Глупости и драми...

Обърни внимание най-вече на бремеността си и на болките в корема, бебето е по-важно от някаква си домакинска работа. Няма да е фатално да занемариш малко къщата за сметка на по-голямата радост, която те очаква. Ако мъжът ти наистина те обича ще се съобразява с положението ти, което би трябвало да е и негова грижа все пак. Говори с него. А това за бившата приятелка мен лично много щеше да ме вбеси, щях през носа да му го изкарам и да започна и аз да говоря за бившите ми приятели, та да видим кой кум, кой сват..... А на всички бабки тегли по една майна.

Като попрочетох до тук ми идват на ум две поговорки: 1. Едно магаре носи толкова, колкото го товарят. и 2. Не е луд този, който яде баницата а този който я дава.

Чистенето и търкането край нямат. От личен опит ти споделям, че и аз се фирках да е всичко идеално, но като видях, че почти не прави впечатление просто спрях да се хабя. Сега го давам по - спокойно ако успея - успея, на който не му харесва да го направи и т.н. Така че, гледай си детенцето и си изкарай една спокойна бременност защото медал за друго няма да получиш. Другите така ще се нагодят спрямо теб, че сама няма да усетиш как е станало.
Не се ядосвай, свиркай си 

Всичко, което пишеш, все едно аз съм го писала, само дето децата са ми 3 . МъжО също много не е много деликатен, обаче много внимава с моите настроения . Ако ще лук с яйца да съм му забъркала, от мойта манджа по-вкусна няма, а разни бивши никога не би споменал, камо ли да похвали. Така че просто се постарай да събудиш инстинкта му за самосъхранение  и ще си улесниш живота .

Aaaa...и те разбирам,и ти съчувствам,защото и при мен е подобна ситуация.Ще се опитам да ти дам полезни съвети,ако са такива в твоя случай.Дано помогна поне мъничко!
В петия месец преживях много тежка загуба и единственият ми отдушник беше чистенето.Трябваше да съм силна заради близките и гледах да помогна с каквото мога.Обаче накрая стана така,че никой не се сещаше да вземе дъщеря ми дори за 5 минути,а аз имах нужда да преживея мъката също и просто ми дойде в повече.Мъжът ми си беше в Англия и вярвах,че като се прибера,ще отпочина психически и физически.Какво ти,братче!До края на юни се налага да работи нощни смени/13 часови/и едва има време да спи.С нищо не помага,ама е ужасно скапан.Днес,правейки палачинки,изгорих една и се включи противопожарната аларма.Дори не я е чул.Та пак съм сама по цял ден/и цяла нощ/ с малката,бременна в 8-я месец,мъчейки се да надвия депресията и да изчистя максимално къщата.Ами не става.И взех кардинални решения.ЗАпочнах от гардеробите.Е,да,за момент става още по-страшна бъркотията,но в дългосрочен план е добре.Първа стъпка:разчиствам дрехи.Оставям най-любими,всичко,дори и малко захабено или рядко носено,заминава.Второ:вещи и козметика.Неотваряни кремчета=подарък,статуетки и пр.-заминават./е,не всички де/.Трето:играчки.Купих кутии и ги разпределих.Кубчета и строители в една,кукли в друга и т.н.Сега вадя по една.И когато се наиграем,просто казвам "хайде да прибираме и започвам сама,независимо дали Елф ми помага.С времето започна да настоява сама да подрежда.И сега поне с тях ми е лесно.Книжки-купих й малка библиотечка и от тогава не съм видяла разпилени,всички са на рафтчетата.Колкото по-малко вещи,толкова по-лесно.А аз съм почитател на всякакви украси и красоти,ама не става така.За теб е още рано,но имай предвид-на 1.5 години започнах да я уча да яде сама.Сега само й сипвам и дори не се олива.Облича си поне панталона и  чорапите,носи ми разни неща.От голяма полза е.Фурни,бани и сие мия по едно на ден.От няколко дни я уча да заспива самичка.Нещо,което умееше прекрасно,ама позабрави и реши,че ще спи при нас.Купихме й легло,сложих й възможно най-шарените завивки с мечета и през цялото време се възхищавах и повтарях колко е красиво.Тя легна с желание,но първите два дни искаше да я гушкам докато заспи и ревеше безутешно като се събуди и не съм там на секундата.Вчера изиграхме сцената:мама те завива и целува и отива в другата стая около 30 пъти.Тя идва,аз я връщам,гушкам,завивам.И всичко се повтаря с много рев.Еййй,едва издържах.Обаче сутринта се събуди и дойде без рев при мен,което е голям напредък.Днес четох книга до леглото й и тя заспа без да иска да затварям очи и да я прегръщам.
Та с една дума-реорганизирай.Хвърляй и подарявай.Учи не само сина си,но и таткото да помагат.ЗАпочни с малко:миличък,ще вдигнеш ли масата,че съм много изморена.Дългите разговори не помагат много.Кажи му какво искаш да свърши на момента.Не се вижда и моя труд.Ама просто казах,че толкова мога.Трудно ми е,тежко ми е и това е.Искам да ме разберат,ама като не могат,това е,което аз мога.Нямам роднини тук,няма кой да ми помогне,справям се според условията.
За бебето:прекарах няколко нощи в интернет,четейки отзиви за бебешки продукти.И смятам да се снабдя с всичко,което би направило живота ми по-лесен.Люлка,шезлонг,възможно най-леко бутащата се количка,най-бързо стерилизиращия стер-р,бебешки фитнес,слинг.
За готвенето-когато мога,готвя.Когато не мога,всеки се спасява.Купувам полуготови храни и ги слагам във фризера.Не са полезни,не са вкусни,но спасяват положението в крайни случаи.Чинии мия само и единствено аз,защото нямам доверие на друг.Вчера и  леглото на бебето сглобих сама.Но когато ми трябва помощ,казвам.Питам го кой ден ще може да ми помогне да...
Виж,гладенето е проблем.Гладя почти всичко и това ми губи много време.Не знам каква е моята пералня-вичко излиза страшно измачкано
За бившата:следващия път кажи,че много би искала да я наемеш за чистачка.И го питай тя ли избяга от него,защото й лежеше на гърба
А за бабата-е какво да кажа?Срам няма тая жена!Аз бих издивяла!!!С такова малко дете,работеща,бременна,с голяма къща...то и без нея трябва да се чувстваш изморена.Питай я тя знае ли изобщо нещо за бременността и колко натоварващо е за тялото?
По едно време и покрай мен всички забравиха тотално,че съм бременна.Обаче започнах да се оплаквам-не нарочно.Наистина се чувствам изцедена.Поех достатъчно удари,не мога повече.Кажи си това и ти.Успех!

Vera*** , като чета какво си писала оставам с впечатлението,че искаш да си слугиня/дом. помощница. Сякаш за теб най-важното е да готвиш,чистиш, переш... Ама как той не чисти хубаво, как ти минаваш с телчица-дрън,дрън! Не стига това, а и те обсъждат,сравняват и ти не страдаш от този факт, а от това,че сравнението не е благоприятно за теб!!!  Погледни се отстрани, мила, това ли са отношенията, които си си представяла? Искаш да си домакиня-ОК-похвално, но това ли искаш да си, само това?

Не разбирам защо наричате всяка жена, която иска да има чист и подреден дом и това й доставя удоволстви СЛУГИНЯ. Не е така... Вие я обиждате повече и от мъжът й. Сор за офф-а.

Vera, очевидно харесваш живота си такъв, какъвто е и това е прекрасно. Всички имаме моменти, когато заобикалящите ни дразнят. Опитвай се да поодминаваш кофти забележките все едно не си ги чула... И почивай повече. Предполагам, че с две деца ще е много трудно... Успех!

Усилията на жената остават недооценени. Аз при подобно отношение бих си взела дом. помощничка и бих почнала да готвя само за детето си. Никакви първо, второ и трето за мъж, който хвали бивши приятелки, след като аз му раждам деца и домакинствам по цял ден. Ама аз съм от жените, дето никога не са искали да чистят, лъскат и подреждат и хич няма да ми залипсва това занимание.

На жената и е приятно да чисти, гордее се, че го прави добре и иска просто някой да забележи усилията и. Всяка от нас като направи нещо , с което се гордее и го покаже на близък, очаква похвала, а не мрънкане и упреци. Това, че на повечето им е приятно да вършат други неща, няма нищо общо, всеки е различен и различни неща го правят щастлив.

Etomira, напротив. Писах,че е похвално да иска чист дом, в крайна сметка всяка от нас го иска,сигурна съм. Проблемът, според мен, е, че тя самата се асоцира само с домакинството. Тя страда защото губи сравнението с някоя си. Според мен обидно е самото отношение-да те сравняват като ,че е на работа там, а не любимата съпруга. И ,пак според мен, не би трябвало да има значение дали печели или губи в "съревнованието"-то само по себе си е обидно.

Като чета постовете ти,Vera***,ми се струва,че на теб всъщност ти харесва начина ти на живот. Единственото ,което те притеснява е, че те сравняват с бившата приятелка и то не в твоя полза въпреки всички твои старания.Аз честно да ти кажа се учудвам как издържаш физически.Голяма къща, малко дете, бременна...А когато се роди и второто,сигурно няма да спиш,за да свършиш всичко.С това темпо можеш да бъдеш сигурна,че след 10 години най-много ще заприличаш на изцеден лимон и тогава мъжът ти не само ще те сравнява с други, ами и ще ги търси.Не се обиждай на тона ми ,ами помисли малко и за себе си!Колкото и да чистиш,да търкаш,да миеш,недоволни ВИНАГИ ще има.Обръщай повече внимание на себе си и на децата си,грижи се за здравето си.А тя къщата колкото и да я чистиш и подреждаш,с две малки деца,доста години още ще си е разхвърляна.Примиряваш се и това е.Ще ти е подредено,като пораснат и се изнесат от къщи. Казвам ти го от опит:И аз мих и трих 1-2 год.После-всички дружно чистим и подреждаме.Двама сина имам ,и мъжа,трябва те мен да ме носят на ръце,не аз да им слугувам!

Аз не позволявам на моя мъж да пере, чисти и готви, освен в случаите когато аз нямам тази възможност. Ходя на работа, но нямаме деца. Той иначе винаги е навит да помага, никога не ми е казвал колко е разхвърляно или не е наготвено (случвало се е да не е наготвено 2-3 пъти откакто сме заедно).

Та, незнам какво ти е. Не живея със свекърва. Принципно само ти съчувствам. Може би трябва да мъ кажеш, че ти е много криво, че говори за бившата. По-добре бъди директна, отколкото да си мълчиш. Успех!!!

Ти си виновна, мила, колкото и да ти звучи невероятно. Колкото повече се товариш, толкова по-недоволни ще има около теб и ще се опитват да те пробват като товарно добиче колко ще издържиш. Мъжете нямат милост и ако има начин ти да правиш всичко, а той да лежи на дивана и да пие бира ще му е най-добре. Никога няма да получиш благодарност нито за хубаво сготвената вечеря, нито за излъсканата като огледало баня, нито за това, че бременна с още едно дете на годинка ходиш на работа, пазаруваш и всичко останало. Мъжете са егоисти и все те са уморените, винаги те имат нужда от почивка, те ходят на работа, а ние си живеем живота, според тях. Аз нито се правя на перфектната домакиня, нито се трепя да готвя, карам мъжа ми да помага, колкото и да го мързи, защото не мога и дете да гледам и да оправям цялата къща. И аз съм човек, имам нужда да си почивам, да си направя маникюра, педикюра, да отида на фризьор, да се накипря с някоя нова дрешка. Удари им на всички една майна и се научи да се уважаваш сама, за да те уважават и другите около теб. Ти трябва да им покажеш, че си най-важната и бабите ти като искат да копаят, да си копаят, ние тяхния живот не можем да живеем. Времената се менят, хората също.

На мен ми е много интересно как авторката да "удари една майна на всички". Все пак е съпруга и майка, след това трябва да се кипри, гримира и т.н....Незнам дали всички Вие които давате съвети правите това, което пишете, или просто Ви се иска да го правите.

Аз лично никога няма да отида да правя нещо за себе си, ако не съм сготвила, или купила нещо за ядене за мен и съпруга ми.