Трудно ли се гледа дете без баби и дядовци???

  • 18 905
  • 215
# 45
Има и друг начин - детегледачи/ки, има ги и почасово.
Виж целия пост
# 46
Така е, на нашата бавачка заплащаме допълнително при извънредно оставане, като я питаме поне един ден предварително. Едва ако не може питам разни баби и дядовци.
Виж целия пост
# 47
По-добре ми е, че никой не ми се меси, не ми казва как да си гледам детето.
Гледам го напълно сама (мъжът ми е в чужбина). Има баба и дядо , но и те са в САЩ.
В редки случаи, когато трябва да изляза и не мога да взема с мен детето, викам жена почасово.
Синът ми е моето другарче.
Не ми е тежко, въпреки , че спя по 5 часа на денонощие и въртя цялото домакинство.
Режима на детето и добрата организация на майката са в основата.
Виж целия пост
# 48
Искам да ти кажа, че не е никак лесно. моята дъщеря е на 1.6г. и е щура за двама. в момента е в период на залепване за мен и мрънкане за всяко нещо. непрекъснато я водя с мен навсякъде, няма на кога да я оставя и за 5 мин., мъжа ми е на работа и я вижда вечер за 1 час докато я купем и оправяме за сън. Имало е дни в които леко съм полудявала и съм го чакала  с нетърпение да се върне за да си почина поне за малко. Незнам как ще е занапред.
Виж целия пост
# 49
Не е трудно, а благодатно. Усилията си струват.
Говоря вече от позиция на майка на ученици - 7 и 2 клас. Големият може да домакинства - готви, наглежда и спира пералня и сушилня, пазарува, бърше прах, прибира. Малката е първа помощница - прави си сандвичи засега, прибира, пазарува по-малко. С една дума - самостоятелни и уверени деца.
Имат братовчеди, които съответно са 9 и 4 клас - гледани са като царчета, дори баба им идва да им сипе манджа на обяд, те не могат явно да си стоплят нищо на микровълновата, за останалото не коментирам. А като се сетя преди години колко ми се е искало да изляза на шопинг или  да загубя час във фитнеса като майка им newsm78
Виж целия пост
# 50
Не е трудно, а благодатно. Усилията си струват.
...
Laughing Баш туй имах предвид, като писах, че отговорът не е еднозначен. Зор е от една страна, от друга обаче резултатите определено си струват.  Wink
Гледам, че и хранителният режим на хлапетата е според разбиранията ми за правилност, и ТВ не се гледа до откат и лигавщини няма и големият сам се готви за училище, сам си топли яденето, даже и закуска ми е правил вече /ІІ клас/.
Виж целия пост
# 51
Трудно е, да, обаче още по трудно е когато има баби наоколо.Всяка е с разбиранията си и в един момент детето ще се чуди, кое е правилно и кое не.  Crazy
Вярно е, че вечер сме като скапани, но както казаха мамите преди мен-има гледачки, ако искаш да излезеш някоя вечер.
Ние сме на принципа-спокойни родители-спокойни деца!Не, че при нас винаги са спокойни децата(щури са) ама се опитваме!
Judy , браво на твоя палавник.   bouquet
Виж целия пост
# 52
Не е трудно, а благодатно. Усилията си струват.
...
Laughing Баш туй имах предвид, като писах, че отговорът не е еднозначен. Зор е от една страна, от друга обаче резултатите определено си струват.  Wink
Гледам, че и хранителният режим на хлапетата е според разбиранията ми за правилност, и ТВ не се гледа до откат и лигавщини няма и големият сам се готви за училище, сам си топли яденето, даже и закуска ми е правил вече /ІІ клас/.
Това със сигурност е била най-вкусната закуска за тебе  chef
Виж целия пост
# 53
Не ми е трудно, ама въобще. Гледаме си го сами с баща му. Миналата година си ходихме до БГ и се надявахме бабите да помогнат поне за 1 месец, само че пак ние си го гледахме PeaceСега е по- голям и по- самостоятелен, ако не може да каже то поне може да покаже какво иска или какво не му е наред.
Не съжелявам нито за секунда, че само ние си го гледахме Peace
Виж целия пост
# 54
Сандвич беше, ама все едно- направило го детето, постарало се. И масата си вдига и сервира и леглото си оправя, обаче никога не е имало кой да го "отмени", щото е "горко" и "малко"  Laughing, нито кой да ми прави забележки в негово присъствие, че му възлагам задачи, които, видиш ли, не били за него. Като беше малък го учехме да пие от чашка и майка ми се завъртя, за 5 минути шишето с биберона беше в ръцете му, за хранене, лигавене и липса на режими да не говорим въобще, не ми се мисли.
Въобще не ми допада "бабино" отглеждане на деца. Нека се радват, когато им ги водя на гости, тогава не ми пречи- нали е за малко, не влияе на възпитанието.
Имах една съседка, която все се оплакваше, че като била оставела за някоя и друга седмица нейните хлапета при бабите ставали "отвратителни". Все й се чудех що им ги оставя тогава, като след това поне месец викаше до откат из къщи.
Виж целия пост
# 55
С времето става все по- и по-трудно. Laughing Wink
Организираш деня си, така че да можеш да си заведеш/вземеш детето от ДГ/училище и водиш на някакви занимания, което означава понякога да отхвърляш предложения за работа поради невъзможност да си на разположение. 
Избираш ДГ/ училище/ занимания според времето, което можеш да отделиш за път.
Като търсиш училище или го търсиш със занималня, или си плащаш за детегледачка.
Понякога се налага да отхвърляш априори детски занимания, поради несъвместимост с работното ти време или да предприемеш съботно-неделни такива, защото през седмицата просто не става.
При случайна болест настава хаос - не можеш да предвидиш кога точно ще ти се наложи да отсъстваш от работа, за да се организираш предварително.
Но както са казали братушките "Ще преживеем и изобилието..."
Виж целия пост
# 56
Трудно е-да,но не и невъзможно.
И не е вярно,че става все по-трудно.Нямаме баби и дядовци около нас,гледаме си сами двете дечица.Справяме се.Понякога викаме почасово детегледачка и така,да са ни живи и здрави дечицата.Вече са големи,често се заиграват сами в стаята си и на нас с тати ни остава време да седнем на дивана и да си поговорим,да изгледаме новините ...
Виж целия пост
# 57
По-трудно е да имаш такива, да живееш дори с тях, а да няма кой да те отмени, да ги погледа.
Виж целия пост
# 58
Беше ми трудно в началото ,много даже .
Когато мъжа ми го извикаха на работа в Бургас ,тръгнахме с децата заедно.Малкия беше на 2мес бебе,каката -първокласничка.Първата година мислех ,че ще полудея.Малкия ревеше нон-стоп.Сутрин съм го извеждала в 6 часа в парка ,за да поспи на въздух и аз да пийна кафе, за да се ободря.По цели нощи не спеше.Каката в първи клас ,не може да свикне че домашните се пишат днеска ,а не след 2 дни.Татито на нова работа ,работеше едва ли не по 24 часа.Следващата година го пратиха на два курса във Варна за по 3 мес.Идваше си само в петък и понеделник сутринта тръгваше отново.Като си идваше в петък ,просто се отпусках на дивана и заспивах.То бяха болести и на двамата.За всичко да мисля.Лош период.
Сега вече е друго .Имам пораснали ,умни и спокойни деца.Разбират ме и ми помагат.Дъщеря ни е втора майка за дребния ,а и той е съвсем пораснало момче.
Не успях да стигна до психиатрия и се справихме без помощ отстрани,с което много се гордея.
Heart Eyes
Виж целия пост
# 59
Трудно е-да,но не и невъзможно.
И не е вярно,че става все по-трудно.

Фантичка, аз съм била без помощ и когато дъщеря ми беще в градина, и когато беше в училище.
Повярвай, че като тръгне на училище проблемите стават повече Peace То не е само училището и занималнята, воденето и вземането, имаш извънкласни мероприятия, имаш курсове или спорт, имаш рожденни дни.
Естествено, че не е невъзможно. Просто обръщайки се назад виждам, че организацията с малко дете ми е била по-лесна отколкото със средно голямо дете.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия