Съвсем не искам да си придавам важности или да правя лит. анализи ... извинявай, ако нещо
Щеше ми се и аз да напиша нещо в тая тема
Най-тъжният завършек
- Публикувана: 2 юли 2008, 12:15 ч.
- Последно мнение: 5 юли 2008, 10:37 ч.
# 45
2 юли 2008, 14:01 ч.
Съвсем не искам да си придавам важности или да правя лит. анализи ... извинявай, ако нещо
Щеше ми се и аз да напиша нещо в тая тема
Пиши за Зуи.
Виж целия пост
Съвсем не искам да си придавам важности или да правя лит. анализи ... извинявай, ако нещо
Щеше ми се и аз да напиша нещо в тая тема
# 46
2 юли 2008, 14:02 ч.
Една от най-тъжните книги е Жена на Такео Аришима.Чели ли сте я?Като Ана Каренина,но много по-тъжна.Много по-тъжна.
Виж целия пост
# 48
2 юли 2008, 14:02 ч.
За мен пък това е книга на тържеството. Тържеството на любовта, на сбъднатите мечти, на нестихващата страст, и на надеждата, най-вече на надеждата... Та дори и на смъртта. Но в никакъв случай не мога да кажа, че книгата ми е тъжна и драматична. Дълбока - да, но краят поне за мен е пълен с живот. Но ... хора - разни
Виж целия пост
"Любов по време на холера" на Маркес. Тя цялата книга е доста тъжна и драматична, но краят е съсипващ...
За мен пък това е книга на тържеството. Тържеството на любовта, на сбъднатите мечти, на нестихващата страст, и на надеждата, най-вече на надеждата... Та дори и на смъртта. Но в никакъв случай не мога да кажа, че книгата ми е тъжна и драматична. Дълбока - да, но краят поне за мен е пълен с живот. Но ... хора - разни
# 49
2 юли 2008, 14:03 ч.
Не знам колко пъти препорочетох трилогията, че и повечето книги на Карл Май. Но 3-ти том на Винету, след първия път, го четях само до там, докъдето той беше жив. ( Бях на около 10-15г)
Виж целия пост
Когато Винету умря. Още не мога да го преживея!
Срам ме е да кажа на колко години бях, когато най-после намерих и третия том.
Срам ме е да кажа на колко години бях, когато най-после намерих и третия том.
Не знам колко пъти препорочетох трилогията, че и повечето книги на Карл Май. Но 3-ти том на Винету, след първия път, го четях само до там, докъдето той беше жив. ( Бях на около 10-15г)
# 50
2 юли 2008, 14:03 ч.
за дневниците на Ане Франк се сетих, след историята за столчето
А Зуи ... да, тъжно има и там, че е човек , който все дири себе си
Виж целия пост
А Зуи ... да, тъжно има и там, че е човек , който все дири себе си
# 51
2 юли 2008, 14:03 ч.
Аз изобщо в Маркес не виждам нищо тъжно.Той умря ли?Защото много искам да се запозная с него.
Виж целия пост
# 52
2 юли 2008, 14:05 ч.
Аз така се натъжих за Оцеола.Но все пак са индианци,трябва да умират.
Виж целия пост
Когато Винету умря. Още не мога да го преживея!
Срам ме е да кажа на колко години бях, когато най-после намерих и третия том.
Срам ме е да кажа на колко години бях, когато най-после намерих и третия том.
Аз така се натъжих за Оцеола.Но все пак са индианци,трябва да умират.
# 55
2 юли 2008, 14:12 ч.
Най-тъжен ми беше завършека на "Дамата с камелиите" на Ал.Дюма.
Толкова красива и истинска любов умря заедно с героинята от холера.А той дори неразбра веднага.
А относно детските приказки,има много такива с тъжен финал.Фаворити са ми "Малката кибритопродавачка" и "Малката русалка".
Чак си мисля,че доста време бих ги спестила на детето си.
Виж целия пост
Толкова красива и истинска любов умря заедно с героинята от холера.А той дори неразбра веднага.
А относно детските приказки,има много такива с тъжен финал.Фаворити са ми "Малката кибритопродавачка" и "Малката русалка".
Чак си мисля,че доста време бих ги спестила на детето си.
# 56
2 юли 2008, 14:17 ч.
"Ромео и Жулиета"може да звучи банално,но си е тъжна история.
Виж целия пост
# 57
2 юли 2008, 14:18 ч.
даааа
......и 'щастливият принц' на оскар уайлд....
Виж целия пост
Изборът на Софи
даааа
......и 'щастливият принц' на оскар уайлд.... 
# 58
2 юли 2008, 14:20 ч.
Да.
Нищо прочетено след нея не ме натъжава толкова, колкото тази приказка.
Преди време я купих на дъщеря си (в съвсем детски вариант), започнах да й чета и по някое време се запитах как ще й обясня финала...обаче ...това издателство беше направило промени. Русалката си получаваше гласчето и се връщаше заедно с красивите си сестри щастлива при татко морския цар.
Виж целия пост
Малката русалка.По-тъжна приказка аз незнам.
Да.
Нищо прочетено след нея не ме натъжава толкова, колкото тази приказка.
Преди време я купих на дъщеря си (в съвсем детски вариант), започнах да й чета и по някое време се запитах как ще й обясня финала...обаче ...това издателство беше направило промени. Русалката си получаваше гласчето и се връщаше заедно с красивите си сестри щастлива при татко морския цар.
# 59
2 юли 2008, 14:20 ч.
Не е банално,ужаасно тъжно е.
Виж целия пост
"Ромео и Жулиета"може да звучи банално,но си е тъжна история.
Не е банално,ужаасно тъжно е.
Препоръчани теми