Винаги когато преценя водя малкия при колкото лекари сметна за нужно. Ако ще да ми казват че се вманиачавам... изобщо не ми пука. Здравето на детето ми е най важно. Смятам че няма нищо вманиачено в постъпките ти. И аз бих действала по същия начин.
Виж целия пост
За реакциите при разболяванията на детето
- Публикувана: 10 юли 2008, 22:57 ч.
- Последно мнение: 12 юли 2008, 00:27 ч.
# 15
11 юли 2008, 08:47 ч.
# 16
11 юли 2008, 09:00 ч.
От както изкараха синът ми болен от не знам си колко алергии, астма, измислени бронхити и още куп недоказани заболявание, започнах да процедирам по същия начин. От тогава няма почти никакви здравословни проблеми, освен задължителните вируси, които отшумяват сравнително бързо. Да чукна на дърво.
Преди това бях точно като red, но ми писна от различни диагнози и огромното количество ненужни, както се оказа, лекарства. Всеки преценя според детето си.
Виж целия пост
Аз вече не водя София, ако е с Т под 3 дни, просто всички вируси протичат така. Познавам си детето, ако видя, че нещата отиват на зле, ще я заведа, иначе не.
Преди това бях точно като red, но ми писна от различни диагнози и огромното количество ненужни, както се оказа, лекарства. Всеки преценя според детето си.
# 17
11 юли 2008, 09:30 ч.
Не виждам нищо нередно в това, което си направила. Когато детето ми вдигне висока температура (над 39 градуса) отива на лекар моменталически, в този случай не виждам смисъл да чакам 3 дена. Ако е по-ниска първо си се лекуваме сами известно време.
Виж целия пост
# 18
11 юли 2008, 09:44 ч.
На едни познати детенцето пресрещнало топката с ръчичка и тя го заболяла.Таткото решил да го заведе при педиатърката.Веднага си помислих,че нещо е луд/за такава дреболия да ходиш на доктор/.Тя пък ги изпратила на ортопед,той пък на снимка.В крайна сметка се оказало,че детето е със спукана китка и ако не го били завели на време щяло да вдигне температура,да му се подуе ръката и т.н. и го гипсирали.Та мисълта ми е,че всеки родител си знае кое е най-добро за детето му.Всеки си решава за своето.Не мога да давам съвети,защото правилното за едни може да се окаже грешка за други.
Виж целия пост
# 19
11 юли 2008, 09:47 ч.
Не мисля, че си вманиачена. Детето ти е малко още и не знаеш какво може да последва. Когато порастне ще се научиш да преценяваш по състоянието му какво да предприемеш.
Виж целия пост
# 20
11 юли 2008, 09:51 ч.
Не смятам, че се вманиачаваш, а по-скоро се тревожиш. Но напълно подкрепям действията на Никол. Аз също бих искала да изчакам в много случаи, но мъжът ми е тежък вариант на безпокойство спрямо детето и почти не ми дава възможност да изчакам вирусът да премине, а ме кара да предприема съответните действия - веднага на педиатър. Не искам да ме разбираш неправилно. Аз също винаги вода детето си на педиатър, когато видя, че не е добре, или, най-малкото, й се обаждам за консултация. Но когато знам, какво му е на сина ми и какво лекарство да му дам, не ходя. И когато отида, се оказва, че тя му назначава същото лечение, което аз вече съм започнала. Това не означава, че си правя експерименти с детето, а просто го познавам и знам в кои ситуации, какво мога да направя.
Всяка майка решава сама за себе си, как да си гледа детето. И дали се вманиачаваш или не - това можеш да кажеш най-добре само ти.
Виж целия пост
Всяка майка решава сама за себе си, как да си гледа детето. И дали се вманиачаваш или не - това можеш да кажеш най-добре само ти.
# 21
11 юли 2008, 10:00 ч.
Действам по абсолютно същия начин. Ако е вирус - за три дни ще мине. Ако е бактериална атака, така или иначе първите 3 дни не бива да се дава антибиотик, защото започва да действа след тях.
Аз съм малко в другата крайност от теб, но в крайна сметка наистина всяка майка си познава детето най-добре и може да прецени най-добре какво да направи.
Педиатърката на дъщеря ми от своя страна е малко шаш и паника. Все ангини и други подобни неща й се привиждат. Но след като й отказах антибиотика няколко пъти и тя видя, че детето наистина се оправя и без него, вече е умерена и не се хваща първо за него.
Виж целия пост
Майка ми беше същата, което на мен ми влияеше много зле и от тогава имам страх от лекари 
Аз вече не водя София, ако е с Т под 3 дни, просто всички вируси протичат така. Познавам си детето, ако видя, че нещата отиват на зле, ще я заведа, иначе не.
Аз вече не водя София, ако е с Т под 3 дни, просто всички вируси протичат така. Познавам си детето, ако видя, че нещата отиват на зле, ще я заведа, иначе не.
Действам по абсолютно същия начин. Ако е вирус - за три дни ще мине. Ако е бактериална атака, така или иначе първите 3 дни не бива да се дава антибиотик, защото започва да действа след тях.
Аз съм малко в другата крайност от теб, но в крайна сметка наистина всяка майка си познава детето най-добре и може да прецени най-добре какво да направи.
Педиатърката на дъщеря ми от своя страна е малко шаш и паника. Все ангини и други подобни неща й се привиждат. Но след като й отказах антибиотика няколко пъти и тя видя, че детето наистина се оправя и без него, вече е умерена и не се хваща първо за него.
# 22
11 юли 2008, 10:20 ч.
Хммм, да.
Благодаря ви за отговорите.
Струва ми се, че не съм изпаднала в някакви тотални крайности все пак.
Всъщност при нас проблемът е, че с мъжа ми сме един дол дренки, и двамата вкупом имаме реален шанс да попрекалим.
Затова и исках да си сверя часовника.
Но май не съм единствената.
Но като си направя равносметка, засега всички акции по водене на детето на лекар са били смислени.
А и вероятно се притеснихме от декемврийската пикочна инфекция - тогава пък 3-4 дена водихме детето по доктори (естествено пак случихме уикенда), и все ангина им се привиждаше. Накрая като се оказа инфекция, Лилова в Токуда ни каза: Ама как ги държите тия деца 5 дена с температура?
Та може би ме глождят и съмнения относно компетентността на лекарите, знам ли?
Виж целия пост
Благодаря ви за отговорите.
Струва ми се, че не съм изпаднала в някакви тотални крайности все пак.
Всъщност при нас проблемът е, че с мъжа ми сме един дол дренки, и двамата вкупом имаме реален шанс да попрекалим.
Затова и исках да си сверя часовника.
Но май не съм единствената.
Но като си направя равносметка, засега всички акции по водене на детето на лекар са били смислени.
А и вероятно се притеснихме от декемврийската пикочна инфекция - тогава пък 3-4 дена водихме детето по доктори (естествено пак случихме уикенда), и все ангина им се привиждаше. Накрая като се оказа инфекция, Лилова в Токуда ни каза: Ама как ги държите тия деца 5 дена с температура?
Та може би ме глождят и съмнения относно компетентността на лекарите, знам ли?
# 23
11 юли 2008, 18:50 ч.
За травми процедирам по различен начин, в сравнение с вирусите - веднага на лекар, не бих оставила детето да се мъчи. София си изкълчи ръката и умираше от болка, за 10 мин. бяхме в Пирогов и само с едно врътване всичко изчезна.
Виж целия пост
На едни познати детенцето пресрещнало топката с ръчичка и тя го заболяла.Таткото решил да го заведе при педиатърката.Веднага си помислих,че нещо е луд/за такава дреболия да ходиш на доктор/.Тя пък ги изпратила на ортопед,той пък на снимка.В крайна сметка се оказало,че детето е със спукана китка и ако не го били завели на време щяло да вдигне температура,да му се подуе ръката и т.н. и го гипсирали.Та мисълта ми е,че всеки родител си знае кое е най-добро за детето му.Всеки си решава за своето.Не мога да давам съвети,защото правилното за едни може да се окаже грешка за други.
За травми процедирам по различен начин, в сравнение с вирусите - веднага на лекар, не бих оставила детето да се мъчи. София си изкълчи ръката и умираше от болка, за 10 мин. бяхме в Пирогов и само с едно врътване всичко изчезна.
# 24
11 юли 2008, 19:51 ч.
Аз пък не водя детето си на лекар въобще. Ако видя, че няма да се оправи сам, тогава ще го заведа. Или ако се съмнявам за шарка. Изобщо търчането по лекари и висенето по поликлиники е най-омразното нещо за едно обикновено дете.Но ти пък казваш, че детето ти преди е имало инфекция на пикочните пътища, така че намирам за уместно да се правят изследвания в такъв случай.
Виж целия пост
# 25
11 юли 2008, 21:39 ч.
Хубавото на реакциите ти е, че не просто водиш детето по лекари, респективно болници, а, че пускаш необходимите изследвания 
Аз водя детето на лекар, когато е с Т повече от 3 дни( разбирай, че на четвъртия сме при педиатъра). Това, ако е само Т, без други симптоми, освен лека хрема. Ако е с кашлица- всеки ден на преглед ( поради три изкарани пневмонии до момента). Разстройство и повръщане не ме притесняват, ако детето е жизнено и поема течности- дори не стигаме до преглед, нещата отшумяват.
При всички случаи обаче, ако детето е отпуснато, не играе, постоянно лежи- веднага на лекар, независимо какви други симптоми проявява.
Виж целия пост
Аз водя детето на лекар, когато е с Т повече от 3 дни( разбирай, че на четвъртия сме при педиатъра). Това, ако е само Т, без други симптоми, освен лека хрема. Ако е с кашлица- всеки ден на преглед ( поради три изкарани пневмонии до момента). Разстройство и повръщане не ме притесняват, ако детето е жизнено и поема течности- дори не стигаме до преглед, нещата отшумяват.
При всички случаи обаче, ако детето е отпуснато, не играе, постоянно лежи- веднага на лекар, независимо какви други симптоми проявява.
# 26
11 юли 2008, 22:28 ч.
Не си вманиачена ни най-малко.
Моя така в началото вдига Т....на др ден обикновенно почва - я сополи, я корем....задължилтелно на другия ден го водя на док, дори за да ми кажа това, което вече си знам и че има зачервено гърло...важно ми е да о види...ако е събота -неделя звъня по гсм, имам и телфон на мед. център с който работи педи, ако нещо трябва да го видят.....и мъж ми ми казва че не съм в ред за всяка Т да го водя на преглед като все е дно и също, но на мен така ми е по-спокойно...
Филип също ми е карал пикочна инфекция, но 2 -3 седмици поддържаше 37,2-3...така и не вдигна висока Т...та нищо не се знае...предпочитем да се разходя напразно....
Виж целия пост
Моя така в началото вдига Т....на др ден обикновенно почва - я сополи, я корем....задължилтелно на другия ден го водя на док, дори за да ми кажа това, което вече си знам и че има зачервено гърло...важно ми е да о види...ако е събота -неделя звъня по гсм, имам и телфон на мед. център с който работи педи, ако нещо трябва да го видят.....и мъж ми ми казва че не съм в ред за всяка Т да го водя на преглед като все е дно и също, но на мен така ми е по-спокойно...
Филип също ми е карал пикочна инфекция, но 2 -3 седмици поддържаше 37,2-3...така и не вдигна висока Т...та нищо не се знае...предпочитем да се разходя напразно....
# 27
11 юли 2008, 22:34 ч.
По написаното от теб намирам реакциите ти за напълно правилни, обратното би било тревожно и мисля, че си отлична майка спрямо ситуациите, през които сте минали 
Виж целия пост
# 28
12 юли 2008, 00:27 ч.
Доста смислени ми се струват действията ти и в никакъв случай не си вманиячена. Ани рядко ми е боледувала, когато изкара Розеолата беше с 39 Т. за едно денонощие, но тъй като сме на хомеопатия, реших първо да пробвам да смъкна Т. с хомеопатия и ако не стане да я заведа при педиатърката на следващият ден. За щастие лекарството подейства, а на другият ден тя вече се беше обринала по цялото гръбчето, до дупето, и никъде другаде. Обадих се на лекарката, обясних й как точно изглежда обрива и тя ми каза, че е Розеола и че до 3 дни ще изчезне, така и стана. Дори и не отидохме до поликлиниката. Но когато този понеделник започна да кашля и кашлицата за 2 дни стана ужасна /без Т. и силна хрема/, в най-голямото задръстване, без кола, а с автобуси, заедно с тати я заведохме на доктор. Нито аз нито той си помислихме, че се вманиачаваме, важното беше да не стане по-зле. Всяка майка има 6то чувство и усеща, кога трябва да заведе детето на доктор и кога да го лекува сама вкъщи.
Виж целия пост
Препоръчани теми