Логиката и разумът базират на опита и познанията ни, или на тези на хората с които се съветваме. Когато решаваме логично и разумно, вероятноста да сбъркаме е по-малка, но не е изключена.
Интуицията и "вътрешното чувство" базират на чиста емоционалност. Тоест тя - обикновено - ни "побутва" повече към решението, което ни се иска, но нещо ни смущава и възспира. Въпроса винаги е, колко ще послушаме тези си страхове и съмнения, или до каква степен ще ги игнорираме. И в крайна сметка колко те ще се окажат правилни. За съжаление това се рабира винаги в последствие.
Има една практика, която общо взето може да се приложи във всяко взимане на важно решение, когато не сме сигурни. Лист хартия и молив. Отгоре се пише проблема! След това Решение 1, под което листа се разделя на две графи (+) и (-), след това Решение 2 и отново същите две графи. Във всяка една, честно, ама много честно пред самите нас, се пише всичко за което се сещаме. Кое е "за", кое е "против". Нормално е да се сетим първоначално за най-важното, което дава и на първите аргументи, поне превидно, най-голямата тежест. Но не се приключва веднага, може и ден или седмица даже след това да се продължи, винаги, когато нещо ни идва на ума: в (+) или (-). И винаги от гледна точка днес, защото никой не вижда в бъдещето. Или поне повечето.
Важното е наистина нищо да не се пропусне, даже и - на пръв поглед - незначителни неща. Листа се попълва в "осамотение", т.е. за себе си, а не за други хора, т.е. наистина човек е хубаво да се поразрови и в най-тъмните ъгълчета на душата си, в търсене на аргументите за или против. След това се претегля, като се отдава внимание не само на броя, но и на важността за всеки аргумент за определеният човек.
Така обикновено се събират "разум и интуиция" на едно место, и накрая нещо надделява.
Интуицията и "вътрешното чувство" базират на чиста емоционалност. Тоест тя - обикновено - ни "побутва" повече към решението, което ни се иска, но нещо ни смущава и възспира. Въпроса винаги е, колко ще послушаме тези си страхове и съмнения, или до каква степен ще ги игнорираме. И в крайна сметка колко те ще се окажат правилни. За съжаление това се рабира винаги в последствие.
Има една практика, която общо взето може да се приложи във всяко взимане на важно решение, когато не сме сигурни. Лист хартия и молив. Отгоре се пише проблема! След това Решение 1, под което листа се разделя на две графи (+) и (-), след това Решение 2 и отново същите две графи. Във всяка една, честно, ама много честно пред самите нас, се пише всичко за което се сещаме. Кое е "за", кое е "против". Нормално е да се сетим първоначално за най-важното, което дава и на първите аргументи, поне превидно, най-голямата тежест. Но не се приключва веднага, може и ден или седмица даже след това да се продължи, винаги, когато нещо ни идва на ума: в (+) или (-). И винаги от гледна точка днес, защото никой не вижда в бъдещето. Или поне повечето.
Важното е наистина нищо да не се пропусне, даже и - на пръв поглед - незначителни неща. Листа се попълва в "осамотение", т.е. за себе си, а не за други хора, т.е. наистина човек е хубаво да се поразрови и в най-тъмните ъгълчета на душата си, в търсене на аргументите за или против. След това се претегля, като се отдава внимание не само на броя, но и на важността за всеки аргумент за определеният човек.Така обикновено се събират "разум и интуиция" на едно место, и накрая нещо надделява.
Така ли? Не знаех. Аз бях прочела преди много години за тази техника, не помня даже вече къде точно. От тогава съм я прилагала два пъти и наистина не съм съжалявала след това за взетото решение. Не че 2 пъти само е трябвало да взимам такива, обаче. 
Просто, обикновено знам какво повече искам, кое ми е по-важно, и решавам за него. Но на два пъти бях наистина тотално объркана. Хубавото на метода е, че не се взима решение в момент на емоционалност, или под някакъв натиск. Аргументите се появяват един след друг и пълнят ли, пълнят листа, и остават, а не потват в забрава, тогава, когато вече трябва да се вземе решението. Те са както рационални, така и чисто от емоционалност. Записвала съм си, на пръв поглед, "смешни" неща, или такива, които не бих посмяла да кажа на глас, пред друг. 
И наистина може да се приложи за всичко! 
все има нещо, което се случва, за да ми попречи. Не става никога от първия път. Тогава все си мисля, че това става, за да ме накара да се откажа. Но... проблем е характерът ми! Никога не се отказвам 
"Погрешен начин" на разсъждения няма. Ако един начин е за теб погрешен, за друг е - може би - точно правилният. Не отричам интуицията, но да решаваш всичко само на база нея, и с "четене на знаци" ми се струва нелогично! 
За това пък логика = 0. Но пък после е лесно! Правим отговорни за погрешното решение гледачката. 