От кого получавате/получавахте подкрепа за кърменето?

Най-много ме подкрепяше и споделяше опита си мама!

С първото ми дете разчитах само на подкрепата на мъжа ми и майка ми. Информация получавах от специализирани списания и литература.
Сега нещата са много по-лесни. Отново семейството ми ме подкрепя, разчитам и на информацията на форума и съм решена да кърмя много дълго .

И за двете си деца съм имала решаващата подкрепа на майка ми (кърмила и трите си деца). Кърменето на първото ми дете бе кратко (3 мес., в духа на 80-те г. и много ранното захранване), но без особени проблеми. При второто - основно се информирах от форума, беше минало много време от първото раждане и исках да си припомня нещата, че да не се червя ако не се сещам нещо, а всички очакват да съм "печена" майка със стаж.  Изчитането на библиотеката на кърмаческия форум и много от линковете ми помогна да съм напълно адекватна още в първите часове след раждането и да се справя с всички проблеми - та и досега да имаме едно леко, лесно и приятно за двама ни кърмене.

и двете си деца съм ги кърмила до три месеца подкрепа от семейството предимно .

Мъжът ми страшно ми се кефи, че реших да кърмя докато мога, майка ми също, само свекито определя кърменето като отживелица и ми дава за пример майки хранещи бебетата с АМ. Но и против да бяха пак щях да си кърмя! Доста изчетох и аз тук, за да реша да не го правя.     

Мъжът ми  ме подкрепяше, но семейството - не. От приятелка получавах подкрепа, но имаше и такива , които ми се чудеха. Лекарката определено не ме подкрепяше. Към ЛЛЛ не съм се обръщала за подкрепа, но четох доста материали.
И НАЙ-ГОЛЯМАТА ПОДКРЕПА ПОЛУЧИХ ОТ ТУК - ОТ ФОРУМА . БЛАГОДАРЯ ВИ , ЧЕ ВИ ИМА!   

Съпругът ми и семейството ми не само ме подкрепиха, но се опитват по всички възможни начини да подпомогнат кърменето.
В Токуда неонатоложката ме подтикна да пробвам само на кърма веднага щом млякото ми слезе след секциото.
Срещам известни трудности заради недостига на кърма и получих помощ и подкрепа и от Ла Лече Лигата.

Никой не ме е подкрепял, насърчавал, окуражавал, нито пък ме е спирал, ограничавал, тормозил или каквото и да било.
Кърменето дойде и се прие от мен и хората около мен напълно естествено, без каквито и да е коментари-ще кърмя ли, няма ли да кърмя, колко ще кърмя, защо ще кърмя....
От мен се лееше кърма в изобилие, никакви мастити, рагади, бучки или подобни неща не получих, така че за мен и за околните кърменето не създаваше никакви неудобства или проблеми. Така че въпросът за това дали се чувствам подкрепяна или не, пред мен не стоеше въобще. Кърмих-нещо, което аз и близките ми приемахме за напълно естествено, и на ум не ми е идвало, че трябва да обсъждам това с когото и да е.

Семейството ми ме подкрепяше
Но никога не съм си поставяла кърменето като фикс идея или пък никога не съм го отричала, стана доста естествено при мен...Както и трябва да бъде 

Имах подкрепа за кърмене от всички (по скоро бих го нарекла натиск),но не съм кърмила.

Имам пълната подкрепа от таткото, семейството ми, близките ...
От болницата - какво да кажа нямаше кой да ни погледне, да помогне, да насърчи - не ми е пречело - Имах много информация от тук - Белинда  - ЕДНО ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ ЗА ВСИЧКИ СЪВЕТИ. Както и от всички други майчета споделили в нашата отчетна и кърмаческия подфорум. Дори не искаха да ни изпишат с малката - защото беше смъкнала повече от 8 % - но за нейните 4500г - и трудното преминаване от Адапте на кърма / бях по дълго в реанимация - си беше нормално/. Дори не са искали да правим пробно кърмене или дори да видят имам ли кърма.
А педиатърката - каза, че я интересува дали наддава детето. Което незнам какво ще рече. Още ми е ранно да се замислям дали ще остане тя. За мен е важно щом мога да си кърмя детенцето колкото мога. Имам страхотен пример от снаха ми - кърми племеницата ми 2 год и 4 месеца 

Таткото най-много ме подкрепя. И как иначе, като си спи спокойно нощем и не е чува бебешки рев  ! Родителите ми, както и неговите, никога не са ме питали докога мисля да кърмя, нито ме карат да отбивам, но понякога усещам  лек смут, когато стане дума за това пред техни познати. Баба ми ме караше да го отбивам, когато малкият беше на 5 мес., но след като си поговорих с нея си спомни, че братята и сестрите й до доста късна възраст са тичали след майка си с филия хляб за да я "понакваси" с кърма  . Още на първото посещение вкъщи педиатърката ме посъветва да давам вечер АМ, за да мога да се наспивам. Не съм пробвала, но не мисля, че щеше да помогне.  Малкият просто обича да усеща топлинката на мама. Приятелите ми се радват. Определено се учудват, когато научат, че "да, още се кърмим", но това се дължи повече на факта, че аз съм кърмачката с най-дълъг стаж около тях.  Затова пък, благодарение на Интернет пространството се запознах с майчета, кърмили много по-дълго. Интернет е мястото от което научих и научавам всичко, което ме вълнува за кърменето.  Присъствала съм и на срещи на ЛЛЛ, където съм намирала отговор на питанията ми, както и живия контакт с други мами.

От всички винаги съм имала подкрепа, най-вече от таткото  .. само дето напоследък все повече хора ме гледат странно, като кажа че кърмя още 
Бу 

Още преди да родя започнах да се интересувам за кърменето и съответно да получавам информация от няколко акушерки.

След самото раждане-всички в болницата се изреждаха да ме съветват и помагат,включително консултант по кърмене-доброволец,тъй като малката не сучеше изобщо.

Първите дни след раждането в дома ми също идваха акушерки-да повтарят каквото ми бяха казали вече в болницата. Аз вече я хранех със спринцовка и лъжичка, с изцедена кърма.

Най-после дойде консултант,който не повтаряше заучени фрази,а знаеше каква точно е ползата от кърменето,който забеляза колко голямо желание имам да кърмя и който от пръв поглед видя,че зърната ми са плоски,извади от чантата си силиконови накрайници и 20 пакетчета ланолин и ми пожела Успех!

(Да вметна,че не раждах в България).

Съпругът ми през цялото време ме е подкрепял и ме подкрепя!

Роднините ми ме подкрепяха също,макар че с течение на месеците някои от тях започват да не са много ентусиазирани от факта,че дъщеря ми е така зависима от мен,а не от тях например.

Приятелите ми ме подкрепяха докато малката навърши 1 годинка.После изведнъж решиха,че със съпруга ми имаме нужда от психиатър.

Относно подкрепата от страна на българските лекари,педиатри,джи-пита-ТАКАВА СЕ СЛУЧИ ЕДИН ЕДИНСТВЕН ПЪТ!В останалите случаи, освен опит да ме унижат и да ме изкарат некомпетентна - друго нямаше!

Благодаря на ФОРУМА - единствения БГ-източник,от кадето получих стимул и подкрепа,макар и анонимно!    

Малко дълго стана,ама реших да съм по-изчерпателна.   

Най-вече майка ми ме подкрепяше и благодарение на нея все още кърмя сина си!!! Мъжът ми също ме подкрепя!!!