За сигналите когато сте на кръстопът в живота си.

Да, съгласна съм.  НО ако става въпрос за пари е по-добре да се използва калкулатора.

Има сигнали, има.
Навремето трябваше да взема наистина съдбовно решение за една работа.
А съм на гости на едн приятелка.
Казвам си - каквото каже първо, това ще е.
А тя: "Оу, как се опарих!''
Обаче аз въпреки това се хванах с тая работа. И се опарих.

И сега чакам един сигнал "Зелено" ама кога ли ще го дочакам?
И за коя ли улица ще бъде?

 

"Добре развитата гадателна индустрия"  живее от несигурните в себе си хора, от тези които все чакат някой друг да вземе за тях "правилното" решение и с това да им спести отговорността за евентуални грешки, които всички правим понякога в живота си, избирайки някакъв вариянт на действие. И много са ефикасни тези начини, да  .... за кесията на гадателката, със сигурност.   

xenia , ти гледачка ли си? 

  мога ли аз да ти отговоря, вместо xenia? 

Аз виждааааамммм няколкоооо знаци! 
1. Леко разсеян човек си, който клони към притеснение пред важни срещи 
2. Имаш много услужлив мъж 
3. Бойко Борисов пак не си е свършил работата, хайванина 
4. Представила си се прекрасно на интервюто, браво! 

  Успех на новата работа. И имай предвид, че ако я почнеш с убеждението, че поличбите са били лоши, такава ще ти е нагласата към работата, това ще излъчваш. Което няма да я направи приятна за теб, и в това няма нищо неестествено. 

Момичета, много ви благодаря за споделеното , стана ми доста интересна дискусията.
Решение обаче още не съм взела

Да не се колебаеш между този дето ти е на аватара и този в подписа, щото такова решение не може да се вземе. 

П.П. надявам се да разбираш от шеги. 

Няколко пъти не се доверих на интуицията си, а станах подвластна на моментните емоции и чувствата. В единия случай разумът и интуицията вървяха ръка за ръка даже. И жестоко сгреших. Слава Богу с обратими полседствия и само лоши спомени.

Добре развитата гадателна индустрия си плаща цената, поне тези, които си струват. Ето един пример от съседна тема-за Ванга, замислете се как е протекъл животът и. Мислите ли, че им е лесно на тези, които наистина го могат (в условията, когато са по-малко, а така е в момента).И тези, несигурни и неуверени бизнесмени, които си "плащат", защото търсят по-лесното....Като прибавим и официалната позиция на църквата  , объркването наистина е ......объркващо. Така, че може би истината е различна за всеки и не виждам въобще има ли смисъл да се спори, дали да се дискутира темата или не. В крайна сметка, на който не му харесва или не му е интересно, има цял форум....
А колкото до сигналите, мисля, че за всеки са различни и всеки може да си ги тълкува по собствен начин, важното е да го открие. Мисля, че помагат решението от подсъзнателно ниво да излезе на съзнателно. Защото това, което "разумът" ни съветва , всъщност не е ли, това, което някой ни е научил да ни съветва?

Dona Bonbona, мерси за анализа  Истински ме развесели
Вчера ходих за втори път и този път нищо не ми се случи. Ако ме вземат ще се настроя позитивно 

Не ми се чете цялата тема, особено пък с риска да изчета нещо написано на Ксенито и съвсем невъздържано да сътворя онази съвършена свръх дискусия, за която Хелън споменава. Та затова отговарям дирекшън на първия пост на авторката.
Сигнали има. Особено когато ги търсим. Особено когато сме объркани и се колебаем. Особено когато искаме някой или нещо да ни насочи към правилното решение. Тогава са много, заливат ни непрекъснато. Във всичко виждаш сигнали и знаци. И това не е интуиция, това е просто несигурност и страх. Преживявала съм го. И ти си се изразила абсолютно точно - вманиачаваш се, това се случва. Аз примерно в такива моменти започвам трескаво да чета хороскопи и да си правя разни гадания. До припадък. Но знаеш ли какво разбрах съвсем наскоро? Всички тези сигнали и знаци са точно толкова противоречиви, колкото е и собственото ти съзнание, търсещо решение. И отново от него зависи как ще ги изтълкуваш. С две думи искам да ти кажа, че можеш да завъртиш ситуацията както си пожелаеш и всички тези сигнали могат да се напаснат в полза и на двете ти решения. Просто ти сама избери едно от тях и бъди сигурна, че именно то е правилното. Ще видиш как и сигналите ще почнат да ти светят в зелено. Не се страхувай, просто направи избор и не съжалявай за него. Хубаво е да помниш, каквото и да се случи занапред, че решението, което си взела в този момент, е било най-правилното и най-адекватното на живота и ситуацията сега. От позицията на времето решенията понякога изглеждат неразумни или глупави, но не бива да ти изглеждат неправилни. Правилни са - и в случая, когато си послушала примерно чувствата си, правилни са и в другия случай, когато си направила примерно това, което е диктувал разумът ти. Правилни са, защото са твой продукт, отговарящ на твоя характер, на твоята реалност, на твоя живот. Така че взимай смело решение, настрой се позитивно към него и му вярвай! Успех ти желая!

Този път подкрепям мнението на Lyusil.
Аз не виждам сигнали, защото не вярвам, че ги има. То иначе във всичко случващо се може да се търси предназнемование.

Изчетох с интерес цялата тема. В почти всички постове намерих неща, които лично аз считам за верни. Искам обаче да каже две неща, за които нищо не прочетох:

1. Да, знаци съществуват, но те са важни дотолкова, доколкото човек може правилно да ги разчете. В много случаи желаното се приема за вярно. Имам предвид, че уж се ослушваме за знаци, а на несъзнавано ниво толкова ни се иска събитието да се случи или не, че сме склонни да интерпретираме даден знак като положителен. Резултатът се "замърсява", затова някои твърдят, че знаците лъжат.
2. Относно интуицията - аз мисля, че най-ценното в нея е, че винаги дава правилния отговор. Въпросът е в това дали наистина интуицията е тази, която ни говори. Има една проста техника: Задаваш си въпроса: "Хубаво ли е това за мене?". Ако отговорът е "не", но не на логическо ниво, а там "под лъжичката", това със сигурност е интуицията. Душата (за мен равносилно на интуицията) винаги знае какво НЕ Е ДОБРЕ за нея.

Понеже виждам, че мненията на xenia са обект на особени коментари ще кажа, че пределно добре я разбирам за какво говори.

Надникнах в темата само защото и аз в момента съм на кръстопът. Разумът и интуицията ми в момента водят люта битка. Досега, когато съм се доверявала на интуицията си, не съм съжалявала за взетото решение. Но понякога е много трудно да се вземе важното решение, особено ако е и съдбоносно ...
Изчетох цялата дискусия. Искам да изкажа моето мнение и виждане. Майка ми е психолог, завършила е клинична психология в чужбина и има цял живот практика зад себе си. Помогнала е на страшно много хора да се научат да слушат вътрешния си глас, да чуват себе си, да се излекуват от страховете си. Аз съм изчела голямо количество литература. Като тийнейджърка често си "открадвах" да чета книги, свързани с психологията, от библиотеката на майка ми.
Има много голяма истина във всичко написано от Xenia, за което я поздравявам!


Без грам заяждане просто мисля, че същото изказване трябва да се отнася и за двете дискутиращи страни. В случая виждам, че не е така. Има доста пишещи, които твърдо са на обратното мнение на Xenia и изобщо не са отворени да се опитат да разберат "еретичните" думи.

Рени, Xenia е имала предвид всички тези, които наистина досега не са се замисляли. Тя изобщо няма как да знае кой от пишещите и четящите във форума е мислил над въпроса за себепознанието и интуицията. Има много членове на бг-мама и гости, които само четат темите, но не пишат. Не се знае, може пък на някого да му е помогнала информацията, която Xenia e споделила.

Аз лично съм на мнение, че истината е някъде там! Смятам, че най-важното е да се чувстваш щастлив след взето решение, без значение дали си се вслушал в интуицията си или си се доверил на логиката.
 

Дайте сега да разграничим нещата, защото т.нар дискусия се омеша.
Ще кажа какво според мен пита авторката. Пита дали трябва да се вслушва в СИГНАЛИТЕ, които разни случайни или "неслучайни" събития около нея непрекъснато й дават. Което, пак според мен, няма абсолютно нищо общо с интуицията, която стана обект на някакъв явно "спор".
По мое мнение: Интуицията съществува. Самовнушението също съществува. Двете неща не бива да се бъркат. Авторката е по-скоро жертва на второто. Опитах се да обясня, че именно тези, външните сигнали, се интерпретират от съзнанието на човека твърде субективно, според позицията му, според пристрастието му, според страха му относно "изборите". Интуицията е ясна, стабилна, категорична и няма нищо общо с външните знаци, които си мислим, че виждаме - като резултат на колебанията си - дълги, обременени, насочвани. Решението дали да се довериш на интуицията си или да последваш разума, е строго индивидуално. Съдбата може и да ти предлага избори, но изборът го правиш сам - според това, което си - интутивен, чувствителен, разумен, доверчив, добър, алчен и прочее индивидуални характеристики. И наистина - най-важното е да постигнеш мир с решението си, защото при всички случаи "то" си "ти".

Ако нямаше външни знаци, нямаше да има интуиция. Защото точно знаците (осъзнавани или не) се трупат като багаж в подсъзнанието. Интуицията не е нещо свръхестествено. Тя е резултат от логическата обработка на натрупаната информация и взето решение на тази основа. Разликата е единствено, че често тази информация е неосъзната както и решението, което идва на нивото на усещане по-скоро, отколкото на реална мисъл.

Мисля, че е прекалено смело някой да решава за авторката дали си самовнушава, интерпретира субективно според пристрастия и страхове.
Само тя единствена може да знае подобни неща. Колкото до мира със собствените  решения и това че всичките били правилни защото са си твои....хм..., де да беше така!  Колко по-лесен би бил живота ако не взимахме грешни решения! Бихме били всички преуспяли, нямаше да губим години време в гонене на цели, които не са за нас, нямаше да губим куп пари и сили отишли на вятъра. Понякога решенията са съдбоносни, а понякога дори въпрос на живот и смърт. Има моменти, в които нямаме право на грешки.