Синдром на Даун

Здравейте отново, мили майки, и татко Френд също!
Благодаря на всички ви за отговорите, които ми дадохте. Не ви отговорих веднага, защото ме накарахте доста да се замисля и преди всичко реших да изчета  всичко в темата и ми трябваше време. Заедно с всички вас се радвах на успехите на децата ви и ми беше много мъчно за valpeg. Много ми помогнахте да разбера сестра си, защото и тя е като вас – дава всичко, на което е способна, но същевременно (както казва Френд) постоянно я е страх, че може би пропуска нещо в грижите за детето си.
Благодаря от сърце!
p.s. Племенничката ми е едно чаровно малко слънчице, което радва всички наоколо, точно както и вашите прекрасни дечица.

Здравейте приятели.
Два дни ме нямаше и вече танцови забави организирате. Браво, браво. Колкото и да е нахално се включваме и ние. Да не си мислите, че ще минете без нас, а? (не миработят емотиконите нещо ианче щеше да има зелено хилещо се човече)
Нямам време да пиша повече. До утре.

Здравейте )  Включвам се само за малко, разбрах, че днес 26.04. от 13.10 по Канал 1 ще има предаване за хора с СД.
Поздрави на всички, след малко ще пиша за Маги )

Привет,
Днес ще ви споделя още малко информация от американската книжка за развитие на грубата  моторика   
След като Ви запознах с детайлите свързани с ходенето по нееднородни настилки сега ще споделя в кратце наученото на теми „ритане на топка”, „ходене по наклонена повърхност” и „изкачване и слизане по бордюри”

Правилно ритане на топка
Развиването на футболни умения е силно препоръчително както за момченца, така и за момиченца. . При ритане на топката трябва да се постигне залюляване на крачето от бедрото и да се държи коляното изправено в момента на отблъсване на  топката. Започва се с големи и леки топки(като надувни плажни топки напр.) и постепенно се преминава към по-малки и твърди топки. Крайната цел е ритане на истинска футболна топка.Следващото по трудност упражнение е детето да рита топката и след това да тича след нея. Тичайки след нея трябва да научи къде да спре пред топката за да я ритне пак,а не да я подмине тичайки. Ритането на топка трябва да е съпроводено с устни инструкции „ритни топката” от родителя (дядото )

Ходене по наклонена повърхност
Започва се от по-малки наклони (под ъгъл 2-4 градуса) и се стига до наклон под ъгъл от 20 градуса.
Задачи и ползата от тях:
1.Детето да изкачва баир самостоятелно – така се учи от една страна да прегъва крак в коляното и да държи бедрото на водещия крак напред, пред стъпалото на задния, а не до него(погледнато от страни), т.е. целим намаляване на разкрача в походката – наш основен проблем за момента , а от друга да балансира положението на тялото чрез накланяне напред на трупа  и бедрата.
2.Детето да слиза по наклон самостоятелно – целта е да се научи на регулира  скоростта  и да прегъва коляното и бедрата, но под по-малък ъгъл в сравнение с изкачването, а положението на трупа да е такова, че бедрата да се явяват  зад стъпалата (погледнато от страни).

Първо детето се учи да изкачва баир, след овладяването на  това да слиза. Първоначално съветват да се придържа детето с 2 ръце, после с 1 и накрая да се пусне самостоятелно.

Изкачване на бордюри
Крайната цел е самостоятелно изкачване на бордюр с височина 10см. Започва се с бордюри с по-малка височина и постепенно се стига до такива с височина 10см. Изкачването на бордюри подобрява модела на ходене и позиционирането на стъпалото защото развива силата на краката(като мускулатура) и баланса при задържането на 1 крак. Това е предхождащ етап преди изкачването и слизането по стълби.
Преда детето да се подтикне към тази дейност трябва да е способно да забелязва препятствия на пода или промени в подовата повърхност. Ако още не е способно трябва да му се подсказва с устни инструкции да обръща внимание върху промяната на повърхността.
Е, това е теорията за днес.Ще продължа да ви заливам с такава информация докато дечицата ни не се научат да карат самостоятелно колело (това е съдържанието на последната глава от книгата, но като гледам с какви бавни темпове я чета поради липса на време може пак да ме изпреварят с постиженията си )Надявам се да не досаждам много на родителите на по-големите дечица, те пък могат да споделят практически опит върху изложената теория .
Е, това е от мен, отивам да хапна!

Благодаря Green dream, в офиса вече имаме телевизор и ще го гледам!

Ние обаче нямаме телевизор в офиса 
Irikar, благодаря за инструкциите. Разбирам, че работата ни с наклоните е била малко хаотична. Но все пак се справяме прилично. По-добре на изкачване.
Nevada, надявам се, че вече си се убедила в добронамереността на всички тук. И макар с малко закъснение се решиш да ни представиш разказа на една горда леля за прелестната и племенница. Защото ние сме търпеливи, ама все пак 
 
Приятели, както писах и в седмичната известно време сигурно няма да мога да пиша колкото ми се иска. Но ще ви чета. И не се притеснявайте, ние сме добре

Green dream -благодаря ти, че ни каза.Гледах предаването, не знам защо се разстроих, явно още има нещо , което не мога да преодолея в себе си.....
А м/у другото когато бяхме при Галя Кубратова, преди 1г. и половина някъде, Мони имаше точно час след нас и се запознахеме.От тогава ми се вижда много променена и пораснала Но мечтата и не е променена и тогава ни разказваше за геройя, в който е влюбена.

 Irikar - и на теб благодаря , че споделяш прочетеното в Американските книжки Ще видя ние кое може да упражняваме на тоя етап.За сега се разхождаме в/у различни повърхности:трева, , чакъл, плочки, пръст, а в къщи  в/у дюшеме.Тренираме и да изкачваме малки стълби-това ни е любимо занимание.

Здравейте!Радвам се за всички ваши постижения!Много хубави думи сте изписали!Моето слънчице е добре и в понеделник тръгваме пак на градина.Имахме проблеми с електричеството-светва,гасне...И накрая останахме без пералня,без телевизия и без компютър!Когато изчета всичко ,споделено от вас ,ще се опитам да наваксам...Всичко добро ви желая!До по-после(както казва синът ми).

Анане- в коя градина тръгвате сега?
Това с уредите е много не приятноХубаво е, че с вас е всичко наред поне.

Здравейте,
   И аз гледах предаването, и аз малко се разстроих, може би заради самотата, която ми се стори, че витае около това дете. Това долових и в думите на майката, и на Галя Кубратова, а освен това разказаното за въображаемия герой, в когото е влюбена, ми подсказва подобно нещо. Иска ми се нашите деца да имат истински приятели и се надявам, че това ще стане, защото, първо, отношението към различните деца все повече се променя към по-добро, и второ, защото тяхното развитие през последните десетилетия все повече се доближава до това на обикновените деца. А и ние с вас може би трябва по-често да се срещаме и да им дадем възможност да се сприятелят помежду си като пораснат още малко. Не мога да не изразя възхищението си от постиженията на Мони, както и от майка й.
   Започнах да пиша нещо по темата, която най-много ме вълнува напоследък – проговарянето, но още не съм го довършила, а сега за съжаление нямам повече време.
   Пожелавам на всички хубав ден и много целувки на децата

  Аз за съжаление съм пропуснала това предаване.
Irikar , с нетърпение ще чакам да стигнеш в американската книжка до главата "слизане по стълби", че там нещо имаме проблем  . Слиза само на четири крака назад (самостоятелно) или трябва да се държи за перило и ръка (ако я държим за двете ръце тя просто си увисва и прелита над стълбището).

Здравейте,
Milenavita- надявам се сега по празниците да успея да попрочета повечко от Американските книжки, по изключение няма да съм на работа Ще обърна специално внимание на твоя въпрос.
А за предаването вчера - и аз го гледах и с усилия на волята се сдържах да не се разплача, все пак бях в офиса...Особено когато майка и разказваше как Мони се депресира по Коледа защото няма баща. Аз още не съм измислила разумно обяснение за Момчил защо другите деца имат баща, а той няма и никога няма да има. Няма какво да се лъжем, възрастните хора със СД изглеждат тъжно, поне тези, с които аз съм се срещала.От друга страна Мони е постигнала много, ако правилно съм разбрала на 17г. е в 9-ти клас на обикновено училище, което е изоставане само с 2 години от децата с нормално развитие.Дано след 10-15 години нашето общество да се е променило и нашите деца да не се чувстват самотно Като се замисля май хора като нас трябва да работят за тази промяна, само не знам как и кога
Поздрави от мен и весело изкарване на празниците...

И Хриси има проблем със слизането, все гледа да прескочи по едно стъпало.

Вчера Преслава имаше рожден ден, стана на 1 година, днес по-късно ще ви пратя емайл със снимки.

Кака Хриси много помагаше в духането на свещичката, този урок го усвои преди време при логопедката (има едно специално занятие с пухче или памуче, което трябва да се издуха с въздуха, излизащ от устата при произнасяне на някаква сричка). Та така, сега може да си духаме супата или млякото, когато са горещи  Можем и да ядем с вилица пържените картофи и кюфтетата, а освен това бяхме много послушни в сряда на заниманията при логопедката (но странно нещо, само когато мама я няма  ) и се справихме много добре с всички задачи.

 

Здравейте,
Мария, честит рожден ден на Преслава! Желая много здраве, щастие и успехи на цялото семейство!
Ирикар, според мен важното е, че Момчил има    МАМА, баба и дядо. Пожелавам ти по-скоро да го прегърнеш и нацелуваш!

Както вече споменах, искам да споделя някои мисли за причините за по-късното проговаряне при нашите деца и за възможностите, с които разполагаме, за да подпомогнем този процес. Правя уговорката, че не разполагам с всички необходими знания и е възможно да има доста факти и обстоятелства, които поради незнание не вземам пред вид. Но от това, което вече знам за синдрома и въобще от всичко, което съм научила за проговарянето досега, правя извода, че затрудненията във всяка друга област в развитието на нашите деца, в това число и проговарянето, са следствие от особеностите във физическото развитие. Забавянето в прохождането, както вече знаем, се дължи на по-голямата подвижност на ставните връзки и слабостта на околната съединителна тъкан, което изкривява сигналите, постъпващи в мозъка за местоположението на тялото в пространството. Гери направи първите си самостоятелни крачки на годинка и един-два месеца, но дългите разстояния овладя на годинка и седем месеца, т. е. няколко месеца й бяха необходими, за да се справи с проблема с пазенето на равновесие. Първата й неосъзната думичка – „бебе”, дойде още преди операцията – на седем месеца, но първите й истински думички дойдоха на годинка и седем-осем месеца, т. е. точно както казват логопедите - първите срички се появяват със сядането, а първите думички – с прохождането. Обикновените деца прохождат много бързо след като направят първите си крачки, а проговарят скоро след като проходят. Развитието на грубата моторика е тясно свързано с развитието на фината моторика, а развитието на фината моторика от своя страна – с развитието на речевите способности. Всичко това ме кара да мисля, че и сега, и занапред ще трябва да отделям по-голямо внимание на двигателното и въобще на физическото развитие на Гери. Както вече писах, лекарите ми обърнаха внимание, че Гери все още има лека хипотония, а и аз усещам, че е така. Вътрешното ми убеждение е, че ако успея да постигна идеално физическо развитие, другите проблеми ще отстъпят. Например, старая се стомахчето й да е съвсем редовно и успявам, но използвам за целта почти всекидневно разхлабващи храни – круши, сливи и др. А затегнатото стомахче, според мен, е също един от индикаторите за хипотонията и ще съм спокойна едва когато започнем да си ядем всичко – и повече ориз, и банани, и други затягащи храни. Ето защо в по-дългосрочната програма /за периода на цялата трета годинка/ смятам да включа повече масажи, гимнастика и всякакъв вид спорт и движение. Ездата е много добра за равновесието, поговорих с майки и баби на дечица с ДЦП, едно момченце на повече от три годинки е проходило сега наскоро след първите сеанси терапевтична езда. Плуването също е много подходящ спорт за нашите деца, казвали са ми, че Таня Богомилова се занимава и с дечица със СД. На обикновените деца може би им е достатъчно движението в ежедневието – ходене, тичане, катерене и т. н., но при нашите, струва ми се, трябва и допълнително натоварване. 
Наскоро прочетох в една книга по психофизиология, че невронните мрежи, които служат като основа за изграждането на речевите центрове в мозъка, престават да се образуват след 10-годишна възраст. /А също, че научаването на чужд език става по същите канали, по които се научава и родния. Тук ще направя едно отклонение. Говорих със Съни за немския в детската градина. Тя каза, че за да не се обърква, е добре, ако само в градината й се говори на немски, а в къщи – на български. Смята, че е полезно дори само защото още някой ще се занимава да я учи на нещо./ Следователно, не можем да пренебрегваме по-късното проговаряне, ако искаме да заложим добра основа за интелектуалното развитие на децата ни. Освен комуникативна, речта изпълнява още регулираща и програмираща функция. Регулиращата функция се реализира в  съзнателните форми на психическа дейност. На речта принадлежи важна роля в развитието на волевото поведение. Ето защо съм убедена, че задачата ни е да подпомагаме по всякакви начини проговарянето и развитието на символното мислене на нашите деца.
Вероятно върху самата способност за изговаряне на думичките влияние оказва по-различният строеж на устната кухина, може би по-малка по размери или с по-голямо езиче, но според мен това има отношение повече към чистотата на произношението, към дикцията, отколкото към проговарянето. Така или иначе, смятам да продължа с различните видове масажи на устата и езика, както и да правим речевата гимнастика, за която вече писах. Възможно е също така за забавянето на говора да има значение и по-бавното съзряване на коровата електрогенеза, както се установи с ЕЕГ-то, но то пак вероятно е свързано с кръвоснабдяването на мозъчните клетки, т. е. макар и индиректно – пак с хипотонията. За подпомагането на този процес могат и трябва да се използват разнообразни стимули. Доказано е, че богатата на стимули среда спомага за по-бързото изграждане на пътища и връзки в мозъка, както и за увеличаване на тяхното количество.  
Когато още приспивах Гери на ръка, а това правих до годинка и три-четири месеца, ми направи впечатление, че тя често слага ръчичка на гърлото ми, докато й пея. Спомних си, че бях чела някъде за един пастор във Франция от началото на миналия век, който по този начин учел да говорят деца, които поради различни увреждания не можели да говорят. Започнах да я поощрявам да си слага ръчичката на гърлото ми, когато пея или говоря и тя го прави понякога и сега. Съни също потвърди, че е полезно, защото усеща вибрациите на гърлото и това й помага по-добре да възприема звуците. Освен това ме посъветва да слагам главичката й на гърлото си и да й говоря с огледало пред нас. Може би въобще нашите деца малко повече от другите разчитат на тактилната сетивност, с това си обяснявам  и факта, че в семейна среда, с много гушкане и телесен контакт с майката, постигат много по-високи резултати в развитието си.
Аз си давам сметка, че ако научаваме с Гери новите думички с тези темпове, както досега, далеч няма да стигнем, но разчитам на диалектическия закон, че в някакъв момент количествените натрупвания ще доведат до качествена промяна в процеса на говорене, както става и при обикновените деца, т. е. че в някакъв момент Гери ще проговори истински – ще повтаря чутото, ще инициира сама разговори, ще прави изречения и т. н. /С няколко думи ще опиша развитето на речта заради контекста на това, което пиша. Първоначално думата се свързва с други дразнители, но тъй като се повтаря достатъчно често, постепенно става възможна появата на реакция и без тях. Към края на първата годинка и началото на втората думата замества само конкретния предмет и се казва, че думата е интегратор от първи ред. Превръщането на думата в интегратор от втори ред, или в „сигнал на сигналите” става в края на втората годинка. За това е необходимо да се образува мрежа от връзки, включваща не по-малко от 15 различни асоциации. Докато асоциациите са по-малко, думата все още означава конкретния предмет. По-нататък, между третата и четвъртата годинка се формират понятията – интеграторите от треди ред /играчка, цветя, животни и др./, към петата годинка понятията се усложняват и т. н./  Въоръжила съм се с търпение, защото това може и да не стане съвсем скоро, и стратегията ми е да не влагам прекомерни усилия само в проговарянето, а паралелно да работя и върху постоянното обогатяване на пасивния речник, върху способността й да разбира и да общува. Напоследък й разказвам кратички приказки по мотиви на истински, но се старая да използвам повече думи, които тя разбира. Например след рождения й ден имаше много цветя и това ме подсети за „Цветята на малката Ида”. Разказвах й как през нощта, докато Гери е спинкала, играчките й – и ги изреждах – Мечо, Куклата, Зайо, Бебо и т. н. са танцували с цветята, уморили се и затова сега цветята са клюмнали. Междувременно й изпявах някоя от песничките, на които тя обича да си танцува, показвах й как точно са танцували като взимах играчките и някое цвете и въобще й правех нещо като куклен театър. Приказките от книжките също й преразказвам с повече познати думи, докато ги разглежда, дори и да се отклонявам понякога от истинския текст. Повече внимание й обръщам вече не само върху предметите, а върху това кой какво прави на картинките. Вече все по-често се случва и тя да вметне по някоя и друга думичка.
Най-силният ми мотив за тръгването на градина е стимулиращата детска среда, различна от домашната, която да подпомогне както двигателното развитие на Гери, така и проговарянето.
Получи се доста дълго, но само още едно нещо. Преди време писах, че смехът е едно от най-полезните неща, които според мен трябва да осигуряваме на нашите деца. И наистина – каква по-добра гимнастика за цялата уста, за езичето и въобще за всички мускулчета, които участват в говоренето. Същевременно се свива и отпуска коремчето и изобщо цялото тяло се разтърсва при смях, т. е., смехът е и чудесно средство срещу хипотонията.
Благодаря за търпението да изчетете това, което написах и благодаря, че ви има, защото когато човек започне да подрежда мислите си, за да ги предаде на друг, като че ли на него самия нещата му стават малко по-ясни.
Много поздрави на родителите, много целувки на децата.   

http://moetodete.com/forum/viewtopic.php?t=9 - към форума "моето дете" също има тема СД,  прочетете моля ви, последното мнение и ако можете отговорете.