Отива ли си любовта?

  • 4 607
  • 36
# 15
Разплаках се.....
жадна съм за любовта,която имах......
защо я няма вече.....
не мога сама да се грижа за цветето......срещу мен е абсолютната празнота.....
Виж целия пост
# 16
Според мен любовта минава през няколко етапа. Първоначално всеки е усетил онази тръпка влюбването ,онова лудо чувство което те кара да летиш .След това става по -спокойно любовта между двама съпрузи .Когато дойде детето любовта е неописуема ,но мисля че се смесва със щастие .След време остава уважението мужду двамата .Трябва да го има задължително. В противен случай всичко рухва.
Виж целия пост
# 17
Ракиша, много интересен,образен и цветен е бил вашият разговор. Peace

Диана К , съжалявам,мила...../и аз на моменти се чувставм като теб/
Виж целия пост
# 18
Ние караме 8-ма година.
Ами да, има любов, но това определено не е онази любов, която беше и заради която, уж, останах с този човек.
Бих казала, че това, което ни свързва сега, е нещо много повече от любов.
Това е уважение, насочени в една и съща посока погледи, едни и същи желания, преодоляни трудности, може би донякъде емоционална зависимост/да, хлябът е нещо много обикновено, но без хляб не сядам на масата/.По същия начин без мъжа си нямам желание да правя нищо!
Не че ще умра, ако го няма, но хич, ама хич не ми се иска да стигам до там!
Виж целия пост
# 19
След 2 месеца навършваме 9 години брак ,но сега цветето е станало по-голямо ,по хубаво  и по здраво  Peace
Виж целия пост
# 20
...преодоляни трудности...
Peace Това е, което ни свързва най-силно- всичко, през което сме преминали заедно. А то е много- и тежки моменти, и положителни емоции...
Виж целия пост
# 21
като препрочитам темата се убеждавам отново,че всичко си е до човека и зависи от силата на чувствата и от самите чувства...
Благородно завиждам на тези,чиято любов и след години е такава,каквато е била в самото начало...Струва ми се невероятно това,как така злободневието и забързаното време не са я променили,незнам...
Нашата любов се промени,въпреки,че и тя беше от силните и уж вечните...И знам,че след това остава приятелството,уважението,че дори бих казала и навика да сме заедно.....но не ми харесва така...Искам си любовта,да виждам тръпката в очите на любимия си,да усещам,че диша за мен и че той живее чрез мен....но едва ли това,което беше преди,ще се върне отново...Сега сме просто съпруг и съпруга,забързани,изнервени,на моменти дори отегчени...а имаме едва 4 год. брак Rolling Eyes
Виж целия пост
# 22
Да зависи от човека,но ако влияят и странични хора и много изхабени нерви...става каша и от много грижи и нерви понякога забравяш как да показваш нежни чувства и емоции.Един вид затъпяваш.
Давам всичко от себе си за семейството ,децата,за чувството на домашен уют,но го няма вече дори и трепета му да бърза да се прибере за нас.
Защото знае,че като се прибере го чакат жена и две деца,които искат внимание,а на него това му омръзна .
Няма го човека,който споделяше,който търпеливо помагаше за децата и за това те да заспят,щастливи и безгрижни та да можем и ние да усетим близостта един към друг та дори и само в един обикновен разговор.......
Е аз трудно се справям със заспиването и всичко останало на две малки деца и после съм пребита и нямам сили да говоря,не да чувствам.
Ох трудно е ..........всичко ми е на каша,но знам че си искам мъжа обратно......отчайвам се.
Измислям всякакви неща,които да правим заедно и той пак е като пън.Всичко аз ..................нямам сили вече да се боря..........
Виж целия пост
# 23
Ние се обичаме дори  по-силно от преди,а сме заедно от 14 години/от 7 сме семейство/.
Вече ни свързват много неща,подкрепяме се и сме заедно във всички моменти.Не ,че не се скарваме и ние понякога,но тази кавга както казва свеки е благословена.
Виж целия пост
# 24
Ние сме заедно вече 15година - половината си живот съм прекарала с него - заедно сме от деца. Смея да кажа,че не сме си омръзнали. Като стане 6ч. бързам да си тръгна от работа, на повечето места ходим заедно, говорим си непрекъснато...
И - НЕ, не си отива любовта, само се променя, но това зависи и от двамата. Наистина трябва да се полагат грижи, да се поддържа огъня, да гледате в една посока.
И - НЕ, не е като в началото, няма ги пеперудите в стомаха, но има толкова други по-силни и дълбоки чувства.
Имали сме много тежки моменти, дори понякога съм си задавала същите въпроси като авторката, но в крайна сметка още сме заедно и сме щастливи!
Виж целия пост
# 25
Ние се познаваме от 12 години от тях 3 бяхме гаджета,5 -приятели,4-сме семейство.За всички тези години нищо не се е променило в моите чувства,обичам го все така,като 14 годишна хлапачка и пеперуди имам още,но той не ме поглежда.
Виж целия пост
# 26
За любовта сте казали достатъчно. Аз ще кажа, че сексът сега е много, много по-добър.
Виж целия пост
# 27
За любовта сте казали достатъчно. Аз ще кажа, че сексът сега е много, много по-добър.

Искаш да кажеш, че секса с някой към когото за изчезнали пеперудите и е останало уважението е по добър?  newsm78

Ако всички мислеха така, изневери нямаше да има.  Whistling
Виж целия пост
# 28
За любовта сте казали достатъчно. Аз ще кажа, че сексът сега е много, много по-добър.

Искаш да кажеш, че секса с някой към когото за изчезнали пеперудите и е останало уважението е по добър?  newsm78

Ако всички мислеха така, изневери нямаше да има.  Whistling
Това ли съм искала да кажа? Shocked
Виж целия пост
# 29
.........
Това ли съм искала да кажа? Shocked

Ами не разбрах, за това попитах.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия