Аз да ви се похваля и оплача...
Вчера кръстихме Ния, беше чудесно и мина изненадващо гладко. Ния следи ритуала с голям интерес и не гъкна дори през цялото време Преди да започне всичко успя да разходи купела из църквата, да пипне навсякъде, да разгледа всички икони, абе изобщо набързо 'провери' църквата. Заедно с нея кръстиха и едно друго детенце, което през цялото време плака и Ния го гледа с голямо съчувствие и почуда едновременно.
Всичко много добре, ама предния ден както си беснееше вкъщи, падна и си счупи предното зъбче на ламината Направо се побърках! Толкова съжалявам и ми е мъчно, че не мога да ви опиша. Утре ще я водим на зъболекар да каже какво е положението и дали се налага някакво лечение, стискайте палци всичко да е наред и само с естетичния дисонанс да се разминем.
За характера, какво да кажа. Ния много добре разбира какво е Не, но не само не желае да се съобразява със забрани, но опитва да се налага. На всяко наше Не, примерно да се качи на масата, тя замръзва в поза един крак заметнат да се качва, започва да се хили и казва Да. Ние пак Не, тя пак Да. И въобще го превръща в някаква закачка, която се надява да завърши с качване на масата, извоювано с хитрост и чар Да е жива и здрава само и дано да няма повече травми