"Брак" - кой първи подхвана темата

  • 6 687
  • 108
# 15
Бяхме сгодени. Една януарска сутрин през 2005 г. започнах разговор кога да си запазим дата в гражданското, как ми харесва месец септември - топло е, работата на село е на привършване, пари от родителите ще има тогава, бъдещата кума ще се е възстановила от раждането ... редя ги едни планове, а той ме слуша. По едно време ми вика: Че аз не съм ти предложил, какво се гласиш!


ПП- пак стана на моето накрая  Mr. Green
Виж целия пост
# 16
Никой от нас не помня да е повдигал въпроса. За нас по-важното беше да имаме дете тогава. И двамата бяхме на мнение, че щом ще имаме дете, значи ще се оженим и толкова.
Виж целия пост
# 17
То една тема беше при нас..."Виж,аз заминавам,ще се омъжиш ли за мен?""Ами добре"
Виж целия пост
# 18
То една тема беше при нас..."Виж,аз заминавам,ще се омъжиш ли за мен?""Ами добре"

То и при нас имаше нещо подобно. Моите планове бяха да уча в София (живея във Варна) и той изпадна в ужас. Викам: "Е какво толково, нали ще сме женени, какво като не се виждаме"  Joy В последствие - след неговото цупене и разубеждаващите опити на баща ми и аз самата се отказах. Останах си студентка във Варна.
Виж целия пост
# 19
Ох аз сколасах да се бракуваме чак като забременях  Blush ....... бе и тогава нещо се опъвах  Whistling

Иначе предложението си бе от мЪжо и не бе хич романтично ...... човека си знаеше че аз съм си неговата жена и точка  Crazy
Виж целия пост
# 20
Бракът е въпрос на личен избор. Трябва обаче и двамата да го искат и да са готови за такава стъпка за да се получи. Преди доста години първото ми сериозно гадже ми предложи брак и аз бях много щастлива, дори носех пръстена известно време, но на 17 год. и първи курс студентка просто не се получи / и по добре, тогава изобщо не осъзнавах сериозността на брака / След това живях 10 год. с бившия и дете му родих но никога не събрах кураж да се оженя за него / вътрешно усещане / Много пъти ми е предлагал и е влагал много фантазия но отговора ми никога не беше ДА. След като се разделихме един ухажор ентусиаст ми предложи брак в СМС / незнаел как се прави по друг начин / Бях шокирана просто и въпреки че бях много груба се постарах да съм ясна. И ..... един ден нещата се случиха по възможно най елементарния начин. Срещнах човекът с който с течение на времето в ежедневните ни разговори все по често взе да присъства темата за брака, той ми каза че много държи да влиза в къщи при майка ми и баща ми като мой съпруг, а не като любовник  / в началото и двамата бяхме категорично против брака- той беше разведен а аз не но разделянето ни с бившия беше по тежко и по продължително от развод / Наложи му се да замине за чужбина и така разбрах, че искам такова обвързване. Малко след това аз отидох при него и се оженихме там с двама свидетели само. По въпроса за брака съм се доверявала на вътрешното си усещане и не съм сбъркала.
Виж целия пост
# 21
До вътрешно усещане е и по друг параграф. Не е задължително да си се подписал, за да се чувстваш "женен". Не смятам, че жената на брат ми му е любовница, не я чувствам като такава, а като негова съпруга (всъщност те вече имат брак, но от скоро; в началото живяха заедно, поделяха бюджета, но се водеха гаджета; от един момент натаък станаха "съпрузи", но преди да се подпишат).

Аз лично съм привърженик на брака и подписа. За себе си. Обратното не го смятам за неправилно.
Виж целия пост
# 22
Ей, стана ми много интересно...дайте малко диалог...-'Той ми казва...: Искаш ли да се оженим'- нещо по-така Wink

Тези, които не са 'бракувани' няма нужда да обесняват защо не са...Тяхна работа...ще направим тема 'Как/защо отказвате брак' Wink

Дано не прозвучи лошо, че ми липсва ведрата интонация Simple Smile
 Hug
Виж целия пост
# 23
Не бях аз инициатор - не държах особено да "озаконяваме връзката", беше си ми добре и така, пък се познавахме и от скоро. Един ден той ме попита дали ще му правя баница, ако се оженим (явно опипваше почвата). Не отказах (макар, че с баниците хич не ме бива и до днес). После забелязах, че един от пръстените ми липсва. Малко след това получих годежен, точно по мярка  Laughing. Сключихме брак след около година, когато забременях.
Виж целия пост
# 24
Той твърди, че ми е предложил брак и аз съм приела.
Изобщо нямам спомен.
Когато попитах дали съм била пияна/заспала/говорела по телефона/гледала филм... или нещо подобно, той се ухили и каза, че съм била съвсем адекватна и съсредоточена.
Бяло петно ми е.
Той не ще да ми припомни.
Сигурно е било много романтично.
Виж целия пост
# 25
Той подхвана темата за съвместно съжителство и деца пръв.
Малко по-малко си изяснихме,че в настоящия момент нямаме нужда от брак и сватба, за да сме заедно.
Виж целия пост
# 26
При нас всичко стана "наобратно".
Февруари 2004 ми подари пръстен. /Не бил годежен/
Април аз се напих и му предложих.
Май забременях.
Родих декември.
Следващата година юни аз подпалих нещата, уредих документи и дата за 1 ден през август
и отидохме и подписахме с кумовете.
Не канихме гости на ресторант, а заминахме на сватбена почивка.
Това е.
Виж целия пост
# 27
Доктора,когато ни каза че чакам бебе. Laughing
Каза-"Момче,пий една студена вода .И аз бях млад татко,няма страшно!" Laughing

А при нас докторката каза"Хубава бременност. Какво ще правим?". Младият татко се ухили до уши и отсече че ще се женим. Даже не ме е питал дали съм съгласна  Joy
А,нашият татко беше изплашен малко,аз още повече Joy Joy
Нормално е, все пак си била много малка Wink
Виж целия пост
# 28
Ей, стана ми много интересно...дайте малко диалог...-'Той ми казва...: Искаш ли да се оженим'- нещо по-така Wink


Ето ти:

Аз: - Хайде да се оженим!
Той: - Ъъъъъ, не е ли рано?
Аз: - Не е.В 10-ти клас сънувах, че се омъжвам на 12-ти юли.Или ще се женим сега( 12-ти се падаше неделя, разговора ни беше април) или забрави.
Той: - Ама не може ли септември?Много е топло юли.
Аз: - Не може.
Той: - Ми.....уф....добре.
Аз: -  Mr. Green

Това беше през 98-ма година.
Виж целия пост
# 29
 Flutter Flutter Flutter
Ла Бомба - страхотно  Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия