Умеете ли да прощавате?

  • 9 338
  • 206
# 15
И аз бях натрупала много отрицателни емоции по отношение на близки роднини, но в един момент осъзнах, че макар наистина самата аз да нямам никаква вина в случая, това напрежение трови единствено и само мен, докато те си живеят спокойно и щастливо. Почнах да се опитвам да мисля само за хубави неща, свързани с тях, за нищо кофти. Простих им, ходих даже на църква и обещах каквото и да правят, нека са живи и здрави, аз им прощавам и смятам да не мисля повече за тях с лошо, желая им само добри неща. Оттогава нещата се наредиха чудесно, да не говорим, че понеже не ми се налага да контактувам с тях често, когато го правя, дори не се дразня вече наистина (преди направо откачах).
Виж целия пост
# 16
Прощавам. Не мога да мразя (дори понякога се питам какво точно е това чувство). Но не забравям лесно.
Виж целия пост
# 17
Трудно ми е да прощавам,особено когато съм силно наранена!
Виж целия пост
# 18
Прощавам, по-лесно е за самия теб.
Но винаги казвам какво съм простила, защо ме е боляло и колко ме е наранило.
Повтори ли се от същия човек - или е с умисъл или просто човека не си заслужава кахърите ...
Не повтарям с прошката, поставям личността в нова графа .
Виж целия пост
# 19
Опитвам се, но не винаги успявам...  Thinking
Виж целия пост
# 20
Лесно прощавам...лесно забравям..никого не мразя..
понякога си мисля, че е по-скоро недостатък отколкото добродетел  Rolling Eyes
По-добре не мога да се опиша!
Аз също вече го приемам за недостатък!
Виж целия пост
# 21
Злопаметна съм! Ако да простиш означава да забравиш, значи не умея да прощавам.
Виж целия пост
# 22
Хм newsm78,зависи какво.Уча се да прощавам.Това,което най-много ме наранява е лъжата.Когато ме излъжат много трудно прощавам,но всеки човек греши,както и аз.Е,ако на някой му стане навик да злоупотребява,тогава вече няма прошка
Виж целия пост
# 23
Вече умея. Безусловно.

Щом има грешка, има и прошка.

И аз съм човек Wink
Виж целия пост
# 24
Привидно изглежда, че съм простила, но помня като слон. Успокоявам се, че ще дойде ден, когато ще се наложи да ме помоли за нещо, тогава ще му напомня, на този, който си мисли, че съм простила.
Виж целия пост
# 25
Винаги съм прощавала,дори близките около мен са ми се чудили ,защо въпреки всичко у мен няма грам омраза или с нещо да съм се променила аз самата след подобни случки....докато не се появи човек,който ме изпълни с неприязън.....чак не мога да повярвам....,че това съм аз....
Години наред се опитвам да си затварям очите пред нетактичното и безочливо отношение спрямо мен и семейството ми,но нещата се повтарят от негова страна в някакъв порочен кръг.....и няма излизане....въпреки дистанцията която съм създала....
Много е тежко да не можеш да простиш.....за душевния ми мир ....,но явно вече съм променена....а не ми се ще...преди си ми беше спокойно и блажено....
Виж целия пост
# 26
Злопаметна съм! Ако да простиш означава да забравиш, значи не умея да прощавам.

Не означава това. Смисълът на прошката не е в това, че този на когото прощаваш ще стане по-добър. Най-вероятно ще си остане дори същия боклук. Смисълът да простиш е да живееш в мир със себе си, защото всяко нещо, което остава непростено влачи със себе си куп негативни емоции. Те само тровят, гневят самия теб. Този, който е допуснал грешката може изобщо и да не си спомни какво е направил. Значи целта не е да променим неговото мислене, а да успокоим собствения си дух. А това става само с истинска прошка, която идва от сърцето.
Виж целия пост
# 27
Мога да прощавам. Ако поискат да им бьде простено, независимо от начина. Но не забравям глупостта на хората.
Не сьм злобна, но сьм злопаметна. Това пречи до някаква степен, особено когато не си на 20.


Виж целия пост
# 28
Прощавам, но не винаги...
Зависи на кого и за какво.
Виж целия пост
# 29
Не съм от хората, които прощават лесно. Не говоря, разбира се, за дреболии от ежедневието.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия