Раждане в къщи

те и тук не ги притискаха за процедури. аз съм писала преди - клечаха, разхождаха се, качваха се/слизаха по стълбите, щъкаха насам-натам, една моя приятелка роди съвсем натурално в същата болница - на четири крака, иначе висят на едни лостове в стаите ако искат за по-голяма гравитация - както им душа иска. но виж, осветлението в стаите е едно за цялата страна на коридора (знам, защото ми светеше постоянно заради други родилки), а шумът - там си е  затова ми стана интересно.

п.п. забравих да спомена, че въпросната приятелка и съпругът й се бяха съблекли дибидюс голи да посрещат бебето - да ги усети и двамата, даже и снимка имат в болничната стая така  та, угаждат им на родилките, спор няма.

escorial, ако се наложи да ходиш в болницата, предполагам, че ще е Ласалската т.е. там, където раждах аз. Та да ти кажа някои неща...
Джакузито в моята стая не работеше. А знам, че има. Противохепатитната ваксина не я слагат. В Канадската тема като сме обсъждали въпроса, стана ясно, че в някои болници я слагат. Та ние с мъжа ми изрично им казахме, че не я искаме. Скоро роди Надя, знаеш я. И тя каза, че и на Максим не са я слагали. За витамин К и капките за очи ще се съобразят, че ги отказваш. В стаята си сама. Студено е, но можеш да си пуснеш парното. Това го разбрахме след като ни изписаха.  Светлината също може да си я регулираш, стига сестрата да е съгласна. Тихо е. Но ако друга жена ражда и вика, си се чува. За всяка една процедура ме питаха и се съобразяваха с мен. За епидурала, за питоцина / Трънче /, дори за секциото чакаха моето съгласие.
За мониторинга и позата при раждане не знам. Надя е родила легнала. Не са изчакали да спре да пулсира пъпната връв и тогава да я прережат. Бебетата не ги мият първите 24 часа. Когато аз раждах, дадоха Ясен на мъжа ми и са били голи, кожа до кожа, докато дойда аз. Аз липсвах 1 час. После веднага го сложиха на мен, за да засуче.
През нощта, когато аз раждах и когато Надя, беше на смяна д-р Фишман. Много е добра и разбрана. Но ти знаеш, че доктор идва в краен случай. Главно се разчита на акушерките. Там не знам как би могла да разбереш на коя ще се паднеш.
И както Трънче те съветва, ако нещо не ти изнася, казвай религията не ми го позволява. Действа. И ние го изпробвахме.
Като цяло съм доволна от болницата. Но аз знам, че няма да се стигне до там. Раждането ще протече така, както ти го искаш. 

Искам да спомена нещо, и дано не прозвуча много песимистично, но:

Ако бебето има трудности с дишането, поради сърдечни или други проблеми, вероятно ще се наложи бърза реанимация. Помисли, ще има ли ТО времето, което ти е нужно да четеш документи, да те запознават, да подписваш?

Никоя майка не очаква детето й да се роди с проблеми. И аз не съм очаквала, ама въобще, но се случи. В такъв случай е добре да слушаш лекарите, колкото и да ти плаче сърцето, че детето ти не е в ръцете ти, а в кувьоз и на системи.

Дано не се случва.

Вери, Трънче,
Аз по принцип съм записана и ходя на предварителните прегледи в Jewish General. Там имам family doctor, която ще изражда бебето, ако всичко е наред и върви нормално. Ако има някакви индикации за проблем - тогава идва лекар - гинеколог предполагам, който е на смяна. Иначе ще съм си с моята лекарка, а тя е доста внимателна и определено се съобразява с това което и казвам и моите идеи за раждане. Даже знае, че искам да раждам у нас и последния път обсъждахме как точно се изважда акт за раждане на бебе, родено без медицински персонал наоколо. Като цяло хората в тази болница са много отзивчиви и аз съм много приятно изненадана от начина по който се държат с бременните. Определено ме изслушват и се опитват да помогнат и дадат съвет, вместо да ме убеждават, че нещо друго е по-правилно.
Средата на септември е следващия записан час, който имам при тях и тогава ще им занеса birth plan-a да го четат и да коментират, като много от точките в него вече съм ги коментирала с докторката. Вярно е, че не знам коя акушерка ще бъде на смяна и кои сестри...но искрено се надявам да са разбрани
Вери, мерси за информацията за LaSalle Hospital, защото предполагам, че ако сме много спешен случай ще отидем там - все пак тя е най-близката и надали ще губим време да ходим до Jewish. Ще ми разкажеш повече като се видим на пикника в неделя
Lilibon, вярно е, че никой не се надява и не очаква бебето му да се роди с проблеми, но трябва и това да се обмисли предварително. Та за такава ситуация - много разчитам на мъжа ми и на дулата - най-вече на нея. Мисля да я извикам да дойде в която и болница да съм (ако отида в болница по спешност) и тя да следи да няма излишни процедури по мен и бебето. С нея трябва да се срещна още веднъж септември месец и тогава ще обсъдим много подробно birth plan-a и ще й дам едно копие за да го има за всеки случай.

И накрая - ето един линк от където си поръчах всичките "пособия" за раждане в къщи:
http://www.mamagoddessbirthshop.com/

Благодаря отново за всичките хубави пожелания...много се радвам, че направих тази тема - аз също научих и продължавам да уча от всички, които пишат в нея. Благодаря и на скептиците и на тези, които подкрепят едно такова подобно решение. Всяко мнение е важно за мен!!!

Ескориал,
и аз си държах направлението за болницата и обменната карта (това са нужните документи в БГ) на масата, до нещата за домашното ни раждане, но знаех, че няма да ни потрябват
Бебето няма да страда от нищо и няма да има никакви проблеми, ако ти нямаш някакви съмнения. Ако си на 100% сигурна за раждането, няма да имате никакви проблеми.
На човек му се случва именно това, което очаква. Неочакваното всъщност е "пропуснах да обърна внимание по-рано".
Най-важното е как ще се чувстваш към края. Обгради се само с положителни мисли за неасистираното си раждане, чети такива истории, гледай такива филмчета, прочети как можеш да се справиш с някои дребни проблеми в домашни условия - има информация за всичко - и за разкъсвания, и за синичко бебе, и за омотана пъпна връв. Векове наред хората се оправяли без скъпа апаратура и 10 лекари.
А, ако в крайна сметка решиш (много ми се иска до подчертая, че това ще е твое решение, а не спешен случай!) да родиш в болница, сигурна съм че дулата ти ще се застъпи за пълното изпълнение на плана. Никак не ми прозвуча невъзможен и знам, че дулите си имат методи да се справят деликатно с нетърпелив медицински персонал. И от акушерки в БГ съм чувала, че най-сигурния начин да избегнеш епизотомията е да си сложиш ръката "долу" при напъните. Ще крещят да не пипаш, но никой намя да рискува да направи разрез на "замърсено" място
Моята инструктурка по йога за бременни ни даваше домашни всеки път. Едно от домашните беше да напишем възможно най-подробен разказ за нашето най-прекрасно раждане - както желаем да бъде. Колкото повече подробности, толкова по-добре. Моят разказ излезе 5 страници, и беше наистина подробен. Писах го със цялата си отдаденост и любов, сякаш сам се лееше от мен. В действителност раждането се случи на 80%  като в историята, която бях описала!!! Съветът на иструктурката беше разказът да се чете и препрочита многократно, за да се импринтира в съзнанието, а то знае как да направи така, че нещата да се случат. Съветът на моя хомеопат обаче беше просто да приема, че нещата ще се случат именно както съм ги описала и да забравя за този разказ. За мен по-подходящ беше вторият подход, но към края няколко пъти си препрочетох разказа (все пак го писах в петия месец )
Ако искаш, ще ти пратя моят разказ на мейла и сама ще можеш да сравниш написаното с разказа за раждането. Инструктрката ни съветваш да имаме лична санкалпа съдържаща "раждам бързо и лесно", но аз съзнателно се отказах от бързото, защото много исках да изживея процеса възможно най-пълно. Е, Господ ме чу Два дена ми даде

Мег,
толкова хубаво ми става като чета твоите думи Действат ми много положително и приятно.  С удоволствие ще прочета разказа ти - моля те, прати ми го
Аз не съм седнала да напиша разказ, но много често се улавям как си визуализирам раждането. Аз съм визуален човек и дори по време на медитация и енергийни упражнения виждам енергията повече отколкото я усещам. Обичам след това да рисувам, това което съм видяла.
Та по повод раждането - сякаш знам как точно ще стане и даже мога да кажа точното място в къщи Сякаш мога да видя как се показва първо главичката на бебето и после как му се радвам С голямо нетърпение очаквам раждането и имам чувството, че този път болката няма да е същата, защото този път ще знам, че я искам и тя помага на бебето да се роди така, както за него е най-добре. Когато дулата ме пита последния път: "Как си представяш раждането?" аз и казах - "с много усмивки и голямо въодушевление". И не я излъгах. Усетих, че много и хареса отговора ми.
Вярно е, че не е хубаво да се привързваш към една конкретна история и да очакваш всичко да се случи точка по точка, но съм сигурна, че ти не си го направила и по-скоро историята ти е дала този позитивизъм, който е толкова толкова важен в случая. Дори и в болницата онзи ден, когато отидох на стандартния тур да ни покажат родилното отделение и т.н. - сестрите които водеха тура повтаряха това непрекъснато: "И помнете - винаги позитивни!"

Ще чакам разказа ти!!!
Надявам се, че ти и твоето бебче сте добре и всичко върви нормално в тези хубави слънчеви дни

Да. Подсъзнанието може всичко.
Има такава тема тук. Ето я:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=302894.new;topicseen#new

Ех, това много ме развесели 

Ескориал, по повод плана ти нямам забележки, доста е подробен  И аз уж имах план, уж си го бяха записали... Според мен е най-добре да се изтъкнат още веднъж нещата на самия екип при раждането. Аз лично не мога да се оплача, като изключим епизотомията. Но от друга страна бях започнала да се разкъсвам малко, а преди раждането ме беше страх да правя подготовки, за да не си направя някой проблем, нали трябваше да ги държа на топло колкото се може по-дълго  А за техниките с топли компреси не знаех 
Доста сме обсъждали моето раждане със съпруга ми и стигнахме до извода, че за нас (ако въобще някога се наложи отново) планът е само от 2 точки:

1. т.нар. informed consent - да бъдем информирани и да бъде поискано съгласието ни за всяка процедура.
2. Семейството не се разделя

Това е. Само исках да допълня, че manual removal of placenta в цивилизования свят се прави само при спешна нужда, а не рутинно. И колкото по-бързо, толкова по-добре. Казвам го от личен опит. Така че тази точка ми се струва малко ненужна на фона на другите неща. 

fata morgana ,
а ти къде си раждала?
(Извинявай, ако си го писала по-рано и аз не съм запомнила)

cubbit беше питала защо не искам да къпят бебето. Чела съм, че този мукус, с който се раждат някои бебета по кожата е нещо като естествена защита за тях. И ако има такъв, по-добре е да се втрие в кожата на бебето или просто да се остави да попие, а не да се къпе. А в болницата ги къпят веднага поради страха, че може да разпространят инфекция - т.е. самото бебе е нещо като опасност за болницата, защото е минало през родовия канал и не се знае какво носи от там.

те са големи образи, живели са в Африка и имат съвсем други разбирания за тялото, голотата и т.н. важното е, че са уважили правото им на уединение голи, макар и след няколкото шева на мацката 

Зора, escorial, мерси и на двете за отговорите. 

Ескориал,
Какво да кажа?!?! Ти си повече от подготвена!!! Визуализациите са много по-силни от думите (ама защо го казвам, все едно не го знаеш  ). Моят разказ се "изля" от мен именно защото просто описвах това, което "виждах" с душата си. Това "виждане", което се получава при медитация за мен е много по-симно усещане от физическото виждане - много цялостно е (по-точна дума не намирам).
Бебета са съзнателни същества. Последното, което искат е да причинят болка на майките си. Ако следваш повика на тялото си и се движиш/сменяш пози както то ти подсказва, едва ли ще има болка. Аз в осмия месец направих един сеанс ребалансинг (нещо като масаж, но с енергийна насоченост и много по-дълбок натиск по ставите), за да видя къде имам блокажи на физическо ниво. Терапевтът беше изненадан, че нямам напрежение в кръста в това състояние, затова пък имах блокаж в таза - точно там където в началото на раждането се появи някаква болка. Дулите са обучени да разпознават като им кажеш къде и как те боли, да знаят каква промяна на позата е нужна, за да се махне болката. Но човек и сам може да се справи с това. Малко четене и повече слушане на интуицията, и готово 
Ще ти изпратя разказа. Естествено, че идеята не е да се фиксираш върху нещо конкретно и, йок, така трябва да стане. Идеята е в искренето желание нещата да станат по определен начин и готовността да се приеме всяка друга възможност. Така не изпращаш негативни сигнали.
Предполагам, че си говориш с бебето. Аз към края на няколко пъти обясних на Мартин какво ще се случи по време на раждането, откъде трябва да мине - визуализирах канала не като тясно и топло място, а като тунел от светлина; а светлината няма как да е "тясна" - и че не трябва да се страхува дори за миг, защото аз ще го чакам на изхода. Не помня, може би съм му го обяснявала 2-3 пъти, но в един момент получих ясното усещане, че той отлично зане какво и как ще се случи и изобщо не се страхува. Ако съдя по начина по-който той напъваше да излезе, без никакво усилие от моя страна, определено е знаел какво да прави
На този адрес http://homebirth.beinsa.info/ Людмил е сложил много ценна информация на български език. В едно от филмчета на асистирано домашно раждане се вижда как акушерката придържа близо до влагалището главичката на бебе, което се ражда с омотана около врата пъпна връв и след като се роди телцето, я размотават. Маяката е в клекнало положение. Докато гледах как се появява това бебе и се потопих отново в раждането на Мартин  Ако можех отново да изживея този миг, в който той излиза от мен ... Бих го преживяля пак и пак и пак - дали ще ми стигнат 100 пъти?!? 

М-да, много сме добре двамата Само жегата навън е такава, че не ни позволява да излизаме, а вече едва ме свърта в къщи.
Мартин нямаше и помен от жълтеница - от една страна това се дължи на факта, че изчакахме пъпната връв да спре да пулсира и я прерязахме доста по-късно, от друга на това че беше захранен веднага и първите 24 часа сигурно е имал 10-тина кърмения. Мекониумът изкара за 2 дни, на третия акото вече беше жълто. На тегло почти не падна, на 8 ден си беше вече с рожденното тегло. Проблеми с колики също нямаме. Моят хомеопат ми каза, че не е имал досега неваксинирано бебе с колики. Явно освен познатите странични ефекти и коликите - тази мистерия за лекари и родители - също си има "ключ"...

Изгледах всичките филмчета, въпреки, че вече съм ги гледала на други сайтове 
Всеки път плача като ги гледам От радост

А това за коликите не бях чувала, че може да се направи такава връзка - между тях и ваксините.
Вери, вие сте без ваксини, как е при вас?

Да, Ясен е без ваксини, разни биберони и залъгалки, води, АМ. Изключително и само на кърма и гърда. Според мен си имаше колики, сега понамаляха.

По- скоро бих го казала така: не е изключено една ваксина да увеличи коликите.

Не знам дали си им гледала имунизационния календар тук, но до 18мес за какво боцкане става дума... аз се хванах за главата.

на 2 месеца: 5-валентна: ДТК+полио+хемуфилус инфлуенца тип б +ваксина срещу пневмокок
 на 4 месеца: това се повтаря
 на 6: само 5 валентната
на 12 месеца: пневмокока + 3 валентна: 2 шарки и заушка+ за варицела + менингокока.
на 18 месеца: 3 валентната + 5 валентната

И после почивка до 4 годинки.

Раждах в Холандия, единствената страна, където е по-трудно да родиш в болницата, отколкото вкъщи  Аз обаче нали съм късметлийка и ми се наложи да раждам в болницата  Но съм много доволна, не знам къде са били предишните ти раждания, но тук останах очарована преди всичко от отношението на целия болничен персонал. При нас така се получи, че раждах 2 дни, но си в отделна стая, само от време на време идват да проверят как си и дали имаш нужда от нещо. Не съм стояла "вързана" през цялото време за апаратурите, разхождах се и можех да лежа както искам. Между другото един от най-хубавите ми спомени е как сърчицата на двечките биеха в пълен синхрон, когато ме свържеха към апарата (най-интересното е, че и досега е така  )
Много съм благодарна, че след като получих 4 см. разкритие ме оставиха целия следобед сама в стаята с мъжа ми. Пуснахме щорите, имаше едно легло и за него и той почиваше до мен, докато аз се "борех" с усилващите се контракции. Изчаках съвсем спокойна, докато не започнах да усещам напъните все по-начесто. Тогава извикахме лекарката и й казах, че съм готова да раждам (тя и досега твърди, че през цялата си 18-годишна кариера не е виждала раждане като моето  ). И така с нея и още 2 акушерки родих за около 20 мин. и двете госпожички. Тук след раждането веднага ти подават бебето и обикновено таткото прерязва пъпната връв. При мен за Джордана не изчакаха да спре, защото Мариза беше почнала да се извърта и се наложи да й преместят ръчичката. Като се роди Мариза ми я дадоха и нейната пъпна връв беше отрязана, когато спря да пулсира. Бебетата не ги къпят и не ги ваксинират веднага. Апгар теста беше 9/10 и го правиха до мен заедно с таткото, дават само вит. К. След това ти дават веднага бебчетата и си ги гушкаш, при нас имаше по едно за всеки  Показаха ми веднага и как да ги сложа на гърдата и Джордана засука веднага. За съжаление Мариза не успях да я сложа на гърдата, защото състоянието ми започна да се влошава заради кръвоизлива 
Е, оттук нататък няма да разказвам, защото започва кофти частта с плацентата ми, която извадиха с пълна упойка...
Но веднага щом се върнах от операционната след около 40 мин. ми дадоха бебетата при мен в стаята и идваха веднага щом се събудеха, за да ми помогат да ги кърмя. Много съм им благодарна, мисля че затова успях да кърмя успешно, въпреки огромния кръвоизлив и кръвопреливанията. След ден и половина ме изписаха, но тук през първите дни след раждането вкъщи идва една специално обучена сестра, която следи бебчетата и помага на майката. Знам, че звучи доста необичайно и аз също в началото бях против, но тази жена, която идваше за 3 часа на ден ми помогна толкова много да преодолея нормалните страхове на всяка майка-първескиня и също така ми даде така нуждата помощ и подкрепа за кърменето 

Ох, много се разписах