Спомням се как с майка седяхме и плачехме при всеки техен успех.И въобще при всеки успех на българин на състезание.Спомням си и аз как мечтаех да бъда на първата стълбица,ей така,за да накарам българите да се гордеят с мен.Но си спомням и яростта ми,когато са прецаквали наши сънародници,и са им отнемали титлите,просто защото в света не могат да повярват че една малка България,може да създаде толкова много таланти.И още не мога да се примиря с това!И тогава историята с триката,и до сега със забранените средства на тежкоатлетите ни,от последните дни.
Аз също имах топка,книжна лента от тези за касовите апарати,която винаги се намачкваше и късаше,и най-ценното-истински бухалки,дървени с инкрустация,но толкова тежки
...Сега се сещам къде ми е исвирясал мозъка,още тогава от толкова удари с тез бухалки... 
Но както са писали по-горе,и аз стърчах с глава над останалите,и нито мост от раз можех да направя,нито в шпагат да се разчекна,а иначе на майка братовчедка и водеше една трупа,та дори и с връзки не ме взеха...За това пък станах любимката на една треньорка от Левски,по лека атлетика,дори и в спортното влязох...И разбрах какво е да тренираш по три пъти на ден,и да повръщаш от умора на 10 години още...Не издържах и се отказах,преди някоя сериозна травма да ме изкара от строя...Но видях много разбити съдби,и надежди,много задкулисни игри,и много пари,макар и по тошово време...
Виж целия пост
Аз също имах топка,книжна лента от тези за касовите апарати,която винаги се намачкваше и късаше,и най-ценното-истински бухалки,дървени с инкрустация,но толкова тежки
...Сега се сещам къде ми е исвирясал мозъка,още тогава от толкова удари с тез бухалки... Но както са писали по-горе,и аз стърчах с глава над останалите,и нито мост от раз можех да направя,нито в шпагат да се разчекна,а иначе на майка братовчедка и водеше една трупа,та дори и с връзки не ме взеха...За това пък станах любимката на една треньорка от Левски,по лека атлетика,дори и в спортното влязох...И разбрах какво е да тренираш по три пъти на ден,и да повръщаш от умора на 10 години още...Не издържах и се отказах,преди някоя сериозна травма да ме изкара от строя...Но видях много разбити съдби,и надежди,много задкулисни игри,и много пари,макар и по тошово време... 
