Техники за справяне с досадниците - идеи?

Няма начин да накараш телефона си да разпознава номерата от картите  С една и съща карта сестра ми звъни 3 пъти в рамките на 1 час. Трите пъти ми изписва различен номер.

Ти ме отчая. Значи ще се редуваме с мъжа ми с разговорите и продължавам да търся нови идеи за измъкване.

Ааааа, разбирам, е, когато е Интернет телефон-е така.
Добре, какво ще стане, ако използваш директен подход? Много ли са близки хората?
Имам предвид-нещо от сорта на " чувствам се изморена и нямам никакво желание повече да говоря".

Лала това, което правиш е гадно. Като не ти е приятно си го кажи директно. Ако съм аз ще ми е по-обдно това отколкото да ми се каже директно "не ми е приятно не звъни повече да ме занимаваш с глупости". Освен всичко друго е и лицемерно.

И аз имах подобен проблем, и все още го имам де.


Наистина, тези телефони, които изписват номерата до голяма степен ми решиха проблема

А това, което аз правя е просто да си пусна мелодията, с която ми звъни мобилния /а ако говоря с досадника на него, пускам мелодията на другия ми телефон/ и така се извинявам, че трябва да отговоря на обаждането....

Да, на мен също никога не са ми случавали такива неща.
Хеле пък с роднини. Роднините ги режа най-лесно. Нали за това сме си рода - да си казваме истината в очите.
Всъщност рядко съм срещала хора, с които ми е приятно дълго да говоря. Може би защото никога не съм усещала, че някой мисли като мен и го вълнуват моите неща. Хората насреща също са го усещали, така че никога не съм имала проблема ти.
Наскоро на дърти години, срещнах една девойка, с която мога да си говоря дълго и много... Сред стотиците хора, които познавам, направо си е събитие.
Мога да ти кажа само, че най-вероятно ти ги предразполагаш. Защо на мен не ми се случи такова нещо?
Топката е в твои ръце.

Каспър, силно е вероятно да си права. Аз съм точно обратното на теб. Аз с повечето хора обичам да говоря надълго и нашироко за какво ли не. Е, има хора с които ми е по-трудно, но даже и с тези, с които ми е много трудно, пак успявам да скалъпя някакъв разговор. С примера, който ми даваш за себе си ме накара да се замисля. Със сигурност предразполагам хората да говорят и може би ключът към проблема е да бъда по-сдържана занапред поне с тези, които усещам, че ме натоварват. Иначе не вярвам да стана изведнъж сдържана с всички - аз ще се пръсна, ако спра да говоря.  Сега даже се замислям и за друго - може би за някои други аз също се явявам като досадница по телефона с моето говорене! Сигурно се чудят как да се отърват от мен и те милите! Направо ме уби, сега ще го мисля цяла нощ. 

И аз имам подобен проблем. Само дето словоизлиянията в повечето случаи не се по телефона, а очи в очи. Има някои особи дето прескачат в къщи уж за малко, пък малкото става много. И като се започнат едни монолози -ужас. Аз се опитвам да взема думата или сменя темата, че в повечето случаи речта е преповтаряна стотици пъти и я знам наизуст , но уви- прекъсват ме и се продължава . Е може да съм лицемерка, но стоя трая си, нервя се и не мога директно да разкарам натрапника. Просто не мога. А искам наистина. Така че ще следя темата с интерес.

На мен свекърва ми е така,безплатно и е към мен и като ми звъннеее,всичките и болести и тревоги знам.Но имам си номер,много рядко и вдигам телефона,защото съм и обяснила,че малкия като спи го намaлям да не се събуди и после забравям да го увелича.Така че не ми се сърди и си знае,не и ли вдигна-това ще е.
Нямам стационарен и не ми трябва излишно главоболие ми беше преди да го изключа.

Аз съм за откровения подход. Ако е близък, ме разбира без много шикалкавене, ама те близките ми не досаждат. Споделят с мен, както и аз споделям с тях. Разговорите може да са по-дълги понякога, но само когато и двете страни имаме време.

За други не особено досетливи казвам нещо като:  "Много ми се иска да чуя всички подробности и да го обсъдим, но ще трябва да го отложим за друг път, защото сега просто нямам време (обяснявам някаква причина) - сигурна съм, че ще ме разбереш". Този друг път така и не идва.

С "хроничните мрънкала" правя друго. Обяснила съм в специален разговор, че предпочитам да живея живота си щастливо и да не си го развалям с обвинения към целия свят, че е крив и с недоволства от неща, които не мога да променя. Следователно - не виждам смисъл да изслушвам чужди мрънкания в този стил - за мен това е загубено време и винаги имам по-приятни неща за правене. Казвам направо - "Не виждам проблем, който да можем да обсъдим. Всичко, което ми казваш, влиза в графата "мрънкане, оплакване и хленч", затова ще трябва да затворим - имам по-важни неща за правене. Съчувствам ти и съжалявам, че се чувстваш така, но съм сигурна, че ще намериш друг начин да се почувстваш по-добре." Често отговорът е "Да, да, зная, че не обичаш да ти мрънкат" - и разговорът приключва. Не се притеснявам, че може да звуча обидно, а и хора от този тип не се обиждат лесно. Те си знаят, че са мрънкала, обичат да мрънкат и понеже няма много хора да ги изслушват, често пак дотропват обратно. Но моето време ми е по-скъпо и гледам да си поставя приоритетите правилно. Аз и моето семейство са на първо място. Ако след такъв разговор се чувствам отегчена, вбесена, ядосана и т.н., това се отразява на атмосферата в дома ми, което не смятам за справедливо.  Ако съм свободна или ми е скучно, зависи от човека - може да положа усилия да го окуража, но най-често случаят не е такъв...

Това с директния подход е добре . Но често хората не обичат да им се казва истината в очите, още повече да ги пренебрегват или прекъсват като са решили да ти напълнят главата със своите проблеми. Не зная, но може би прекалено много се старая да не разочаровам някой, за това стоя, слушам и се опитвам да имитирам разбиране и подкрепа. Яд ме е на себе си, заради  това че съм се превърнала в кошче за душевни отпадъци.

Когато не си вдигнеш тел.идва момент когато ще си зададат въпроса:"Как така цял ден не е видяла,че има неприето повикване?".Кофтито тогава е ,че хем трябва да се чуеш с въпросната досада,хем трябва ти да й звъннеш и да се набуташ.

Права си. Не случайно говорих за лични приоритети. Аз съм сложила себе си и семейството си между първите си приоритети и не го крия от никого - напротив, ясно го обяснявам. На когото не му харесва - прав му път, но най-вероятно и той е направил същото. Имам ограничен кръг от приятели, чието споделяне приемам безрезервно и очаквам и получавам същото от тях. Време за тях имам, обикновено, или намирам, ако нямам в момента. Оттам нататък - не мисля, че моето добро възпитание трябва да ми съсипва деня и да ми краде времето. Колкото до мобилния телефон и неприетото повикване, което съм щяла да видя - ами да, мобилния ми телефон съм си го купила за МОЕ удобство, а не за удобството на друг. Когато НА МЕНЕ ми е удобно, ще се обадя или ще приема обаждане. Също го обяснявам ясно. Както и с разни досадни съседи, които ще ми звънят на вратата и ще ми отнемат времето непоканени. Още като се преместихме в това жилище, дадох да се разбере, че посещения преди обяд изобщо не приемам, ставам много зла, като ме събудят, но пак не отварям вратата. По телефона може да ми се звъни преди обяд само ако е нещо спешно. В противен случай, човекът рискува да бъде задраскан от списъка на моите познати. На гости у нас се идва, след като се уговорим по телефона. Малко по малко, като позвънят 1-2 пъти и не им се отвори, се научават да ходят да звънят другаде, когато нямат какво да правят. 

Не се ядосвай на себе си - прецени кой подход е подходящ за тебе, за да прекратиш това, което не ти харесва . Успех! 

Е,и това съм го измислила-казвам,че нямам кредит дори за стрела(което си е истина в повечето случаи).И когато звънне пак казвам:Ей,нямам кредит да ти звънна,а видях че си ме търсила".Винаги минава при свекито,не за друго,ами тя на всички разказва колко съм пестелива и не давам пари за глупости,най вече за карти за телефона.