Хиперактивност с дефицит на концентрация

 
Ева, не пречи да пишеш и тук.
И ако наистина има неща, които те притесняват в поведението на детенцето ти, да потърсиш адекватна помощ.

Здравейте! Аз съм майка на 7-годишно момче, с което е много трудно да се справи който и да било от роднините. Моля за вашата преценка, за това което ще опиша и евентуално насоки как да се справим. Когато беше на 2 г. личната ни лекарка го нарече хиперактивен и предложи да изпише успокоителни. Проблемът беше в това, че той не можеше да се задържи на едно място дори за секунди, пищеше и се мяташе на пода или на улицата, на тротоара - зависи къде ни застига това, което не може да понесе, един вид непримиримост с нищо. Аз отказах категорично, за мен той беше буйно дете, а и още не употребяваше много думи и реших че не може да се изрази и затова реагира така. Дойде време за детска градина, представете си, как ме посрещаха учителките в продължение на 4 години. Нямаше ден, в който той да е бил като другите деца. Направи ми впечатление, че никой не го нарече "палав", а думата беше "неспокоен". Присъствала съм на открити уроци в ДГ и ми идеше да се скрия след това. Всички деца вперили поглед в учителката, само моето гледа назад към мен и си вдига краката на масата или се изляга на стола и всичко това съпроводено с непрекъснати движения, съответно не слуша урока и не внимава и това пред очите ми, а се оказа и всеки път по време на занимание. Бяха вдигнали ръце. Тази есен е първи клас и съм просто уплашена. Баща му не дава дума да се каже за специализирана помощ, може би защото успя да го научи да чете и да смята дори с по-големи числа. Това, последното е много обнадеждаващо, но баща му не може да е постоянно до него.
   Освен непрекъснатите движения, които прави по време на занимания, хранене, къпане и др. задължителни процедури, искам да добавя, че говори страшно много, все по-често го наричат досаден. Правят му се много забележки, но никога не взема поука. Общо взето, не дава да го учим на нищо, плаче непрекъснато почти, дори за дребни неща, като например защо не може да постави дадена част от конструктора. Често заплашва, че ще "си отиде", защото е най-лошото дете - това последното защото всеки му се кара.
    Детето има нужда от помощ, а аз не знам как. Хиперактивност ли е това?

Hrisy, мога да те посъветвам да се консултирате с невролог и психолог.Специалистите ще кажат дали е хиперактивно детето, и дали трябва специална терапия.

Пропуснах да напиша, че в редките случаи, когато е спокоен, той всъщност може да бъде много грижовен и добър. Имам чувството, че понякога си налага да бъде такъв, но бързо му омръзва, може би защото трябва да прави нещата бавно и да говори бавно /логопед отчете бързоречие/. Има много развито въображение и никога не се отказва от това, което си е наумил, дори след наказване /спирам телевизия, компютър и др. подобни удоволствия/. Винаги има мнение по всички въпроси, намесва се без срам в разгорите на възрастни, дори непознати хора.

Мила Hrisy, при вас може би има само хиперактивност, без дефицит на концентрация щом нямате проглем с говора. Но това разбира се трябва да бъде установено от специалист. Хиперактивността и неспокойствието със сигурност ще му попречи в училище така че потърсете помощта на специалисти: детски психиатър, невролог или психолог. Успех и пиши, ако има промяна при вас.

Така е. Моята дъщеря е вече на 14 ,но още си има проблеми от тоя род в училище .Но в първи клас беше най-страшното.Не можеше да издържи седнала  през целият час,постоянно ставаше от чина,въртеше се...
Консултирайте се ,е моят съвет.

Страх ме е, да не преувеличат проблема, не искам и лекарства. Но, щом и препатили считат че е необходимо, остава да убедя таткото, че проблем наистина има. Все пак, аз съм тази, на която се налага да общува най-често с детето и да се боря с ежедневни, уж елементарни навици. Проблем е миенето на ръце, храненето в определени часове и ред други неща, които би трябвало вече да не правят впечатление на едно 7-годишно дете, а да ги изпълнява без коментар. Замислих се, дали аз не греша във възпитанието му, но все пак това е доста време на борба без особен напредък. Държи се като дете, което е в пубертет, всичко е наобратно и никога не е съгласен с това, което му се казва. Постоянно спори, което допълнително изнервя обстановката. Когато опитам с безкрайна доброта да подходя към него, той ми се качва на главата. Когато съм лоша - ефектът е точно наобратно на желания. Може да плаче с часове от обида, че не е постигнал това което си е наумил. В градината, учителката казваше "Той не е глупав, но не внимава и не слуша какво му се говори. Играе му се." Когато сме навън, винаги е покатерен някъде /катерушки, люлки/ и виси надолу с главата, захванат само за краката си. Гледката е страшна за околните. При опита ми да го прибера става голям панаир и започва на висок глас да вика "ти не ме обичаш". Хората биха казали, че е лошо възпитан, но според мен, това е енергия, която той не може да изразходи и ни прави луди.

ХИПЕРАКТИВНОСТ И ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕТО



Прояви:
•   Разстройство на вниманието;
•   Импулсивност;
•   Повишена двигателна и говорна активност;


РАЗСТРОЙСТВО НА ВНИМАНИЕТО


Критерии (трябва да се проявяват поне 6 месеца):
•   Детето често е неспособно да задържа вниманието си върху детайлите, допуска често грешки от небрежност;
•   Обикновено с труд задържа вниманието при изпълнение на задачи или по време на игра;
•   Често ни се струва, че детето не слуша това, което му се говори;
•   Често не е в състояние да се придържа към инструкциите и да изпълни докрай започнатото (това не е свързано с негативно или протестно поведение и не се причинява от неспособност да се разбере задачата);
•   Изпитва трудност при организирането на самостоятелно изпълнение на задълженията или друг вид дейност;
•   Обикновено избягва да се включва при изпълнението на такива задачи, които изискват по-продължително време умствено напрежение;
•   Често губи вещи, необходими за вкъщи и за училище;
•   Лесно се увлича от странични стимули;
•   Често забравя неща от ежедневието;

ИМПУЛСИВНОСТ

Критерии (трябва да се проявяват поне 6 месеца):
1.   Винаги намира отговор на въпрос (дори да не е верен);
2.   Чести промени в настроението;
3.   Много и дребни неща го изкарват извън кожата (раздразнителност);
4.   Харесва му да прави неща, които могат да се свършат бързо;
5.   Лесно се обижда, но не е злопаметно;
6.   Често има чувството, че всичко му е омръзнало и скучно;
7.   Без колебание бързо взема решение;
8.   Рязко може да откаже храна, ако не му е харесала;
9.   Непрекъснато се разсейва при упражнения, дори и ако са физически;
10.   Викнете ли – и то вика;
11.   Обикновено демонстрира увереност, че ще се справи с всичко;
12.   Често нагрубява възрастните, обезценява авторитетите;
13.   когато стоим до него, имаме чувството, че кипи от енергия;
14.   Дете повече на действията, отколкото на думите;
15.   Дете, което непрекъснато изисква внимание;
16.   Не се подчинява на общи правила за реда – склонно е всеки път да променя правилата, за да са му удобни;
17.   Често се афектира по време на игри и повишава глас;
18.   Лесно забравя поръчки, особено на възрастен;
19.   Обича да лидерства, да организира и предвожда останалите;
20.   И похвалата, и порицанието му действат много по-силно, отколкото на другите деца;



ДВИГАТЕЛНА И ГОВОРНА АКТИВНОСТ

•   Детето непрекъснато се движи, не може да стои на едно място, спи малко, което още повече снижава прага на контрол и засилва хиперактивността;
•   Дори когато разговаря, непрекъснато движи ръцете си, премества нещо, върту някакъв предмет в ръцете си. При говор чести застъпва и/или изяжда думи; засипва слушателя си с въпроси, без въобще да с еинтересува от отговора;

ПРАВИЛА ЗА РАБОТА С ДЕЦА С ХИПЕРАКТИВНОСТ

•   Създайте постоянен дневен режим на детето както вкъщи, така и в детската градина/училище и настоявайте той да се спазва;
•   Уеднаквете стратегиите на възпитание – между родителите (в семейството) и с учителя (детска градина/училище);
•   Организирайте подходяща среда за работа – да сяда далече от прозореца, от играчките и от други ярки дразнители;
•   Работете с детето в началото на деня, а не вечер;
•   Намалете работното натоварване на детето;
•   Разделете работата на по-кратки, но по-чести периоди;
•   Давайте кратки, ясни и конкретни инструкции;
•   Бъдете драматични и експресивни, не монотонни;
•   Намалете изискванията за акуратност в началото на работата, за да формирате чувство за успешност;
•   Поставете детето по време на занятията до възрастен;
•   Използвайте тактилния контакт (елементи на масаж, докосване, поглаждане);
•   Договорете предварително с детето бъдещите действия;
•   Представете на детето възможност за избор;
•   Използвайте гъвкава система за поощрения и наказания;
Важно е да се знае от родителите и учителите, че за да говорим за състояние на хиперактивност, гореописаните състояния трябва да се наблюдават и проявяват от детето навсякъде, не само у дома или в детската градина/училището. Много често тези симптоми се улавят твърде късно или се бъркат с палаво, буйно и темпераментно дете. Но това дете (палавото, с по-буен темперамент и характер) НЕ се държи така непрекъснато и навсякъде, винаги има компенсация – ако вкъщи е палаво, в детската градина/училището детето е послушно и изпълнява без проблеми поставените задачи, докато хиперактивното дете е еднакво неизпълнително и буйно и у дома, и в учебното заведение, и на детската площадка. Това може да доведе до изолация  - другите деца не го разбират, странят от него и не е желан партньор в техните игри, което пък от своя страна води до понижаване на самочувствието и негативна самооценка на детето. В никакъв случай не можем да говорим за хиперактивното дете като за дете с интелектуални нарушения и затруднения – проблемът тук е в понижената концентрация, а не в липсата на такава. Много често такива деца, ако бъдат подложени на правилен оптимален дневен режим, постигат големи успехи и тяхното ниво на интелигентност доста често е над средното за деца на тяхната възраст.




пс; благодаря на Петя  за    информацията 

Hrisy, аз също така си мислех в началото че не съм си възпитала добре детето, но не е така това се дължи на хиперактивността и то не е виновно че прави така и ти също не си виновна за това, така че не се обвинявай. Щом не искаш да приемате лекарства потърси добър психолог, който ще ти даде добри съвети как да се отнасяш със сина си в такива ситуации, а още по-добре ще бъде ако започне да работи с него. Детето ще бъде много по-спокойно, ако се въведе някакъв ред,  дисциплина и режим  в живота му. А също така избягвайте и честите забележки, защото те също травмират допълнително малчугана, просто отминете нервния му изблик без да му обръщате особено внимание и той сам ще се успокои и тогава най-добре да му обясните къде е сгрешил и защо не трябва да прави така. Желая ти успех.

извинете ме за скептичността ,но си мисля,че психолозите взеха прекалено. много да се намесват в живота ни.Знаят незнаят,чели не чели поставят диагнози от които родителите се стряскат/впрочем не само психолозите ами и доста лекари са на същия хал/.Така като чета симптомите ,че то аз съм ги имала повечето ,а и още имам някой от тях.
Отностно този пост си мисля,че това си влиза във възпитанието на всяко дете и всеки родител трябва да го прави без значение ,какво е детето му

ani69, ако не бяха лекарите да поставят диагноза на детето ми, и ако не беше логопеда/психолог да започне терапия с него, още щяхме да тепаме на едно място.Щеше да си минава времето, проблема щеше да се задълбочава още повече, и щях да продължавам да чувам"бабешки небивалици", че като станело голямо щяло да се оправи, че еди кое си дете така правило до 5-та си година и после му минало.Може да са малки постиженията ни със сина ни/благодарение на психолога/ , но те ме радват.Аз не можах да постигна това, което тя направи, и не защото съм лоша майка, а защото специалните деца имат нужда от специална терапия, подход, занимания, които обикновенния родител не ги знае.Аз тепърва се уча.

Аз искам да добавя, че при едно хиперактивно дете, ако се спазва споменатия режим има някаква надежда денят да мине без поредната истерия и рев за ....не се знае за какво. Докато едно средностатистическо дете може да си живее нормално и без такива усилия за спазване на какъвто и да било режим (имам предвид стриктно спазване на часовете) - то ще бъде доволно стига да е нахранено и наспано, другото и само може да си го подреди.  И няма никакво значение поставена ли е диагноза от лекар или не - майката най-добре знае какво е детето и.
Аз имам конкретен пример пред очите си, затова съм стигнала до този извод и мисля че имам право, но който не се е сблъскал с такова дете(хиперактивно) незнае какво всъщност значи да си го имаш у дома....

За моето дете важат 99% от описаните от bluevelvet симптоми. Единствено, сънят му е добър. Той спи добре от бебе, но когато не е изразходил достатъчно енергия през деня /примерно - вали дъжд и седим вкъщи/, то тогава заспива много много трудно. Общо взето, имам чувството, че е описано поведението на моето дете. И се плаша, защото освен него имаме и син на 1 год., който ще копира поведението на брат си.

И аз до скоро ревах тук, подозирайки детето си в хиперактивност. Всъщност още не съм сигурна че не е, защото поведението му е като на твоя син на 2 годинки. Не говори още и реагира бурно всичко. Тотално неконтролируем е. Иначе бърбори много, обяснява на бебешки език. Спането уж не му е проблем, но става рано. Понеже спи в отделна стая далеч от нас и не го чуваме. Но сега майка ми спи в съседната стая до него и казва, че нощем се буди и си пее, приказва и т.н. И става много рано - в 6 или по-рано. Та бяхме при специалист на кратък преглед и той отрече хиперактивност. Още е малък за диагноза, но според психолога и педагога е просто активен, но не хиперактивен. Другото, което ме успокоява е, че майка ми дойде да види детето и каза, че аз като малка съм се държала по същия начин. С тази разлика, че съм била бърза в проговарянето, прояждането сама, прохождането и изобщо бързо съм се развивала. Но това може да е защото съм момиче. Освен това  той е 2 езичен. Иначе поведението, маниерите - примерно начинът по който танцува, гледа нагоре и прави физиономии с очи, непокорен, пакостлив и т.н. била съм същата, чак се чуди как може да е като мен без да го е учил някой. Та се поуспокоих. Но докато не проговори няма да съм 100% спокойна. Не се шашкай - може би просто си е активно детето. Все пак е добре да се консултираш и то не с един, а няколко специалисти.

не отричам ,че има хиперактивни деца,но те са изключително малко/за болестно състояние говорим/всички останали са си просто темпераментни,палави дечица.А психолозите и психиатрите и те трябва да работят все пак.
Просто има родители ,които не са свикнали с палавоста на децата си .Представяли са си,че ще имат едно послушно момиченце или момченце ,което ще си играе кротко и няма да прави бели.Но....действителността е друга.Забелязала съм ,че в последните години се набляга на какви ли не болести и само се плашат родителите.Осъзнайте се и стига сте си втълпявали глупости