Литературен клуб - VІІ

Опитай със " Сто години самота", "Генералът в своя лабиринт", "За любовта и други демони" Маркес е преоткриване на света ,с нови вкусове, цветове и аромат. А Бредбъри е едно от най-съкровенните ми приключения и то точно с тази книга.Сега се каня да прочета и "Сбогом лято", но малко ме е страх да не ме разочарова.Май все още няма отзиви за нея.Никой ли не я е прочел?

Аз снощи дочетох "Сбогом лято" /даже заради нея бях зарязала на 60-та страница "Сто години самота" /. Не ме разочарова, но все пак "Вино от глухарчета" ми остава любима. Стила е същия - простичък, но живописен, без излишни залитания и претенции, на моменти задъхано-забързан, досущ като любопитно момче 

Здравейте!!!
 И аз се каня да започвам "Сбогом лято", макар и да прочетох "Вино от глухарчета" и да не съм пък чак толкова очарована от нея. Хареса ми, защото наистина не е претенциозна книга,  а и някои от разказите наистина ме грабнаха и трогнаха, но докато ме увлече самата книга.... В началото тия описания ми се струваха толкова необичайни и странни и ме отвличаха  от сюжета. Но в съзнанието тази книга ми остава по-скоро като цикъл разкази.
"За мишките и хората" - много ми хареса идеята на книгата, стила на автора. Ще чета и други неща от Стайнбек.
 "Ловецът на хвърчила" - една от най-хубавите книги, които съм чела в живота си. Ще гледам и филма просто така, за да сравня. Струва ми се, че и той е добре направен.
 "Шифърът на Леонардо" - хареса ми, макар наистина да се препокрива на места с "Шестото клеймо", но като цяло и "Шестото клеймо" според мен е по-добра и все пак прокарва и някаква философия.
 Сега ще чета "Сбогом лято", после и "Любовникът на лейди Чатърли".Това е засега от мен.
 

Здравейте и от мен!
Прочетох "Топъл мед и пчелен восък" на Марисол- не ме грабна особено.
И аз съм си поръчала "Вино от глухарчета"  ,а сега чета"Махалото на Фуко" .

Свърших Unaccustomed Earth на Джумпа Лахири - е определено в разказите й е силата. Някак си стилът й подхожда на по-кратката форма, не че не ми е харесало Името... Иначе все същите мотиви - образовани бенгалци, живеещи в Щатите (все по моите места в Масачузетс), живот и сблъсъци. Харесва ми, мога още от нея.

Аз сега взех "Името", но още не съм я започнала, имам големи очаквания, четох и други добри отзиви за авторката.

В момента чета "Кака Понсуни" на Кон Джи Йон - корейска авторка, много женска книга, допада ми.

Чета и "История за любов и мрак" на Амос Оз, но той не се чете бързо, а е от тези автори, чието повествование се точи приятно и лениво, съответно и се чете по същия начин.

Така между другото прочетох книгите, които имам на Ромен Гари, не бих казала, че го харесвам повече отпреди 20 години, но може би вече го разбирам по-добре.

 Вчера реших да препрочета Рдичков.Често се връщам към него.Харесва ми като стил,като светоусещане и мироглед.Любима ми е новелата "Луда трева".И много ми подхожда на есенното настроение.
 Прочетох и "Сбогом,Лято".Хубава е ,но "Вино от глухарчета" за мен си остава най-доброто.

Мацки, имам молба. Търся тази книга в он лайн вариант - ако някой знае къде я има
Ако не - ако някой я има в библютеката си - ако може да ми напишете първото изречение....

трябва ми за една анотация....

Много ще съм ви благодарна...

Коя е "тази книга"?

хааххаха - заспа съм голяма

Фирмата на дЖон Гришам

"Вече за кой ли път старши съдружникът проучи резюмето и пак не намери нищо, което поне на книга да не му харесва у Мичъл." Това е първото изречение.

Като един уважаващ себе си книжен пумияр, решвам, че е обидно да не съм запозната с т.нар. “чиклит”.
И тук възниква въпросът за избор на книга. Имам два варианта. 1. да се доверя на множеството мнения за книжки,които съм прочела във форума или 2. да се поддам на изкушението и да купя първата попаднала ми книга.
Поддадох се.
Само че не купувам първата попаднала ми книга, а като типична жертва на рекламата купувам първата, чийто дизайн ми харесва. Признавам си, че ако нямаше котка на корицата, това книжле нямаше да е в библиотеката ми сега.
Като казвам книжле, другото, което ме печели е формата – можеш спокойно да я пъхнеш в дамската си чанта, без тя да изглежда така, сякаш се опитваш да пренесеш половината си налична литература. Малко ме притеснява факта, че е издание на “Космополитън”, защото аз като една уважаваща себе си интелектуалка, дори не съм отгръщала страниците му,но пък думата “чиклит” звучи като мантра в главата ми и “космополитън” се превръща само и единствено в словосъчетание, означаващо коктейл.
Така че я взимам. Хитрите издатели, обаче не случайно са я сложили запечатана в найлонче. Първото ми впечатление от шрифта, който ми се изпречва е, че ако и да не съм носила очила в гимназията, след прочита на тази книга най-вероятно ще наваксам. Или най-малкото ще си докараммигрена от напрежение да се взирам в микроскопичните букви. Можеха да увеличат страниците с още няколко, което само би дало повод на читателките им да си купят малко по-глеми дамски чанти. Но както и да е. Решавам да не съм предубедена все пак.
 Започвам да я чета с леко пренебрежение и още по-лека досада.
И така докато не я пречета цялата. На един дъх. Добре де, на няколко, прекъсвани от рутинните домашни задължения.
 С две думи историята е банална – тя има проблеми с иднентифицирането на Аз-а си, има проблем с мъжете, има проблеми в семейството. Но накрая всичко е решено. По най-добрия за нея начин, разбира се.
Като оставим настрана името /Брадшоу, колко оригинално !/ и прекалените сравнения  в стил  колко-небрежно-се-справям-с-писането като цяло се чувствам увлечена от това чиклитче.
Дори свиквам с шрифта накрая и следващата книга ми се струва като писана за сричащи първолачета.

За неангажиращо четиво, от което може би ще остане само спомена за приятно прекараното време с книжка в ръка, чаша червено вино и дъжд отвъд прозореца, го препоръчвам горещо.

  И коя все пак е книгата?

хахаха......виж заглавията с котки на корицата. 

така е, в този час вече си мисля, че ненаписаните ми мисли трябва да бъдат прочетени директно онлайн, от сървъра.....

Анна Макстед  " Да погледнеш живота в очите"