домакиня в дома си, а сте просто вие.
Не знам дали се изразих правилно, знам, че има хора, които не изпитват подобни емоции, отъждествяват се изцяло със семейството си, работата си и т.н. и така се чувстват пълноценни, разбира се, но аз не съм съвсем от тях.
Обхваща ме определено безпокойство понякога, което ми трудно да определя и да опиша, но ми е приятно, че ме разбрахте.
Аз описах част от нещата, които ме успокояват и ми връщат равновесието.
Те не застрашават семейството ми, работата ми изобщо светът, в който живея, но не го касаят.
Това е нещо мое, лично.
Имам близки, които го забелязват и понякога споделят.
Мъжът ми ме познва, усеща тези ми моменти, но изпитва някаква ревност, без да ми я натрапва.
Може би трябва да ви призная, че аз харесвам тези моменти, по някакъв начин.
Също така не отъждествявам тези малки бягства с крайности, които биха застрашили няко от нещата, които ценя.
Говорим за нюанси, дами.
За ярки индивидуалности, може би и за малко здравословен егоизъм.
Също и за някоя добра идея.
Ева на сцена, аз също изпитвам известни затруднения в изразяването на мисълта си по тази тема, но съм много щастлива, че ме разбрахте.
Уточнението за мъжете беше също важно, благодаря ти, Шанел.
Разбира се, нямах предвид изневяра, а само поглед на възхищение в нечии мъжки очи.