От провинцията съм, ама не съм момиче и не ми се дава думата 
жалко, щях да те светна по въпроса...
жалко, щях да те светна по въпроса...
Бихте ли си купили апартамент в София?
- Публикувана: 27 юни 2008, 11:56 ч.
- Последно мнение: 29 юли 2008, 14:23 ч.
# 30
27 юни 2008, 14:27 ч.
Виж целия пост
Всеки има право на мнение, нали? За мен средата е от огромно значение, за вас може да не е, но нека не се обиждаме
# 31
27 юни 2008, 14:29 ч.
Извинявай много, но ти четеш ли какво пиша и мислиш ли изобщо?
Къде съм писала че не трябва да се планира, не трябва да се дава ясна сметка за разходите, които ще имаш всеки месец?
Ти да не искаш да кажеш, че човек на 25 години без никакви планове за деца& семейство, трябва да се загроби с огромна ипотека, за да може след 10 години евентуално да запълни апартамента с жена и деца? Струва ми се че 5 години е оптимален времеви хоризонт. Откъде да знаеш какви възможности ще ти предложи работата, как ще ти се променят доходите, начина на живот.
Или може би трябва да изчакаш десетина години, да ти се формира манталитета от адресната регистрация, да си оформиш ценностаната система и да се ожениш за Гинка от втория етаж?
Виж целия пост
Къде съм писала че не трябва да се планира, не трябва да се дава ясна сметка за разходите, които ще имаш всеки месец?
Ти да не искаш да кажеш, че човек на 25 години без никакви планове за деца& семейство, трябва да се загроби с огромна ипотека, за да може след 10 години евентуално да запълни апартамента с жена и деца? Струва ми се че 5 години е оптимален времеви хоризонт. Откъде да знаеш какви възможности ще ти предложи работата, как ще ти се променят доходите, начина на живот.
Или може би трябва да изчакаш десетина години, да ти се формира манталитета от адресната регистрация, да си оформиш ценностаната система и да се ожениш за Гинка от втория етаж?
# 32
27 юни 2008, 14:30 ч.
Не разбира се. Бих купила къща на 15-20, та дори и 50км извън София, то така или иначе след 5 -10 години няма начин да не стане квартал на София.
Виж целия пост
# 33
27 юни 2008, 14:33 ч.
Апартамент - не бих. Само минуси има в това да делиш живота си с 80 други човека... Колкото и готини хора да са. Искам къща. Тъкмо разглеждам тия дни първите две пасивни къщи в София - в Симеоново се намират. Харесват ми, даже имат паник стая... И асансьор. Абе всичко си имат. Бих взела едната, ако имах налични парите. Те това искам аз. Ако ми се налага да живея в Сф, де. Ако можех, бих заминала далеч...
Виж целия пост
# 34
27 юни 2008, 14:33 ч.
Не, не бих. По-скоро извън.
Живея в малко градче на 10-ина км от Варна.
Супер е.
Виж целия пост
Живея в малко градче на 10-ина км от Варна.
Супер е.
# 35
27 юни 2008, 14:35 ч.
Точно така, продай го и плащай едновременно и месечната си вноска към банката и наем (който може и да не ти се случи, ама може и да ти се случи -през 6 месеца да ти казват "от утре цената е ...., ако искаш"), защото като го продадеш, къде мила ще живееш докато 2-3-4-5 години (тепърва някой могат да чакат и 10, ако се сбъдне чаканото пукане на балона) се построи блока. Така е мноооого поносимо, на фона на твоето МИСЛЯ, че ще се справя с вноските. И да вярно е ,че на млади години е по-лесно да се взимат решенията, ама един ипотечен кредит може да се плаща и 20 и 30 години и човек е взел решението на 30, ама плаща до 50-60. Ето тия неща трябва сериозно да обмислиш преди да се хвърляш. Защото сега, на този етап може и да си абсолютно платежоспособен, ама след 10-15 години - гаранция Франция (нали така беше приказката).
Виж целия пост
Аааа, така ми стана ясно!
Продай го, внеси си парите като първоначална вноска, а останалото изтегли на кредит - при което ще се получи напълно поносима месечна вноска. Аз така бих постъпила и не защото ще оставя на детето си нещо по-добро от панелката, а защото когато хората са млади - могат да поемат подобни действия, след години е много по-трудно.
Продай го, внеси си парите като първоначална вноска, а останалото изтегли на кредит - при което ще се получи напълно поносима месечна вноска. Аз така бих постъпила и не защото ще оставя на детето си нещо по-добро от панелката, а защото когато хората са млади - могат да поемат подобни действия, след години е много по-трудно.
# 36
27 юни 2008, 14:37 ч.
Кога и как ще вземеш подобно решение е строго индивидуално, не виждам нищо необикновено във факта един студент например да си вземе - моя колега на 24 го е направил, ако трябва да дам пример! Не става въпрос на колко години си, а от какво имаш нужда!
А за възможностите на работата и т.н. - просто аз не ги включвам в сметката за жилищен кредит, защото както добри, така и лоши могат да бъдат...
За манталитета - не се формира за десетина години, а от самото раждане още...ти това явно не си разбрала
Не искам да спора с теб ни най-малко, явно вижданията ни се разминават, но това не значи, че трябва да се нападаме!
Виж целия пост
Извинявай много, но ти четеш ли какво пиша и мислиш ли изобщо?
Къде съм писала че не трябва да се планира, не трябва да се дава ясна сметка за разходите, които ще имаш всеки месец?
Ти да не искаш да кажеш, че човек на 25 години без никакви планове за деца& семейство, трябва да се загроби с огромна ипотека, за да може след 10 години евентуално да запълни апартамента с жена и деца? Струва ми се че 5 години е оптимален времеви хоризонт. Откъде да знаеш какви възможности ще ти предложи работата, как ще ти се променят доходите, начина на живот.
Или може би трябва да изчакаш десетина години, да ти се формира манталитета от адресната регистрация, да си оформиш ценностаната система и да се ожениш за Гинка от втория етаж?
Къде съм писала че не трябва да се планира, не трябва да се дава ясна сметка за разходите, които ще имаш всеки месец?
Ти да не искаш да кажеш, че човек на 25 години без никакви планове за деца& семейство, трябва да се загроби с огромна ипотека, за да може след 10 години евентуално да запълни апартамента с жена и деца? Струва ми се че 5 години е оптимален времеви хоризонт. Откъде да знаеш какви възможности ще ти предложи работата, как ще ти се променят доходите, начина на живот.
Или може би трябва да изчакаш десетина години, да ти се формира манталитета от адресната регистрация, да си оформиш ценностаната система и да се ожениш за Гинка от втория етаж?
А за възможностите на работата и т.н. - просто аз не ги включвам в сметката за жилищен кредит, защото както добри, така и лоши могат да бъдат...
За манталитета - не се формира за десетина години, а от самото раждане още...ти това явно не си разбрала
Не искам да спора с теб ни най-малко, явно вижданията ни се разминават, но това не значи, че трябва да се нападаме!
# 38
27 юни 2008, 14:41 ч.
Точно така, продай го и плащай едновременно и месечната си вноска към банката и наем (който може и да не ти се случи, ама може и да ти се случи -през 6 месеца да ти казват "от утре цената е ...., ако искаш"), защото като го продадеш, къде мила ще живееш докато 2-3-4-5 години (тепърва някой могат да чакат и 10, ако се сбъдне чаканото пукане на балона) се построи блока. Така е мноооого поносимо, на фона на твоето МИСЛЯ, че ще се справя с вноските. И да вярно е ,че на млади години е по-лесно да се взимат решенията, ама един ипотечен кредит може да се плаща и 20 и 30 години и човек е взел решението на 30, ама плаща до 50-60. Ето тия неща трябва сериозно да обмислиш преди да се хвърляш. Защото сега, на този етап може и да си абсолютно платежоспособен, ама след 10-15 години - гаранция Франция (нали така беше приказката).
Аз имах впредвид друго /това което всъщност ние със съпруга ми сме решили/ - да продаде панеленото за примерно 60 000, да си купи готово! за около 80-90 000 /такива има много и то тухлени и хубави/ - тоест остават 20-30 000 заем. Това разделено на месечни вноски за около 15-20 години е по примерно 500 лв на месец /грубо сметнато/.
Виж целия пост
Аааа, така ми стана ясно!
Продай го, внеси си парите като първоначална вноска, а останалото изтегли на кредит - при което ще се получи напълно поносима месечна вноска. Аз така бих постъпила и не защото ще оставя на детето си нещо по-добро от панелката, а защото когато хората са млади - могат да поемат подобни действия, след години е много по-трудно.
Продай го, внеси си парите като първоначална вноска, а останалото изтегли на кредит - при което ще се получи напълно поносима месечна вноска. Аз така бих постъпила и не защото ще оставя на детето си нещо по-добро от панелката, а защото когато хората са млади - могат да поемат подобни действия, след години е много по-трудно.
# 39
27 юни 2008, 14:44 ч.
Много Ви моля не се нападайте. Водете конструктивен диалог. Казал съм ви, имотния балон ще се спука. Калпавите имоти ще поевтинеят. А калпавите имоти са около 80 % от всички такива. И не се радвайте, че това ще стане и ще може а си напазарувате евтино. Няма да можете, защото тогава, просто няма да имате нито кинти да пазарувате, нито кой да ви отпусне кредит. Защото кредитното ви досие ще е негативно. Аре не се занимавайте с глупости и мислете позитивно 
ПП. Месечната Ви вноска за жилище не трябва да е повече от 10 -15% от дохода на домакинството. Иначе ставате роби на некви тухли, които след време ще бъдат продадени от децата ви, а парите естествено ще бъдат пръснати за всякакви глупости. И кво излиза - дори няма да имате хубави спомени, с които да напуснете този свят ... Мислете позитивно, но преди всичко реалистично
Виж целия пост
ПП. Месечната Ви вноска за жилище не трябва да е повече от 10 -15% от дохода на домакинството. Иначе ставате роби на некви тухли, които след време ще бъдат продадени от децата ви, а парите естествено ще бъдат пръснати за всякакви глупости. И кво излиза - дори няма да имате хубави спомени, с които да напуснете този свят ...
Мислете позитивно, но преди всичко реалистично
# 40
27 юни 2008, 14:50 ч.
Т.е. твоя колега студент е купил голямо жилище, като за 4членното семейство, което планира някога в бъдещето сега, така ли? И то му е нужно сега? И нуждите му няма да променят?
Виж целия пост
Кога и как ще вземеш подобно решение е строго индивидуално, не виждам нищо необикновено във факта един студент например да си вземе - моя колега на 24 го е направил, ако трябва да дам пример! Не става въпрос на колко години си, а от какво имаш нужда!
# 41
27 юни 2008, 14:58 ч.
Рокси, леко се изморявам вече, не ми се навлиза в спор с теб, защото не виждам причина за това - пак казвам, явно мислим по различен начин!
Не съм държала сметка на колегата защо и как си го е взел жилището, просто дадох пример - всеки решава в различен етап от живота си дали да вземе или не собствено жилище. Дали да се премести, дали да се разшири и т.н. - въпрос на гледна точка.
Ние специално искаме жилище, което мислим, че ще удовлетворява нуждите ни до старини, както се казва, затова казах, че искам с отделна кухня, която един ден може да преустроиш в спалня...ако Яни си има братче или сестриче например
За жилището което търсим сега сме си направили сметка, че можем да се справяме, без да отчитаме странични доходи или повишение на заплата, които така или иначе инфлацията може да изяде...Всъщност аз вече описах за схемата, на която сме се спряли малко по-нагоре.
Виж целия пост
Не съм държала сметка на колегата защо и как си го е взел жилището, просто дадох пример - всеки решава в различен етап от живота си дали да вземе или не собствено жилище. Дали да се премести, дали да се разшири и т.н. - въпрос на гледна точка.
Ние специално искаме жилище, което мислим, че ще удовлетворява нуждите ни до старини, както се казва, затова казах, че искам с отделна кухня, която един ден може да преустроиш в спалня...ако Яни си има братче или сестриче например
За жилището което търсим сега сме си направили сметка, че можем да се справяме, без да отчитаме странични доходи или повишение на заплата, които така или иначе инфлацията може да изяде...Всъщност аз вече описах за схемата, на която сме се спряли малко по-нагоре. 
# 42
27 юни 2008, 15:06 ч.
ПП. Месечната Ви вноска за жилище не трябва да е повече от 10 -15% от дохода на домакинството. Иначе ставате роби на некви тухли, които след време ще бъдат продадени от децата ви, а парите естествено ще бъдат пръснати за всякакви глупости. И кво излиза - дори няма да имате хубави спомени, с които да напуснете този свят ... Мислете позитивно, но преди всичко реалистично
Селинджър, понякога чак се стряскам и си мисля, че си мъж ми под прикритие 
Толкова еднакво мислите по тази тема.Ако не беше пускал снимка на малкия, юях да кажа , че си Той.
Виж целия пост
ПП. Месечната Ви вноска за жилище не трябва да е повече от 10 -15% от дохода на домакинството. Иначе ставате роби на некви тухли, които след време ще бъдат продадени от децата ви, а парите естествено ще бъдат пръснати за всякакви глупости. И кво излиза - дори няма да имате хубави спомени, с които да напуснете този свят ...
Мислете позитивно, но преди всичко реалистично Толкова еднакво мислите по тази тема.Ако не беше пускал снимка на малкия, юях да кажа , че си Той.
# 43
27 юни 2008, 15:10 ч.
тоест остават 20-30 000 заем. Това разделено на месечни вноски за около 15-20 години е по примерно 500 лв на месец /грубо сметнато/.
500 на месец правят 6 000 на година. КАк реши,че 30 000 ще ги изплащаш 20 години? Това е абсурд!
Виж целия пост
тоест остават 20-30 000 заем. Това разделено на месечни вноски за около 15-20 години е по примерно 500 лв на месец /грубо сметнато/.
# 44
27 юни 2008, 15:13 ч.
Жози, просто твоят мъж наистина МИСЛИ. А болшинството тук, когато става въпрос за пари не МИСЛЯТ, а ЖЕЛАЯТ! Ти си умно момиче и схващаш разликата, нали
Виж целия пост
Препоръчани теми