Синдром на Даун

xelaa, на мен ми се струва, че методът за убочение на проф. Лозанов - сугестопедията: http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/foreign%20langu … n/research/10.pdf
ще е много удачен за обучението на нашите деца, само не знам къде има преподаватели работещи по този метод.  Според специалистите от ЮНЕСКО, с методите на сугестопедията може да се провежда ефективно обучение по всички дисциплини. Особени успехи са отбелязани при най-малките, защото за децата всичко е игра. Доказано е също, че обучаващите се по тази методика, могат да се излекуват неусетно от някои невротични и психосоматични заболявания. Предвид силно стресовата среда, в която растат и се развиват днешните деца, световните специалисти смятат, че обучението с методите на Лозанов ще се прилагат все повече и по-ефективно.
  Не съм сигурна, че ако постигнем идеално физическо развитие, останалите проблеми ще отстъпят. Наистина хипотонията пречи в известна степен на проговарянето - има проблем с дихателната мускулатура, това е и една от причините за по-честите респираторни заболявания. Слабите междуребрени мускули и диафрагма не позволяват да бъде направено дълго издишване и да се произнесе силен дъх. За това се препоръчва да се провежда дихателна гимнастика, която освен общоукрепващо въздействие, ще облегчи и работата на логопеда. Лизито например ми се струва, че горе-долу са и добре развити мускулчетата (може би само ръчичките са и леко слаби и сега я уча да ходи на ръце-поставям я на голяма топка и търкалям топката, а Лиза си придвижва ръцете), със стомаха тя никога не е имала проблеми. Савелий с когото се запознахме миналото лято също ми направи впечатление, че е много силен и подвижен, но и той почти не говореше.
  Четох наскоро кои центрове в мозъка отговарят за речта, за зоните на Брока и Вернике. Не знам дали съм права, но ми се струва, че при Лизка и двете зони нещо не функционират правилно. Зоната на Брока управлява речевата мускулатура, а зоната на Вернике распознава собствената реч и речта на другите хора. Лизито ми се струва, че не винаги разбира какво и казваме. Някой път зацепва веднага, а понякога или си прави оглушки, или просто не и е ясно какво искаме от нея.
Тук графически интересно са избразени центровете на речта http://1014503.ru/phstamm.htm  , а в уикипедията има статия за афазията http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%84%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%8F  . Там ми хареса, че пише:"Когато мозъчното поражение настъпи при малки деца е възможно мозъкът да се преустрои, използвайки различни области за говорна продукция и да възстанови нарушената функция." Значи има шанс да проговори моето момиче. Не че много се съмнявам, че това ще стане, просто всичко при нея става по-бавно от колкото при другите деца.

Майчета, сугестопедичният метод на Лозанов е много добър за първоначално устно обучение по чужд език, дава ти началния тласък и увереността, че научаването на езика е постижимо, но само толкова!
Като ви писах първия път, споменах, че и аз имам някои проблеми. Както и да е, заради един от тези проблеми навремето дълго и безуспешно бях лекувана от самия Лозанов. Много дълго и много безуспешно! Но помня всичките сложни приказки, които той приказваше на майка ми и постоянните уверения, колко е близко до успеха. Стана един път на въпрос в работата за него - оказа се, че мой колега също толкова дълго и безуспешно е бил лекуван лично от него от речеви разстройства - Лозанов изобщо не е могъл да му помогне въпреки многократните му уверения за близък и пълен успех.
Нищо не казвам за сегашната му школа - ако в момента съществува такава, само споделям лични впечатления.

Здравейте,
   Миленавита, благодаря ти. Всичко, което предлагаш като източници за повече знания за проблемите на нашите деца, много ми помага. Уж и аз търся и ровя, но повечето от нещата, които ти намираш, са нови за мен.
Сугестопедията и според мен е перспективна посока на търсене. Аз самата преди няколко години се записах на курсове по хипноза, за съжаление още първият хипнотичен сеанс при мен отключи остра психоза, с остатъци от която се борих  и след раждането на Гери, покрай напрежението около операцията. Независимо от негативния си личен опит обаче смятам, че сугестологията, хипнозата и невролингвистичното програмиране предлагат много мощни методи за обучение и въобще за въздействие върху човешката психика. Курсовете ни се водеха от председателя на Българското дружество по хипноза Милен Николов, който е и преподавател в СУ, ще се свържа с него и ще го попитам има ли и доколко е надеждна практиката у нас в това отношение.
Колкото до речевите зони – центровете на Брока и Вернике, аз също често попадам на тях като чета за речевото развитие, но тъй като не съм специалист, не мога да преценя какво отношение имат те към говорните затруднения при СД. По тези въпроси сигурно скоро „ще вадя душата” на някой невролог да ми разкаже повече. В един американски учебник по клинична психология, преведен на руски обаче прочетох, че при аутопсия на човек със СД в мозъка му били открити няколко вида дегенеративни изменения, включително и сходни на тези при болестта на Алцхаймер. Това ме кара да мисля, че може би не става въпрос за някакви различия само в речевите зони, а за общо увреждане на мозъчните клетки. Затова смятам, че профилактиката чрез хранене, терапиите с хранителни добавки и спортът биха могли да дадат положителни резултати при нашите деца. Между другото, в същия учебник попаднах и на любопитния текст, че „романтичната представа за отглеждането на дете със синдром на Даун има малко общо с действителността”, в смисъл, че е свързано с много трудности. Бях изненадана, че някъде хората са успели да създадат такава „романтична представа” и на авторите на учебника се налага да я коригират, за да я доближат до реалността.
И накрая да похваля Гери. Първо, днес си изяде цялата риба /около 60 – 70 гр./ само с дъвчене и, второ, вчера в градинката видя една синя топка, посочи я и започна: „О-о-па! Бо-о-па! О-о-опа!”
Поздрави на всички родители и много целувки на децата.

   Nevada, благодаря за споделения опит и впечатления. Аз нямама никакви наблюдения върху самата сугестология, но гледах интервю с проф. Лозанов и той говореше много убедително. Този метод на обучение ми се видя доста подходящ за деца със СД, но явно на практика не е така.
  xelaa , браво на Гери. Много хубаво, че вече ходи на градинка. Аз смятам като пропуск от моя страна, че не  записах Лизито на ясла. Не подадох документи докато беше мъничка, защото я подцених и смятах, че няма да е готова. Беше готова, но в яслите вече нямаше места. Разликата между нея и връстниците и сега е много по-голяма, отколкото когато беше на възраст да посещава ясла.
   А колко рибка, обикновено хапва Гери? Лиза много обича риба, дори от първите бебешки местни пюрета които и правих, любимо и беше от картофи, риба и чесън. Само че и го правих рядко, защото дъхът и след това беше ужасен. В нашето семейство всички обичаме рибка и веднъж седмично си правим. Друга любима на Лиза полезна храна са броколите. Много обича да дъвче сурово броколи (панирано също, но сурово го предпочита). Тези дни много хапва кисело мляко, сама си го сочи в магазина. Аз мисля, че организъмчето и само знае от какво точно се нуждае. Имаше дълъг период, в който всеки ден си сипваше върху ръката ябълков оцет и го лижеше. Взех и наскоро витамини  лайфпак джуниър. Въпреки, че имат шоколадов вкус, тя категорично отказва да ги хапва. Малко ми е обидно, бяха доста скъпички, но вярвам, че тя най-добре знае дали са полезни за нея.

Здравейте,
Миленавита, аз имах пред вид градинката до нас, в която ходим на разходка. Гери видя топката на едно дете, посочи я и започна да казва „о-о-опа” и „бо-о-па”, стана ми много смешно, защото аз през последните дни й пеех различни вариации на думата „топка” и тя точно така я е научила. Похвалих я, защото съвсем спонтанно и на място употреби новонаучената думичка. А на детска градина ще тръгнем от средата на май месец. И ние нямаме почти никакви шансове за обикновена детска градина или ясли, още преди няколко месеца личната лекарка на Гери ми каза, че записването за детска градина е станало по-трудно от приемане в Оксфорд. Не очаквах, че ще се съгласят да ни приемат и в тази частна детска градина, а и все още малко се страхувам дали ще потръгнат нещата. Гери още не се храни сама, напоследък й връчвам по-често лъжичка и виличка, но бързо загубва интерес и ги захвърля. Тъй като е злояда, доскоро й смилах месото заедно със зеленчуците и тя само гълташе, без да дъвче, а за дъвчене разчитах на парченца зеленчуци, плодове, корички, солети, бисквити и др. Но в последно време пооправихме малко апетита и реших, че е крайно време да започне да яде като хората и вече имаме резултати. Вчера й дадох сварена рибка отделно от зеленчуците и си я хапна цялата, стана малко по-бавничко, отколкото обикновено, но с апетит и най-важното – с истинско дъвчене. Страховете ми за детската градина са свързани и с това, че почти не сме се разделяли с Гери от раждането й и не знам как ще реагира тя на раздялата, дори и за час-два. Когато беше на шест-седем месеца, започна да идва да се занимава с нея една акушерка за по няколко часа два пъти седмично. Резултатът беше загуба на апетита, освен това започна да плюе, плачеше и се отказах, въпреки че акушерката беше перфектна в грижите. Но сега, разбира се, е доста по-голяма, а и проявява жив интерес към децата. Все пак имам готовност да се откажем, ако видя, че детската градина не й се отразява добре и ще опитаме пак след няколко месеца.
   От това, което чета за Лиза, смятам, напротив, че е много самостоятелна и умна за възрастта си. Според мен и при обикновените деца на тази възраст има доста големи различия. Тръгването на детска градина със сигурност ще стимулира развитието й, по този въпрос са единодушни всички – и логопеди, и педагози, и лекари. А и у вас у дома скоро ще стане малка детска градина, което ще е също много добре за Лиза и за което от все сърце те поздравявам.
   Поздрави на всички и много целувки на децата.

Здравейте всички, големи и мънички ) Много интересни  и полезни неща сте написали пак, благодаря за информацията на Хела, Миленавита и Невада, дано не пропускам някого. След малко тръгвам да видя Маги, затова бързо пиша за нашия първи селско-природен уикенд. Пътувахме с влак и беше голям екшън, заради огромното количество хора съсредоточени само в два, наистина луксозни вагона, но крайно недостатъчни. Маги бързо се изтощи да седи и започна едно ставане, клякане, подскачане, закачане, въртене, запознаване. След това продължихме с междуселски автобус, колоритен и запазил соц.стила си непокътнат  Но каква радост беше при вида на комитета по посрещането, полянката, къщата и особено софрата  , за трите люлки в двора въобще да не говорим. Дежо, знам, че вие това си го имате, но за Маги беше новост а за мен огромна наслада да я видя толкова спокойна и бързо адаптивна. За нула време научи кое къде е, разузна начините за влизане и излизане, а те са над 2. Имахме на гости и дечица, голяма веселба падна. Ходихме из гората, до центъра, правихме слънчеви игри на открито, първи опити за баскетбол с новата топка. Даже и едно питомно зайче спа две нощи у дома, та оттам се отключиха неподозираните имитаторски способности на Маги, която първоначално си мислех, че наподобява рибка, но каква беше изненадата ми да видя, че тя всъщност съвсем точно копира муцунката на заека и ме поправя като не го докарвам като нея )Едното от дечицата я набеди, че била малка и затова не може да хвърля до височината на коша, но тя яростно се защити и каза, че е голяма. Скоро ще ми пратят снимките и ще онагледя разказа Новото е, че много смешно се е научила да произнася думата "питам" с мойта интонация и мимика и я употребява съвсем на място. Днес й извадих дубликат от акта за раждане, защото нотариуса го изисква, а социалната нямала оригинал и утре вече се надявам да имам успешен отказ от декларазията за осиновяване. добрата новина е, че нямало да се наложи да чакам съдебната процедура да си я взема, след доклада на социалните можело веднага да заживее у дома и след това да чакаме решението на съда. Това беше в кратце, искрено се надявам да сте имали един невероятен, усмихнат и пълноценен уикенд. Хела, вярвам, че Гери ще се справи и ще се адаптира с лекота в новата среда. Ирикар, Момчи вече се задава, само някакви си 10 дни остават ) Невада, как е малката госпожица? Мария, снимките са чудесни, Хриси гледа като голяма и важна кака, много е сладка. Купих пъзел на Маги и тя доста добре се справи, въпреки, че беше доста уморена преди лягане.  Френд, чакам с нетърпение да прочета как е сладкото дете Владко. Прегръщам ви горещо и пожелавам на всички ведро настроение и непоклатимо търпение )) Целувки на дечицата   

Ето ме пак Бързам да споделя последните постижения на Маги, за да знаете какво ви чака занапред с малките сладурковци, а мамите на големите да си припомнят славните подвизи. Всеки път като влезе или се появи казва най-чаровно "Ето ме", освен това като я питам, ти на мама звездичка ли си? тя отговаря-не, и аз я питам, а какво? и тя гордо казва: Кака Маги ) Днес ме изуми като се качи на един невисок лост и се покатери с крака и се обърна надолу с главата!Все по-трудна става раздялата, нито на мен ми се тръгва, нито тя иска да ме пусне. Хита беше, че аз й обясних, че трябва да се връщам на работа, а Маги каза, аз ще отида на работа, ти остани да си играеш с децата  . Като й казах, че днес няма да мога да я взема с колата, тя хитро ме погледна и заяви, че тогава Батко Тони ще я вземе /чичо й/, на изнудване намирисва направо
Относно качването и слизането по стълби и преодоляването на неравен терен не знам как се е справяла като по малка, но сега ми се струва, че няма затруднения, вярвам, че всички чочковци с повече тренировки смело ще щурмуват върховете. Бъдете здрави и до скоро писане и четене на свежи новини и подвизи 
П.П. Хипотонията как се диагностицира?

Green dream, много се радвам за тебе и за Маги, с удоволствие прочетох и препрочетох последните ви приключения, представям си колко сте щастливи двечките!
Чета за успехите на всички дечица, и на майките също! Мисля си, писаното тук е като един голям дневник на трудностите, радостите, притесненията и постиженията и на децата, и на техните семейства. Сигурна съм, че е много полезно за всички родители с подобни проблеми.
И по този повод искам да ви попитам, вкъщи водите ли си някакъв вид дневник на дечицата? Аз например имам записки от първите години и наскоро случайно ги открих и с голям интерес си ги препрочетох - оказа се, че някои неща съм позабравила, други съм поразместила в спомените си. Предложих и на сестра ми да си записва, мисля, че би било полезно и интересно.
А моята племенничка-сладуранка е просто чудесна. Тича из къщи, наслагали са й разни прегради срещу опасните места, с което много й изострят любопитството и желанието на всяка цена да стигне там, където не я пускат. Голям усет има към белите и с такава хитра муцунка се втурва да ги прави, че чак да не ти се иска да я спреш. Бърбори непрекъснато, знае доста думички, но тях ги казва само когато я накарат, иначе просто си бърбори. И понеже почти всеки ден ходи на разни уроци (логопед и още нещо, не се сещам в момента точно какво) - се е научила, като я питаш нещо, например какво прави патето, - тя показва, след което по собствена инициатива си изрежда всичко, което знае, и накрая почва да пляска с ръчички, демек: браво на мене. И излъчва някакъв невероятен вътрешен чар. Не можете да си представите, синът ми, който е един голям пубер и като от огън бяга от всякаква проява на сантименталност, да не говорим, че по принцип отношението му към малките деца е доста пренебрежително, с такъв кеф се заиграва с нея и толкова й се радва, че чак ме смайва.

Привет Ура, отказах се нотариално от "онази" срамна осиновителска декларация )) Невада, мисля, че всичките ни специални деца се отличават с неустоим чар. Маги вече е влязла под кожата на всичките ми приятели и непрестанно искат да са близо до нея, повечето твърдят, че ги зарежда изключително позитивно с усмивката и прегръдките си. Ако е удобно, много ще се радвам да ми пратиш снимки на малката сладурка и братовчед й Предложи ли на сестра си да се регистрира във форума? Страхотно е това, че племенничката ти говори много, Маги също си има собствен език и когато й кажа, че не я разбирам и искам да ми обясни само се засмива. Много от думите ги произнася грешно, но аз неуморно я карам да се опитва да ги изговаря правилно и понякога имаме успех. Вчера за първи път каза "моля" без аз да апелирам за това, макар че понякога е достатъчно да види как повдигам вежди, за да се подсети какво е изпуснала. Живот и здраве днес отново поемаме за село Пожелавам на всички дечица, майки, татковци, каки и батковци чудно весел и слънчев уикенд! Целувки   

толкова се радвам за вас с Маги
влизам тук, чета и искрено се радвам за всички чудесни малчовци страхотни сте! пожелавам ви много радости и успех 

С удоволствие показвам една снимка! Доста е старичка, но това е единствената, която имам на компютъра. Надявам се на Гергьовден да се съберем и да нащракам нови.
Целувки на децата и весели празници!

И с риск да стана досадна - ето я и самата Бебка, но и тази снимка е отпреди поне половин година.

Ихаааааааа. Чета едни хубави неща тук и се радвам
Е, нямам време да пиша, но в седмичната тема пуснах едни снимки на Владко. Пускам ги и тук. При последното ни пътуване се видяхме с Валенцето и нейното семейство. А Владко като голям палавник какви неща прави... хареса си И Мими, май

Ха-ха, Френд, тая с плевенските моми е просто покъртителна!

Дааа, ама не е само с плевенските...  Вие от къде сте