Преди много време ти бях писала нещо, сега го повтарям. Ти си знаеш. 
Когато децата си тръгнат от дома
- Публикувана: 19 юни 2008, 09:56 ч.
- Последно мнение: 14 ноем. 2008, 14:38 ч.
# 46
23 юни 2008, 13:03 ч.
Не ти ли се струва малко егоистично? Не се заяждам, но помисли. Те ще имат свой дом, деца, съпруг....
Мисля, че когато децата пораснат и поемат пътя си, ние трябва да минем на втори план.
Да се чуем по телефона, да ги посрещаме и да ги поглезваме когато ни гостуват, да сме на линия когато имат нужда от нас - това е нашата роля. Лично аз бих се притеснила ако дъщеря ми или синът ми се грижат и мислят повече за мен и баща си отколкото за собствените си семейства.
Никога не споделям с тях проблеми и тревоги. Не е нужно да се чувстват притеснени и да ни мислят. Може и да не съм права, но аз така я разбирам родителската любов.
Моят син пък щял да се ожени за мен като порасне. Тъй че никъде няма да ходи
Сега сериозно - мислила съм по темата, разбира се. Особено като гледам колко бързо растат. Но ... това е живота, има време да са малки и пухкави бебчета, да са луди дечица, ще дойде времето и да хванат живота си в ръце. Не знам какво ще ми е на главата след 15-20 години, надявам се да го преживея леко.
Виж целия пост
Често мисля за това, но дъщерите ми са ми обещали никога да не ме оставят и да са винаги до мен 
За сега са много привързани към мен и се надявам да си спазят обещанието 
За сега са много привързани към мен и се надявам да си спазят обещанието Мисля, че когато децата пораснат и поемат пътя си, ние трябва да минем на втори план.
Да се чуем по телефона, да ги посрещаме и да ги поглезваме когато ни гостуват, да сме на линия когато имат нужда от нас - това е нашата роля. Лично аз бих се притеснила ако дъщеря ми или синът ми се грижат и мислят повече за мен и баща си отколкото за собствените си семейства.
Никога не споделям с тях проблеми и тревоги. Не е нужно да се чувстват притеснени и да ни мислят. Може и да не съм права, но аз така я разбирам родителската любов.
Моят син пък щял да се ожени за мен като порасне. Тъй че никъде няма да ходи
Сега сериозно - мислила съм по темата, разбира се. Особено като гледам колко бързо растат. Но ... това е живота, има време да са малки и пухкави бебчета, да са луди дечица, ще дойде времето и да хванат живота си в ръце. Не знам какво ще ми е на главата след 15-20 години, надявам се да го преживея леко.
# 47
23 юни 2008, 13:10 ч.
Ми така де! 
Аз не знам защо бабчето прие думите ми толкова сериозно, но се бях вкиснала нещо и не ми се обясняваше.
Надявам се да си имат свой дом и да бъдат щастливи. И да не ни забравят нас с баща им.
Виж целия пост
Моят син пък щял да се ожени за мен като порасне. Тъй че никъде няма да ходи
Аз не знам защо бабчето прие думите ми толкова сериозно, но се бях вкиснала нещо и не ми се обясняваше.
Надявам се да си имат свой дом и да бъдат щастливи. И да не ни забравят нас с баща им.
# 48
23 юни 2008, 14:20 ч.
Съжалявам, ако не съм те разбрала, но край мен имам доста примери на себични родители, които отказват да приемат, че децата не са тяхна собственост и им тровят живота с изисквания, оплаквания, вайкане и мрънкане.
Извинявай, в никакъв случай не съм искала да те засегна. Всеки има право да решава как и какво да прави, без да е необходимо да се обяснява или оправдава.
Виж целия пост
Аз не знам защо бабчето прие думите ми толкова сериозно, но се бях вкиснала нещо и не ми се обясняваше.
Надявам се да си имат свой дом и да бъдат щастливи. И да не ни забравят нас с баща им.
Надявам се да си имат свой дом и да бъдат щастливи. И да не ни забравят нас с баща им.
Извинявай, в никакъв случай не съм искала да те засегна. Всеки има право да решава как и какво да прави, без да е необходимо да се обяснява или оправдава.
# 49
23 юни 2008, 14:42 ч.
babche, няма за какво да се извиняваш. Или искаш да ме провокираш аз да го направя
Виж целия пост
# 50
23 юни 2008, 17:06 ч.
Възхитена съм от babcheto.Напълно съм съгласна с нея и я подкрепям с две ръце.Ако всички майки бяха като нея,убедена съм ,че ще има по щастливи семейства.Повечето конфликти в младите семействата са от родители,които незнаят какво да правят с живота си след една определена възраст и започват да товарят децата си емоционално,финансово и пр...,а това води до напрежение в собствените им семейства.
Виж целия пост
# 51
25 юни 2008, 13:48 ч.
Здравейте, от извесно време живея с приятелката си, самостоятелно от родителите ни. Вече започвам да съжалявам че предприехме тази сериозна стъпка и си потърсихме наш дом.
Налага ми се да търпя непресттани упреци и ревност от родителите ми, които дълго време се бореха с огорчението от развода им. Сега са насочили това огорчение към мен и почти ме съсипват.
Налага ми се да слушам че съм неблагодарен, че съм се подвел по приятелката ми, че не им обръщам внимание. Опитах да говоря с тях и да им обясня че не съм вещ и няма вечно да бъда под 18 години. Опитах се да им помогна да си намерят занимание, за да уплътнят времето си. Но до сега се провалям. Мисля че от ден на ден става по-лошо, защото аз се чувствам изнервен и изтощен. Не мога да понасям повече това напрежение и непрестанните обиди към мен. Кажете ми как да се справя с това? Как да обясня на родителите ми че аз не съм ги забравил, не ги обичам по-малко, нито им обръщам по-малко внимание? Как да успея да им обясня че трябва да продължат напред живота си имайки ме за подкрепа, а не притежавайки ме.
Виж целия пост
Налага ми се да търпя непресттани упреци и ревност от родителите ми, които дълго време се бореха с огорчението от развода им. Сега са насочили това огорчение към мен и почти ме съсипват.
Налага ми се да слушам че съм неблагодарен, че съм се подвел по приятелката ми, че не им обръщам внимание. Опитах да говоря с тях и да им обясня че не съм вещ и няма вечно да бъда под 18 години. Опитах се да им помогна да си намерят занимание, за да уплътнят времето си. Но до сега се провалям. Мисля че от ден на ден става по-лошо, защото аз се чувствам изнервен и изтощен. Не мога да понасям повече това напрежение и непрестанните обиди към мен. Кажете ми как да се справя с това? Как да обясня на родителите ми че аз не съм ги забравил, не ги обичам по-малко, нито им обръщам по-малко внимание? Как да успея да им обясня че трябва да продължат напред живота си имайки ме за подкрепа, а не притежавайки ме.
# 52
25 юни 2008, 14:01 ч.
Отиди при тях и им кажи това, което си написал в поста си. В един момент ще трябва да преодолеят себе си. Не можеш да се чувстваш виновен за техните реакции, защото си възрастен човек, те също са възрастни хора.
Виж целия пост
# 53
25 юни 2008, 19:04 ч.
Човек рано или късно поема по своя път .Не са прави родителите ти ,но ще свикнат.. Може би изпитват ревност към приятелката ти .Поговори с тях ,защото ако един ден стане твоя съпруга това ще се отрази на взаимоотношенията ви което никак не е добре .Успех !
Виж целия пост
Здравейте, от извесно време живея с приятелката си, самостоятелно от родителите ни. Вече започвам да съжалявам че предприехме тази сериозна стъпка и си потърсихме наш дом.
Налага ми се да търпя непресттани упреци и ревност от родителите ми, които дълго време се бореха с огорчението от развода им. Сега са насочили това огорчение към мен и почти ме съсипват.
Налага ми се да слушам че съм неблагодарен, че съм се подвел по приятелката ми, че не им обръщам внимание. Опитах да говоря с тях и да им обясня че не съм вещ и няма вечно да бъда под 18 години. Опитах се да им помогна да си намерят занимание, за да уплътнят времето си. Но до сега се провалям. Мисля че от ден на ден става по-лошо, защото аз се чувствам изнервен и изтощен. Не мога да понасям повече това напрежение и непрестанните обиди към мен. Кажете ми как да се справя с това? Как да обясня на родителите ми че аз не съм ги забравил, не ги обичам по-малко, нито им обръщам по-малко внимание? Как да успея да им обясня че трябва да продължат напред живота си имайки ме за подкрепа, а не притежавайки ме.
Налага ми се да търпя непресттани упреци и ревност от родителите ми, които дълго време се бореха с огорчението от развода им. Сега са насочили това огорчение към мен и почти ме съсипват.
Налага ми се да слушам че съм неблагодарен, че съм се подвел по приятелката ми, че не им обръщам внимание. Опитах да говоря с тях и да им обясня че не съм вещ и няма вечно да бъда под 18 години. Опитах се да им помогна да си намерят занимание, за да уплътнят времето си. Но до сега се провалям. Мисля че от ден на ден става по-лошо, защото аз се чувствам изнервен и изтощен. Не мога да понасям повече това напрежение и непрестанните обиди към мен. Кажете ми как да се справя с това? Как да обясня на родителите ми че аз не съм ги забравил, не ги обичам по-малко, нито им обръщам по-малко внимание? Как да успея да им обясня че трябва да продължат напред живота си имайки ме за подкрепа, а не притежавайки ме.
Човек рано или късно поема по своя път .Не са прави родителите ти ,но ще свикнат.. Може би изпитват ревност към приятелката ти .Поговори с тях ,защото ако един ден стане твоя съпруга това ще се отрази на взаимоотношенията ви което никак не е добре .Успех !
# 54
26 юни 2008, 10:47 ч.
значи нямаш и 18 години, а вече си живееш отделно с приятелката си, а родителите ти те тормозят със своите грижи, като междувременно са разведени...
Виж целия пост
и няма вечно да бъда под 18 години.
значи нямаш и 18 години, а вече си живееш отделно с приятелката си, а родителите ти те тормозят със своите грижи, като междувременно са разведени...
# 55
26 юни 2008, 11:07 ч.
Аз съм така да се каже неориентирана. 
Мойте деца са големи. Не толкова, че чак съвсем да се отделят, но и толкова големи, че да имат своя живот, а не непрекъсната нужда от грижи. Та аз съм така: Като ги няма ми липсват, ама много, като са застоят около мен, ми се приисква да позаминат за някъде. 
С две думи, няма угодия.
Виж целия пост
Мойте деца са големи. Не толкова, че чак съвсем да се отделят, но и толкова големи, че да имат своя живот, а не непрекъсната нужда от грижи. Та аз съм така: Като ги няма ми липсват, ама много, като са застоят около мен, ми се приисква да позаминат за някъде. С две думи, няма угодия.
# 58
26 юни 2008, 11:11 ч.
Не ти ли се струва малко егоистично? Не се заяждам, но помисли. Те ще имат свой дом, деца, съпруг....
Мисля, че когато децата пораснат и поемат пътя си, ние трябва да минем на втори план.
Да се чуем по телефона, да ги посрещаме и да ги поглезваме когато ни гостуват, да сме на линия когато имат нужда от нас - това е нашата роля. Лично аз бих се притеснила ако дъщеря ми или синът ми се грижат и мислят повече за мен и баща си отколкото за собствените си семейства.
Никога не споделям с тях проблеми и тревоги. Не е нужно да се чувстват притеснени и да ни мислят. Може и да не съм права, но аз така я разбирам родителската любов.
Виж целия пост
Често мисля за това, но дъщерите ми са ми обещали никога да не ме оставят и да са винаги до мен За сега са много привързани към мен и се надявам да си спазят обещанието
За сега са много привързани към мен и се надявам да си спазят обещанието Мисля, че когато децата пораснат и поемат пътя си, ние трябва да минем на втори план.
Да се чуем по телефона, да ги посрещаме и да ги поглезваме когато ни гостуват, да сме на линия когато имат нужда от нас - това е нашата роля. Лично аз бих се притеснила ако дъщеря ми или синът ми се грижат и мислят повече за мен и баща си отколкото за собствените си семейства.
Никога не споделям с тях проблеми и тревоги. Не е нужно да се чувстват притеснени и да ни мислят. Може и да не съм права, но аз така я разбирам родителската любов.
# 59
26 юни 2008, 11:27 ч.
На мен ми е рано още. Но тъкмо като пораснат децата ще ми е време. А тогава какво ще правя хич не знам. Четох, че това е следващият "пубертет" и е много силна възраст откъм възможности при жените, защото започват един нов живот (стига да не ги накарат да гледат внуци, разбира се).
Виж целия пост
На мен ми е рано още. Но тъкмо като пораснат децата ще ми е време. А тогава какво ще правя хич не знам. Четох, че това е следващият "пубертет" и е много силна възраст откъм възможности при жените, защото започват един нов живот (стига да не ги накарат да гледат внуци, разбира се).
Препоръчани теми