Случи ми се нещо странно.. II част

Къде това бе zorika? Не съм чувала  и виждала подобно нещо? Отвсякъде си минавам вечер. Да нямаш предвид старите турски гробища след болницата към Климатичното? Защото там няма никакви такива явления.
Или пък може би, където е парка срещу бившето лятно кино до Двореца? Там няма гробище от 69-70 година доколкото знам. Хората си се разхождат спокойно и е много приятно даже, особено сега , когато е пълно с туристи си ходят там и посреднощ. 
Обаче не всички са имали роднини, които да ги преместят, така че там със сигурност си ходим върху погребаните.

Пълни глупости- това е мноооого старо гробище, което е преместено, никакъв фосфор вече не е останал. Освен това фосфорът не е мъгла, а свети в тъмното.

Поредният полтъргайст:
http://www.dnes.bg/article.php?id=55442

Клипчето с полтъргайста го оставям за по-късно, когато няма да съм сама... 

Само някой да ми обясни на какво се дължи това- умирам от страх и ужас от подобни истории (като тези, които чета тук), но постоянно влизам и продължавам да ви чета   

Те англичаните са свикнали. Там във всяка втора къща има духове.

На мен миналата нощ ми се случи нещо много странно, което дори аз самата не мога да си обясна, но със сигурност не беше сън!
Седях си на леглото, взела в скута си лаптопа и си чета разни неща из нета. Телевизора работи, без звук, че сина ми спи до мен. В коридора съм оставила да свети лампата, а вратата на спалнята е със огромна стъкло. Изведнъж виждам някаква черна сянка през стъклото на вратата. Първоначално се стреснах, но видимо нямаше нищо и просто го отдадох на светлината от телевизора. И изведнъж някакво страшно усещане, че някой или нещо идва към теб и гледам към него, но всъщност не виждам никой, но усещането ми е, че не сме само аз и сина ми в стаята. И изведнъж много страно усещане по тялото, все едно почнах да изтръпвам от краката към главата. Премина някакси през цялото ми тяло това изтръпване и премина. Незнам какво беше.... Не е било сън, защото си четях в нета, но пък знам ли, може и да съм задремала нещо.... Така си обясних случката и продължих да си чета. Незнам вече след колко време, може би след около час. Почвам да усещам пак същото изтръпване преминавайки по тялото ми от краката към главата и изведнъж пак нищо не виждам, но усещането, че някой или нещо излиза от стаята... Не се оплаших, но остана някакво страно чуство в мен. Не вярвам в духове, призраци, завърнали се мъртви роднини... Незнам!!! Но имаше нещо!
Преди години баба ми е разказвала, че след известен период от време след като починала прабаба ми, майка на дядо ми, той бил влезнал в старата къща и тя започнала да му говори нещо и той се разкрещял да се маха, да си ходи, за да не оплаши децата и някакви подобни. Повече не я е чул да го вика.
На дядо ми, лека му пръст, месеци, та дори и дни преди да почине, в стаята видял мъж и жена да седат на диване. Почна да крещи и да замера с разни предмети. Аз бях на втория етаж на къщата и изтичах надолу по стълбите да вида какво се случва. Беше видимо много оплашен. Каза ми "никой не ми вярва, но аз ги виждам. Ето там мъж и жена, не ги познавам, но и друг път са идвали." В стаята нямаше никой друг освен нас... и разхвърляните вещи из стаята, с които той ги е замерял! Останах при него, докато баба ми си дойде, за да не го е страх. Тогава той ми разказа, че когато бил войник и ги пратили на палатки край някаква река. Първо те не искали да спят точно на брега и защото нивото на водата бързо се повишавало, но така им било наредено. През ноща, дори и аз самата не мога да си го обясна точно как се е случило и нищо не са усетили, водата ги заляла. Много войничета се издавили, дядо ми се бил спасил, но ми казва "Беше много страшно. Закараха ни там за да мрем. От тогава ги виждам." Попитах кой вижда от тогава, а той ми каза "Тях, умрелите" Направо се бях втрещила! Той каза, че друг път на никой не е разказвал това, споменавал на баба ми няколко пъти, но тя не му вярвала и си мислела, че му се превиждат заради това, че си обичаше да си попийва малко повечко. Незнам... Товага разговора си остана недовършен, защото баба си дойде. Незнам онази нощ, дали не дойде и той да ни види. Не съм споделила на баба ми, защото сигурно ще се оплаши. Майка ми може да ме помисли за луда!ц Каквото и да беше, наистина се случи, а не беше плод на въображението ми.

А и още нещо, което се сещам сега. Малко след като почина дядо ми и сина ми се будеше  нощо наред в неистов рев и целия трепереше. В един от всички тези случай ми каза, че го е страх и аз го питам от какво, с той ми каза, че от дядо му.... След това заспа, а и малък за да обясни какво точно му се случва... След това тези среднощни негови будения със силен плач престанаха.

Направо ми стана жал за дядо ти. Да е виждал умрели хора, да не му е вярвал най-близкият му човек, да го е криел от всички и  да е живеел така много години. Като нищо е възможно да е пийвал повече, именно заради виденията си.Може би е трябвало да ти се довери по-рано. Лека му пръст!
 Ти вчера явно си имала гост. Но кой ли е бил? Неприятно звучи усещането ти за изтръпване, хубаво е ,че не си се изплашила.
 Може и синът ти да има дарба. Това е тежко.   

Такива контакти не са дарба, просто са дадени. Дарбата е нещо с "+" знак.

Доста деца виждат същества от други "светове". Свещите успокояват реакциите им.

Да, за децата знам. Имам предвид, че може като дядо си да вижда и да контактува с  починали през целия си живот. На това аз му казвам дарба.

Не дарба, по скоро проклятие!!! В последните си 7 години от живота си той прекара само вкъщи не излизаше никъде, дори и на двора! Имаше страх да седи сам. Предполагам, че в следствие на тези му видения. Пиеше.... Отиде си в страшни страхове, но последното, което поиска беше да си пийне ракия. Не даваше на баба да излиза от стаята, защото тогава получаваше тези видения. Незнам!
Много е страшно! Да не дава Господ!

На Ехото, най-приятното място за разходка. Рядко се случва, но е много неочаквано и бързо изчезва мъглата. Бях чувала като малка и не вярвах, но когато ходихме на серенади преди бала, минахме една вечер и точно тогава, като слязохме в ниското се появи мъглата. Добре, че бяхме много хора, но след това само с кола минавам оттам.

Моята баба преди да почине също виждаше умрели хора. Една сутрин се събудихме от уплашените и викове. Каза, че една съседка, която отдавна беше починала и една друга жена, която не познавала уж й дошли на гости, а пък легнали върху нея.
Чувала съм за светещите хора. Едно гадже имах, заведе ме в къщата на баба си. Тя беше качила всички столове по леглата, защото вечер светещите хора идвали и не можела да ги изгони, малко след това жената почина. И една друга баба също ги виждала тези хора, но тя се самоуби.