Нямам време да прочета цялата тема, само първия постинг и не вярвам на очите си - някой, който има семеен бизнес, иска да бъде служител, това абсолютно не се връзва. 
Виж целия пост
Предложи ми работа
- Публикувана: 29 юли 2008, 00:35 ч.
- Последно мнение: 31 юли 2008, 14:49 ч.
# 31
29 юли 2008, 21:32 ч.
Аз мисля, че си позабравила какво точно е да си служител. Наличието на собствен бизнес променя много неща в мисленето.
Имам познати - трима на брой, които при наличието на собствен бизнес се пробваха и на друго място като служители. Еми напуснаха всичките до един още при първата простотия и конфликт в новата работа и пак си подхванаха бизнеса. Оказа се, че имат проблем с признаването на авторитети над тях. И още - както си говореха, че искат да опитат нещо ново и не отиват да работят за пари, изведнъж писнаха - много се работи, а заплатите са малки и за нищо не стигат, губим си времето...
Гледай си бизнеса и си го развивай, работи за себе си, от това по-добро няма. Не ти трябва на баир лозе.
Виж целия пост
Имам познати - трима на брой, които при наличието на собствен бизнес се пробваха и на друго място като служители. Еми напуснаха всичките до един още при първата простотия и конфликт в новата работа и пак си подхванаха бизнеса. Оказа се, че имат проблем с признаването на авторитети над тях. И още - както си говореха, че искат да опитат нещо ново и не отиват да работят за пари, изведнъж писнаха - много се работи, а заплатите са малки и за нищо не стигат, губим си времето...
Гледай си бизнеса и си го развивай, работи за себе си, от това по-добро няма. Не ти трябва на баир лозе.
# 32
29 юли 2008, 23:01 ч.
Когато започнах да преподавам италиански в учебен център (след 5 год. НЕзанимание с езика) бях в шок от самата себе си...как ще преподавам, след като две думи не мога да обеля!!! Тотална забрава. Другия проблем беше, че си знам езика, но не знам какво и как да обяснявам на курсистите. Е - бързо си влязох в релси и с течение на времето се и усъвършенствах. И начуих доста хора на италиански
Когато започнах да управлявам производство за ел клеми с 50 подчинени хабер си нямах що е то винт, месинг и ала-бала. Човек като има желание, намира начин.
И какво толкова се шашкаш, че английския ти не бил на ниво. Проба - грешка. Колкото повече умуваш, толкова по-сложно става. Дори и най-сериозните неща не трябва да се вземат прекалено на сериозно. А най-добре си гледай бизнеса и там намери искрата.
Виж целия пост
Хакиба, ще изходя от личния си опит, за да се опитам да покажа, че понякога това, с което се занимаваш, може да няма НИЩО ОБЩО с това, което си завършил.
Аз съм филолог-френски, имам английски и холандски на около средно ниво, но за английския особено не страдам, защото съм търсена заради другите 2 езика. Допреди 7-8 години бях учител. Хуманитарни му работи, тъй да се каже.
Изключително комуникативен човек съм, не си пестя думите ......и почнах работа в сфера, в която това се цени много. Маркетингови проучвания. После почнах да се занимавам със съпорт, но не чак толкова сложен....но миналата година направих рязък завой. Софтуерна поддръжка за голям клиент от разстояние. Аз и информатика!!!! Магаре и космос!!!! Ако някой ми го беше казал преди време, щях да се изхиля.....сега знам, че ми е много интересно, предизвикателство ми е, а всеки разрешен случай сякаш е вкаран гол във вратата на Милан.
Та....защо разказах....понякога рязката смяна на сферите носи успех. Откриваш, че си имал и други способности.
Аз съм филолог-френски, имам английски и холандски на около средно ниво, но за английския особено не страдам, защото съм търсена заради другите 2 езика. Допреди 7-8 години бях учител. Хуманитарни му работи, тъй да се каже.
Изключително комуникативен човек съм, не си пестя думите ......и почнах работа в сфера, в която това се цени много.
Маркетингови проучвания. После почнах да се занимавам със съпорт, но не чак толкова сложен....но миналата година направих рязък завой. Софтуерна поддръжка за голям клиент от разстояние. Аз и информатика!!!! Магаре и космос!!!! Ако някой ми го беше казал преди време, щях да се изхиля.....сега знам, че ми е много интересно, предизвикателство ми е, а всеки разрешен случай сякаш е вкаран гол във вратата на Милан. Та....защо разказах....понякога рязката смяна на сферите носи успех. Откриваш, че си имал и други способности.
Когато започнах да преподавам италиански в учебен център (след 5 год. НЕзанимание с езика) бях в шок от самата себе си...как ще преподавам, след като две думи не мога да обеля!!! Тотална забрава. Другия проблем беше, че си знам езика, но не знам какво и как да обяснявам на курсистите. Е - бързо си влязох в релси и с течение на времето се и усъвършенствах. И начуих доста хора на италиански
Когато започнах да управлявам производство за ел клеми с 50 подчинени хабер си нямах що е то винт, месинг и ала-бала. Човек като има желание, намира начин.
И какво толкова се шашкаш, че английския ти не бил на ниво. Проба - грешка. Колкото повече умуваш, толкова по-сложно става. Дори и най-сериозните неща не трябва да се вземат прекалено на сериозно. А най-добре си гледай бизнеса и там намери искрата.
# 33
29 юли 2008, 23:05 ч.
На 100% си права. На кой му се слиза надолу по стълбата, след като се е качил веднъж?!
Виж целия пост
Аз мисля, че си позабравила какво точно е да си служител. Наличието на собствен бизнес променя много неща в мисленето.
Имам познати - трима на брой, които при наличието на собствен бизнес се пробваха и на друго място като служители. Еми напуснаха всичките до един още при първата простотия и конфликт в новата работа и пак си подхванаха бизнеса. Оказа се, че имат проблем с признаването на авторитети над тях. И още - както си говореха, че искат да опитат нещо ново и не отиват да работят за пари, изведнъж писнаха - много се работи, а заплатите са малки и за нищо не стигат, губим си времето...
Гледай си бизнеса и си го развивай, работи за себе си, от това по-добро няма. Не ти трябва на баир лозе.
Имам познати - трима на брой, които при наличието на собствен бизнес се пробваха и на друго място като служители. Еми напуснаха всичките до един още при първата простотия и конфликт в новата работа и пак си подхванаха бизнеса. Оказа се, че имат проблем с признаването на авторитети над тях. И още - както си говореха, че искат да опитат нещо ново и не отиват да работят за пари, изведнъж писнаха - много се работи, а заплатите са малки и за нищо не стигат, губим си времето...
Гледай си бизнеса и си го развивай, работи за себе си, от това по-добро няма. Не ти трябва на баир лозе.
На 100% си права. На кой му се слиза надолу по стълбата, след като се е качил веднъж?!
# 34
29 юли 2008, 23:18 ч.
На работа има един лаф, че който е завършил едно, а работи друго, се нарича експерт
Някак си ми киселее и не ми допада парадиране с истории за това как някой е почнал някаква работа без никаква идея за нея (на всичкото отгоре отговорна и/или ръководна). ЗВучи ми непрофесионално и ми е тежко, щото се сблъсквам с доста непрофесионализъм в работата си... Ама знам ли, аз си мисля, че е непрофесионализъм, пък то било сладка успешна история от форОма.
Някак си е показателно какво ни е дереджето. Щото в една друга ситуация, професионалисти не биха оставили непрофесионалисти, дори не и аматьори, да са им ръководители... Ама хората си пазят хляба... Щото в една друга ситуация, не биха взели незапознат човек да ръководи работата, ама явно е такава работата...
Дюкяновице, просто не се стърпях.
Сигур съм хейтърка.
Виж целия пост
Някак си ми киселее и не ми допада парадиране с истории за това как някой е почнал някаква работа без никаква идея за нея (на всичкото отгоре отговорна и/или ръководна). ЗВучи ми непрофесионално и ми е тежко, щото се сблъсквам с доста непрофесионализъм в работата си... Ама знам ли, аз си мисля, че е непрофесионализъм, пък то било сладка успешна история от форОма.
Някак си е показателно какво ни е дереджето. Щото в една друга ситуация, професионалисти не биха оставили непрофесионалисти, дори не и аматьори, да са им ръководители... Ама хората си пазят хляба... Щото в една друга ситуация, не биха взели незапознат човек да ръководи работата, ама явно е такава работата...
Дюкяновице, просто не се стърпях.
Сигур съм хейтърка.
# 35
29 юли 2008, 23:27 ч.
За какво си му на работодателя като имаш семеен бизнес? Той иска наемен работник, който да заработва здраво заплатата си, защото тя му е единствения доход. Маркс не е бил глупак - наемният работник продава единственото,което притежава, свжите ръце и труд. Който веднъж е бил от другата страна на чертата и има откъде да печели няма да бъде дълго време доволен като наемен работник.
Виж целия пост
Ами,Борисе работата е там,че той семейният бизнес си върви и нямам намерение никакво да се отказвам от него.
Просто нуждата от мен вече не е толкова голяма/погрижих се по време на майчинството ми нещата да влязат в релси и да вървят добре/,пък и член на фамилията съблюдава процеса от близо/прозвуча мафиотски направо /
Освен това аз определено не искам да се оттеглям завинаги,дори напротив-представям си бъдещето точно там.
Просто ми се иска друга алтернатива и поне малко по-различен опит да натрупам.
И наистина се надявам,че поста ми не звучи никак рекламно,защото както вече отбелязах точно увереност ми липсва най-много.
Представи си го така:
Правил си едно нещо мнооого дълго време-влагал си цялата си енергия,желание,емоции,надежди в него,раздавал си се и си се затварял напълно за света около теб и сега изведнъж трябва да се насочиш в съвсем друга посока.
Малко е плашещо.
Просто нуждата от мен вече не е толкова голяма/погрижих се по време на майчинството ми нещата да влязат в релси и да вървят добре/,пък и член на фамилията съблюдава процеса от близо
/прозвуча мафиотски направо /Освен това аз определено не искам да се оттеглям завинаги,дори напротив-представям си бъдещето точно там.
Просто ми се иска друга алтернатива и поне малко по-различен опит да натрупам.
И наистина се надявам,че поста ми не звучи никак рекламно,защото както вече отбелязах точно увереност ми липсва най-много.
Представи си го така:
Правил си едно нещо мнооого дълго време-влагал си цялата си енергия,желание,емоции,надежди в него,раздавал си се и си се затварял напълно за света около теб и сега изведнъж трябва да се насочиш в съвсем друга посока.
Малко е плашещо.
За какво си му на работодателя като имаш семеен бизнес? Той иска наемен работник, който да заработва здраво заплатата си, защото тя му е единствения доход. Маркс не е бил глупак - наемният работник продава единственото,което притежава, свжите ръце и труд. Който веднъж е бил от другата страна на чертата и има откъде да печели няма да бъде дълго време доволен като наемен работник.
# 36
29 юли 2008, 23:51 ч.
В името на истината, има такава тенденция в големите международни фирми. Ротация на висшия мениджмънт. И ето как, вчерашният финансов, се оказва днешен ...Мениджър направление. А за финансов се класира... някой инженер -химик, идващ от... някое направление. Не, че това не къса нерви! Та така.
Но да си служител при добри условия има незаменими предимства! Въпрос на вкус.
Виж целия пост
....ЗВучи ми непрофесионално и ми е тежко, щото се сблъсквам с доста непрофесионализъм в работата си...
...... Щото в една друга ситуация, професионалисти не биха оставили непрофесионалисти, дори не и аматьори, да са им ръководители...
...... Щото в една друга ситуация, професионалисти не биха оставили непрофесионалисти, дори не и аматьори, да са им ръководители...
В името на истината, има такава тенденция в големите международни фирми. Ротация на висшия мениджмънт. И ето как, вчерашният финансов, се оказва днешен ...Мениджър направление. А за финансов се класира... някой инженер -химик, идващ от... някое направление. Не, че това не къса нерви! Та така.
Но да си служител при добри условия има незаменими предимства! Въпрос на вкус.
# 37
30 юли 2008, 09:22 ч.
Аз съм магистър по филология, един ден не съм работила по специалността си и няма и да работя оттук нататък вероятно. Работя нещо, за което грам не съм учила и това никак не ми пречи. Може да изглежда странно, но понякога човек може да се справя успешно с неща, за които не е бил изобщо подготвян и това е факт.
Виж целия пост
# 38
30 юли 2008, 09:58 ч.
Погледнато отстрани сигурно изглежда така. Но когато си учил нещо, ти не излизаш със стаж от училище/университет. И когато започнеш да го работиш много след като си учил...нормално е да се оплетеш като пиле в кълчища, поне в началото. Ако си професионалист бързо ще се отаврезиш и ще дръпнеш напред. Ако не - язък, че си учил нещото. Това исках да кажа относно италианския ми.
Колкото до другия пример - зависи от фирмата, зависи от обстоятелствата. Не е задължително да си инженер, за да можеш да си ръководител на хора, занимаващи се със специфично производство.
Явно съм толкоз кадърна и начет3на мома, че всичко ми се отдава
Виж целия пост
Погледнато отстрани сигурно изглежда така. Но когато си учил нещо, ти не излизаш със стаж от училище/университет. И когато започнеш да го работиш много след като си учил...нормално е да се оплетеш като пиле в кълчища, поне в началото. Ако си професионалист бързо ще се отаврезиш и ще дръпнеш напред. Ако не - язък, че си учил нещото. Това исках да кажа относно италианския ми.
Колкото до другия пример - зависи от фирмата, зависи от обстоятелствата. Не е задължително да си инженер, за да можеш да си ръководител на хора, занимаващи се със специфично производство.
Явно съм толкоз кадърна и начет3на мома, че всичко ми се отдава
# 39
30 юли 2008, 10:07 ч.
Това не е вярно. Някога беше така. Сега все си
мисля, че студентите по време на обучението си
правят практики, работят по специалността, имат
проекти, свързани с това, което учат, т.е. опит. И
изобщо не е нормално да се оплетат, започвайки
работа. Ако това все пак се случи, значи, че не са
оползотворявали времето си по време на обучение.
Смятам, че ако всички продавачки, сервитьори, да не
говорим за по-учените учени в България, бяха учили,
нямаше да е на такова дередже никоя сфера. Дори и
на лекарите често им личи, че не са учили. Учителите,
че и те. Да не говорим за транспортните работници.
И да не изброявам. Всеки прави нещо-си, щото искал да
сменя сфера, щото му писнало, щото имал връзки там и
там, щото не може да не се научи, нали е от отракан сой.
Лежерният ни непукизъм към всичко, включително и към
професията ни, осакатява и професионализъм, и всичко.
Виж целия пост
когато си учил нещо, ти не излизаш със стаж от училище/университет.
И когато започнеш да го работиш много след като си учил...
нормално е да се оплетеш като пиле в кълчища, поне в началото.
И когато започнеш да го работиш много след като си учил...
нормално е да се оплетеш като пиле в кълчища, поне в началото.
Това не е вярно. Някога беше така. Сега все си
мисля, че студентите по време на обучението си
правят практики, работят по специалността, имат
проекти, свързани с това, което учат, т.е. опит. И
изобщо не е нормално да се оплетат, започвайки
работа. Ако това все пак се случи, значи, че не са
оползотворявали времето си по време на обучение.
Смятам, че ако всички продавачки, сервитьори, да не
говорим за по-учените учени в България, бяха учили,
нямаше да е на такова дередже никоя сфера. Дори и
на лекарите често им личи, че не са учили. Учителите,
че и те. Да не говорим за транспортните работници.
И да не изброявам. Всеки прави нещо-си, щото искал да
сменя сфера, щото му писнало, щото имал връзки там и
там, щото не може да не се научи, нали е от отракан сой.
Лежерният ни непукизъм към всичко, включително и към
професията ни, осакатява и професионализъм, и всичко.
# 40
30 юли 2008, 10:17 ч.
Дами, нещо задълбахте в световните проблеми - та Маркс, та световна тенденция...
То е ясно, че в БГ гъмжи от филолози и където погледнеш, само такива те консултират.
Какъв си мислите, че и е бил семейния бизнес, та сега да тръгне да си търси работа - често в малки фирми, собственика е повече от служител и става, ще не ще, специалист по всичко. Разликата е в мотивацията, естествено.
Хакиба, образованието ти /сега погледнах/ си е съвсем на място - ти си икономист. Използвай знанията си.
Защото, в тая връзка, от тенденция да завършим к`вото ни се падне, пък да работим к`вото ни се предлага, сега си берем по-горе споменатите плодове.
Виж целия пост
То е ясно, че в БГ гъмжи от филолози и където погледнеш, само такива те консултират.
Какъв си мислите, че и е бил семейния бизнес, та сега да тръгне да си търси работа - често в малки фирми, собственика е повече от служител и става, ще не ще, специалист по всичко. Разликата е в мотивацията, естествено.
Хакиба, образованието ти /сега погледнах/ си е съвсем на място - ти си икономист. Използвай знанията си.
Защото, в тая връзка, от тенденция да завършим к`вото ни се падне, пък да работим к`вото ни се предлага, сега си берем по-горе споменатите плодове.
# 41
30 юли 2008, 10:28 ч.
Така де, точно за мотивация става въпрос. Който има бизнес е достатъчно мотивиран да му върви бизнеса, а всяка друга работа би била повече хоби. Кой работодател ще иска работник, който гледа на трудовите си задължения като на хоби?
Виж целия пост
# 42
30 юли 2008, 10:36 ч.
Ахам и аз това си помислих още от самото начало на темата, че аз не бих искала да наема такъв човек на работа при мен.
Един пример с учителка на едно от децата ми. Винаги казваше, че тя има достатъчно пари да си стои у дома. Тук / в училище/ е за да се разнообразява. Така и не научи имената на децата - цяла година.
Виж целия пост
Един пример с учителка на едно от децата ми. Винаги казваше, че тя има достатъчно пари да си стои у дома. Тук / в училище/ е за да се разнообразява. Така и не научи имената на децата - цяла година.
# 43
30 юли 2008, 10:56 ч.
Да, някога беше така. Моята практика по счетоводство беше пълна пародия. А в България много хора не работят по специалността си не защото искат разнообразие. Искат пари. Учил си нещо. Излизаш подготвен кадър, но се оказва, че нямаш реализация. И естествено търсиш работа в друга сфера, която за момента е по-добре платена. Щото сиренето с пари.
Иначе си права. Цялата ни система е сбъркана. И бъка от непрофесионалисти.
Виж целия пост
Да, някога беше така. Моята практика по счетоводство беше пълна пародия. А в България много хора не работят по специалността си не защото искат разнообразие. Искат пари. Учил си нещо. Излизаш подготвен кадър, но се оказва, че нямаш реализация. И естествено търсиш работа в друга сфера, която за момента е по-добре платена. Щото сиренето с пари.
Иначе си права. Цялата ни система е сбъркана. И бъка от непрофесионалисти.
# 44
30 юли 2008, 10:59 ч.
Хващам се за този пост/но благодаря на всички за мненията 
/,защото намирам голяма доза истина за себе си тук.
Първо да кажа,че всъщност аз никога не съм била служител в пълният смисъл на думата
.
Когато се занимавах с реклама бях консултант на свободна практика,без заплата,без щат.
Сама си определях задачите и си организирах ангажиментите и изцяло от мен зависеше да ми вървят добре нещата.
Работата беше благодатна и приятна,много доходна и предполагаща наличие на свободно време.
После дойде семейният бизнес,където по подразбиране съвместявам доста длъжности и отговорности.
Има си и предимства и недостатъци това сам да си си шеф и нещата да зависят от теб,но наистина това с признаването на авторитетите е фактор,който не е за пренебрегване при едно бъдещо служителство
Решила съм въпреки всичко да опитам,пътя обратно го знам.
А относно мотивацията и заплащането...
Зависи от човека.
Аз съм от тази странна порода хора,които се раздават във всичко,което правят,поемат отговорности и обичат да контролират нещата.
Вярвам,че никога не бих работила в стил "ден да мине,друг да дойде..,тя заплатата да върви".
Имам примери пред очите си на хора,които и за малко,и за много пари пак не си дават особено зор...
Човек или го има,или го няма,та в тази връзка не винаги нещата са само финансово измерими.
Една от причините,поради които ми се иска нова работа е за да сменя средата,да общувам с нови хора.
Искам да ходя на тийм билдинг
,да излизам с колеги..,такива ми ти простички неща
Към момента общувам с всичко на всичко 2ма души на работното място/като изключим търговци,дистрибутори,снабдители,които са по дузина ежедневно
/.
Виж целия пост
Аз мисля, че си позабравила какво точно е да си служител. Наличието на собствен бизнес променя много неща в мисленето.
Имам познати - трима на брой, които при наличието на собствен бизнес се пробваха и на друго място като служители. Еми напуснаха всичките до един още при първата простотия и конфликт в новата работа и пак си подхванаха бизнеса. Оказа се, че имат проблем с признаването на авторитети над тях. И още - както си говореха, че искат да опитат нещо ново и не отиват да работят за пари, изведнъж писнаха - много се работи, а заплатите са малки и за нищо не стигат, губим си времето...
Гледай си бизнеса и си го развивай, работи за себе си, от това по-добро няма. Не ти трябва на баир лозе.
Имам познати - трима на брой, които при наличието на собствен бизнес се пробваха и на друго място като служители. Еми напуснаха всичките до един още при първата простотия и конфликт в новата работа и пак си подхванаха бизнеса. Оказа се, че имат проблем с признаването на авторитети над тях. И още - както си говореха, че искат да опитат нещо ново и не отиват да работят за пари, изведнъж писнаха - много се работи, а заплатите са малки и за нищо не стигат, губим си времето...
Гледай си бизнеса и си го развивай, работи за себе си, от това по-добро няма. Не ти трябва на баир лозе.
/,защото намирам голяма доза истина за себе си тук.Първо да кажа,че всъщност аз никога не съм била служител в пълният смисъл на думата
.Когато се занимавах с реклама бях консултант на свободна практика,без заплата,без щат.
Сама си определях задачите и си организирах ангажиментите и изцяло от мен зависеше да ми вървят добре нещата.
Работата беше благодатна и приятна,много доходна и предполагаща наличие на свободно време.
После дойде семейният бизнес,където по подразбиране съвместявам доста длъжности и отговорности.
Има си и предимства и недостатъци това сам да си си шеф и нещата да зависят от теб,но наистина това с признаването на авторитетите е фактор,който не е за пренебрегване при едно бъдещо служителство
Решила съм въпреки всичко да опитам,пътя обратно го знам.
А относно мотивацията и заплащането...
Зависи от човека.
Аз съм от тази странна порода хора,които се раздават във всичко,което правят,поемат отговорности и обичат да контролират нещата.
Вярвам,че никога не бих работила в стил "ден да мине,друг да дойде..,тя заплатата да върви".
Имам примери пред очите си на хора,които и за малко,и за много пари пак не си дават особено зор...
Човек или го има,или го няма,та в тази връзка не винаги нещата са само финансово измерими.
Една от причините,поради които ми се иска нова работа е за да сменя средата,да общувам с нови хора.
Искам да ходя на тийм билдинг
,да излизам с колеги..,такива ми ти простички неща Към момента общувам с всичко на всичко 2ма души на работното място/като изключим търговци,дистрибутори,снабдители,които са по дузина ежедневно
/. Препоръчани теми