Сещам се още за "Евелин" и "Мъртвите" от "Дъблинчани" на Джойс.
Тъжни без да има буквална и разтърсваща драма.
Виж целия пост
Тъжни без да има буквална и разтърсваща драма.
Най-тъжният завършек
- Публикувана: 2 юли 2008, 12:15 ч.
- Последно мнение: 5 юли 2008, 10:37 ч.
# 75
2 юли 2008, 15:42 ч.
# 76
2 юли 2008, 15:51 ч.
Chanel, точно така си бяха имената - Аурелиано или Хосе Аркадио Буендия. Тя ми е първа в класацията, дори родословно дърво правих при третия прочит, защото ги обърквах 
На второ място класирам "Любов по време на холера".
Благодаря за подкрепата за "Повест за Зоя и Шура"
Вкусове всякакви, на някой може и смешно да звучи
Иначе сред последните ми "открития" е Халед Хосейни. И на двете му книги - "Ловецът на хвърчила" и "Хиляди сияйни слънца" - бях в някакво средно състояние между сълзи, потрес и ужас. Много тежки, но много съдържателни...
Виж целия пост
На второ място класирам "Любов по време на холера".Благодаря за подкрепата за "Повест за Зоя и Шура"
Вкусове всякакви, на някой може и смешно да звучи Иначе сред последните ми "открития" е Халед Хосейни. И на двете му книги - "Ловецът на хвърчила" и "Хиляди сияйни слънца" - бях в някакво средно състояние между сълзи, потрес и ужас. Много тежки, но много съдържателни...
# 77
2 юли 2008, 15:54 ч.
"Дървото на Юда" има тъжен край.Спомням си, че когато я прочетох за първи път се почуствах и тъжна, и разгневена и объркана.
Виж целия пост
# 78
2 юли 2008, 15:54 ч.
Какво съвпадение, и аз!
Ама бях някъде на 17-18, имала съм време явно
Виж целия пост
.....дори родословно дърво правих.......
Какво съвпадение, и аз!
Ама бях някъде на 17-18, имала съм време явно
# 79
2 юли 2008, 15:55 ч.
"Живот назаем" Ремарк.
Как можах да не се сетя веднага. Любима моя книга, която не спира да ме вълнува толкова години вече. Самата героиня е много любим мой персонаж, в който често виждам себе си.
Понеже споменахте "Малкия принц", мога да кажа, че също не е от настолните ми книги с едно малко изключение, един пасаж, който много обичам, по сантиментални причини:
"Хубави сте, но сте празни - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван.Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза......"
Иначе "Алиса", "Мечо Пух", "Малкия принц" и прочие аз не харесвам.
"Еглетиерови" също ми е любима книга, но краят не ме натъжава.
Авторите, които намирам за гениални, но много тежки са Андерсен и Достоевски.
Не знам защо, но за мен си приличат.
Виж целия пост
Как можах да не се сетя веднага. Любима моя книга, която не спира да ме вълнува толкова години вече. Самата героиня е много любим мой персонаж, в който често виждам себе си.
Понеже споменахте "Малкия принц", мога да кажа, че също не е от настолните ми книги с едно малко изключение, един пасаж, който много обичам, по сантиментални причини:
"Хубави сте, но сте празни - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван.Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза......"
Иначе "Алиса", "Мечо Пух", "Малкия принц" и прочие аз не харесвам.
"Еглетиерови" също ми е любима книга, но краят не ме натъжава.
Авторите, които намирам за гениални, но много тежки са Андерсен и Достоевски.
Не знам защо, но за мен си приличат.
# 80
2 юли 2008, 16:05 ч.
"На изток от рая" Стайнбег
"Архипелаг Гулаг" на Ал.Солженицин
Виж целия пост
"Архипелаг Гулаг" на Ал.Солженицин
# 81
2 юли 2008, 16:08 ч.
Смъртта на Винету и на Оцеола беше сигурно първия стрес в живота ми.
"Клетниците" е много тъжна, и "Парижката Света Богородица" също.
"Птиците умират сами";
разказите на Ги дьо Мопасан са ми тъжни;
"Под палубната тента"-сборник разкази на Джек Лондон също са тъжни, но са ми едни от любимите.
Виж целия пост
"Клетниците" е много тъжна, и "Парижката Света Богородица" също.
"Птиците умират сами";
разказите на Ги дьо Мопасан са ми тъжни;
"Под палубната тента"-сборник разкази на Джек Лондон също са тъжни, но са ми едни от любимите.
# 82
2 юли 2008, 16:09 ч.
От дете си спомням стихотворението за мъртвото момиченце от Хирошима на Назъм Хикмет. Още първите думи ме докарват до сълзи. Ето го:
http://www.bukvite.com/poem.php?docid=50191
Разтърсват ме и почти всички български и руски произведения за Втората световна война. Смъртта там винаги е описана толкова реално и брутално. В този ред на мисли слагам и "Време да се живее и време да се мре" на Ремарк.
Виж целия пост
http://www.bukvite.com/poem.php?docid=50191
Разтърсват ме и почти всички български и руски произведения за Втората световна война. Смъртта там винаги е описана толкова реално и брутално. В този ред на мисли слагам и "Време да се живее и време да се мре" на Ремарк.
# 83
2 юли 2008, 16:13 ч.
Всичко на Ремарк,за мен той е един от най-тъжните автори.И невероятен в същото време.
Най-тъжната приказка ,на която винаги плача е "Малката кибритопродавачка"
Новелите на Стефан Цвайг-много тъжни и драматични.
Виж целия пост
Най-тъжната приказка ,на която винаги плача е "Малката кибритопродавачка"
Новелите на Стефан Цвайг-много тъжни и драматични.
# 84
2 юли 2008, 16:22 ч.
Toчно за неговото "Писмо от една непозната " си мислех, навремето ме докара до смесица от отчаяние, мъка, истерия и гняв докато го прочета до края.
Виж целия пост
Новелите на Стефан Цвайг-много тъжни и драматични.
# 85
2 юли 2008, 16:23 ч.
Toчно за неговото "Писмо от една непозната " си мислех, навремето ме докара до смесица от отчаяние, мъка, истерия и гняв докато го прочета до края.
Това ми е любимата негова новела.Колко съм плакала на нея....
Виж целия пост
Новелите на Стефан Цвайг-много тъжни и драматични.
# 86
2 юли 2008, 16:34 ч.
Че аз с него започнах.Не ти ли се стори позната историята,след като си го чела?
Упс, Шанел, изложих се. Така е като влизам по няколко пъти в тема и не помня добре началния пост. Впрочем не държа, че съм изчела всички произведения на Колдуел. Визирах едно негово томче с "Пътуващият проповедник" и още две новели, чиито имена не помня.
Виж целия пост
А за Ърскин Колдуел какво ще кажете? Такова тягостно настроение създава...
# 87
2 юли 2008, 16:35 ч.
Много неща са ми тъжни, но и до ден днешен не мога да прочета "Майчина сълза" наведнъж
Към края й вече рева с глас, на децата няколко пъти се опитах да я чета на глас- ами не мога
Иначе сте споменали страхотни произведения, някои не са ми познати, а някои не са ми тъжни...например за "Птиците умират сами", "Щогун" и "Отнесени от вихъра"- изобщо не са ми тъжни, камо ли "Ромео и Жулиета".
Виж целия пост
Към края й вече рева с глас, на децата няколко пъти се опитах да я чета на глас- ами не мога
Иначе сте споменали страхотни произведения, някои не са ми познати, а някои не са ми тъжни...например за "Птиците умират сами", "Щогун" и "Отнесени от вихъра"- изобщо не са ми тъжни, камо ли "Ромео и Жулиета".
# 88
2 юли 2008, 16:37 ч.
"По жицата" на Йовков. Всъщност всички негови разкази.
Депресираха ме като бях мялка. Елин Пелин също.
Виж целия пост
Депресираха ме като бях мялка. Елин Пелин също.
# 89
2 юли 2008, 16:42 ч.
Тъкмо щях да ги споменавам - не само завършеците им са тъжни. Пропити са с тъга.
Сега четох "Ако можеха да говорят".
Виж целия пост
"По жицата" на Йовков. Всъщност всички негови разкази.
Депресираха ме като бях мялка. Елин Пелин също.
Депресираха ме като бях мялка. Елин Пелин също.
Тъкмо щях да ги споменавам - не само завършеците им са тъжни. Пропити са с тъга.
Сега четох "Ако можеха да говорят".
Препоръчани теми