Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 5

  • 37 128
  • 289
# 105
Ооо, разбира се че има и други побойници Laughing При моето дете най-страшното беше до към третата година, нахвърляше се да хапе и скуби,често съвсем безпричинно. Слава Богу това премина (сама не знам как) и сега единствено оголва зъбите и ръмжи (ама истинско зверче Grinning) или си хапе ръката. Най-много да дръпне нечия блуза.
 Иначе това с удрянето на мама и тате го има и при здрави деца - синът ми е на 3г и налага и баща си като не стане както той иска ooooh!
Аз не съм я забелязвала от доста време да слага всичко в устата, пу, пу , пу
Виж целия пост
# 106
Mizoma, единствения начин да спреш агресията е със налагане. Удря ли - местиш го на мястото за наказание. Не знам доколко детето ти може да вербализира нуждите си, не си писала за това колко говори, ако говори. Ако има реч, вече подхода е малко по-различен - тогава поне при нас ги учат да вербализират тази енергия...получава се нещо много странно и смешно(не винаги децата успяват да се контролират де) но в общия случай моя син казва нещо от рода на "Ядосан съм, наранен съм, засегнати са ми чувствата, изпитвам гняв и искам да плача, ще плача." Звучи малко смешно отстрани(особено пък за дете дето говори завалено като бебе), но факта, че осъзнават, че са ядосани и е ОК да плачат и да се чувстват наранени им помага да преодолеят агресията. Т.е. ги учим да вербализират гнева си и да го споделят, за да се научат да го контролират. Преди да се стигне до това учихме емоциите - гняв, страх, щастие и т.н. с различни нарисувани лица. Всичко това го насочват към осъзнаваме на това как се чувства той. Моето момченце все още не осъзнава чуждите емоции, но се справя добре със своите.

За случката ни вчета говорих с нашата терапевтка - тя съветва като почне да се наранява да го спра и да го попитам "Сега по-добре ли се чувстваш?" и да му покажа, че независимо какво прави, нито той ще се почувства по-добре, нито аз ще склоня да променя наказанието. т.е. гнева е безсмислен и да го "говоря" това с него докато го осъзнае.
Та тя седна да говори с него, и го пита - ти като се удари по-добре ли ти стана, и той и отговаря "ДА"  #Crazy "не, не ти стана по-добре, ти се нарани и сега те боли" и т.н. в тоя дух. Колко е разбрал - един Господ знае... Предполагам както Катина казва - може и да има сензорен елемент - наистина моите се млатят предимно по главата...
Също и ме посъветва ако битката не е много разгорещена и не се нараняват сериозно да ги оставя да се поизтупат и да си разрешат проблема сами..и да осъзнаят сами, че боя не е решение и с него не постигат желания резултат (аз на това не знам кой родител би издържал да си гледа децата как се бият). Също и да наказвам и 2мата заедно независимо кой е виновен - т.е. и пострадалия и победителя да са наказани. Да наказвам начина по който си решават проблема един вид, а не този, който е създал проблема.

За отдалечаването - моя син преди 2 години беше като отвързан - пуснем ли го накъде - 100% се е загубил. Въобще не ни търсеше. И сега е така от време на време. Терапевтите ни казват, че търсенето на родителя и страха да не го загуби и положителна черта. Разбира се и това е до степен. Би трябвало този страх да е най-силен около 1-2 годинки, и след 3тата година да намалее(да не се налага да го държиш за ръка докато играе, поглед да се увери,ч е си наблизо да е достатъчен). На 6-7 години детето трябва да е напълно независимо от родителя. Което да ви уверя - не винаги е така и при съвсем обикновените деца...когато големия ми син беше първи клас аз чак се изненадах колко много деца пищяха сутрин като отиваха на училище и ревяха за майките си.... Някак си неестествено ми беше учителката да ги изтръгва от ръцете на майките и да праща и ревящите майки у дома  Joy
Така, че просто има може би по-привързани деца. Според мен децата които не ходят на детска градина са масово такива. Те приемат за норма това да са близо до родителя и той да е на тяхно разположение. И когато се отклонят от нормата е нормално да изпитват страх.
Моя големия син ревеше всяка сутрин като го водех на градина докато стана на 6... после изведнъж спря. най-малкия пък въобще не се вълнува от подобни преживявания - аз почнах работа когато той беше на 2 седмици - и е приел за норма, че мама ходи на работа и друг го гледа през деня. Т.е. не знае,че има и друга възможност.
Виж целия пост
# 107
А като обяснявате състоянието на вашите деца, разбират ли ви? При моето ще се получи - все едно да дойде някой на английски да ми обясни как се чувствам и какво да правя - ще хвана две-три думи, но не и смисъла. Rolling Eyes
За това , че не ме търси, се оплаках в темата за ДЦП - от тази година се пусна от ръката ми да бяга навън (вървим за ръка, иначе не иска да върви), и изпаднах на два пъти в прединфарктно състояние Sad Единия път , докато бяхме на площадката, гонихме осите от децата, тя през това време се измъъъкнала и тичешком пресякла паркинга, и улицата, и застанала пред един заключен (за щастие) вход. Добре че имаше още 3 чифта очи с мен плюс тези на другите деца ooooh! Ако беше отключено обаче, щях наистина да получа инфаркт, защото нямаше да я открия. Освен, че се пусна да тича, вече качва сама стълбите. Имаме си едно място на края на града, отсреща с къща на груб строеж. И аз там съм спокойна, защото няма къде толкова да ми избяга, поле, градини, пътя е далеч. Само че тя се пъхнала в къщата и се заизкачвала по стълбите, а те са вити и без парапет. И почти на третия етаж се спряла, трепереща като лист, защото има страх от височината(но само от стълби). На повикване не отговаря, затова като чух шум се втурнах първо в мазето, там сме ходили заедно. А и там, и навсякъде дупки, железа...(и някои хора се оливат с броя на помещенията ) В крайна сметка пак брат й я видя. Сега очите ми са на четири. Дори си мисля, ако ми се наложи някъде да излизам сама с децата, на нея да й прикрепвам някаква табелка с телефон, много налудничево звучи, но знае ли човек... Sad
Виж целия пост
# 108
Уф, това и аз съм го мислил, даже случайно намерих съфорумец дето може да го направи с трайни багрила на дрехите. Вече като изляза и започна да се отлеждам, децата и младежите от блока ми казват накъде е тръгнал и накъде завил. Табелката може да я махне, да я хвърли. Абе най-добре с ДжиПиеС закопчан на ръката. Да предава периодично координатите.
Като го пратя до магазина, отива нормално. Само държи парите пред себе си, все едно, че го води невидимо куче на невидим повод. А се връща запъхтян, защото е тичал. Само веднъж спомена, че тича, защото го е страх, но откакво, не казва.
Оставих го със сладолед на една пейка и отидох да си купя кафе. Като се върнах, той си стоеше, като съм то оставил. Каза, че мислел, че съм го оставил. В смисъл, завинаги. Въпреки, че два-три пъти му казах, че ей сега ще се върна. Ако стане нещо, ако не се върна, докога ще стои, дали ще се сети да тръгне към къщи, откъде може да се прибире, не знам. В автобусчето аз казвам да слизаме на нашата спирка.
Виж целия пост
# 109
Дори си мисля, ако ми се наложи някъде да излизам сама с децата, на нея да й прикрепвам някаква табелка с телефон, много налудничево звучи, но знае ли човек... Sad

Аз си пиша номера на ГСМ-а на ръцете им(между лакътя и китката с големи цифри) с перманентен маркер като излизаме в някой по-голям мол. А и тук като влезеш в моловете за децата има безплатно едни лентички за ръцете където да си напишеш телефона и името на детето - ако се загуби охраната да те извика. Обаче са много "фалшиви"и моите ги свалят за нула време.  Затова и ги крася с перманентен маркер. Хич не ми пука какво другите мислят - Ако можеш и като на кучетата каишки и тагове да им сложа  Crazy  Embarassed Crazy Embarassed Crazy
Виж целия пост
# 110
Сетих се за още нещо, което нашите даца не могат.
Или поне не съм виждал - не могат да лъжат. Наивно, по детски, или като ще да е.
[/quote]
не могат да лъжат и не могат да се шегуват. но аз не съм сигурна моят син лъже като го питаш за нещо което не бива или не може да прави тои казва не съм аз или не. а за шегите ведъж ни разказа виц.
Виж целия пост
# 111
не могат да лъжат и не могат да се шегуват. но аз не съм сигурна моят син лъже като го питаш за нещо което не бива или не може да прави тои казва не съм аз или не. а за шегите ведъж ни разказа виц.
И аз на скоро бях споделила, че Мими не умее да лъже. Но после някое от момичетата бързо ме подсети за хитростите, които децата измислят, когато не искат да спят. Преди нощния сън няколко пъти отива в тоалетната, точно тогава и се припива вода, огладнява... Mr. Green Но ако направи беля и я попитам кой е виновникът, чистосърдечно си признава.
Виж целия пост
# 112
[desi],добра идея, благодаря, ще се възползвам  bouquet Чак с големи цифри няма да е, но си мисля за китката, ще го събера там(става и за дълъг ръкав Wink)
Виж целия пост
# 113
Здравей desi!Да,не съм писала във форума ,но синът ми не може да говори още.Произнася само някой думички,като-да,чао,писе,аз иса да-да,което ще рече,аз искам вода.И други подобни малки думички.Това изречение-"аз искам вода" го научи скоро ,благодарение на системата пекс.Още сме в началото.В момента с него работи една специална педагожка от Варна.Миналата година го занимава една логопедка.Но тази година ни отказа и аз незная защо.Каза ни,че детето можело да говори, за нея проблема бил този,че не го даваме на детска градина.Затова детето ми било такова.Как да го дам в нормална детска градина с 20-25 деца и една учителка,като не може да говори и като виждам,че не е като останалите деца в групата.Опитвала сам два пъти в градината,но детето се стресира.Говорих за това с неговата педагожка,тя ме съветва да го водим всеки ден за 1-2 часа в групичка,да играе с децата и постепенно да стават нещата.Ние сме от малък град и тук няма специални детски градини за такива деца.Много ми е трудно.Тук дори не съм чувала за друго дете с аутизъм,като моето.Гледат ме с недоумение хората.И когато някой разбере,че детето ми не говори още,започват "ама как така?ама той защо още не говори?ама какво му има?" и още куп въпроси.Защото на пръв поглед детето си изглежда нормално,бяга,скача,смее се,до момента в който разбереш,че не може да говори,а само крещи,сърди се и се прихваща за какво ли не.
Виж целия пост
# 114
 Hug
Тръгнали сте по пътя - ще го извървите. Когато почнат да говорят става малко по-лесно - поне могат да си кажат какво искат и не се фрустрират от това да пищят неистово. 
Виж целия пост
# 115
Mimoza_mm, не ти казвам добре дошла, защото ти си си в къщи дето се казва, независимо дали си за този подфорум.Казваш, че не говори, а разбира ли?Това е по важното, и доколко разбира, като му говориш.Може ли да разбере, ако му кажеш донеси ми одеало, че ми е студено /примерно/
За лъженето и шегуването.Ами да, те не могат да разберат шегата според дебелите книги.Ама това ще ни откаже ли да се опитаме да ги учим.Ние имаме задача да учим шега - психиатърката от св. Никола ни я даде.Учим и лъжа.Все вмъквам по някоя такава реплика.Например, казвам му ти си маймунка.После казвам шегувам сеееееееее.Ти зайче ли си /казва да/, какво ядеш /казва морков/ дълги ли са ти ушите, или къси, казва дълги.Аз му казваш шегуваш сеееее, ти си момче, не си заек.И тук вече тотално се е объркал какъв тип добиче е  Mr. Green.Ама опитите продължават.За сега това са ми най - добрите идеи  Embarassed
Виж целия пост
# 116
Здравейте:)
Мимоза,без Пекс карти няма да минете-вземи и свали от нета(ако не си го направила вече) колкото се може  повече такива по групи и състояния, ситуации .След терапиите с логопеда тренирайте в къщи активно.То всъщност трябва да му покажеш как да общува с децата.Идеята да посещава градината детенце по 1-2 часа е правилна,но изисква и повече внимание от страна на учителаката.Тя да му задава малки проекти(игрички) и да въвлече някое друго детенце в тях.А ако ,ти, предварително разговаряш с учителката на тема "аутизъм"?Ако не можем да променим хората, можем да се научим да контролираме нашите реакции на техните думи.Ние решаваме самите дали хорските думи ще ни наранят,нали?Разкажи ни повече за характера на детенцето-какво обича да прави,как се отнася към каката? Hug  bouquet
Виж целия пост
# 117
Много са хубави идеи за ежедневни занимания. При ежедневните разходки на какво обръщате внимание на децата, какво им говорите, как една разходка може да се превърне в обучение. Аз мога да напиша и есе за разходките в магазина. Днес искаше да й купя близалка - изпратих я сама, отиде спокойно, но хвърли стотинките на касата и избяга към мен без близалка. Утре ще пробвам пак. А  открих, че мога да се скрия зад рафт и тя да си мисли, че ме е загубила, поне да направи опит да ме намери по-спокойно. Това последното се чудя дали е полезно, но не  лошо да вижда, че може да живее 1 мин. без майка си.

За игрите с други деца, не знам моето основно се включва в динамичните игри, а при по-спокойните губи нишката. Опитвам се да обясня какво пропуска, но децата са забързани и не си повтарят игрите, за да влезе моето в час. Идеите на veselcheto са много добри, мислите ли, че се случват в някоя детска градина в София? Учителката да вземе 1-2 здрави деца и да им създаде подходящи игри. Казвала съм ви, че детето го гледа детска учителка на половин ден, сега през лятото го води в детската градина да свиква. Ами не се сеща да направи такива игри, хем е добронамерена и колежките й също, и води детето точно да се социализира, а ако отговаря за 25 деца.

И още нещо от днес при нас, не знам дали съм постъпила по правилен начин, но това са затруднения в детето. Бяхме купили едно дайре с много хубава снимка на Мечо Пух. Тя обаче като стана от сън, реши, че е диск със серия и искаше да й го пусна. Обяснявах, че е картинка, играчка, че е по-голямо от другите и т.н. Всеки опит да се изкара като диск завършваше с хвърляне по земята. Съответно всички чаркове се разхвърчаха, а най-накрая го изхвърли и през прозореца. Все пак май разбра, че не е диск, ама това беше яд? Rolling Eyes

А и да ви питам от ПЕКС, коя картинка използвате за "Аз" и за действия "искам", "чета" "рисувам" и други. Дайте пример как подреждате  изречения?
Виж целия пост
# 118
Здравейте!Ще ви разкажа малко повече за моето момченце.Като бебе си беше много ревлив и не спеше .Плачеше с часове,приспивахме се с часове.Нямаше с какво да го залъгвам,защото не приемаше биберон залъгалка.Но мен това не ме впечатляваше особенно,защото и каката ми правеше точно така като малка и бях свикнала.Не искаше да седи в количката,не искаше да спи в кошарата,не искаше да ходи с паяка.Всички се въртяхме около него и гледахме да му угодим,за да не плаче.Може би това си беше и наша грешка,защото го разглезихме.Но проблема си го имаме.Той няма да разбере,ако го попитам нещо,пробвала съм.Разбира само някой малки и кратки команди като "Вдигни капачката от земята!","Седни на леглото!","Ела тук!" ,"Отиваме на разходка!"и още няколко подобни неща.Повечето неща не ги разбира за сега.Ставало ми е много мъчно когато се опитвам да му кажа,че той има рожден ден,или кака,мама,тати днес имат рожден ден.Не може да ме разбере.Казвам му,че става на 5 годинки,но виждам,че не го разбира.Стараем се да му говорим с прости и кратки изречения.Когато беше на 3 годинки много обичаше да гледа телевизия и то само музикалните канали Планета,Фолк ТВ.Постепенно остави телевизора и вече любимото му занимание е компютъра.Справя се много успешно с него.Сам си влиза в Интернет,пуска си музикални клипове,филмчета,играе на игри.Другото с което се занимава,това е GSM. Имаше период,в който го гризваше като вафла.Моят телефон и на кака му бяха целите на зъбки.Подреждаше кубчета в редици.Колите също ги редеше  една зад друга в редица.Разглеждаше книжки с картинки и дори ми правеше впечатление,че има много добра зрителна памет,защото си имаше картинки,които си ги запомняше и после винаги се връщаше точно на тези картинки.Но е много палав и непокорен.Гласчето му също е много силно.Постоянно иска нещо или недоволства,но за съжаление не може да го каже с думички.Кака му се опитва да го заиграва,успява до някъде,но бързо се отказва,защото той или ще я удари по-силно или ще разхвърли това с което играят.Усещам дори,че дъщеря ми започна да се изнервя край малкия.Опитваме се до някъде да и обясняваме нещата,но и тя още е дете.А понякога пък се гушкат двамата много.Обикновенно когато лягат вечер или сутрин като се събуди и види кака си,започва да и се смее и да  се закача с нея.Като малък до 3 годишна възраст се хранеше много хубаво и ядеше почти всичко,но после нещата се промениха и с храната.Яде много избирателно и само няколко неща.В момента не яде плодове и зеленчуци.Яде само пържени картофи,мекици,луканка(и то само един определен вид луканка,познава си я),хляб,картофени мечета,пръчици"Слънчо" и вафли "Ная".С това се храним в момента.Старая се поне да ги редуваме.Опитвала съм толкова други неща,но няма и няма,направо си обръща главата и започва да пищи.Проблем имахме и с ходенето по голяма нужда.От три месеца вече ходи всеки ден,но преди това беше ужас.Винаги със свещичка се изхождаше веднъж в седмицата.Освен всичко това има и лесно чупливи кръвоносни съдове и много често му тече кръв от носа,както си спи през ноща и така му теква кръв.Особенно първият път,когато се случи беше 2 часа през ноща,беше се разтъркал по лицето и ми взе акъла.Така се изплаших,защото не можех  да разбера откъде е тази кръв.И така с моят малък Наско.Дори в момента в който ви пиша,той си играе около мен с  GSM на кака си,прави снимки и повтаря едно и също "уане".Не мога да разбера какво казва,но го повтаря това многократно и дори се е записал без да иска на клип в телефона.
Виж целия пост
# 119
mimoza mm,добре дошла в отбора!Прочетох последния ти пост и все едно прочетох моя разказ за моя син. А това с марките на вафлите,направо е ужасно...И  Алек точно определени модели солети яде. Държи в ръцете си два вида и само ги разтърква и хвърля тази от "вражеската" марка.Напоследък малко се подобри.Влизаме в магазин и той сам си взима солетите,но нали почти всички са червени и попадаме не на марката.Но сам си ги е избрал и ги хапва!
По въпроса за самонараняванията и аз съм се впуснала в размисъл.Алек не е удрял никого.Като по-малък беше пристрастен към коси и скубеше наред,но защото не можеше да контролира силата на дърпане.Напоследък страшно си бие юмруци в главата и се шляпа силно по тялото.Наблюдавам го и инстиктивно си мисля,че това е вид самостимулация.Но като че има и момент на болка преди това и един вид е отговор на болката...ох не знам,и аз самата се обърквам вече. Уморих се да търся сложни знаци и връзки,в нещата,които би трябвало да бъдат безумно прости...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия