Трудно ми е да призная пред себе си даже че се хващам в такива мисли. Много хубаво семейство сме по принцип - обича ме и ме уважава, помага в къщи за всичко, но...
Просто следва инструкции от мен - никаква инициатива за нищо. Изключвам неговите си задължения - прахосмукачка, боклук, чинии. Това прави сам, но всичко друго само след като му кажа. И то не за да кръшка, а просто не се сеща.
Инертен тип е, сега повода ми за яд е, че 1 месец не е сложил на детето седалката на колелото, а лятото мина ...
Не печели много пари на всичко отгоре, което гледам да не вземам много присърце, защото не мизерстваме, но определено приятелите ни са много над нас. Аз работя много, той също, но никаква амбиция да смени работата за по-доходна. Има желание, но не знае какво да прави. Аз ако го измисля и почна да му промивам мозъка ще стане, но така е за всичко. Много съм уморена от това положение. Все аз трябва да измисля всичко.
Аз съм доста будна и енергична и постоянно се чудя какво ново да измисля и такава си се харесвам, не искам да седя и чакам наготово от мъжа си всичко, но неговото мисля че е прекалено. Чудя се ако беше случил на друга жена която да го остави да си живee по течението скромно със скромна заплатичка дали нямаше да е по-щастлив.
Пак казвам, че сме хубаво семейство, но дали пък не е с много компромиси.
Вие как сте? Има ли жени в подобно положение, които да са уморени да са глава на семейството?