Оказа се,че баба му го взима от градина,но нито може да го стигне,нито пък то има желание да я слуша.
През цялото време,докато се надявах бабата да събере сили да спре да крета,та барем ни настигне,аз се опитвах да го кротна зверчето му с зверче,само че никакъв контакт не се получаваше - само се смее и търчи към улицата.Улицата е много натоварена.Колите минават с 50-60км,постоянно има автобуси.То напира към улицата,пищи,смее се,аз го дърпам...(Добре,че не бях с моето дете,че кое по-напред да пазя.) В края на краищата го сгащих в ъгъла до един храст,докато допъхти бабата. Която,като дойде,ме помоли да го вдигна (насила) и да й помогна да пресечем улицата.
След 2-3 дена чух жена в парка да разказва как е гонела едно дете,което пак така си е бягало към улицата, и баба го е гонела, и се е набрало да пресича,и спирачки са изсвирили...живо и здраво -оттървало се...
Вчера - същата история - седя в парка на една пейка и същото дете профучава покрай мен към улицата,а баба му все така на километър след него:спри бе,Тони,спри бе...
Важно пояснение е,че същото дете го видях веднъж с майка си - кротко и прилежно вървят ръка за ръка.
Кво правим,момичета,в такъв случай? Говорим ли с майката по въпроса?