Как бихте реагирали, ако....

  • 2 630
  • 56
# 45
Може би бих хванала ръцете на детето и бих му обяснила, че така не се прави и защо не се прави така.
Бих показала разочарованието и огорчението си от това му поведение.
Но не бих подминала и игнорирала подобно поведение.
Аз също бих постъпила по този начин.Бих обяснила,че такава постъпка не е хубава,но не мисля
че трябва да си затварям очите за такова нещо.
Виж целия пост
# 46
Веднъж се случи,беше по-малка.Хванах й светкавично посягащата ръчичка и спокойно,но много сериозно и леко заплашително й казах:никога,никога,никога не си позволявай да ме удряш.Не си и помисляй,че ще ти се размине.
Мога да бъда много зла,ако се налага и не бих допуснала едно човече,високо не повече от метър,да ме разиграва.
Виж целия пост
# 47
Да си призная, аз съм изяла доста бой.
Може и аз да съм била онази майка в градинката. Mr. Green
Но напоследък се разбираме повече - аз и се сърдя, тя ми се извинява и така.
И е по-внимателна.
Виж целия пост
# 48
Ох като почнете да обсъждаде кой как си гледа детето и дали е правилно.
Не позволявам да ме удря Peace
Виж целия пост
# 49
Скоро една приятелка ми разказваше като малък как безсрамно псувал сина й.......е вече е на 21 и нито е невъзпитан, нито се държи просташки.

Ами естествено, всички минават през този период, особено когато посещават градина. Затова и не смятам, че трябва да се задълбава толкова и да се правят чак такива драми.

То си зависи и от средата на детето - ако в семейството не се ползват подобни изрази, няма и да останат в речника на детето.
Имам едни познати на площадката - бащата псува като каруцар, синчето, което е на 2-3 годинки също, а майката твърди, че е от яслата този език... Whistling
Виж целия пост
# 50
Ох като почнете да обсъждаде кой как си гледа детето и дали е правилно.


Не обсъждаме никой  Peace
Дадох само пример и попитах как реагирате когато (ако) се случи.
Защото моя дзверко не посяга нито на мен, нито на деца.... обаче искам да съм подготвена - очаквам бебешкият пубертет  Confused
Виж целия пост
# 51
Не съм съгласна с мнението, че когато казваме, че децата копират видяното това може да служи за оправдание.  Дори напротив, за мен то служи за намиране на причината и съответна моя реакция. Не съм се излъгала до сега.
Според мен не може едно дете така от самосебе си да започне да удря. Било е провокирано по някакъв начин.

Ще дам пример с малкия - ударих го веднъж с два пръста през бузата /по-скоро му бутнах главата, отколкото ударих/, бях адски изнервена и не се стърпях - това си е вече оправдание  Embarassed . Той само ме погледна и мисля, че дори не плака, но от този момент нататък започна да ми посяга. Разбрах грешката си, но вече беше късно. При всяко негово недоволство, той ми посягаше. Първо започнах да му обяснявам, че не трябва да се постъпва така /как ли съм изглеждала, при условие, че аз съм направила същото, макар и един път/, друг път му се карах да не ме удря, друг път съм го гушвала и целувала.
Искам да ви кажа, че се отучи /минаха няколко месеца, но се отучи/.
От скоро е на ясла и имаше един ден, когато се прибра и ми посегна. Тогава разбрах, че е бил ударен в яслата. За щастие това не се е повторило!

А относно мръсните думички, които казват - тогава е важна вашата реакция - ако се усмихвате /засмеете/, когато те ги изговарят после и да им казвате, че не трябва да ги изговарят, файда няма. Те ще си ги повторят, защото са се почуствали център на вниманието, предизвикали са вашата усмивка, били са значими...

Така де, това са си мои наблюдения.   Wink
Виж целия пост
# 52
Моя точно във възрастта между 2 и 3 години ми е посягал, изпадал е в истерии, хапал ме е зверски и изобщо не е защото го е копирал или нещо във възпитанието му е куцало, както прочетох от някои майки.  Naughty
Това, че на някой нещо не му се е случвало с неговите деца, не означава да бърза да упреква останалите в каквото и да било. Има деца с различни проблеми , аз за моето мисля, че се справих, макар, че доста време ми отне, а тук понеже става дума не за детето на авторката а за обсъждане на нечие чуждо, още повече , не мисля, че е необходимо да се коментира. Всеки случай е различен и да се дават съвети за принципна реакция в случая е неуместна.
Виж целия пост
# 53
моя е малък все още но ако го направи ще го ударя през ръцете и ще му кажа че това не искам да се повтаря
Виж целия пост
# 54
Хм, на моите и през ум не им е минавало, че могат да ми посегнат.

Не само реакциите спрямо удрящото  дете, но и причините за удрянето са коренно различни при 2,3,4 годишните.
Според мен, при дете на 4 години, позволяващо си да удря родител, има нещо във възпитанието, което трябва да се коригира. 
Виж целия пост
# 55
Моята племенница когато беше на 2-3г риташе,скубеше,удряше сестра ми....но го израстна
Виж целия пост
# 56
мили майки, пак ви казвам, че възрастта от 2 до 3 години децата са много различни, няма как да се постави някакво поведение за еталон и  това е...
Всяко дете различно опознава света, различно реагира. Едни проговарят по-бързо, други по-рано, а това е от значение също. Моето дете също хапе рядко, скубе, рядко, тръшка се често, крещи често. Понякога не ми е по силите да се справя, много е трудно. Някои деца изискват наистина ужасно много усилия и търпение и нерви, други по-малко. не съдете майката и детето, не винаги това се дължи на лошо възпитане - особено за дете на 2 годинки.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия