Променят ли се хората?

  • 10 321
  • 32
# 15
Благодаря ви момичета за отговорите, четох една тема в ДиС за кръстопътя в живота, този през който минаваме всички. Това което ми хареса най-много е че човек трябва да слуша интуицията си, вътрешния си глас за да се чувства щастлив от взетите решения. Реалноста обаче е друго нещо и всеки решава може ли да си позволи да се довери само на интуицията си.

Да се надяваме да има повече добри същества около нас, като в онази песен... Hug
Виж целия пост
# 16
Моят бивш не се е променил, същия безотговорник си е. За себе си - нещо не мога да кажа, объркана съм в момента. Мисля, че се промених, детето, самотното родителство, а сега и поредното изпитание- да, промених се. Но в резултат от поетите отговорности и промените в обстоятелствата, някак самия живот те променя, изисква от теб да се промениш към по-добро, инак няма да оцелееш. Ако неговият живот не изисква от него, той няма да се промени. Незнам дали ме разбирате. Като цяло детето ме промени. Проясни ми се визията - важно-маловажно. Но около мен много хора не се променят, седят си на едното си ниво и то ги удовлетворява, не искат да положат усилия да станат други, щото то не става от само себе си, необходими са постоянни усилия на волята.
Виж целия пост
# 17
Мисля,че основните черти на характера не се променят, могат да се подтиснат или усилят в определени етапи, но си остават (един вид скелет, костна система). Обаче начинът на живот може да промени начинът на мислене, а от там и отношението към света, отчасти поведението и т .н , много е сложно (това го оприличавам, като мускулите). Може би това е смисълът на поговорката "Вълкъткозината си мени, но нравът си не". Но всъщност възможно е да има и хора , за които да няма невъзможни неща..........................
Виж целия пост
# 18
Според мен хората се променят само когато истински го желаят. Хората които се променят дори не го съзнават , те просто правят нещата така , както са угодни на партньора им и с времето промяната е налице. За това обаче е нужно постоянство и време. Ако желаеш този мъж си дай време и го наблюдавай. Някои се променят , другите си остават същите "гов.а" .
Виж целия пост
# 19
jivotut e kratuk hora imate deca mislete za tqh ne za sebe si i se staraite da namirate polojitelnite si 4erti koito da zali4avat lo6ite  obi4aite se  nikoi ne e idealen !!!  
Виж целия пост
# 20
всичко се променя, хората също но дали ние успяваме да се напаснеме на новата ситуация !!!
Виж целия пост
# 21
jivotut e kratuk hora imate deca mislete za tqh ne za sebe si i se staraite da namirate polojitelnite si 4erti koito da zali4avat lo6ite  obi4aite se  nikoi ne e idealen !!!  
Ох,дано не прозвуча грубо,но ми е писнало от подобно мнения.
На мнение съм,че ако аз съм добре и детето ми ще е добре.Ако аз съм зле,изнервена и то ще се чувства по същия начин.
Как една майка би била достатъчно пълноценна,като е подтискана,караща се.Същото се отнася и за бащата.

Ако погледна от моята камбанария в момента детето ми се чувства много по-добре,отколкото когато бяхме заедно.
По-спокоен е и извлича най-доброто от двамата си родители.Когато бяхме заедно баща му не му обръщаше достатъчно внимание,но сега е
много по-различно.Опитва се да общува с него(преди този момент го нямаше,целувка за "Лека нощ" беше почти достатъчна),играят заедно.

И точно защото животът е кратък,реших че това решение е по-добро за всички.В този,краткият живот трябва не да се примиряваме с нещата,които не ни харесват,а да ги променяме.
Виж целия пост
# 22
Правилно, Пате, и аз съм на същото мнение.
Искам да науча дъщеря си да обича себе си, а най-добрият начин за това е личният пример.

Виж целия пост
# 23
Живота прави от добрите лоши,а от лошите добри! Ще защитя това си мнение с малко факти ...
Когато си прекалено добър с някой обикновенно ти се качва на главата и те прави нещастен оттам се променяш и подтискаш добротата си в омраза! Лошите хора си мразят по принцип и това често се бърка с това, че са страдали някога ... Оттам хората им съчувстват и ги правят по-добри. Примирете се с мисълта,че добрите винаги страдат! Няма човек в този форум, който може да ме убеди, че човек не се променя ... Ситуацията променя абсолютно всеки.
Виж целия пост
# 24
Когато си прекалено добър с някой обикновенно ти се качва на главата и те прави нещастен

Ако си прекалено добър с някой и той ти се качва на главата, значи не си добър със себе си.  Wink
Това го разбрах покрай моя на път да стане бивш съпруг, за което разбира се съм му много благодарна.  Hug

Виж целия пост
# 25

 Няма човек в този форум, който може да ме убеди, че човек не се променя ... Ситуацията променя абсолютно всеки.

Естествено, че се променяме..
Особено при по-стерсови или екстремни обстоятелства..
Къде видя някой да твърди обратното??

А относно добротата - тънка е границата между нея и овчедушието.. Sunglasses
Виж целия пост
# 26
Звучиш ми балансирано. 7 години са дълго време, за да си сбъркала генерално в човека. Има такива критични периоди във всеки брак, наистина във всеки! Ще минете и през това и ще бъдете по-силни. Не се отказвай. С който и да бъдеш, все ще трябва да търпиш нещо в него, което не ти харесва. Я претенциите му, я мързела, я безотговорността.
Седни с някой, който харесва мъжа ти и си поговорете заедно за добрите му страни. Дали ще е за това, че можеш да разчиташ на него, дали че е мил с теб, дали че е добър баща, съвестен и т.н. Просто си спомнете защо се обичате.
Всичко ще е ок  Grinning
Виж целия пост
# 27
Оооо променят се и още как Peace.Страхьт да загубиш най/близкият ти 4овек прави 4удеса Wink.
Седем години са доста,поговорете,кажете си кой от какво има нужда,на кой какво му е липсвало през тези години.Опитайте,ако не се полу4и Thinking,ще знаете ,4е сте опитали поне да си запазите семейството.
Виж целия пост
# 28
Няма човек в този форум, който може да ме убеди, че човек не се променя ... Ситуацията променя абсолютно всеки.

Като цяло характера не може да се промени - отново ще защитя тази теза. И най-грешнатаедия при жените е желанието да променят мъжете! Няма да стане...На вас приятно ли ви е някой да ви променя? newsm78 Друг е въпросът с компромисите, които се правят в името на връзка/семейство. И до колко единия ги прави повече от другия и прага на търпимост къде му свършва...Щото докато се тресат големите емоции е лесно да се "променяме" в името на другия да му е добре...ама после лъсват истинските характери. А онези обещания за промяна - за мен това е обещание понеже и двамата се страхуват да променят стереотипите си и пробват до къде ще се изтърпят....обикновено не се получава....А колкото до поста на bloodywhite - мила, на 16 години още си в пубертета и характера са оформя така че може да се промени...но като станеш на 30 и отгоре и някой се опитва да те промени...no way....
Виж целия пост
# 29
 Според мен човек се променя, ако има достатъчно силна мотивация за това.
Мой познат, който беше върл пушач и изобщо не се съобразяваше с никой, пушеше навсякъде, отказа цигарите от раз, когато му откриха заболяване. Сега дори е горд от себе си.
 Ако някой наистина цени човека до себе си и осъзнае, че с поведението си го наранява, би се променил веднага.
Според мен егоизмът е достатъчно силен и не позволява дори елементарно уважение.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия