Няма правила във взаимоотношенията деца-родители.
Когато децата си тръгнат от дома
- Публикувана: 19 юни 2008, 09:56 ч.
- Последно мнение: 14 ноем. 2008, 14:38 ч.
# 30
20 юни 2008, 10:37 ч.
Виж целия пост
Не мога да се съглася с това. Родителят по никакъв повод не трябва да товари децата си с емоционалните и материалните си проблеми. Достатъчно напрежение има в живота на децата ни, за да им стоварваме и нашите "драми". Няма нищо по-досадно от вечно мънкащи, недоволни и оплакващи се родители. Осъзнато или не те започват да създават чувство за вина и напрежение у децата си, което неминуемо рикошира в отношенията в тяхното семейство.
# 32
20 юни 2008, 11:04 ч.
Мая баща има една приказка-кравата не бозае от телето.
Тай е на принципа да не ни занимава с проблемите си,но с възрастта като се почувства нещо необре се обажда-как сте,скоро не сте минавали през нас.Търсим се,ако не всяка вечер през вечер поне да се чуем.Иска ми се и моите зетьове да питат като се върнат от работа-вашите обаждаха ли се ?
Неговите родители си отидоха и той си няма близки хора наоколо,но това си е до човека.Извинявайте ако съм извън темата.
Виж целия пост
Тай е на принципа да не ни занимава с проблемите си,но с възрастта като се почувства нещо необре се обажда-как сте,скоро не сте минавали през нас.Търсим се,ако не всяка вечер през вечер поне да се чуем.Иска ми се и моите зетьове да питат като се върнат от работа-вашите обаждаха ли се ?
Неговите родители си отидоха и той си няма близки хора наоколо,но това си е до човека.Извинявайте ако съм извън темата.
# 33
20 юни 2008, 12:11 ч.
Сигурна съм, че моята майка доста си мечтаеше за момента, в който ще се изнесем от вкъщи. Когато тоози час настъпи, тя побърза да се застрахова, като ми обясни, че оттук нататък вече съм семейна и каквито и проблеми да имам, в никакъв случай не трябва да си помислям, че мога да се върна при родителите си, тъй като те са вече възрастни и трябва да живеят спокойно. Това ми го обясни много щастлива, с широка усмивка 
Никога не ми е и хрумнало да казвам на нашите каквито и проблеми да съм имала, затова предупреждението беше излишно, но явно тя е имала нужда да го сподели. Дали да казвам, че от много години не споделям с тях наистина съвсем нищо, нито лошото, нито хубавото.
А брака на родителите ми сега си е перфектен - поне майка ми казва, че цял живот си е мечтала за такова спокойствие (явно със сестра ми сме били някакъв вид пречка за семейната хармония, или поне така излиза според мен). Та има и родители, които никак не се тревожат, че децата им ще ги напуснат, а по-скоро се опасяват силно от обратния вариант
Че няма да се сближим тепърва - няма, но поне се радвам, че двамата се разбират и си живеят добре.
Виж целия пост
Никога не ми е и хрумнало да казвам на нашите каквито и проблеми да съм имала, затова предупреждението беше излишно, но явно тя е имала нужда да го сподели. Дали да казвам, че от много години не споделям с тях наистина съвсем нищо, нито лошото, нито хубавото. А брака на родителите ми сега си е перфектен - поне майка ми казва, че цял живот си е мечтала за такова спокойствие (явно със сестра ми сме били някакъв вид пречка за семейната хармония, или поне така излиза според мен). Та има и родители, които никак не се тревожат, че децата им ще ги напуснат, а по-скоро се опасяват силно от обратния вариант
Че няма да се сближим тепърва - няма, но поне се радвам, че двамата се разбират и си живеят добре.
# 34
20 юни 2008, 13:52 ч.
Нашите преживяха много тежко моето заминаване за София да уча. Сега брат ми завърши училище и ще кандидатства. Горките мама и тати, направо не са на себе си. Ние сме много сплотено семейство, аз им се обаждам всеки ден, но не е същото. А и виждам, че те доста са се отдалечили един от друг, посветили са много грижи за нас и сега направо не знаят какво да правят един с друг.
Обаче и другия вариант не ми харесва, да се живее до безкрай при мама и тати. Децата трябва да пораснат. И родителите трябва да ги пуснат да си идат.
Какво да ви кажа, имам приятели, които са на мениджърски позиции, имат си коли, ходят на почивки в чужбина...но след пиянска нощ влизат на пръсти вкъщи да не събудят мама и тати...а гаджетата водят на хотел
Виж целия пост
Обаче и другия вариант не ми харесва, да се живее до безкрай при мама и тати. Децата трябва да пораснат. И родителите трябва да ги пуснат да си идат.
Какво да ви кажа, имам приятели, които са на мениджърски позиции, имат си коли, ходят на почивки в чужбина...но след пиянска нощ влизат на пръсти вкъщи да не събудят мама и тати...а гаджетата водят на хотел
# 35
20 юни 2008, 14:15 ч.
При мене процеса стана обратно - майка ми и баща ми се изнесоха в собствен апартамент като почнах работа. Винаги са повтаряли, всяко семейство да е отделно, да си ходим на гости за да се обичаме и уважаваме. Отидох за 4-5 дни в командировка и като се върнах бяха изнесли старите мебели. Живеехме на близо, виждахме се често, после започнаха да взимат дъщеря ми от градина и аз я прибирах от тях. Не сме губили връзка.
Сега незнам как ще го преживея, но сигурно ще свикна.
Мисля, че е добре детето да знае, че има стая в дома ми, че винаги може да се прибере и да разчита на майка си.
Едва ли ще се отчуждим със скъпия, има и други теми за разговор освен децата.
Виж целия пост
Сега незнам как ще го преживея, но сигурно ще свикна.
Мисля, че е добре детето да знае, че има стая в дома ми, че винаги може да се прибере и да разчита на майка си.
Едва ли ще се отчуждим със скъпия, има и други теми за разговор освен децата.
# 36
20 юни 2008, 14:44 ч.
Звучи толкова хубаво, чак ми замириса на мекици и кафе.
Виж целия пост
Ами, ние сме точно в това положение. Мъжът ти е прав.
От студентските години не сме били толкова свободни и безотговорни.
Никакви ангажименти, никакъв график... Свобода! Изведнъж усетих колко е хубаво да не бързаш за никъде, да не се мяташ върху печката щом се прибереш, да не се ослушваш в късни доби и да очакваш да се приберат, че да заспиш спокойно.
Не е истина, че хората се очуждават. Тъкмо напротив. Сега имаме повече време за себе си. Говорим повече за нас, няма я суматохата. В къщата цари спокойствие. Имаме време за всичко.
Не отричам, че понякога ми липсва смеха им и шумотевицата, която създаваха. Но в събота и неделя компенсирам липсата. Къщата отново е пълна с деца и внуци, аз пак готвя по 1000 любими неща и като си тръгнат - блажена тишина и спокойствие, до следващите почивни дни.
От студентските години не сме били толкова свободни и безотговорни.
Никакви ангажименти, никакъв график... Свобода! Изведнъж усетих колко е хубаво да не бързаш за никъде, да не се мяташ върху печката щом се прибереш, да не се ослушваш в късни доби и да очакваш да се приберат, че да заспиш спокойно.
Не е истина, че хората се очуждават. Тъкмо напротив. Сега имаме повече време за себе си. Говорим повече за нас, няма я суматохата. В къщата цари спокойствие. Имаме време за всичко.
Не отричам, че понякога ми липсва смеха им и шумотевицата, която създаваха. Но в събота и неделя компенсирам липсата. Къщата отново е пълна с деца и внуци, аз пак готвя по 1000 любими неща и като си тръгнат - блажена тишина и спокойствие, до следващите почивни дни.
Звучи толкова хубаво, чак ми замириса на мекици и кафе.
# 37
20 юни 2008, 14:59 ч.
Улучи мириса, но без мекиците. Закуска правя само в неделя, когато бабиното съкровище е на гости.
Виж целия пост
Звучи толкова хубаво, чак ми замириса на мекици и кафе.
# 38
20 юни 2008, 15:16 ч.
Улучи мириса, но без мекиците. Закуска правя само в неделя, когато бабиното съкровище е на гости.
Това съкровище със сигурност ще запомни аромата на кафе и бабината закуска.
Виж целия пост
Звучи толкова хубаво, чак ми замириса на мекици и кафе.
Това съкровище със сигурност ще запомни аромата на кафе и бабината закуска.
# 39
20 юни 2008, 15:39 ч.
Звучи толкова хубаво, чак ми замириса на мекици и кафе.
Мога само да си пожелая да съм като babche.Дано!
Виж целия пост
Ами, ние сме точно в това положение. Мъжът ти е прав.
От студентските години не сме били толкова свободни и безотговорни.
Никакви ангажименти, никакъв график... Свобода! Изведнъж усетих колко е хубаво да не бързаш за никъде, да не се мяташ върху печката щом се прибереш, да не се ослушваш в късни доби и да очакваш да се приберат, че да заспиш спокойно.
Не е истина, че хората се очуждават. Тъкмо напротив. Сега имаме повече време за себе си. Говорим повече за нас, няма я суматохата. В къщата цари спокойствие. Имаме време за всичко.
Не отричам, че понякога ми липсва смеха им и шумотевицата, която създаваха. Но в събота и неделя компенсирам липсата. Къщата отново е пълна с деца и внуци, аз пак готвя по 1000 любими неща и като си тръгнат - блажена тишина и спокойствие, до следващите почивни дни.
От студентските години не сме били толкова свободни и безотговорни.
Никакви ангажименти, никакъв график... Свобода! Изведнъж усетих колко е хубаво да не бързаш за никъде, да не се мяташ върху печката щом се прибереш, да не се ослушваш в късни доби и да очакваш да се приберат, че да заспиш спокойно.
Не е истина, че хората се очуждават. Тъкмо напротив. Сега имаме повече време за себе си. Говорим повече за нас, няма я суматохата. В къщата цари спокойствие. Имаме време за всичко.
Не отричам, че понякога ми липсва смеха им и шумотевицата, която създаваха. Но в събота и неделя компенсирам липсата. Къщата отново е пълна с деца и внуци, аз пак готвя по 1000 любими неща и като си тръгнат - блажена тишина и спокойствие, до следващите почивни дни.
Звучи толкова хубаво, чак ми замириса на мекици и кафе.
# 40
20 юни 2008, 21:47 ч.
Много зависи и от хората според мен.
Родителите ми и тези на мъжа ми са абсолютни противоположности.
Сестра ми е в чужбина,аз живея вече отделно и май на мен ми беше по-трудно да се отделя от тях
Сега ходят на почивки,излизат с приятели,работят много,но все излизат вечер или имат гости.Радват се на малкия,знам,че мога да разчитам да го гледат,но те имат собствен живот,май повече и от нас двамата с мъжа ми.Сега обзавеждат и ново жилище,правят планове да си разширят бизнеса,майка ми ходи на обучения и т.н.
Виж целия пост
Родителите ми и тези на мъжа ми са абсолютни противоположности.
Сестра ми е в чужбина,аз живея вече отделно и май на мен ми беше по-трудно да се отделя от тях
Сега ходят на почивки,излизат с приятели,работят много,но все излизат вечер или имат гости.Радват се на малкия,знам,че мога да разчитам да го гледат,но те имат собствен живот,май повече и от нас двамата с мъжа ми.Сега обзавеждат и ново жилище,правят планове да си разширят бизнеса,майка ми ходи на обучения и т.н.
# 41
20 юни 2008, 21:53 ч.
Преди много време ти бях писала нещо, сега го повтарям. Ти си знаеш. 
Виж целия пост
# 42
21 юни 2008, 00:31 ч.
Моите родители се отдадоха на "младоженски живот"... по екскурзии и почивки... Решили са ,че това е момента-когато децата вече не са част от ежедневието им, и още не са "дошли внуците"... Да са живи и здрави 
Виж целия пост
Решили са ,че това е момента-когато децата вече не са част от ежедневието им, и още не са "дошли внуците"... Да са живи и здрави 
# 43
21 юни 2008, 12:55 ч.
оооооооооох, напоследък ми е толкова сдухано физически,че нямам търпение по-скоро да се изнасят от нас 
има -няма още 20 години
Виж целия пост
има -няма още 20 години 
# 44
21 юни 2008, 18:49 ч.
Това е естествен етап от живота. Ще ми е терсене разбира се, но смятам, че ще се справим някак си. Ще направим всичко, за което не сме имали реме, ще се грижим за по-малките си деца, ще пътуваме, ще кроим планове за бъдещето, ще гледаме внуци навярно.....Ако децата ми заминат по цял свят мисля всяка година да правя различни пътушуствия със съпруга си. Ще им погостуваме, ще помогнем с каквото бихме могли да сме полезни, ще им се порадваме и така до другата среща. Освен това професиите ни са такива, че са ни и хоби и винаги ще има за какво да си говорим и какво да правим.
Виж целия пост
Препоръчани теми